Семейството се издържа чудесно и без тези допънителни ангажименти. Бащата липсва ужасно много на детето, види ли, че отваря гардероба, скача и изпада в нервна криза и не му дава да излезе. При най- малкия шум вкъщи тича към вратата у се разтройва ако не е тстко му.Той е момче и има нужда да общува повече с баща си. Тези неща са по- важни от допълнителните ангажименти.
Неговото поведение е отражение на вашето.
Извинявай, че ще го напиша, но ти си поредното пътвръждение на моята теория (тя не е моя, но съм приела като моя, защото е вярна).Че спокойните родители са си "родили" спокойни деца, нервните родители са си "родили" нервни деца.
Няма как едно кълбо от нерви, каквото си ти в момента, да има спокойно дете.Майката и детето са като скачени съдове.Ако в единия съд ври и кипи, това по "връзката" се предава и на другия съд, и той също почва да ври и кипи.
И накрая какво излезе? Че съм едно самонавиващо се мрънкало и трябва да се примиря със ситуацията.
