Отговорността за прецакването на една връзка е едно, а на връзките - съвсем друго.
В една връзка допринасяш с едно,в друга с друго.
Да не говорим,че партньорите са различни,ти по пътя си се променяш...
Също така в различните връзки едно и също поведение може да се чете с различни знаци.
Още повече,че това,което ти определяш като собствен принос за разпада почти никога не съвпада с мнението на другия.
Общо взето всеки си прави генерално различни изводи за разпада и вините в повечето случаи и отчита абсолютно по различен начин ,,грешките,,.
И в крайна сметка,когато връзката си отива, последното нещо,което е от значение е - кой е ,,виновен,,.
В една връзка допринасяш с едно,в друга с друго.
Да не говорим,че партньорите са различни,ти по пътя си се променяш...
Също така в различните връзки едно и също поведение може да се чете с различни знаци.
Още повече,че това,което ти определяш като собствен принос за разпада почти никога не съвпада с мнението на другия.
Общо взето всеки си прави генерално различни изводи за разпада и вините в повечето случаи и отчита абсолютно по различен начин ,,грешките,,.
И в крайна сметка,когато връзката си отива, последното нещо,което е от значение е - кой е ,,виновен,,.
В случая (поне аз така мисля) говорим за това, че обикновено прецакваме нещата заради определена черта на характера ни, която ни кара без да се усетим да имаме еднакво поведение и това поведение по някакъв начин да отблъсква хората от нас. Обикновено това се повтаря и обикновено не си даваме сметка за това и обвиняваме другия човек, обстоятелствата, глобалното затопляне, международното положение и какво ли още не. А ако седнем насаме със себе си и погледнем честно на нещата ще видим къде ни е грешката. Например, аз знам за себе си, че често пъти гледам несериозно на нещата и това ми е докарвало доста беди, но пак си продължавам. Е, някой път и с изневяра съм си прецаквала нещата, ама карай, това са минали работи
