Здравейте,
пише едно объркано момиче на 21.
Със сериозна връзка съм от почти година, приятелят ми е 29г.
Обичам го много, той мен също, въпреки че не изразява чувствата си, така както бих желала.
Аз съм израстнала в семейство с не много любов, нежелано дете съм. В семейството ми и до днес се упражнява физическо насилие, баща ми е изневерявал многократно. Това до известна степен рефлектира върху мен самата.
Чувствам се потисната и ме е страх, че ще се случи и на мен. Страх ме е да не повторя този модел.
Доскоро приятелят ми работеше работа, която не ме притесняваше, имахме общи познати, бях сигурна, че ако се случи нещо ще разбера. Но сега изпитвам едно тревожно чувство, толкова ми е напрегнато, ще работи на място където ще е заобиколен от толкова много жени за които едва ли има значение, че е обвързан.
От това ме е страх, той винаги ми е втълпявал, че не може да отказва, че е "боклук" от който всички се възползват, а когато споделя страховете си ме обвинява, че го тласкам да ми изневери. Поисках само да ми обещае, че няма да ме предаде, не го направи, вече нищо на никого не обещавал.
Въртят ми се едни грозни сценарии, дори мисли аз да го направя, за да съм първа... за да съм го предала преди той да го направи.
Знам, че има други по-важни неща от това той да ми е верен, но тази мисъм ме парализира, не мога да се храня и спя нормално.
Моля, посъветвайте ме, как да преживея страха, да съвсем основателен е, но аз не мога да му повлияя, ако реши веднъж. Искам просто да живея нормално не вгорчена он несигурност.
пише едно объркано момиче на 21.
Със сериозна връзка съм от почти година, приятелят ми е 29г.
Обичам го много, той мен също, въпреки че не изразява чувствата си, така както бих желала.
Аз съм израстнала в семейство с не много любов, нежелано дете съм. В семейството ми и до днес се упражнява физическо насилие, баща ми е изневерявал многократно. Това до известна степен рефлектира върху мен самата.
Чувствам се потисната и ме е страх, че ще се случи и на мен. Страх ме е да не повторя този модел.
Доскоро приятелят ми работеше работа, която не ме притесняваше, имахме общи познати, бях сигурна, че ако се случи нещо ще разбера. Но сега изпитвам едно тревожно чувство, толкова ми е напрегнато, ще работи на място където ще е заобиколен от толкова много жени за които едва ли има значение, че е обвързан.
От това ме е страх, той винаги ми е втълпявал, че не може да отказва, че е "боклук" от който всички се възползват, а когато споделя страховете си ме обвинява, че го тласкам да ми изневери. Поисках само да ми обещае, че няма да ме предаде, не го направи, вече нищо на никого не обещавал.
Въртят ми се едни грозни сценарии, дори мисли аз да го направя, за да съм първа... за да съм го предала преди той да го направи.
Знам, че има други по-важни неща от това той да ми е верен, но тази мисъм ме парализира, не мога да се храня и спя нормално.
Моля, посъветвайте ме, как да преживея страха, да съвсем основателен е, но аз не мога да му повлияя, ако реши веднъж. Искам просто да живея нормално не вгорчена он несигурност.
). Един вид такъв си е и ти според него трябва да приемеш, че каквото има да се случва, ще се случи не защото той иска, а защото не може да отказва и е жертва на хиените, които са поискали да се възползват от него. 
Жалка работа. Някои се мислят за свръхумни, и останалите за тях са някакви идиоти, които ще повярват на всякаквите простотии, които им хрумне да им сервират. 
