Колкото и смешно да звучи заглавието, не намерих по-подходящи думи. Младо семейство сме, с малко дете(2г) и откакто детето се е родило, нашите отношения са в пълен застой, да не кажа постоянно напрежение. Той иска да влачим детето навсякъде с нас или ако може да не го оставяме никой да го гледа. Мен ми стигат по цял ден часовете прекарани между анимации, памперси и готвене и искам малко релакс - ама няма. Ако кажа, че излизам сама, общо взето няма проблеми, но то ако ще си излизам все сама за какво ми е той. По-лошото е, че напоследък 2-3 пъти бяхме сами... еми то с него и една приказка немога да си кажа - или трябва да говорим за детето или за неговото хоби и това е, на другите теми мълчи и клати глава докато зяпа в телефона. Незнам как е редно да постъпя, хем неискам да си разваляме семейството, ама пък и съм нещастна с него. Очаквам хора минали през такива периоди да дават идеи
- Публикувана: 24 апр. 2018, 22:13 ч.
- Последно мнение: 25 май 2018, 14:14 ч.
Мъжът ми много ме дразни
Бих ти препоръчала да започнеш работа ако има кой да гледа детето. Аз отказах вкъщи-моят мъж не ме дразни, но той или е на работа или си намира работа с приятели. Тоест не мога да прекарам достатъчно време с него . И аз се чудя как някои двойки са все заедно. Ние освен на почивка почти не сме били заедно. Аз бих се радвала да има на кой да оставим децата и ние да отидем някъде само двамата , но няма на кой.
При положение, че не може да е с него, защото работи, намирам за нормално да иска да е с детето си и да има нужда да навакса пропуснатото.
Когато сте тримата го остави той да се оправя с него, ти си почивай все едно си без дете и готово.
Когато сте сами се разберете да не ползвате телефони.
Когато сте тримата го остави той да се оправя с него, ти си почивай все едно си без дете и готово.
Когато сте сами се разберете да не ползвате телефони.
Какво обичахте да правите заедно преди детето? Къде ходехте?
Имаш лукса да не ти се налага да ходиш на работа, а детето вече не е съвсем бебе, така че с преорганизация на деня може да подредиш нещата така, че да намираш време за себе си, отделно от времето с мъжа ти. Звучи сякаш и двамата сте уморени и под напрежение, но като за начало може да поработиш върху собствената си хармония и после ще то дойдат и свежи идеи за това как да се стегнат нещата в двойката.
Трябва сериозно да органичите телефони, таблети, лаптопи, телевизия и т.н. За някои неща, радикално. В началото може да ти е тегаво и на теб и на него, но се свиква. Когато съм с детето или с мъжа си, телефон/таблет/лаптоп ползвам само при крайно извънредни случаи или докато спят и т.н. Но ако има около мен член на семейството буден, не го правим: достатъчно сме в онлайн пространството по цял ден по работа, смс комуникация един с друг и т.н.
Имаш лукса да не ти се налага да ходиш на работа, а детето вече не е съвсем бебе, така че с преорганизация на деня може да подредиш нещата така, че да намираш време за себе си, отделно от времето с мъжа ти. Звучи сякаш и двамата сте уморени и под напрежение, но като за начало може да поработиш върху собствената си хармония и после ще то дойдат и свежи идеи за това как да се стегнат нещата в двойката.
Трябва сериозно да органичите телефони, таблети, лаптопи, телевизия и т.н. За някои неща, радикално. В началото може да ти е тегаво и на теб и на него, но се свиква. Когато съм с детето или с мъжа си, телефон/таблет/лаптоп ползвам само при крайно извънредни случаи или докато спят и т.н. Но ако има около мен член на семейството буден, не го правим: достатъчно сме в онлайн пространството по цял ден по работа, смс комуникация един с друг и т.н.
То ако не е детето, няма и мъж да имаш ми се струва и много добре го знаеш, за това е тази патологична ревност.
Обикновено всяка майка би се радвала, когато мъжа е заинтересован във висока степен от детето/децата, освен ... тези за които детето е било просто начина да го задържат. Тогава дразни, защото не се получава схемата и вместо те да са в центъра на внимание като майки-героини, е детето ... но ... такъв е живота.
Обикновено всяка майка би се радвала, когато мъжа е заинтересован във висока степен от детето/децата, освен ... тези за които детето е било просто начина да го задържат. Тогава дразни, защото не се получава схемата и вместо те да са в центъра на внимание като майки-героини, е детето ... но ... такъв е живота.
Забравих да уточня нещо много важно: той хем иска да е с детето, хем прибира се гушва го, гледа го 15-20мин и си отива на компютъра. Ако заедно излезем тримата само аз тичам след детето, той седи като в небрано лозе...
Иначе преди детето предимно ходехме по заседения - кафета, барчета, ресторанти... и беше по-контактен, а сега се е затворил в идеята да работи колкото може повече и с никой нито се вижда, нито говори.
Преди детето сме имали спорове, но той определено не е останал с мен заради детето, винаги е искал да сме заедно и дори и сега всеки ден ми казва, че ме обича.
Иначе преди детето предимно ходехме по заседения - кафета, барчета, ресторанти... и беше по-контактен, а сега се е затворил в идеята да работи колкото може повече и с никой нито се вижда, нито говори.
Преди детето сме имали спорове, но той определено не е останал с мен заради детето, винаги е искал да сме заедно и дори и сега всеки ден ми казва, че ме обича.
Нямаш никакви реални проблеми! Според мен мъжът ти си е ОК. Тръгни на работа и дай детето на ясла. Ще забравиш "притесненията" си.
Единствен реален проблем може да има, ако ти не обичаш мъжа си. Той си е с вас, че и всеки ден ти казва, че те обича. Значи или ти не го обичаш, или преувеличаваш "проблемите" си.
Единствен реален проблем може да има, ако ти не обичаш мъжа си. Той си е с вас, че и всеки ден ти казва, че те обича. Значи или ти не го обичаш, или преувеличаваш "проблемите" си.
То май ти си в "небраното лозе". 
Той си е намерил цел и я следва яко – да има повече за семейството му и да може да се грижи за вас подобаващо. Едно дете е наистина голяма отговорност и се приема понякога свръхзадължаващо от много мъже и жени.
Ти имаш проблем със себе си, а не с него. Искаш някой да ти обръща внимание и да те забавлява. Ходенето по заведения не е гаранция, че някой го е грижа за теб, така че ми звучи несериозно като довод, че не те уважава.
Щом се чувстваш некомфортно, подходи искрено и му сподели в закачлив разговор какво чувстваш и как ти се иска еди какво си (каквото там ти се иска да получиш като отношение).
Той си е намерил цел и я следва яко – да има повече за семейството му и да може да се грижи за вас подобаващо. Едно дете е наистина голяма отговорност и се приема понякога свръхзадължаващо от много мъже и жени.
Ти имаш проблем със себе си, а не с него. Искаш някой да ти обръща внимание и да те забавлява. Ходенето по заведения не е гаранция, че някой го е грижа за теб, така че ми звучи несериозно като довод, че не те уважава.
Щом се чувстваш некомфортно, подходи искрено и му сподели в закачлив разговор какво чувстваш и как ти се иска еди какво си (каквото там ти се иска да получиш като отношение).
Гледам, че се омаловажа написаното, нямала истински проблеми авторката... Предполагам, че всеки има различна дефиниция, разбира се, но за мен би било проблем, ако нямаме какво да си кажем.
Авторке, на какви теми се опитваш да говориш с него, а той клати глава? Ако той само работи, а ти само гледаш детето, нищо чудно малко да сте забравили да почетете книга, да гледате хубав филм... може би е нормално да сте се пораздалечили малко и да не намираш пресечна точка за разговор в момента.
Защо не започнеш с темата за липсата на социален живот и многото работа? Не като критика, а просто да му чуеш мнението - на какво се дължи, какво иска да постигне на работа, изрази разбиране към чувството му на отговорност, ей такива неща, все ще сподели нещо, което му се върти в главата
Или пък го попитай къде би искал да отидете на почивка - лято идва, детенцето не е толкова малко вече, някъде на планина или на море е напълно осъществимо, той какво мисли по въпроса
Авторке, на какви теми се опитваш да говориш с него, а той клати глава? Ако той само работи, а ти само гледаш детето, нищо чудно малко да сте забравили да почетете книга, да гледате хубав филм... може би е нормално да сте се пораздалечили малко и да не намираш пресечна точка за разговор в момента.
Защо не започнеш с темата за липсата на социален живот и многото работа? Не като критика, а просто да му чуеш мнението - на какво се дължи, какво иска да постигне на работа, изрази разбиране към чувството му на отговорност, ей такива неща, все ще сподели нещо, което му се върти в главата
Или пък го попитай къде би искал да отидете на почивка - лято идва, детенцето не е толкова малко вече, някъде на планина или на море е напълно осъществимо, той какво мисли по въпроса
Забравих да уточня нещо много важно: той хем иска да е с детето, хем прибира се гушва го, гледа го 15-20мин и си отива на компютъра. Ако заедно излезем тримата само аз тичам след детето, той седи като в небрано лозе...
Не ходете на места, където някой да трябва да става и да тича подир детето, докато другия си седи на телефона.
В събота или неделя, събирате една раница за пикник и заминавате тримата някъде сред дивата природа: около всяко населено място има такива на максимум 45 минути. Най-добре без мобилно покритие. Детето да си рови и да се занимава на воля без нужда от контрол всяка секунда, както е в кварталното кафене или на катерушката. А вие ако трябва си вземете карти, табла, настолна игра: нещо, което да ви принуди да си общувате като за начало, ако толкова няма наистина какво да си кажете в момента.
В събота или неделя, събирате една раница за пикник и заминавате тримата някъде сред дивата природа: около всяко населено място има такива на максимум 45 минути. Най-добре без мобилно покритие. Детето да си рови и да се занимава на воля без нужда от контрол всяка секунда, както е в кварталното кафене или на катерушката. А вие ако трябва си вземете карти, табла, настолна игра: нещо, което да ви принуди да си общувате като за начало, ако толкова няма наистина какво да си кажете в момента.
За мен е нормално бащата да иска да е около детето си. Абе като гледам "проблемът" е че не си говорите.
Да попитам - преди детето имахте ли общи теми за разговор? Ако не - що си седнала да се вайкаш сега? Като си го взимала тоя твоя мъж къде си гледала?!
И моят мъж ме дразни (къде си хвърля дрехите, как яде, как ми дава акъл докато готвя...), но аз съм си го избрала и го обичам такъв какъвто е. Перфектни хора няма!
Авторке, извинявай, но мисля, че си нямаш проблеми и си решила да си ги измислиш.
Да попитам - преди детето имахте ли общи теми за разговор? Ако не - що си седнала да се вайкаш сега? Като си го взимала тоя твоя мъж къде си гледала?!
И моят мъж ме дразни (къде си хвърля дрехите, как яде, как ми дава акъл докато готвя...), но аз съм си го избрала и го обичам такъв какъвто е. Перфектни хора няма!
Авторке, извинявай, но мисля, че си нямаш проблеми и си решила да си ги измислиш.
Скрит текст:
Сега сигурно сума ти народ ще се изсипе да ме критикува за думите...
Нормално да е иска да е около детето, ама авторката пише, че не му обръща кой знае какво внимание, вижда го за кратко и сяда на компютъра и навън само тя търчи след детето...
Неговата работа май е "хем не искам аз да го гледам, хем на друг не го оставям" и ако може само жена му да се гърчи...
Нямат и какво да си кажат...не мисля, че си измисля проблемите. Чела съм я и в други теми и според мен проблеми си имат, освен това е много преуморена от детето вече и има нужда от почивка, ама мъжът й май не е на това мнение...
Неговата работа май е "хем не искам аз да го гледам, хем на друг не го оставям" и ако може само жена му да се гърчи...
Нямат и какво да си кажат...не мисля, че си измисля проблемите. Чела съм я и в други теми и според мен проблеми си имат, освен това е много преуморена от детето вече и има нужда от почивка, ама мъжът й май не е на това мнение...
Авторке, извинявай, но мисля, че си нямаш проблеми и си решила да си ги измислиш.
Зависи. Когато страдаш от хронично недоволство, малките камъчета са тези, които обръщат каруцата.
.. еми то с него и една приказка немога да си кажа - или трябва да говорим за детето или за неговото хоби и това е, на другите теми мълчи и клати глава докато зяпа в телефона.
Не отговорихте на този въпрос, а няколко човека го зададоха. Ако е астрология или хомеопатия - разбирам защо мълчи. Аз направо бих се развел, ако съпругата ми ме подхване с подобни теми (шегувам се - беше изяснено на много много ранен етап, че не се интересува от подобни неща 
) Човек като си общува по цял ден с 2 годишно (нали толкова беше) тотално изтрещява и иска да си говори с възрастен човек. Резултатът от това е едно дрънкане, което пък задушава работещ човек, особено пък мъж. Работещ човек, на когото примерно през 5-10 минути идват да му искат нещо, свързано с работата, или отхвърля по 50 мейла и няколко кол-а на ден и после му надува главата и зажадняла за нормална комуникация мама, опознаваща "трудната страна на майчинството"
Доколкото разбирам от описанието - човекът се опитва да бачка за 2ма, за да компенсира домакинство с 1 заплата, Вие пък изтрещявате самичка с детето - решението е просто, но когато човек се заинати (в случая май беше той упорстващият срещу ясла?) е трудна работа... Но все пак Вие сте си отделен човек, способен да решава за себе си, така че ако истински искахте да почнете работа, щяхте да сте го направили.
Алтернативите са бавачки, баби, които да Ви дадат време да се виждате с приятелки и естествено висене по цял ден на площадката (задължително носете, зрънчо и чипс за детенцето, ако огладнее
) и сприятеляване с други мами/баби, посещаващи същото място. Това малко ще задоволи необходимостта Ви от социален контакт и няма да чакате само на съпруга си за тази работа. Гледам, че се омаловажа написаното, нямала истински проблеми авторката...
Следя темата и чета коментарите. Като цяло терзанието ми е не толкова, че си мълчим - аз има с кой да говоря и не ми липсва социален живот, а просто се чудя защо трябва да се насилваме да сме заедно като няма дори какво да си кажем. Иначе обикновено подхващам някакви злободневни теми примерно нещо, което съм чула в новините и т.н.
За работенето, за момента няма места в яслите, бабите и те немогат да помагат, а ако вземем гледачка ще ми отива цялата заплата там и то няма смисъл.
За работенето, за момента няма места в яслите, бабите и те немогат да помагат, а ако вземем гледачка ще ми отива цялата заплата там и то няма смисъл.
просто се чудя защо трябва да се насилваме да сме заедно като няма дори какво да си кажем.
Кой е казал, че трябва?
И ние сме така. Темите на разговор са: децата, работа (защото донякъде е обща), секс иии ...май това е. Всичко останало е повод за скандал. И когато назре такъв, направо излизам от стаята. Почти всеки ден. Или пък казвам "спри до тук'. Какъв е смисъла ли? Децата. Ако не са те, и една секунда няма да си го причиня. Е...отвреме на време може да правим секс.
В началото нямаше индикации за нищо друго, освен за безоблачно щастие вовеки веков. Няколко години по-късно дойде промяната. Пак казвам, в следствие на ревност, ограничения и собственическо чувство. Оттам прерасна в други неща, резултатът е тиха омраза от моя страна. Любовта - варира между 30-40 %. Беше 110...
Ясно. 
Питам те отново в тази тема, защото, според мен, случаи като вашия са по-скоро рядкост. Малко вероятно е черти на характера, като проявата на ревност и склонността към собственическо чувство, да се проявят едва на по-късен етап от връзката, освен ако това не е бил целенасочен, внимателно обмислен ход от страна на партньора. Демек, да се прикрива, докато не е сигурен, че е впримчил достатъчно умело половинката (например, с деца, общо жилище, кредити и т.н.). Това наистина прави раздялата по-трудна.
Казвам го, защото – както аз, така и мъжа ми – сме по-скоро ревниви и интроверти по душа, но сме се разкрили един пред друг от ден първи на връзката ни.
Тази промяна у партньора ти, за която говориш, да не би да е настъпила в следствие на някакво конкретно събитие или поредица от събития?
Не знам, човек не променя нагласите си току-така.
Питам те отново в тази тема, защото, според мен, случаи като вашия са по-скоро рядкост. Малко вероятно е черти на характера, като проявата на ревност и склонността към собственическо чувство, да се проявят едва на по-късен етап от връзката, освен ако това не е бил целенасочен, внимателно обмислен ход от страна на партньора. Демек, да се прикрива, докато не е сигурен, че е впримчил достатъчно умело половинката (например, с деца, общо жилище, кредити и т.н.). Това наистина прави раздялата по-трудна.Казвам го, защото – както аз, така и мъжа ми – сме по-скоро ревниви и интроверти по душа, но сме се разкрили един пред друг от ден първи на връзката ни.
Тази промяна у партньора ти, за която говориш, да не би да е настъпила в следствие на някакво конкретно събитие или поредица от събития?
Не знам, човек не променя нагласите си току-така.
Да, настъпи в резултат на това, че влязох да уча редовно в университет и това, че вече не работехме заедно, тоест не бях денонощно с него. После започнах и работа на друго място и съвсем се провалиха нещата. Просто преди тези събития не е бил така застрашен. Иначе аз съм си ектроверт по душа и неревнива, а той - точно моя противоположност. По-скоро сме изключение, да.
Явно хората възприемаме караниците по доста различен начин.
При мен лично, дори и често да се припираме с любимия мъж, чувствата не отслабват.
При мен лично, дори и често да се припираме с любимия мъж, чувствата не отслабват.
Това е рядкост ...
Е, то и ние рядко стигаме до обиди, но ето, пример. Тази вечер пак се разминаваме като трамваи. Причината-ще излизам по- късно с колежки. Сърди се, че щял да стои сам. Имаше 3 часа докато изляза, но той предпочита да си лежи и да се сърди, докато аз вечерям, сега аз полегнах, той се премести да яде. И какъв е смисъла на това да се сърдиш на някой 3 часа, че щял да излиза за 2? Не е ли по-добре тези 3 часа да ги прекарате заедно? Според него не. Трябва да си провалим цялата вечер. Макар че нито аз, нито той не правим нищо по-различно от това да си цъкаме телефоните по цяла вечер. Та не виждам какъв му е проблема. Абе ужасен случай сме, втори такъв няма. Двама човека, които говорят единия на китайски, другия на хинди. Опитваме се да изясним нещата с разговори и всеки път и двамата знаем и си казваме, че това го обсъждаме за хиляден път. Но всичко се повтаря, като в колело на хамстер се чувствам.
Ох и аз я мразя тази глупава егоистична ревност. И мм се опитва да ми вкарва такива, но го режа от корена. Супер много ме дразни и не намирам логика в безмислена ревност от приятелки, шефове, колеги или случайни познати. 😕 Трябва да съм егати комплексара, за да си позволя да изпитвам такава ревност. За мен това дори е обидно да го изпитвам. Все едно нямам никакво себеуважение и смятам, че бих била заменена за първата срещната фуста! 😰
Според мен това е чувство, което може да се контролира. Разбира се, че в очите на ревнуващия, винаги "има повод" 😂 дори и "поводите" лишени от всякаква логика.
Аз лично ако тръгна да търся поводи, мога да си измисля безброй и да се удавя в тях. Например мм е по-млад, хубав. Работата му е свързана със срещането на много нови и млади хора(жени 😋); и още мога много да изброя. Не разбирам от къв зор обаче да си причинявам всичко това. Ако иска да прави нещо, няма как да го спра. Именно ограничаването, води до напрежение между двама души и евентуалното желание за " Абе така и така ме обвиняват несправедливо, поне да има за какво!" 😂
Аз лично ако тръгна да търся поводи, мога да си измисля безброй и да се удавя в тях. Например мм е по-млад, хубав. Работата му е свързана със срещането на много нови и млади хора(жени 😋); и още мога много да изброя. Не разбирам от къв зор обаче да си причинявам всичко това. Ако иска да прави нещо, няма как да го спра. Именно ограничаването, води до напрежение между двама души и евентуалното желание за " Абе така и така ме обвиняват несправедливо, поне да има за какво!" 😂
Ето, пак си права. И аз, ако искам да си измислям поводи, мога да му стъжня живота, обаче не съм такъв човек, а и усещам, че като го подкарам по неговия начин, АЗ се чувствам зле, не мога да играя играта на някой друг, в стил - с неговите камъни по неговата глава. Един вид, той ме ревнува, сега и аз него, да види хубаво ли е. Емоционално ме изчерпва това и се чувствам не себе си. Не искам да ме въвлича.
Давам си сметка, обаче, че от онова момиче, което той срещна някога, не е останало много. Липсва ми безгрижността и непринудеността в отношенията, това да си над нещата, да мислиш позитивно. Така ме изкриви през годините, че чак сега започвам да си давам сметка и да се оправям. Моделирал ме е, без да искам по много гаден начин. Представете си, аз съм много силен характер и човек, а какво остава за разни чувствителни девойки, които тепърва се сблъскват с нещо такова. Вечен психически тормоз.
Развоят на събитията от снощи: прибрах се, той сърдит още, правихме секс и това е. Утре старата песен на нов глас и така- до края на света! Има ли други такива луди- не знам....
Давам си сметка, обаче, че от онова момиче, което той срещна някога, не е останало много. Липсва ми безгрижността и непринудеността в отношенията, това да си над нещата, да мислиш позитивно. Така ме изкриви през годините, че чак сега започвам да си давам сметка и да се оправям. Моделирал ме е, без да искам по много гаден начин. Представете си, аз съм много силен характер и човек, а какво остава за разни чувствителни девойки, които тепърва се сблъскват с нещо такова. Вечен психически тормоз.
Развоят на събитията от снощи: прибрах се, той сърдит още, правихме секс и това е. Утре старата песен на нов глас и така- до края на света! Има ли други такива луди- не знам....
В началото нямаше индикации за нищо друго, освен за безоблачно щастие вовеки веков. Няколко години по-късно дойде промяната. Пак казвам, в следствие на ревност, ограничения и собственическо чувство. Оттам прерасна в други неща, резултатът е тиха омраза от моя страна. Любовта - варира между 30-40 %. Беше 110...
По-добре няма да стане. Свиквай!
Е нали е сърдит, какъв секс? Или няма общо, викаш 
Иначе, да, знам, че по-добре няма да стане. Такава гадина, привидно прикрита зад маската на добър, тих и скромен човек, че чак ми е трудно да го асимилирам.
Аз съм сигурна, че той би бил идеалния мъж за всяка жена, която е като него. Нещо от типа на Black Cat, със сходни ценности и тип характер. Но не и за мен.
Между другото и при нас нещата бяха “няма такава любов като тяхната”... първата година бяхме по цял ден заедно, говорехме за всякакви неща, гушкахме се и т.н., абе една дума напреко не сме си казали и после всеки като го завя по задачи и работа и вместо за по-кратко време като сме заедно да го прекарваме много по-настено от хубави емоции нещата тотално замряха. А сега вече хем е ясно, че и двете страни имаме желание да са ок нещата, хем не ни се получава. Разбирам Omnia Vincit Amor
Вечен психически тормоз.
Какво е психически тормоз?
Ето, пак си права. И аз, ако искам да си измислям поводи, мога да му стъжня живота, обаче не съм такъв човек, а и усещам, че като го подкарам по неговия начин, АЗ се чувствам зле, не мога да играя играта на някой друг, в стил - с неговите камъни по неговата глава. Един вид, той ме ревнува, сега и аз него, да види хубаво ли е. Емоционално ме изчерпва това и се чувствам не себе си. Не искам да ме въвлича.
Давам си сметка, обаче, че от онова момиче, което той срещна някога, не е останало много. Липсва ми безгрижността и непринудеността в отношенията, това да си над нещата, да мислиш позитивно. Така ме изкриви през годините, че чак сега започвам да си давам сметка и да се оправям. Моделирал ме е, без да искам по много гаден начин. Представете си, аз съм много силен характер и човек, а какво остава за разни чувствителни девойки, които тепърва се сблъскват с нещо такова. Вечен психически тормоз.
Развоят на събитията от снощи: прибрах се, той сърдит още, правихме секс и това е. Утре старата песен на нов глас и така- до края на света! Има ли други такива луди- не знам....
Давам си сметка, обаче, че от онова момиче, което той срещна някога, не е останало много. Липсва ми безгрижността и непринудеността в отношенията, това да си над нещата, да мислиш позитивно. Така ме изкриви през годините, че чак сега започвам да си давам сметка и да се оправям. Моделирал ме е, без да искам по много гаден начин. Представете си, аз съм много силен характер и човек, а какво остава за разни чувствителни девойки, които тепърва се сблъскват с нещо такова. Вечен психически тормоз.
Развоят на събитията от снощи: прибрах се, той сърдит още, правихме секс и това е. Утре старата песен на нов глас и така- до края на света! Има ли други такива луди- не знам....
Хмм, да. Да си наложиш да ревнуваш е като да си наложиш да не ревнуваш. Все едно много да ти се иска да покажеш, че и ти можеш да пърдиш пред някой, който току-що е изпуснал гълъбчето, но точно в този момент да не ти идва...музата.
Въпреки, че физиологичните процеси са много по-трудно контролируеми от мисловните такива.
Омниа, при мен помагат многото и дългите разговори. Аз приемам този недостатък на мм като предизвикателство и се опитвам да му помогна да се освободи от него. Номера с "твоите камъни по твоята глава" и аз го пробвах и не помага. Аз съм тази, която се чувства зле,а не той. Той можеби дори се ласкае от факта, че го "ревнувам"...😬
За да спреш да ревнуваш, обаче е нужно първо да осъзнаеш кой си и каква цена имаш. Когато започнеш да цениш и уважаваш себе си, всичко друго си идва на мястото. Тогава няма да се страхуваш да не изгубиш половинката си, която би хукнала след някой друг, именно защото знаеш какво би изгубила,тръгвайки си от теб. Ако това все пак се случи, аз избирам да приема, че просто не сме били един за друг и мен ме чака нещо по-добро, затова трябва да дам път и свобода на сегашния човек до мен, да намери всята съдба.
Не знам дали някой четящ ревнивец би разбрал какво искам да кажа, но в оновата на своите анализи и мисли, аз слагам себе си и това как аз искам да се чувствам. Не желая да си причинявам всичките негативни емоции свързани с ревността и затова, контролирам това чувство в себе си, както се опитвам да контролирам и истаналите негативни емоции. Ако човек приеме, че тези емоции му вредят на физическото и психическо здраве и се опитва да ги елиминира, а не разпалва, тогава контрола над тях ще е по-лесен.
Омниа, говори на партньора си, как те наранява и обижда неговото поведение. Казвай му, че го обичаш и е важен за теб, но също така е важна и комуникацията ти с близки, роднини и приятели един път в мсеца на кафе или каквото и да е там. Също така, излизай и с него, а не само с приятелки, за да може той да повярва на думите ти. Партньора нитрябва да разбере, че всеки човек е отделна личност и има своята идентичност, интереси, нужди и не трябва да бъде затварян в клетка или контролиран.
Но всичко това трябва да се обсъди спокойно и приятелски между двамата. Не е нужно да се прави напук, което би обтегнало отношенията.
Комуникацията е най-важна за мен във всяка една връзка- било то любовна, роднинска или бизнес. Ако всяка страна знае желанията и чувствата на другата, тогава много по-лесно би се стигнало до една здрава и дълга връзка, в която партньорите се обичат, уважават и си имат доверие! Успех ти желая!💗
В началото нямаше индикации за нищо друго, освен за безоблачно щастие вовеки веков. Няколко години по-късно дойде промяната. Пак казвам, в следствие на ревност, ограничения и собственическо чувство. Оттам прерасна в други неща, резултатът е тиха омраза от моя страна. Любовта - варира между 30-40 %. Беше 110...
По-добре няма да стане. Свиквай!
Не съм съгласна с теб! Винаги има надежда! С хубавото се свиква, но с нещо което те тормози или тревожи, няма как. Ето има хора в една друг тема, които търпят нещо 22 години, но въпреки това не са свикнали!
Човек търпи, търпи нещо и накрая избухва като бомба или започва да си измисля извинения да търпи повече. Всеки сам решава за себе си какво заслужава!
Здравей,Mom of 3 !
Приятно ми е да чета твоите позитивни мнения.
Току що водихме със жена ми дълъг и приятен , философски разговор, уж за смисъла на живота , в който и тя и аз деликатно вмъквахме дребни подробности от нашия съвместен живот.
С две думи не можем един без друг ВЪПРЕКИ някакви си дребни 99% различия в характерите ни.
И в този смисъл казвам , че освен да приемеш приемливото друго не може да се направи.
Приятно ми е да чета твоите позитивни мнения.
Току що водихме със жена ми дълъг и приятен , философски разговор, уж за смисъла на живота , в който и тя и аз деликатно вмъквахме дребни подробности от нашия съвместен живот.
С две думи не можем един без друг ВЪПРЕКИ някакви си дребни 99% различия в характерите ни.
И в този смисъл казвам , че освен да приемеш приемливото друго не може да се направи.
Привет Капоне! Сам казваш, че и двамата приемате дребните различия и несъвършенства на другия, с които сте съгласни да се примирите. Омниа говори за нещата, с които не желае да се примири! Неминуемо в една дълга връзка се научаваме да приемаме различията на другия, както и той нашите, но тук говорим за нетърпими неща, които развалят комфорта и спокойствието на връзката. Има хора, които и 22 години (това ми стана като нарицателно вече. Извинявам се на авторката oт другата тема😬)не свикват, нито се примиряват с това. Моят съвет е нещата, които са нетърпими, да се променят, вместо да се търпи животът в токсична овстановка!
Много харесвам определението на Айнщайн за "лудостта"- това е повтаряне на едно и също действие, а очакването на различни резултати. Няма как да искаме нещо, което не ни харесва да се промени, ако нищо не правим в тази посока, а чакаме да се случи "чудо" и да се оправи от самосебе си.
Нормално е щом не правим нищо, и резултата да си остава същия.
Много харесвам определението на Айнщайн за "лудостта"- това е повтаряне на едно и също действие, а очакването на различни резултати. Няма как да искаме нещо, което не ни харесва да се промени, ако нищо не правим в тази посока, а чакаме да се случи "чудо" и да се оправи от самосебе си.
Нормално е щом не правим нищо, и резултата да си остава същия.
Така е да ...всъщност нетърпи ми са но се научихме да не ги забелязваме в името на създаденото от нас. 22 и при нас е същото число почти.
Деца , успехи ...
Ако направя сравнение аз съм спортен автомобил а тя комфортна лимузина.
Аз се возя на лимузина понякога а тя на спортна кола.
За разбирателство и дума да не става. Едва ли има по несъвместими от нас.
Ето стъмни се и аз пощурях. Излиза ми се а на нея хич.
Направих едно кръгче с приятели от одеве насам натам и сега се прибрах ама хиччч не ми се иска...Не че ме спира но ми се ходи с нея ....и т.н.
При нас в началото също беше трагедия.
Но се ангажирахме изцяло аз с работа а тя с детето и така не остана време да се намразим или разделим.
Деца , успехи ...
Ако направя сравнение аз съм спортен автомобил а тя комфортна лимузина.
Аз се возя на лимузина понякога а тя на спортна кола.
За разбирателство и дума да не става. Едва ли има по несъвместими от нас.
Ето стъмни се и аз пощурях. Излиза ми се а на нея хич.
Направих едно кръгче с приятели от одеве насам натам и сега се прибрах ама хиччч не ми се иска...Не че ме спира но ми се ходи с нея ....и т.н.
При нас в началото също беше трагедия.
Но се ангажирахме изцяло аз с работа а тя с детето и така не остана време да се намразим или разделим.
Противоположностите се привличат, но също много хора прикриват истинското си аз, за да се "впишат" по-лесно!
Аз например съм супер луда вътре в мен! Искам да мечтая, да правя щури неща, без разбира се да вредя на никого. Искам да се боря със страховете си, да скачам с парашут, бънджи, да пея пред голяма публика, да сбъдвам най-лидите си мечти и още много такива. Искам го, но сякаш искам и подкрепа от човека до себе си, а той може да е същия отвъте, а аз да не знам. Затова казвам комуникацията е разковничето. Никой никога няма да ни разбере отвътре, ако не се покажем. Партньорката ти няма да знае дали и какво искаш в леглото или в живота, ако не й обясниш защо го искаш и как те кара да се чувстваш. Не е достатъчно само да й кажеш, че ти се излиза. Обясни й, че ти кипи от вътре. Пълен си с живот и искаш да го изживееш не с кого да е друг, а именно с нея! Кажи й, че я обичаш и искаш да остареете заедно. Един ден тя ще го оцени! Не се отказвай!
Между другото поздравления за това, че искаш да останеш с жена, която ти дава повече от малко дупе и "вафли в косите"! Тези неща са преходни..След време ще ни останат хубавите и стойностни разговори и усещането за сигурност! Успех ти желая и не се отказвай, нито се примирявай! Обичате ли се, няма невъзможни неща! 💗
Аз например съм супер луда вътре в мен! Искам да мечтая, да правя щури неща, без разбира се да вредя на никого. Искам да се боря със страховете си, да скачам с парашут, бънджи, да пея пред голяма публика, да сбъдвам най-лидите си мечти и още много такива. Искам го, но сякаш искам и подкрепа от човека до себе си, а той може да е същия отвъте, а аз да не знам. Затова казвам комуникацията е разковничето. Никой никога няма да ни разбере отвътре, ако не се покажем. Партньорката ти няма да знае дали и какво искаш в леглото или в живота, ако не й обясниш защо го искаш и как те кара да се чувстваш. Не е достатъчно само да й кажеш, че ти се излиза. Обясни й, че ти кипи от вътре. Пълен си с живот и искаш да го изживееш не с кого да е друг, а именно с нея! Кажи й, че я обичаш и искаш да остареете заедно. Един ден тя ще го оцени! Не се отказвай!
Между другото поздравления за това, че искаш да останеш с жена, която ти дава повече от малко дупе и "вафли в косите"! Тези неща са преходни..След време ще ни останат хубавите и стойностни разговори и усещането за сигурност! Успех ти желая и не се отказвай, нито се примирявай! Обичате ли се, няма невъзможни неща! 💗
Партньорката ти няма да знае дали и какво искаш в леглото или в живота, ако не й обясниш защо го искаш и как те кара да се чувстваш. Не е достатъчно само да й кажеш, че ти се излиза. Обясни й, че ти кипи от вътре. Пълен си с живот и искаш да го изживееш не с кого да е друг, а именно с нея!
Аз например не обичам да ходя като луда по нощите. ММ пък не можеше да се свърти вкъщи. Когато детето беше малко, това негово "скитничество" буквално ме докарваше до лудост. Сега хич не ми дреме. Самодостатъчна съм си. И когато е вкъщи и настоява за внимание, не го отразявам. Аз, когато имах нужда да общувам с него, него го нямаше. Сега той има нужда от мен, но сори - аз вече имам други занимания, които са ми по- интересни от общуването с него. Ако това не му харесва, проблемът не е мой.
По отношение на казуса на Капоне - готин, не може хем .......до края, хем душата в рая. Не стига , че никой не те е спрял, ами и настояваш тя да жертва себе си и да живее твоя живот, щото ти така си бил искал. Ами искай си. Тя пък може да иска нещо друго. И ще го намери, повярвай ми.
Бронте, извинявай, че ще го напиша, не съм вътре в отношенията ви и не искам да сипвам сол в раната (в случай че темата ти е болезнена), но вие с мъжа ти, общо взето, връзка нямате. Всеки си живее своя живот, според това, което пишеш. Въпросът е защо сте се изтърпели толкова време. Аз откровено си признавам, че такова нещо нямам нерви да понеса – просто психиката ми ще даде накъсо...
Колкото до Капоне-то, явно доста хора в тази тема не сте запознати с пространната дискусия около прелестите на любовницата му, та затова се фокусирате около личността на съпругата, която, така или иначе, не е в главната роля...
Колкото до Капоне-то, явно доста хора в тази тема не сте запознати с пространната дискусия около прелестите на любовницата му, та затова се фокусирате около личността на съпругата, която, така или иначе, не е в главната роля...
Аз давам тези съвети на Капоне, защото го усещам че той харесва жена си, идеализира я, не иска да я напуска, но се терзае че тя не го разбира, а среща това "разбиране" у продавачката с малкото дупе и вафлите в косите.
Искам да му кажа, че никой не може да промени другия, но могат заедно, ако достатъчно го искат и се обичат, да се променят и да гледат в една посока, без да изневеряват на себе си!
Искам да му кажа, че никой не може да промени другия, но могат заедно, ако достатъчно го искат и се обичат, да се променят и да гледат в една посока, без да изневеряват на себе си!
Аз например не обичам да ходя като луда по нощите. ММ пък не можеше да се свърти вкъщи. Когато детето беше малко, това негово "скитничество" буквално ме докарваше до лудост. Сега хич не ми дреме.
И ние сме на това дередже
benny, ти имаш лукса с двегодишно дете да не работиш.
Стига, де, чак лукс. Има съпруги, които и без наличието на деца, не работят.
Не мисля, че това е причина, която трябва да я задължава да се чувства благодарна на мъжа си. Съвсем нормално е.
Тази тема ми попада в точното време. И ние сме като авторката. С 2- годишен терорист и обтегнати отношеня, водим откровена война. Може би съм една идея по- агресивна, но нервите ми просто не издържат. Той е постоянно зает и няма почти никакво време, в което да ме отмени, защото няма на кой друг да разчитам. До кога ще е така и какъв ще е развоя не знам...
Тази тема ми попада в точното време. И ние сме като авторката. С 2- годишен терорист и обтегнати отношеня, водим откровена война. Може би съм една идея по- агресивна, но нервите ми просто не издържат. Той е постоянно зает и няма почти никакво време, в което да ме отмени, защото няма на кой друг да разчитам. До кога ще е така и какъв ще е развоя не знам...
Вики Тейлър, в една тема се оплакваш от детето си, в друга от мъжа си, в трета от разни други неща ... ами ако всички са ти криви, замисли се дали пък не е в тебе проблема? Защото най-вероятно е. Няма как дори две годишното да те дразни, ведно със всички останали и само ти да си онеправданата и многострадалната.
Да допълня и какъв ще е развоя, ако не се освестиш - или ще си останат така нещата и ще продължиш да се оплакваш от същия, или ще се появи нов, за да почнеш да се оплакваш от него. Или се променяш. Но едва ли. От прочетеното виждам, че в собствените си очи си съвършена.
Какво да ти кажа, детето си е дете и никъде не съм казала, че ме дразни, а че трудно се справяме с него. Отношенията с мм рязко се влошиха след като детето се роди, защото имам чувството, че бяга от отговорност. Аз съм напълно сама и няма на кого да разчитам освен на него. А той постоянно си намира ангажименти само и само да не му оставя детето за 5мин за да свърша нещо, а дори и да се случи, той се изнервя до краен предел и започваме да се караме. Не сме единствените в тази ситуация и вярвам, че много ще ме разберат. Ни най- малко не съм съвършена, просто се намирам в много неблагоприятна ситуация.
Вики, в другата тема получи добри съвети за дисциплината на детето, както и такива нищо да не правиш, че всичко е едва ли не в реда на нещата. Не знам каква е причинно следствената връзка, но очевидно неспособността да контролираш детето и проблемите в брака са ти свързани. Според мен определено трябва да промениш нещо, а не да лежиш на успокоението, че те нещата са така.
Какво да ти кажа, детето си е дете и никъде не съм казала, че ме дразни, а че трудно се справяме с него. Отношенията с мм рязко се влошиха след като детето се роди, защото имам чувството, че бяга от отговорност. Аз съм напълно сама и няма на кого да разчитам освен на него. А той постоянно си намира ангажименти само и само да не му оставя детето за 5мин за да свърша нещо, а дори и да се случи, той се изнервя до краен предел и започваме да се караме. Не сме единствените в тази ситуация и вярвам, че много ще ме разберат. Ни най- малко не съм съвършена, просто се намирам в много неблагоприятна ситуация.
Нищо по-различно не казваш ... не се оправяш с детето, а и мъжа си не може да накараш да го гледа. Ами и аз да съм ти дете и аз ще те правя сама да си говориш. То още малко твоето, но ще порасне. А мъжа ти най-вероятно ще те напусне, ако продължаваш. То никой не може да изтърпи вечни оплаквания, нестабилна майка, която изнервя и детето, пък детето него ... С тая нагласа, все така ще си.
О, за ситуацията - имаш ЕДНО дете. Каква е ситуацията? Че мъжа ти не ти помага? Ми той утре може и да хване пътя и тогава какво?
Тази тема ми попада в точното време. И ние сме като авторката. С 2- годишен терорист и обтегнати отношеня, водим откровена война. Може би съм една идея по- агресивна, но нервите ми просто не издържат. Той е постоянно зает и няма почти никакво време, в което да ме отмени, защото няма на кой друг да разчитам. До кога ще е така и какъв ще е развоя не знам...
Защо не пробваш просто да приемеш, че първите години от раждането на детето са трудни, но пък си заслужава, защото нищо по- прекрасно от " терориста" не сте създали, пък и няма да създадете!?
Защо не приемеш, че всеки от вас двамата дава това, което може и за което го бива най- много?
Защо не се опиташ да приемеш мъжа ти като част от отбора, като половинката от едно цяло, а не като безхаберника, който само работи, а не иска да те отмени?
Той сърди ли ти се, че не можеш да го отмениш в работата му?
Не знам дали някой от вас е изпдал в ситуация, в която да е тотално лишен от социален живот.
Salsisha, винаги си прекалено крайна и нападателна в постовете си. Прогнозите ти са в сферата на утопията. Кой кого щял да напусне, пък кой бил съвършен.В живота на човек могат да настъпят всякакви трудни периоди, които отстрани да изглеждат много банални.Аз съм човек, тотално лишен от социален живот и контакти и това няма как да не се отрази на психиката ми. Единственото, което искам от човека до мен е да ми бъде отмяна от време на време, за да мога да презаредя батериите. И когато батериите ми са се скапали- няма как да бъда ок. Това е цялата философия на моя проблем.
Salsisha, винаги си прекалено крайна и нападателна в постовете си. Прогнозите ти са в сферата на утопията. Кой кого щял да напусне, пък кой бил съвършен.В живота на човек могат да настъпят всякакви трудни периоди, които отстрани да изглеждат много банални.Аз съм човек, тотално лишен от социален живот и контакти и това няма как да не се отрази на психиката ми. Единственото, което искам от човека до мен е да ми бъде отмяна от време на време, за да мога да презаредя батериите. И когато батериите ми са се скапали- няма как да бъда ок. Това е цялата философия на моя проблем.
Не знам дали някой от вас е изпдал в ситуация, в която да е тотално лишен от социален живот.
Salsisha, винаги си прекалено крайна и нападателна в постовете си. Прогнозите ти са в сферата на утопията. Кой кого щял да напусне, пък кой бил съвършен.В живота на човек могат да настъпят всякакви трудни периоди, които отстрани да изглеждат много банални.Аз съм човек, тотално лишен от социален живот и контакти и това няма как да не се отрази на психиката ми. Единственото, което искам от човека до мен е да ми бъде отмяна от време на време, за да мога да презаредя батериите. И когато батериите ми са се скапали- няма как да бъда ок. Това е цялата философия на моя проблем.
Salsisha, винаги си прекалено крайна и нападателна в постовете си. Прогнозите ти са в сферата на утопията. Кой кого щял да напусне, пък кой бил съвършен.В живота на човек могат да настъпят всякакви трудни периоди, които отстрани да изглеждат много банални.Аз съм човек, тотално лишен от социален живот и контакти и това няма как да не се отрази на психиката ми. Единственото, което искам от човека до мен е да ми бъде отмяна от време на време, за да мога да презаредя батериите. И когато батериите ми са се скапали- няма как да бъда ок. Това е цялата философия на моя проблем.
Защо съм нападателна, защото не те ожалвам и ти посочвам другата гледна точка? Това не е нападателност, просто не те кефи.
Нямаш социален живот - ами кой е виновен за това? Винаги може да вземеш гледачка, или детето да посещава ясла, дори и не целодневно, не е пеленаче. Никой не е длъжен да ти осигурява социален живот, а детето не е виновно, че съществува и не може да се оправя само. Това е просто дете. Мъжа ти е просто мъж. Ти трябва да се погрижиш за това, което искаш. Винаги има начин, но той не е постоянно оплакване. Е, да, то е по-лесно, но не решава нищо.
Не знам дали някой от вас е изпдал в ситуация, в която да е тотално лишен от социален живот.
Salsisha, винаги си прекалено крайна и нападателна в постовете си. Прогнозите ти са в сферата на утопията. Кой кого щял да напусне, пък кой бил съвършен.В живота на човек могат да настъпят всякакви трудни периоди, които отстрани да изглеждат много банални.Аз съм човек, тотално лишен от социален живот и контакти и това няма как да не се отрази на психиката ми. Единственото, което искам от човека до мен е да ми бъде отмяна от време на време, за да мога да презаредя батериите. И когато батериите ми са се скапали- няма как да бъда ок. Това е цялата философия на моя проблем.
Salsisha, винаги си прекалено крайна и нападателна в постовете си. Прогнозите ти са в сферата на утопията. Кой кого щял да напусне, пък кой бил съвършен.В живота на човек могат да настъпят всякакви трудни периоди, които отстрани да изглеждат много банални.Аз съм човек, тотално лишен от социален живот и контакти и това няма как да не се отрази на психиката ми. Единственото, което искам от човека до мен е да ми бъде отмяна от време на време, за да мога да презаредя батериите. И когато батериите ми са се скапали- няма как да бъда ок. Това е цялата философия на моя проблем.
Защо съм нападателна, защото не те ожалвам и ти посочвам другата гледна точка? Това не е нападателност, просто не те кефи.
Нямаш социален живот - ами кой е виновен за това? Винаги може да вземеш гледачка, или детето да посещава ясла, дори и не целодневно, не е пеленаче. Никой не е длъжен да ти осигурява социален живот, а детето не е виновно, че съществува и не може да се оправя само. Това е просто дете. Мъжа ти е просто мъж. Ти трябва да се погрижиш за това, което искаш. Винаги има начин, но той не е постоянно оплакване. Е, да, то е по-лесно, но не решава нищо.
Кой ми е виновен? Обстоятелствата са такива. Не живеем в България, яслите са предимно частни и струват половин заплата. Бавачката няма какво да я коментирам. Не е толкова елементарно, колкото ти изглежда. Теорията ти е много силна страна, жалко, че не се познаваме, та да видя как я прилагаш на практика. Щото имам чувството, че си идеалната жена.
VickyTaylor, социалният живот няма да ти падне от небето, дори да си без дете.
Нали ти трябва да се запознаеш с хората, за да си допаднеш с някого.
Защо не се вгледаш в начина на живот там, където си, за да приложиш нещо, което ти хареса?
Ако никакви познати и приятели нямаш там, дори и да те отмени мъжът ти, що за социален живот ще е да обиколиш някой мол?
Нали ти трябва да се запознаеш с хората, за да си допаднеш с някого.
Защо не се вгледаш в начина на живот там, където си, за да приложиш нещо, което ти хареса?
Ако никакви познати и приятели нямаш там, дори и да те отмени мъжът ти, що за социален живот ще е да обиколиш някой мол?
VickyTaylor, социалният живот няма да ти падне от небето, дори да си без дете.
Нали ти трябва да се запознаеш с хората, за да си допаднеш с някого.
Защо не се вгледаш в начина на живот там, където си, за да приложиш нещо, което ти хареса?
Ако никакви познати и приятели нямаш там, дори и да те отмени мъжът ти, що за социален живот ще е да обиколиш някой мол?
Нали ти трябва да се запознаеш с хората, за да си допаднеш с някого.
Защо не се вгледаш в начина на живот там, където си, за да приложиш нещо, което ти хареса?
Ако никакви познати и приятели нямаш там, дори и да те отмени мъжът ти, що за социален живот ще е да обиколиш някой мол?
VickyTaylor, не знаеш ли, че тук споделиш ли нещо, особено оплакване веднага перфектните бг мами ще ти обяснят как ти си крива и сама си си виновна за нещо.
А Salsisha не я слуша главата по принцип, нейните постове по - добре ги пропускай, нищо съществено няма да изпуснеш.
Съчувствам ти и те разбирам. Детето ми е същото като твоето и въпреки че мъжът ми я гледа всяка свободна минута и не съм съвсем в твоята ситуация ми е ясно за какво говориш.
Планирате ли детето да тръгне на ДГ или някаква забавачница и кога? Мисля, че това е първото, което трябва да се случи...
А Salsisha не я слуша главата по принцип, нейните постове по - добре ги пропускай, нищо съществено няма да изпуснеш.
Съчувствам ти и те разбирам. Детето ми е същото като твоето и въпреки че мъжът ми я гледа всяка свободна минута и не съм съвсем в твоята ситуация ми е ясно за какво говориш.
Планирате ли детето да тръгне на ДГ или някаква забавачница и кога? Мисля, че това е първото, което трябва да се случи...
То пък, като се съчувства и разбира е голяма помощ.
За кое не ме слуша главата точно? Че правите драматизации от съвсем нормални неща? Липсвал социален живот. Ами липсва, така е с малко дете, във все още студените месеци. Всеки е минал през това. Правиш си стъпките да го постигнеш и това е. Съчувствие ... не е терминално болна, с малко дете е просто, какво съчувствие.
За кое не ме слуша главата точно? Че правите драматизации от съвсем нормални неща? Липсвал социален живот. Ами липсва, така е с малко дете, във все още студените месеци. Всеки е минал през това. Правиш си стъпките да го постигнеш и това е. Съчувствие ... не е терминално болна, с малко дете е просто, какво съчувствие.
VickyTaylor,
твоя модел в семейството ми е познат.
И искренно ти съчуствам. Имам позната, оставена за всичко да се грижи сама.
Да гледа децата , да изчисти , да напазарува, да плати кабелната , да измие колата , да заведе децата и вземе от градина, дори и да работи. Докато мъжа е все зает , с приятели с работа , с футбол , с биричка след работа и т.н.
За случая за който разказвам, не вярвам нещо да се промени. Изглежда такива мъже /за мен 80% са такива/копират някакъв модел от родителите си и няма как, колкото и да говориш, той да се промени, и да затича с детето по полянки и градинки.
твоя модел в семейството ми е познат.
И искренно ти съчуствам. Имам позната, оставена за всичко да се грижи сама.
Да гледа децата , да изчисти , да напазарува, да плати кабелната , да измие колата , да заведе децата и вземе от градина, дори и да работи. Докато мъжа е все зает , с приятели с работа , с футбол , с биричка след работа и т.н.
За случая за който разказвам, не вярвам нещо да се промени. Изглежда такива мъже /за мен 80% са такива/копират някакъв модел от родителите си и няма как, колкото и да говориш, той да се промени, и да затича с детето по полянки и градинки.
Зависи и с какво е зает тоя мъж. Ако е с работа и наистина няма време за детето е кофти, но понякога няма друг начин...затова и трябва да се търсят варианти майката да си почива от детето и ако не може мъжът да се включва активно, трябва се намери друг начин...
Ако е зает с приятели, забавления и спорт докато тя гледа детето нон - стоп имат голям проблем...
Ако е зает с приятели, забавления и спорт докато тя гледа детето нон - стоп имат голям проблем...
Вики, мислех да ти дам някой съвет, но като прочетох чужбина, и всичко се изпари. Съжалявам, но мисля, че майките (българки) в чужбина са наистина в много кофти положение. Много по-лошо от майките в България. (говоря за майки, които не искат да си стоят цял живот вкъщи и които не са ок с това да дундуркат бебета по амнайсет години и които искат да работят и да се развиват, останалите да ме извинят)
Ако беше тук, щях да ти кажа да го пуснеш на ясла и да си намериш работа, защото яслата тук струва смешните 50-60 лв на месец, даже и частната ще е максимум половината ти заплата. Работата е спасението за прегорели майки, според мен. Единия път ме спаси работата, втория път-университета. Иначе щях да си говоря сама.
Но в чужбина знам, че не стоят така нещата. Яслите са невероятно скъпи и ставаш една детегледачка за доста дълго време. Даже и след като тръгнат на училище, пак трябва да се вземат рано и това е несъвместимо с нормална работа.
Освен това и социалните контакти са по-трудни, освен ако не се движиш сред българи. А бе изобщо, не съм фен на чужбината аз. Но това си е мое мнение.
За мъжа ти- не виждам какво можеш да направиш. Изтеглила си късата клечка или така си го научила, без значение е кое от двете. С говорене и убеждение не мисля, че ще постигнеш нещо. Аз лично, бих му го треснала един хубав слънчев ден и бих се изнизала за цял ден. Ще - не ще , ще се научи как да се оправя с него. И така всяка неделя, примерно.
Ако беше тук, щях да ти кажа да го пуснеш на ясла и да си намериш работа, защото яслата тук струва смешните 50-60 лв на месец, даже и частната ще е максимум половината ти заплата. Работата е спасението за прегорели майки, според мен. Единия път ме спаси работата, втория път-университета. Иначе щях да си говоря сама.
Но в чужбина знам, че не стоят така нещата. Яслите са невероятно скъпи и ставаш една детегледачка за доста дълго време. Даже и след като тръгнат на училище, пак трябва да се вземат рано и това е несъвместимо с нормална работа.
Освен това и социалните контакти са по-трудни, освен ако не се движиш сред българи. А бе изобщо, не съм фен на чужбината аз. Но това си е мое мнение.
За мъжа ти- не виждам какво можеш да направиш. Изтеглила си късата клечка или така си го научила, без значение е кое от двете. С говорене и убеждение не мисля, че ще постигнеш нещо. Аз лично, бих му го треснала един хубав слънчев ден и бих се изнизала за цял ден. Ще - не ще , ще се научи как да се оправя с него. И така всяка неделя, примерно.
Стига с тая чужбина и как са скъпи яслите. Не са толкова скъпи, за заплатите тук. Освен това, данъчния кредит, ако си с нисък доход, ти покрива яслата поне за 20 часа седмично /за целта трябва да си поработил все пак, преди да родиш/ и заплатата, която може да вземеш за този половин ден ти остава чисто. Въпрос на желание. Всяка майка на малко дете тук работи между 8 и 30 часа седмично, защото иначе изтъпяваш тотално.
Самолетите до България също още си летят, не съм чула да са ги спрели.
И в този случай няма как да се обвинява бащата, че толкова години работи само той, за да ги издържа, пък сега не щял и детето да гледа, с цялото си нахалство ... Ами не е много честно така.
Самолетите до България също още си летят, не съм чула да са ги спрели.
И в този случай няма как да се обвинява бащата, че толкова години работи само той, за да ги издържа, пък сега не щял и детето да гледа, с цялото си нахалство ... Ами не е много честно така.
Salsisha, не знам Вики в коя чужбина е, но ако е Англия, както подозирам, до колкото имам информация, яслите са по около 1000 паунда, долу-горе, колкото би изкарала и тя на месец.
Аз знам за някакви си по един час на ден, че има право да оставя детето на ясла, примерно да отиде да си вземе голямо дете ако има от училище или някаква друга работа да си свърши. (забравих колко точно часа на седмица) . Ако са 20, както ти казваш, това пак е нещо, но ако не е работила обаче, пак отпада.
Вики, търси начини и възможности, говори и с други хора, относно информация на какво имаш право.
Аз знам за някакви си по един час на ден, че има право да оставя детето на ясла, примерно да отиде да си вземе голямо дете ако има от училище или някаква друга работа да си свърши. (забравих колко точно часа на седмица) . Ако са 20, както ти казваш, това пак е нещо, но ако не е работила обаче, пак отпада.
Вики, търси начини и възможности, говори и с други хора, относно информация на какво имаш право.
Salsisha, не знам Вики в коя чужбина е, но ако е Англия, както подозирам, до колкото имам информация, яслите са по около 1000 паунда, долу-горе, колкото би изкарала и тя на месец.
Аз знам за някакви си по един час на ден, че има право да оставя детето на ясла, примерно да отиде да си вземе голямо дете ако има от училище или някаква друга работа да си свърши. (забравих колко точно часа на седмица) . Ако са 20, както ти казваш, това пак е нещо, но ако не е работила обаче, пак отпада.
Вики, търси начини и възможности, говори и с други хора, относно информация на какво имаш право.
Аз знам за някакви си по един час на ден, че има право да оставя детето на ясла, примерно да отиде да си вземе голямо дете ако има от училище или някаква друга работа да си свърши. (забравих колко точно часа на седмица) . Ако са 20, както ти казваш, това пак е нещо, но ако не е работила обаче, пак отпада.
Вики, търси начини и възможности, говори и с други хора, относно информация на какво имаш право.
Не ми е работа да решавам чужди задачи, но както казах не са толкова скъпи.
Part-time childcare costs
Type of childcare How much does it cost? (British average)
Registered childminder (25 hours for a child under 2) £107.41 per week
Day nursery (25 hours for a child under 2) £122.46 per week
Part-time nanny (25 hours) £263-£434 per week including tax and NI contributions
При една не висока заплата от 10 паунда на час, за тези 25 часа са 250 паунда доход седмично, при разход 122.
При една не висока заплата Child Tax Credit е минимум 200 паунда на седмица допълнително.
При съвсем ниска заплата и утежняващи обстоятелства и се полагат и безплатни часове в яслата.
Повече няма да коментирам скъпите ясли в Англия. То като нямаш доход и едно кафе е скъпо.
Планирали сме цялото лято да изкараме в България, а от есента- на детска градина. Само че първоначално ще е до 13ч, защото тук в градините не се спи, а той е още малък има нужда от сън. Изчаквсме го да порасне още и ще го запишем на спорт. Не сме в Англия.
Мм по принцип не е лош човек, не съм някаква изтрещяла капризация, разбирам, че трябва да се работи, но с цената на какво? Извън основната си работа се е захванал с още един куп неща, без които може и да мине. Вечно е по задачи, вечно говори по телефона. Не ходи по заведения, не играе футбол. Но няма време да обърне внимание на детето, на което много липсва и постоянно го търси. Все обещава, че ще намали ангажиментите, но така и не се получава. За мен семейството трябва да е на първо място, а това постоянно отсъствие от дома го разрушава малко по малко. Семейство не се гради с денонощна работа, а с правилно разпределено време.
Понякога и "оплакването" е вид терапия, която ти позволява да изкажеш свободно това, което ти тежи.
Мм по принцип не е лош човек, не съм някаква изтрещяла капризация, разбирам, че трябва да се работи, но с цената на какво? Извън основната си работа се е захванал с още един куп неща, без които може и да мине. Вечно е по задачи, вечно говори по телефона. Не ходи по заведения, не играе футбол. Но няма време да обърне внимание на детето, на което много липсва и постоянно го търси. Все обещава, че ще намали ангажиментите, но така и не се получава. За мен семейството трябва да е на първо място, а това постоянно отсъствие от дома го разрушава малко по малко. Семейство не се гради с денонощна работа, а с правилно разпределено време.
Понякога и "оплакването" е вид терапия, която ти позволява да изкажеш свободно това, което ти тежи.
Семейството се издържа чудесно и без тези допънителни ангажименти. Бащата липсва ужасно много на детето, види ли, че отваря гардероба, скача и изпада в нервна криза и не му дава да излезе. При най- малкия шум вкъщи тича към вратата у се разтройва ако не е тстко му.Той е момче и има нужда да общува повече с баща си. Тези неща са по- важни от допълнителните ангажименти.
Ами щом се издържате чудесно и без допълните, с допълните спокойно може да си взимаш гледачка два пъти седмично и да си живеете живота.
Другото ми се струва малко пресилено, 2 годишно да изпада в истерия, защото имало нужда да общува с баща си, те на тая възраст не ги осъзнават много нещата, дори при постоянно липсващ родител, се предполага че е свикнало, но както и да е. Дори още не знае, че е момче.
Мисля, че преувеличаваш доста и лапето или мъжа ти не са толкова черни, колкото ги изкарваш.
Другото ми се струва малко пресилено, 2 годишно да изпада в истерия, защото имало нужда да общува с баща си, те на тая възраст не ги осъзнават много нещата, дори при постоянно липсващ родител, се предполага че е свикнало, но както и да е. Дори още не знае, че е момче.
Мисля, че преувеличаваш доста и лапето или мъжа ти не са толкова черни, колкото ги изкарваш.
Вики, не се вторачвай в това. Децата се чувстват чудесно, дори и баща им да не е наоколо, стига майката да не се оглежда все за него. Очевидно е, че твоят мъж няма да се промени. Защо да си стресираш и детето? Насила той привързан баща няма да стане! Ако ти не успокоиш топката, по-зле ще е за всички.
Семейството се издържа чудесно и без тези допънителни ангажименти. Бащата липсва ужасно много на детето, види ли, че отваря гардероба, скача и изпада в нервна криза и не му дава да излезе. При най- малкия шум вкъщи тича към вратата у се разтройва ако не е тстко му.Той е момче и има нужда да общува повече с баща си. Тези неща са по- важни от допълнителните ангажименти.
Извинявай, но това е силно ограничено мислене, превъртяно през убеждението ти, че си права, защото на теб ти изпушват бушоните от твоята част от ангажимента към семейния живот.
Мъжът ти, за разлика от теб, е наясно, че всичко по издръжката ви е върху неговия гръб и тъй като сте в чужда страна, ако нещата тръгнат надолу, няма кой да ви удари едно рамо.
Момчетата, поне до 3 години, а някои и повече
имат нужда главно от близостта на майката, а бащата е екзотичното същество, което се появява за малко- за разнообразие.Всички, на тази възраст, тичат към вратата, щом се звънне и чакат тати.
Всички, на тази възраст, се разстройват ако някой от двамата родители тръгне към вратата- ти пробвай веднъж и ще видиш каква драма ще настане.......
Мисля си, че прекалено се самонавиваш и с упреците си няма да постигнеш нищо положително.
Щом ще сте си лятото в България, а след това детето на ДГ значи ще се подредят постепенно нещата и за теб! Убедена съм, че когато имаш възможност да си отдъхнеш малко от детето и да имаш някакъв социален живот няма да виждаш всичко в толкова черни краски както ти се струва в момента.
Както казах, не съм в твоята ситуация, в България съм, мъжът ми не отсъства чак толкова много и се занимава доста с детето след работа, но имам трудно дете (четох те в другата тема и все едно описваш моето, че са и на една възраст) и вече повече от 3 години съм вкъщи и затова добре разбирам как се чувстваш. Планирам детето да тръгне на ясла до обяд, а на есен на целодневна ДГ защото действително толкова дълго майчинство може да те накара да си говориш сама каквото и да пишат тук...
Мъжът ти едва ли ще се промени доброволно по отношение на ангажиментите така че там не знам какъв съвет да дам...
Както казах, не съм в твоята ситуация, в България съм, мъжът ми не отсъства чак толкова много и се занимава доста с детето след работа, но имам трудно дете (четох те в другата тема и все едно описваш моето, че са и на една възраст) и вече повече от 3 години съм вкъщи и затова добре разбирам как се чувстваш. Планирам детето да тръгне на ясла до обяд, а на есен на целодневна ДГ защото действително толкова дълго майчинство може да те накара да си говориш сама каквото и да пишат тук...
Мъжът ти едва ли ще се промени доброволно по отношение на ангажиментите така че там не знам какъв съвет да дам...
Семейството се издържа чудесно и без тези допънителни ангажименти. Бащата липсва ужасно много на детето, види ли, че отваря гардероба, скача и изпада в нервна криза и не му дава да излезе. При най- малкия шум вкъщи тича към вратата у се разтройва ако не е тстко му.Той е момче и има нужда да общува повече с баща си. Тези неща са по- важни от допълнителните ангажименти.
Неговото поведение е отражение на вашето.
Извинявай, че ще го напиша, но ти си поредното пътвръждение на моята теория (тя не е моя, но съм приела като моя, защото е вярна).Че спокойните родители са си "родили" спокойни деца, нервните родители са си "родили" нервни деца.
Няма как едно кълбо от нерви, каквото си ти в момента, да има спокойно дете.Майката и детето са като скачени съдове.Ако в единия съд ври и кипи, това по "връзката" се предава и на другия съд, и той също почва да ври и кипи.
Семейството се издържа чудесно и без тези допънителни ангажименти. Бащата липсва ужасно много на детето, види ли, че отваря гардероба, скача и изпада в нервна криза и не му дава да излезе. При най- малкия шум вкъщи тича към вратата у се разтройва ако не е тстко му.Той е момче и има нужда да общува повече с баща си. Тези неща са по- важни от допълнителните ангажименти.
Неговото поведение е отражение на вашето.
Извинявай, че ще го напиша, но ти си поредното пътвръждение на моята теория (тя не е моя, но съм приела като моя, защото е вярна).Че спокойните родители са си "родили" спокойни деца, нервните родители са си "родили" нервни деца.
Няма как едно кълбо от нерви, каквото си ти в момента, да има спокойно дете.Майката и детето са като скачени съдове.Ако в единия съд ври и кипи, това по "връзката" се предава и на другия съд, и той също почва да ври и кипи.
И накрая какво излезе? Че съм едно самонавиващо се мрънкало и трябва да се примиря със ситуацията.
Скрит текст: Ами, ето я причината за "проблемното" ти дете....Липсва му вниманието на бащата.Като добавиш и постоянното напрежение у дома, нагнетявано от вашите караници/спорове/нетърпимост, как да имаш спокойно дете?!
Неговото поведение е отражение на вашето.
Извинявай, че ще го напиша, но ти си поредното пътвръждение на моята теория (тя не е моя, но съм приела като моя, защото е вярна).Че спокойните родители са си "родили" спокойни деца, нервните родители са си "родили" нервни деца.
Няма как едно кълбо от нерви, каквото си ти в момента, да има спокойно дете.Майката и детето са като скачени съдове.Ако в единия съд ври и кипи, това по "връзката" се предава и на другия съд, и той също почва да ври и кипи.
Няма как да не се съглася с това. Но по- горе казаха, че едно 2-3 годишно не изпитва нужда от общуване с бащата и му е все тая. Семейството се издържа чудесно и без тези допънителни ангажименти. Бащата липсва ужасно много на детето, види ли, че отваря гардероба, скача и изпада в нервна криза и не му дава да излезе. При най- малкия шум вкъщи тича към вратата у се разтройва ако не е тстко му.Той е момче и има нужда да общува повече с баща си. Тези неща са по- важни от допълнителните ангажименти.
Неговото поведение е отражение на вашето.
Извинявай, че ще го напиша, но ти си поредното пътвръждение на моята теория (тя не е моя, но съм приела като моя, защото е вярна).Че спокойните родители са си "родили" спокойни деца, нервните родители са си "родили" нервни деца.
Няма как едно кълбо от нерви, каквото си ти в момента, да има спокойно дете.Майката и детето са като скачени съдове.Ако в единия съд ври и кипи, това по "връзката" се предава и на другия съд, и той също почва да ври и кипи.
И накрая какво излезе? Че съм едно самонавиващо се мрънкало и трябва да се примиря със ситуацията.
Детето ти знае, че има и баща, но не "получава" нищо от него.Нито внимание, нито грижа, нито обич.Дори напротив, нервността му, когато е с детето, рефлектира върху малкия.Детето ти чудесно усеща, че е неприето от баща си.Ние само си мислим, че малките деца не усещат и не разбират.
Неговото поведение е "вик за внимание", търсене на обич, любов, отношение от бащата.....
Че не трябва да се примиряваш, така е.
Но и не виждам какво можеш да направиш...едва ли можеш да накаарш мъжа си да стане адекватен баща и да се грижи за сина си, щом няма желание.
Аз затова казвам, че връзката баща-дете се изгражда от първия ден у дома на детето...сменя памперси, дава шишето, разхожда, играе с детето, успокоява като плаче.....това е пълноценен родител и пълноценна връзка между родителя и детето.
Преди години в една тема тук, един потребител написа нещо, което много ме впечатли и което чудесно показва как повечето мъже се "изживяват" като бащи:
"Единственото, което моят баща е направил за мен, е да "подари" 1 сперматозоид на майка ми!".
Бащата обича детето си, показва му го, детето усеща, че е обичано, но иска да прекарва повече време с него. Иска да си правят типично мъжките неща, да се поровят из инструментите, да отремонтират колелото, неща, от които аз не разбирам. На мен ми тежи това, че е остсвил цялата отговорност по възпитанието на мен. Той просто не иска да влиза в битки с детето и ме кара аз да се оправям. Примерно отиваме на пазар, детето хуква на някъде и пипа където не трябва и той ми казва- ходи ти се разправяй да го вземеш. Понякога го карам да отидат с малкия да измият зъбките докато аз свърша нещо, той ми казва- не, не, отиди ти, защото ще направи нещо и трябва да му се карам, не искам да ме мисли за лош. Изпитва страх от това да откаже нещо на детето, да му се наложи и да изтърпи евентуално тръшкане.Доста съм му говорила по тоя въпрос, че възпитанието се налага от двамата родители. Гледам, че напоследък има ефект от думите ми и понякога се налага като авторитет.
Е, хубава работа, да не го мисли за лош, а все ти да излизаш лошата...
Понеже и аз съм вкъщи с детето по цял ден, а баща й я вижда за 2 часа на денонощие, логично е, че аз й се карам доста повече и все съм "лошата" затова когато сме тримата избягвам да се меся, да й се кара малко и той...случвало се е да се скатае от критична ситуация с надеждата аз да я разреша, но доста говорихме по въпроса и вече избягва да го прави...освен това аз ги оставям да излизат сами вечер и в почивните дни и тогава ще не ще и се кара...
Освен да ги оставяш по - често сами...намирай си ангажименти, кажи че в момента не можеш да отидеш да измиеш зъбите (примерно) и не отсътпвай...ако настояваш повече няма ли все пак да се ангажира малко повече с него?
Понеже и аз съм вкъщи с детето по цял ден, а баща й я вижда за 2 часа на денонощие, логично е, че аз й се карам доста повече и все съм "лошата" затова когато сме тримата избягвам да се меся, да й се кара малко и той...случвало се е да се скатае от критична ситуация с надеждата аз да я разреша, но доста говорихме по въпроса и вече избягва да го прави...освен това аз ги оставям да излизат сами вечер и в почивните дни и тогава ще не ще и се кара...
Освен да ги оставяш по - често сами...намирай си ангажименти, кажи че в момента не можеш да отидеш да измиеш зъбите (примерно) и не отсътпвай...ако настояваш повече няма ли все пак да се ангажира малко повече с него?
Май всички мъже искат да са в ролята на "доброто ченге"... 
В такива ситуации аз просто съм пас...оставяла съм мъжа си сам да се оправя със синовете.
Имали сме разни случки в магазин, просто тихомълком се отдалечавам, оставяйки ги да се оправят те.Ако мъжа ми каже нещо, казвам "Сега идвам....само да видя ....!" и естествено, още повече се отдалечавам.
Знам, манипулация е, рядко се е случвало, но е по-добрия вариант от
1.аз да съм все лошата и
2.директно да кажа "Аз се оправям с него по цял ден, сега е твоя ред!"-това последното е директна "покана" за скандал.
В такива ситуации аз просто съм пас...оставяла съм мъжа си сам да се оправя със синовете.
Имали сме разни случки в магазин, просто тихомълком се отдалечавам, оставяйки ги да се оправят те.Ако мъжа ми каже нещо, казвам "Сега идвам....само да видя ....!" и естествено, още повече се отдалечавам.
Знам, манипулация е, рядко се е случвало, но е по-добрия вариант от
1.аз да съм все лошата и
2.директно да кажа "Аз се оправям с него по цял ден, сега е твоя ред!"-това последното е директна "покана" за скандал.
Преди ми излизаше с номера: и без това малко го виждам, не искам да му се карам.
Калина, да, в един момент се усетих, че все аз съм лошата и започнах да настоявам той оправя вечерния тоалет на детето и без това вече доста натежава и борбите с него ми докараха болки в кръста.
Иначе многократно ми е задавал въпроса- как издържаш, не знам.
Калина, да, в един момент се усетих, че все аз съм лошата и започнах да настоявам той оправя вечерния тоалет на детето и без това вече доста натежава и борбите с него ми докараха болки в кръста.
Иначе многократно ми е задавал въпроса- как издържаш, не знам.
Колкото и смешно да звучи заглавието, не намерих по-подходящи думи. Младо семейство сме, с малко дете(2г) и откакто детето се е родило, нашите отношения са в пълен застой, да не кажа постоянно напрежение. Той иска да влачим детето навсякъде с нас или ако може да не го оставяме никой да го гледа.
Абе направо се развеждай, какво му мислиш. То такива мъже, дето искат децата им да са с тях, а не командировани при бабите, са срам за нацията.
И да ти кажа, много те съжалих от ежедневната смяна на памперси и изобщо отглеждането на детето. То е всеизвестно, че по-тежко от това да се грижиш за дете ня-ма.
Преди ми излизаше с номера: и без това малко го виждам, не искам да му се карам.
Калина, да, в един момент се усетих, че все аз съм лошата и започнах да настоявам той оправя вечерния тоалет на детето и без това вече доста натежава и борбите с него ми докараха болки в кръста.
Иначе многократно ми е задавал въпроса- как издържаш, не знам.
Калина, да, в един момент се усетих, че все аз съм лошата и започнах да настоявам той оправя вечерния тоалет на детето и без това вече доста натежава и борбите с него ми докараха болки в кръста.
Иначе многократно ми е задавал въпроса- как издържаш, не знам.
Ха, картинката взе леко да се променя, като се поразговорихме!?
Значи, оказа се, че таткото поема вечерния тоалет, но пак не е достатъчно, защото ти искаш да поеме всичко, за да излезеш сама от вкъщи и да си заредиш батериите?
Аз пък ги съжалявам и двете, защото макар и да живеят с парите и физическото присъствие на мъжете си, реално нямат подкрепа и взаимност. А не че се налагало да сменят памперси.
Отделен въпрос е, какво точно разбираш под подкрепа, щом физическите действия като смяна на памперси и поемане на вечерния тоалет, след пълен работен ден, не са?
Те не казаха да правят такива неща мъжете им, а описаха едни вечно липсващи по работа, забити в телефона мъже.
Когато съм била у нас да гледам детето ни, е имало моменти на скука и умора, но когато се върнеше вечер мъжът ми, ми беше много леко и приятно и се презареждах за следващия ден. Отделно, като се окопитихме малко и аз и детето, ходехме насам-натам, завързах много контакти на подобни на мен, имахме си програма; вечерно време работех по образованието си. Не чаках само мъжът ми да ми осмисли дните.
Нито едната, нито другата, не описват подобни ситуации, а описват доста самотни бракове.
Когато съм била у нас да гледам детето ни, е имало моменти на скука и умора, но когато се върнеше вечер мъжът ми, ми беше много леко и приятно и се презареждах за следващия ден. Отделно, като се окопитихме малко и аз и детето, ходехме насам-натам, завързах много контакти на подобни на мен, имахме си програма; вечерно време работех по образованието си. Не чаках само мъжът ми да ми осмисли дните.
Нито едната, нито другата, не описват подобни ситуации, а описват доста самотни бракове.
Е нали е сърдит, какъв секс? Или няма общо, викаш
Секса е най-сладък, когато сме скарани...Въпреки, че и аз съм от тези, които се сърди с дни и наказва спейки в другата стая, докато не стане толкова напрегнато, че се стига до сексуална ескплозия! 😂
Да, но животът не е само цветя и рози. Всеки има нещо, за което да му завидиш, и друго, заради което да не искаш да си му на мястото.
Единствено се моля аз и хората, които обичам да сме живи и здрави! Всичко друго можем да постигнем сами, без да завиждаме на успехите на другите. Те само могат да ме мотивират да бъда по-добра! 💗
Не знам за авторката, но аз определено се почувствах по- добре след дадените мнения, които бяха разнопосочни. Чак за съжаление не сме. Има за какво да си говорим с мм, просто нямаме времето за сладки приказки, а и в голяма част от времето аз съм безкрайно напрегната.Ако бяхме в България, животът щеше да тече по друг начин. Тук прекаленото еднообразие и липса на контакт с близки хора ме кара да задълбавам в на пръв поглед незначителни проблеми.
Осмислих доста от казаните неща, подредих си малко главата и осъзнах, че нещата наистина не са толкова черни. Прекалената ми изнервеност се предава на любимите ми хора. Искам да си помогна и да преодолея този бяс. Ще стисна зъби и ще се опитам да бъда силна, без да мрънкам.
Осмислих доста от казаните неща, подредих си малко главата и осъзнах, че нещата наистина не са толкова черни. Прекалената ми изнервеност се предава на любимите ми хора. Искам да си помогна и да преодолея този бяс. Ще стисна зъби и ще се опитам да бъда силна, без да мрънкам.
Не знам за авторката, но аз определено се почувствах по- добре след дадените мнения, които бяха разнопосочни. Чак за съжаление не сме. Има за какво да си говорим с мм, просто нямаме времето за сладки приказки, а и в голяма част от времето аз съм безкрайно напрегната.Ако бяхме в България, животът щеше да тече по друг начин. Тук прекаленото еднообразие и липса на контакт с близки хора ме кара да задълбавам в на пръв поглед незначителни проблеми.
Осмислих доста от казаните неща, подредих си малко главата и осъзнах, че нещата наистина не са толкова черни. Прекалената ми изнервеност се предава на любимите ми хора. Искам да си помогна и да преодолея този бяс. Ще стисна зъби и ще се опитам да бъда силна, без да мрънкам.
Осмислих доста от казаните неща, подредих си малко главата и осъзнах, че нещата наистина не са толкова черни. Прекалената ми изнервеност се предава на любимите ми хора. Искам да си помогна и да преодолея този бяс. Ще стисна зъби и ще се опитам да бъда силна, без да мрънкам.
Браво, това е много хубаво. Започни да работиш върху собствените си емоции, за да можеш да започнеш да възпитаваш и детето си по-добре и въобще да се спре порочният кръг на крещене и изтощение. С времето ще помогне много. Със стискане на зъби обаче не става, трябва активна работа по въпроса.
Именно Вики! Знаеш какво трябва, само е нужно да го приложиш! Успех ти желая! 💗Винаги е трудно далеч от близките..сякаш душата ти осиротява и се фокусираш върху децата и работата.
Няма невъзможни неща. Запомни, че този бяс и негативни емоции вредят най-вече на теб и се опитвай да ги потушаваш. Когато можеш да оставиш детето на бащата, излизай сама навън, тичай в парка или отиди на йога или масаж, за да освободиш напрежението. Най-вече не губи комуникацията с половинката. Казвай му как се чувстваш и че се нуждаеш от подкрепата му в справянето с това! Успех! 🍀
Няма невъзможни неща. Запомни, че този бяс и негативни емоции вредят най-вече на теб и се опитвай да ги потушаваш. Когато можеш да оставиш детето на бащата, излизай сама навън, тичай в парка или отиди на йога или масаж, за да освободиш напрежението. Най-вече не губи комуникацията с половинката. Казвай му как се чувстваш и че се нуждаеш от подкрепата му в справянето с това! Успех! 🍀
За такива случаи са измислени бирата и виното - бяло, червено...
В някой от предните постове се коментираше как ми блазяло, че не работя... еми работя, ама от вкъщи освен 1000та други ангажименти. А детето става с всеки изминал ден по-неконтролируемо и опасно за себе си. Изгледи за ясла няма. А твърдението, че като си в България социалният живот е цвете - не е така. Всеки е на работа или се занимава със собствени задачи и все няма време за излизане