Мъжът ми много ме дразни

Хмм, да. Да си наложиш да ревнуваш е като да си наложиш да не ревнуваш. Все едно много да ти се иска да покажеш, че и ти можеш да пърдиш пред някой, който току-що е изпуснал гълъбчето, но точно в този момент да не ти идва...музата.

Не мога да се съглася с този пример. По същата логика, всеки може да устиска, ако е на публично място, нали така?
Въпреки, че физиологичните процеси са много по-трудно контролируеми от мисловните такива.

Омниа, при мен помагат многото и дългите разговори. Аз приемам този недостатък на мм като предизвикателство и се опитвам да му помогна да се освободи от него. Номера с "твоите камъни по твоята глава" и аз го пробвах и не помага. Аз съм тази, която се чувства зле,а не той. Той можеби дори се ласкае от факта, че го "ревнувам"...😬
За да спреш да ревнуваш, обаче е нужно първо да осъзнаеш кой си и каква цена имаш. Когато започнеш да цениш и уважаваш себе си, всичко друго си идва на мястото. Тогава няма да се страхуваш да не изгубиш половинката си, която би хукнала след някой друг, именно защото знаеш какво би изгубила,тръгвайки си от теб. Ако това все пак се случи, аз избирам да приема, че просто не сме били един за друг и мен ме чака нещо по-добро, затова трябва да дам път и свобода на сегашния човек до мен, да намери всята съдба.
Не знам дали някой четящ ревнивец би разбрал какво искам да кажа, но в оновата на своите анализи и мисли, аз слагам себе си и това как аз искам да се чувствам. Не желая да си причинявам всичките негативни емоции свързани с ревността и затова, контролирам това чувство в себе си, както се опитвам да контролирам и истаналите негативни емоции. Ако човек приеме, че тези емоции му вредят на физическото и психическо здраве и се опитва да ги елиминира, а не разпалва, тогава контрола над тях ще е по-лесен.
Омниа, говори на партньора си, как те наранява и обижда неговото поведение. Казвай му, че го обичаш и е важен за теб, но също така е важна и комуникацията ти с близки, роднини и приятели един път в мсеца на кафе или каквото и да е там. Също така, излизай и с него, а не само с приятелки, за да може той да повярва на думите ти. Партньора нитрябва да разбере, че всеки човек е отделна личност и има своята идентичност, интереси, нужди и не трябва да бъде затварян в клетка или контролиран.
Но всичко това трябва да се обсъди спокойно и приятелски между двамата. Не е нужно да се прави напук, което би обтегнало отношенията.
Комуникацията е най-важна за мен във всяка една връзка- било то любовна, роднинска или бизнес. Ако всяка страна знае желанията и чувствата  на другата, тогава много по-лесно би се стигнало до една здрава и дълга връзка, в която партньорите се обичат, уважават и си имат доверие! Успех ти желая!💗

Според мен, не разсъждавате в правилната посока. Ревността в повечето случаи няма общо със страх от загуба на половинката.

Ами...зависи колко го напъва човек. Рано или късно ще си излее душата.

Не съм съгласна с теб! Винаги има надежда! С хубавото се свиква, но с нещо което те тормози или тревожи, няма как.  Ето има хора в една друг тема, които търпят нещо 22 години, но въпреки това не са свикнали!
Човек търпи, търпи нещо и накрая избухва като бомба или започва да си измисля извинения да търпи повече. Всеки сам решава за себе си какво заслужава!

Здравей,Mom of 3 !
Приятно ми е да чета твоите  позитивни  мнения.

Току що  водихме със жена ми  дълъг и приятен , философски разговор, уж за смисъла на живота , в който и тя и аз деликатно вмъквахме дребни подробности от нашия съвместен живот. 
С две думи не можем един без друг ВЪПРЕКИ  някакви си  дребни 99% различия в характерите ни.
И в този смисъл казвам , че освен да приемеш приемливото друго не може да се направи.

Привет Капоне! Сам казваш, че и двамата приемате дребните различия и несъвършенства на другия, с които сте съгласни да се примирите. Омниа говори за нещата, с които не желае да се примири! Неминуемо в една дълга връзка се научаваме да приемаме различията на другия, както и той нашите, но тук говорим за нетърпими неща, които развалят комфорта и спокойствието на връзката. Има хора, които и 22 години (това ми стана като нарицателно вече. Извинявам се на авторката oт другата тема😬)не свикват, нито се примиряват с това. Моят съвет е нещата, които са нетърпими, да се променят, вместо да се търпи животът в токсична овстановка!
Много харесвам определението на Айнщайн за "лудостта"- това е повтаряне на едно и също действие, а очакването на различни резултати. Няма как да искаме нещо, което не ни харесва да се промени, ако нищо не правим в тази посока, а чакаме да се случи "чудо" и да се оправи от самосебе си.
Нормално е щом не правим нищо, и резултата да си остава същия.

Така е да ...всъщност нетърпи ми са но се научихме да не ги забелязваме в името на създаденото от нас. 22 и при нас е същото число почти.
Деца , успехи ...
Ако направя   сравнение аз съм спортен автомобил а тя комфортна  лимузина.
Аз се возя на лимузина понякога а тя на спортна кола.
За разбирателство и дума да не става. Едва ли има по несъвместими от нас.
Ето стъмни се и аз пощурях. Излиза ми се  а на нея хич.
Направих едно кръгче с приятели от одеве насам натам и сега се прибрах ама хиччч не ми се иска...Не че ме спира но ми се ходи с нея ....и т.н.

При нас в началото също беше трагедия.
Но се ангажирахме изцяло аз с работа а тя с детето и така не остана време да се намразим или разделим.

Противоположностите се привличат, но също много хора прикриват истинското си аз, за да се "впишат" по-лесно!
Аз например съм супер луда вътре в мен! Искам да мечтая, да правя щури неща, без разбира се да вредя на никого. Искам да се боря със страховете си, да скачам с парашут, бънджи, да пея пред голяма публика, да сбъдвам най-лидите си мечти и още много такива. Искам го, но сякаш искам и подкрепа от човека до себе си, а той може да е същия отвъте, а аз да не знам. Затова казвам комуникацията е разковничето. Никой никога няма да ни разбере отвътре, ако не се покажем. Партньорката ти няма да знае дали и какво искаш в леглото или в живота, ако не й обясниш защо го искаш и как те кара да се чувстваш. Не е достатъчно само да й кажеш, че ти се излиза. Обясни й, че ти кипи от вътре. Пълен си с живот и искаш да го изживееш не с кого да е друг, а именно с нея! Кажи й, че я обичаш и искаш да остареете заедно. Един ден тя ще го оцени! Не се отказвай!
Между другото поздравления за това, че искаш да останеш с жена, която ти дава повече от малко дупе и "вафли в косите"! Тези неща са преходни..След време ще ни останат хубавите и стойностни разговори и усещането за сигурност! Успех ти желая и не се отказвай, нито се примирявай! Обичате ли се, няма невъзможни неща! 💗

На него му кипяло отвътре, а на нея не й кипи. Кво прайм? Защо тя трябва да се съобразява с неговите нужди? Той да ходи да си кипи без нея, какъв му е проблемът?
Аз например не обичам да ходя като луда по нощите. ММ пък не можеше да се свърти вкъщи. Когато детето беше малко, това негово "скитничество" буквално ме докарваше до лудост. Сега хич не ми дреме. Самодостатъчна съм си. И когато е вкъщи и настоява за внимание, не го отразявам. Аз, когато имах нужда да общувам с него, него го нямаше. Сега той има нужда от мен, но сори - аз вече имам други занимания, които са ми по- интересни от общуването с него. Ако това не му харесва, проблемът не е мой.
По отношение на казуса на Капоне - готин, не може хем .......до края, хем душата в рая. Не стига , че никой не те е спрял, ами и настояваш тя да жертва себе си и да живее твоя живот, щото ти така си бил искал. Ами искай си. Тя пък може да иска нещо друго. И ще го  намери, повярвай ми.

Бронте, извинявай, че ще го напиша, не съм вътре в отношенията ви и не искам да сипвам сол в раната (в случай че темата ти е болезнена), но вие с мъжа ти, общо взето, връзка нямате. Всеки си живее своя живот, според това, което пишеш. Въпросът е защо сте се изтърпели толкова време. Аз откровено си признавам, че такова нещо нямам нерви да понеса – просто психиката ми ще даде накъсо...

Колкото до Капоне-то, явно доста хора в тази тема не сте запознати с пространната дискусия около прелестите на любовницата му, та затова се фокусирате около личността на съпругата, която, така или иначе, не е в главната роля...

Аз давам тези съвети на Капоне, защото го усещам че той харесва жена си, идеализира я, не иска да я напуска, но се терзае че тя не го разбира, а среща това "разбиране" у продавачката с малкото дупе и вафлите в косите.
Искам да му кажа, че никой не може да промени другия, но могат заедно, ако достатъчно го искат и се обичат, да се променят и да гледат в една посока, без да изневеряват на себе си!

benny, ти имаш лукса с двегодишно дете да не работиш. Ако бях на твое място, бих уважавала мъжа си, че мога да си гледам на спокойствие детето и не бих се дразнила от нищо. Според мен наистина нямаш никакви реални проблеми и затова влизаш в излишни филми.

И ние сме на това дередже

Стига, де, чак лукс. Има съпруги, които и без наличието на деца, не работят.

Не мисля, че това е причина, която трябва да я задължава да се чувства благодарна на мъжа си. Съвсем нормално е.