Има ли виновни?

Наблюденията ми са, че много подскачат на думата вина. Нямало виновни, вината била винаги на двамата и прочие.
Разширете контекста и я приравнете на отговорност (пак недолюбвана дума) и равносметка.
Не е нужно да съжаляваш за нещо, за да си направиш равносметката.
За мен лично има два вида "вина". Едната е субективна (намерих грешния, не прецених ситуацията, изтърпях повече и т.н.) и вина с конкретно лошо поведение- набих, изневерих, унижих, обидих.
Та първото не е точно вина и много мразя да се преекспонира във всякакви казуси.

Моята вина е, че имах грешни представи и бях наивна за някои неща. Бях студентка в първите курсове и не поех в посоката връзката да се развива на следващ етап, когато човекът си заяви готовността. Дори не ставаше дума за наживяване. Имах си мои вътрешни бариери, свързани с възпитанието ми, как аз, тъкмо "прохождам" ще съм зависима от някого, който вече малко си е поустроил нещата. Една жена трябва да е напълно независима. Трябва да си стъпя на краката, за да мога да вляза в нещо повече и подобни. Не оцених сериозността и предприетите действия, които са ми били засвидетелствани.
Другото, което започна в последствие да ми тежи много, e, че не го осъзнах веднага, а дълго време се чувствах сякаш с мен са постъпили неправилно и са ме притиснали.
Когато се сблъсках с инертността и бях свидетел на "неготови" индивиди, видях нещата от другата страна и ми застана като буца в гърлото.
За втората част се чувствам по- виновна. Че аз, която се смятам за крайно емпатичен човек, не съм видяла другия и как аз съм го накарала да се чувства.
Аз самата в последствие съм се сблъсквала с бездействие и вероятно ми се връща за тогава, макар че бях млада/малка.
Бездействието го поставям във втората графа на дефинициите си, впрочем Смазващо е и наранява повече, защото не е безапелационен акт на незаинтересованост, а оставя след себе си вратичка. Поуката, която си извадих, е, че когато си сигурен в човека, трябва да се действа, защото иначе му оставяш горчив привкус, че някой, който уж го е обичал, просто си е поиграл с него.

Прекрасна демонстрация от кечъра как човек може да не се смазва от вина, но да може да открие и да разсъди как е прецакал едни отношения и какви изводи си е извлякъл...

Изглежда съвсем лесно Защо толкова много хора не го могат?

Защото ако беше толкова лесно да разбереш къде си сбъркал, нямаше да се стигне до разбити връзки и семейства.
Между другото, почти не схванах какво иска да каже The Catcher in the Rye Разбирам, че тя се разбира и не иска да влиза в детайли, но освен, че е била млада, наивна и не е проявила емпатия към ближния, другото ми се размива в неяснотии. По-ясно става с конкретика.

Точно!
Като цяло това е , което и аз някъде написах: различните видове конкретни вини могат в най-многото случаи да минат една обща графа, наречена "липса на зрялост". Която се проявява под формата на най-различни конкретни примери :  млада и наивна , изневеряващ, затворил/а си очите пред сериозни проблеми, говорещи против връзката, и т.н..

Проблемът на Нофелет е, че пусна една всъщност хубава тема, която той самият обаче ограничава в един единствен сорт вина-директната,  и иронизира това, което му обясняват хората, носещи друг вид вина от тази, която той е способен да разбере. И която е м не по-малка.  Според Нофелет да посочиш себе си като виновен в  изборът на погрешен партньор илив затварянето на очите пред качества на партньора, несъвместими със собствените, е начин да обвиниш другият за неговите грешки. Да, ама не е. Точно собствена вина си е. Без значение кой го е разбрал, или не.

Ми аз вина нямам.Предишните ми връзки са си били аут от самото началото,защото не е имало любов и така и не се появи.Какво да му поливаш на това,като е умряло от самото начало.
Не съм се влюбвала обаче (засега) в грешен човек,с когото сме несъвместими,но да се заблуждаваш заради чувствата си че е такъв.Това си е голяма вина,както и да се самоубеждаваш,че обичаш някого,а всъщност да не е така.

На мен ей точно този вид вина ми е много познат и си я нося. С последиците.
Имах един период от време,  в който бърках любов с  една много интензивна потребност да помогнеш на някого, следователно се "влюбвах" в хора, имащи нужда от някакъв вид помощ - психическа, материална, социална- някаква. И се опитвах всячески да им я дам, "обичайки ги" и работейки с тях над проблемите им. Само дето с тая "самарянска любов" забърках големи каши, и доста време мина, докато разбера откъде ми иде проблемът и какви глупости върша с това. И най-вече, къде е изворът на това мое поведение.  Губейки обаче и собственото си ценно време, и това на човека до мен.

А, кога е тази самозаблуда и кога наистина обичаш? Винаги съм се чудила какво значи да се самозаблуждаваш, че обичаш.

От моята камбанария обикновено вътрешно си знаеш,но се надяваш и напъваш да се самоубедиш,че обичаш - защото човекът е добър,мил,перспективен,забавен,прекарваш добре (уж)....но истинските чувства ги няма и няма.В един момент ти писва,другият започва да те дразни не-малко и си заминаваш.

Там е работата, че не е толкова просто и че си трябва време да си отговори човек на този въпрос. В зависимост от това откъде идва заблудата му, тя за мен си е строго индивидуална. Без да влизам в подробности мога само грубо да обобщя , че при мен гореспоменатият вид "връзки" си приличаха. Следвах си една и съща матрица, с един и същи вид хора. Докато в един момент срещнах човек, с който освен външното привличане и нуждата да помагам, дойде и моментът в който "помагането" беше взаимно. С който имах общи интереси и желанието да сме заедно даже когато няма проблеми.  И с който можех да съм заедно като с равноправен партньор, а не в ролята на психолог или благодетел. И към когото изпитвам чувство на принадлежимост и знам че мястото ми е до него.

Май много психологическа стана материята... 

А, така. "обикновено вътрешно си знаеш". Мен затова са ми много смешни тия с "вината ми бе, че избрах грешния мъж"... Ми като си знаела, че е грешният мъж още в началото, що си допуснала въобще нещата да станат сериозни, що си допуснала да загубиш сума ти време и емоции на някой, който си е мислел, че е направил правилния избор?

Както и го извърташ, накрая с това "избрах грешния мъж", излизаш или безсърдечна кучка или енциклопедичен дебил. Което си избереш.... 

(не е персонално към никой потребител; насочено е към всеки, който казва "ми то отначалото още си беше обречено")

Не е толкова лесно да признаеш пред себе си, а камо ли пред други хора, колкото и анонимно да е онлайн общуването. Много по-лесно е да измисляш оправдания, че нямаш участие в прецакването или участието ти е свързано с високи изисквания и к'ви ли още "възвишености".

Няма лошо, но в тези ситуации говорим за друга вина.
И тя не е там, където се търси обикновено- във връзката, а при родителите на този, който го играе спасител(ка). Другото са просто последици и проявления.

Ще набиваш канчета на ония, които са осъзнали проблема в  себе си и различен от твоя собствен ли?
Нищо от това, което им приписваш, не излиза.  Избирай, осъзнал ли си или не!?

И аз съм се чудила какво е да обичаш "истински". Наскоро имахме спор с най-добрата ми приятелка. Тя се влюби в неподходящ мъж, а аз й казах че не мога да сипозволя да се влюбя в някой бе причина. Моите такива бяха, че е отговорен, работохолик, обича децата и семейството. Тогава тя ме обвини, че не съм обичала истински!!! Не знам що е то да обичаш истински. Аз обичам с разума си. Ако човека притежава качества, на които държа, чак тогава си позволявам да се влюбя, първо е възхищението...след това е физическото ми желание към този човек.
Моята приятелка обичаше този човек само заради начина, по който я караше да се чувства..и въпреки че й казвах че не е за нея. Ей това не мога да го разбера...Някак е присъщо за тийнейджъри, но не и на зрели хора...

Един път за разнообразие пробвай да дадеш някакви аргументи. Разбрах, че не ти харесва тезата ми. Това е ясно. Ама кажи що не съм прав.

Кво прави един пълнолетен, разумен, с минимум средно образование индивид N години във връзка, която "отначалото си бе обречена"? Кое го е държало в тая връзка?

Или ще кажеш ма той тоя не е знаел, че отначало е била обречена веееее! Той чак после го узнал. Ах, колко удобно