С какво ви дразнят свекървите-44

Ще се включа по казуса с прословутите имоти.
Да, нека е балканска черта това да се дават от родителите на детето имоти. Аз не мога да разбера какво е толкова лошото и как някои си позволиха да използват обиди по адрес на хора, живеещи в имоти, дадени им от родители.
Нали сте наясно, че повечето хора, не могат да си позволят закупуване на жилище от раз. И че заплатите им не винаги предполагат връщането на ипотечен кредит, в продължение на 20 години. Защо тези хора да са боклуци, едва ли не?
Да, проблема идва от даващите и от намеренията им.
Нали всичко го правим за децата си, в крайна сметка? Това е коментирано и преди-едни писаха, че искат децата им сами да се борят, други писаха, че ще осигурят покрив над главите на децата си.
Аз имам мой апартамент, мм има свой, а двамата имаме общ. Разбрали сме се, че един ден-другите два апартамента ще са за нашите деца. Живот и здраве, искрено се надявам и двамата да имат финансовата възможност да си закупят собствени жилища, но не знам, в тази мизерия в България, дали ще могат. За това, предпочитам да ги подсигуря. Имам възможност. Ако нямах, вероятно нямаше да мога да им дам това. Но нямам никакви изисквания към тях. Не държа да ми целуват краката до гроб, от благодарност. Няма да си нося с мен имотите в гроба. И не знам и защо са тези мрънканици, било от страна на свекъри, или тъстове. Предполагам, че това е от възпитанието. Само че, цялото следващо поколение, има различен мироглед.
Ей, хора-престанете да съдите бе. Замислете се, че Гошо, който е получил апартамента/къщата си от баба си и дядо си, му е по-важно парите, които изкарва с труда си да му стигат, да си отглежда добре децата и да не им липсва нищо, а не да ги влага всеки месец, в ипотечния си кредит, но да се блъска в гърдите, че е самостоятелен. Ако не мога да си нахраня и облека децата, ако не мога да им осигуря топлото през зимата, за чий ми е тая независимост? За да не ме разнасят кварталните клюкарки, че не живея в апартамента, даден ми от мама/тате/баба/дядо?
И не-даденото жилище от свекърите на съпруга, не предполага, че снахата е длъжна да преклонява главица пред тях и да търпи критики, обиди и вмешателство. Но, предполага, че мъжът й трябва да е зад нея. Ако с това рискуват отнемането на жилището си, то тогава нито родителите, нито младите струват нещо. Това е моето мнение, не го налагам. Но, искрено се надявам да спрете масово да гледате в чуждата паничка и да хапете всяка снаха, която се "шири като бей" в дома на свекърва си и между другото, се дразни на отношението на втората.

Аз пък това не го разбирам.Как точно ще накарам ММ да не говори с майка си? По-скоро свеки обвинява, че снахата е виновна, а синчето просто си е отворило очите и е видял що за човек е майка му. Аз си мисля, че ако С. приеме снахата, без да ревнува и без да намесва в отношенията на “младите“ няма да има проблем.Това за всички С ,а не за някой конкретен случай.Въпреки че тука видях неблагодарни снахи и такива,които търсят под вола теле
K.A.G. много ще ми бъде интересно да чуя каква е версията на снаха ти във вашите отношения 

Относно имотите, нашият апартамент закупен след брака е изцяло на името на ММ, поради тази причина свекър ни помага с плащането. На мен не ми пречи, чувствам го като мой дом, нищо че не е на мое име.Съответно той не проявява претеции към имота, защото е на името на синът му. Има ключ за вкъщи, но това е защото не веднъж се е случвало да излезем и двамата, и да си забравим вътре ключовете, така той ни е спасявал, иначе за 10г никога не го е използвал той този ключ.

И аз ако имам възможност ще осигуря жилища на децата си. Това не значи, че те ще са по-малко самостоятелни или горди, защото са получили старт в живота и не е нужно да се борят сами за всичко. Ами нали затова сега се блъскаме и работим - за да има за тях. Така са разсъждавали и нашите родители.
Да, и аз се ширя в жилище, което ММ има от родителите си. И да, предпочитам с детето си и второ на път да живеем на 150 кв.м. вместо на 50. И не, това не ме поставя в зависимо положение. Нито от ММ, нито от свекърва ми. И не, не съм се усмихвала докато ми правят подаръци, защото те са подарявали на сина си още преди аз да съм там. Поставила съм границите и съм си извоювала уважение и доверие.
И ми е много интересно как аз ще накарам ММ, който има жилище, ремонтирали сме го и сме го обзавели и живеем сами там, да реши да дадем сума ти и пари, за да купим друго жилище, за да кажа аз "Свекърва ми е такава и такава и нищо не ни е дала".

Adellle, именно защото ти е спестено това да си лишаваш детето заради един потенциален кредит, е въпрос на благодарност. Затова казвам, че ако не си готова да проявиш тази благодарност, просто не приемаш дареното. На мен лично би ми било неудобно да взема нещо наготово, което ми обезпечава добър живот и да говоря и да се държа лошо с човека, който ми го е дал. Затова предпочитам сама да си осигуря всичко, за да може като ме настъпят по опашката, да ги пратя по дяволите.

Е, какви искаш да ми кажеш сега? Че ако си благодарна на някого, това със сигурност значи да мълчиш всеки път ли?
Ами, не е така. Аз ако съм благодарна за нещо, изказвам го, показвам го, ама не и цял живот. Благодарността не е нещо, което да изискваш всеки път, когато имаш нужда да ти се погъделичка егото. А ако си съвестен родител, няма да очакваш детето ти постоянно да е на тръни, защото си му дал дом. И няма да се държиш с него като с чуждо, защото ти забранява да се месиш в отношението му с половинката му.

Не, искам да кажа, че е много по-лесно да пратиш някой по дяволите, когато не му дължиш нищо. Свободата винаги си има цена.

Да, свободата има цена, когато сам си поставяш граници.
Виж, много добре разбирам какво имаш предвид. Не ме разбирай погрешно.
Но, за мен проблема не е в детето, което живее в подарения/преписания апартамент, а само и единствено в родителя. И точно това идва от поколенията и разликите във възпитанията. Абсолютно съм сигурна, че живот и здраве, когато имаш дете и имаш възможността да му дадеш дом, няма да изискваш от него благодарност до живот и нон-стоп съобразяване с твоите изисквания и претенции. Ще му го дадеш, защото ти е дете, защото го обичаш и защото искаш да му помогнеш.Нали?
Както и повечето, които писахме във форума, че сме/или ще осигурили на децата си някакъв имот.
Докато по-старите, които са живяли масово в дома на свекърите и са се научили, че живеейки в чужд дом, трябва да си винаги благодарен и никога да не оспорваш, изискват същото от собствените си деца и от техните половинки.

Напълно вярно е това, но да добавя, че нормалният и възпитан човек няма да поставя каквато и да било цена за подареното на децата си. Аз поне не бих. При мен нещата се стекоха така, че имах възможност да осигуря по един малък апартамент и на двете си деца. Едното е още малко, но другото от две години живее в своя апартамент и нито за секунда не ми е идвало на ум да се меся какво прави там, как го поддържа и т.н. Дори, въпреки че аз съм го купила, не го чувствам този апартамент като мой- той си е на сина ми, следователно да прави каквото иска с него. А да искам от евентуална бъдеща снаха благодарност- абсурд. Както каза една потребителка по-горе, аз не съм го подарила на нея, а на сина си, следователно тя не ми дължи НИЩО.

Само да се запиша, че нямам време да чета. Само поста на Адел прочетох и е написала точно това което мисля и аз

И аз съм писала това, но с други думи: Ако е подарено, няма цена.
Ако има цена (искане за слушане, намеса и т.н.), то НЕ е подарено, това е сделка. А по закон условията по сделката трябва да са ясни преди сключването й. Затова "подаряващият" трябва да си каже какво иска в замяна. И да го впише в нотариалния акт - така при неспазване, сделката се разваля. Как мислите, може ли С/Т да впише изискване, че определя менюто или подредбата в гардероба през първите 10 години от брака. 

Някои родители (неволно или нарочно) поставят капан на децата и партньорите. Предоставят/подарят жилище, чакат младите да вложат средства за ремонт (в някои случаи значителни) и едва тогава започват претенциите. И за младите е трудно - ако решат да откажат "подаръка" - губят доста средства + влошени отношения с родителите, защото нали родителите дали, а младите не оценяват. Ако останат - пак лошо.
Не ме нападайте - не съм в тази ситуация. От 10 година свеки пробваше да ни заложи този капан, искаше да се пренесем при нея - щяла да помага, да готви. А ние малко да постегнем. Така де, то УЖ за наше добро.    След като видя, че не става - започна директно да си иска подобрения и луксозни ремонти. Ама пак по свекървенски - нахално - нейното жилище било с предимство пред нашето, ние сме длъжни. Давам пример - идва и казва искам да боядисам външно апартамента (без изолация), викнала съм майстори. На въпроса колко ще струва - не знае, това не е нейна работа. Била говорила като свършат майсторите да кажат цената.  ММ обясни, че ремонт така не се прави и това, което иска е неразумно, т.е. няма да стане на нейното. Направи тетрО - рева, изнудва, обижда и т.н. Но не успя. Цупи се известно време и й мина.
По принцип получава само необходимите подобрения (например ремонт на банята след теч, смяна на щрангове и т.н.). За луксовете - има да чака (между нас казано, душа с памук се вади. Ако беше помолила човешки, щеше да е постигнала повече). 

Цял живот  баща  ми  приемаше  пари  от  родителите си. Почти всичко, което  придоби, го придоби  благодарение  на  тях. А после, преди смъртта си, продаде всичко. Ок, така е  преценил, така е постъпил.
Той обаче беше  такъв тип  характер, че  и да  беше  ми осигурил дом, не  бих  го приела- точно защото  знам, каква  тежка  цена  щях  да  платя.
В момента  с ММ  изплащаме  ипотека, която  гълта  една  средна  работна  заплата месечно. Не  се  оплаквам,  слава Богу, остават ни достатъчно за    нормален   живот, без лишения.
Но понеже  знаем  колко трудно  е,  ще  си  скъсаме  д...тата, за да осигурим  дом  на   дъщеря  ни. Не искаме  благодарност, не искаме  нищо, защото   детето  не ни е  сложило нож  на врата, за  да  му осигуряваме  каквото  и  да е. Каквото и  да  правим, го правим   по собствено желание  и   не  следва да  очакваме благодарност  за  нашите    собствени  решения.
На мен  и ММ  след  време ни стига  и  гарсониера- и двамата   нямаме  вкус  към лукса  и    разкоша.
Но   да  даря  и  да  чакам  тя  да  ми  лази в краката- даже  не  мога  да  си  го представя.
Но  ако  очаквах   благодарности, а  тя  след време   не  ми  ги  засвидетелства,  по-  добре  за нея     би  било   да не  приема   дарението ми. Защото  бих й отровила живота  със  сръдни, претенции , натяквания.
То  по принцип, ако  някой е  такъв тип, все  ще намери  за  какво   да  се  прави  на  жертва  и  да  се сърди, ама нейсе.
Мис Джули  е  права- в много  случаи  свободата  си  има цена. Всъщност,  всяко  нещо   си  има цена.
Сядаш, премисляш  и  си  даваш  сметка   за   всичко  в  уравнението. Ако  не ти  изнася, не приемаш. Ако  ти изнася- приемаш  и  правиш   компромиси. Това е  голата истина.

Подкрепям  Adelle.
Не виждам нищо лошо в това,че сме наследили имоти /аз и съпругът ми/и  нямаме дългове.
Това не означава,че сме мързеливи или некадърни.

Ние също искаме дъщеря ни да е осигурена и не бихме и отровили живота заради това.

K.A.G. много ще ми бъде интересно да чуя каква е версията на снаха ти във вашите отношения  Wink
 И на мен ще ми бъде интересно, но няма как да я попитам или да и кажа да ти отговори. Ще вземе да чете темата и аз няма да мога да си я плюя.

Вени,
от прочетеното в темата стигам до следните изводи:
1. Който може дарява на децата - и на момчета и момичета;
2. Дарилият родител не трови живота на детето и не очаква то да пълзи в краката му (формално погледнато детето буквално е пълзяло в краката на мама до 2-3-та година).

До тук всичко е нормално. Но извод 3 е шокиращ:
3. От благодарност в краката на свеки трябва да пълзи снахата и да търпи всичко. ВСИЧКО! (при зетьовете такова очакване не съм прочела).

До скоро споделях мнението, че отидеш ли в "чужда къща" - играеш по правилата на собственика/стопанина/стопанката. Обаче наскоро си взехме коте (същото, заради което свеки ще получава подаръци ВУ  , шегичка). И този малък сладък разбойник променя нашето ежедневие - сяда на местата ни, които с години всеки ползва. Изобщо не се съобразява със създадените навици и правила в дома. Не се оплаквам, хваля се - имаме нов член на семейството и променяме навиците.
Ако някой ден приемем зетя да живее с нас, ще направим същото - ще го обичаме (не буквално, а защото дъщерята го обича) и ще създаваме заедно нови навици в ежедневието.
Ако приемем да живее в дома ни, значи е член на семейството. В семейството сме равни - важното е да има хармония, т.е. ще правим всичко възможно да я постигнем.  
Няма да го третираме като гаден натрапник - щом си в тази (нашата) къща, значи си безгласна буква, ще мълчиш и ще слугуваш (аналогично виждане се проявява спрямо снахите).
Ако е в отделно наше жилище - все ми е едно какво правят, докато нашето дете е щастливо. Битовизмите не ме вълнуват.
Ако я прави нещастна или я използва - ще насоча усилията си "да й отворя очите" и да намери верния път (разбирайте тя сама да го изхвърли от живота си). Но наистина не виждам основателна причина да се намесвам в дреболии или да търся обич срещу имот. Любовта не се купува.