Не харесвам шефа си, какво да правя?

  • 13 248
  • 127
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: X
Изчетох цялата тема, всички съвети и всички оплаквания на авторката.
Моя съвет е - тихо и кротко си заминавай. Кандидатствай за други позиции. Давай смело. И не споделяй с никого какво правиш.
Аз съм била на готина работа, но със селяндурски настроен шеф. Минаха близо два месеца през които за пръв път нямах желание ни за еротика, ни за романтика с ММ. Отивах на работа със свито сърце. Имах чувство че денят е година. Беше отврат. Накрая си заминах без да съм си намерила предварителна работа. Но бях спокойна вече.
Със сигурност знам, че заплатата няма да ти върне душевното спокойствие. А то е важно!
Ти си умна и образована, ще успееш да се справиш със ситуацията!
Не се колебай, действай!

# 91
  • Мнения: 12 808
И аз да се изкажа от позицията на служител, който все трябва да обучава по-младите. Идват, нямат опит, отнема ми известно време да ги обуча. Вместо да си върша моята работа, аз влагам усилия и време в тяхното обучение, после след 5-6 месеца като понатрупат опит, напускат и отиват в друга фирма за повече пари. Определено вината е в шефа ми, че не ги стимулира да останат, било то с повишение на заплатите или др.придобивки, но аз пък що да си давам зор да влагам в тяхното обучение.
И аз съм обучила доста хора, и напълно споделям мнението, че е голяма загуба на време и нерви. Обучаваш го, ужким да помага после и да се намали работата. През това време хем вършиш цялата работа, хем си "детегледачка". Огромно натоварване. И след 6 месеца детето се понаучава, порастват му крила и излита. А ти си оставаш с камарата работа, пак без помощник. Честно, човек се чувства напълно изчерпан след няколко такива случаи.
По едно време се бях заклела пред себе си никога вече да не обучавам нови служители. Обаче се прецаках, обучих поредното пиле и то също излетя.
Да, никой не се е родил научен, но ако покрай основната си работа обучаваш хора, се получава свръхтовар и голямо разочарование.
В интерес на истината, са ми благодарили, една дама даже ми купи подарък, защото благодарение на мен я каква хубава друга работа си намерила. Моля ви се! Подарък ще ми купува!
Мисълта ми е, че трябва да има друг начин, но не знам какъв.

# 92
  • София
  • Мнения: 6 259
Има начин, но струва и пари, и време и явно не на всеки работодател му се занимава / или не му се струва за достатъчно важно. Сега на новата ми работа нямаше никаква приемственост м/у бившата служителка и мен. Обаче - 2 седмици обучение в централата, като през това време прекият ми ръководител беше 90% от времето до мен.
На предишните места, където съм работила - човекът, от който приемах, ме обучава за ден-два и след това се оправям сама. Зависи и от хората, и от работата - на едно от местата се цупеше и сърдеше като я попитам за нещо. Сега тук се работи с тяхна ERP система и обучението ми беше изключително от полза!

# 93
  • Мнения: 4 087
Ми има си начин, има си стажантски програми и се заплаща за обучението на менторите, като в работните му ангажимент и  изрично е предвидено, че имаш да обучаваш човек, а не освен всичко другото дето ти е на главата, да го обучаваш и да се очаква да поемаш същият обем от работа, както до сега.

Ако ли не, се наемат обучени хора и така....ама обучените хора струват парите си, та опираме пак как с малко пари да направим много работа, тази философия, мен лично ми е много чужда и не ме кефи.

# 94
  • Мнения: 54
Аз в началото исках само стаж, но той ми каза, че "Не съм толкова зле, че да съм стажант" и ме назначи на трудов. Ето и от днес типичен пример - казва ми да поръчам едни неща за кратък срок. Тръгвам да ги поръчвам, питам колегите от отдела ми - въпросната колежка дето ме цака + още една, те казват давай. Поръчвам и в момента, в който се връщам в офиса разбирам, че той е бесен задето съм ги поръчала + защото съм използвала служебна кола, за да отида(която ми каза едната колежка да ползвам). Значи те си мълчат, а аз обирам пешкира за пореден път. Не мога повече. Опитвам да съм старателна и внимателна, да е доволен от мен, а накрая пак съм виновна. Ще си пусна предизвестие, НЕ МОГА ПОВЕЧЕ!!!!!

# 95
  • Мнения: 3 611
А ти още ли се мъчиш в тази фирма?Е защо не му каза ,че си питала обяснили са ти колежките как и ти си го направила трудно ли ти е да говориш с шефа си?

# 96
  • Мнения: X
Аз в началото исках само стаж, но той ми каза, че "Не съм толкова зле, че да съм стажант" и ме назначи на трудов. Ето и от днес типичен пример - казва ми да поръчам едни неща за кратък срок. Тръгвам да ги поръчвам, питам колегите от отдела ми - въпросната колежка дето ме цака + още една, те казват давай. Поръчвам и в момента, в който се връщам в офиса разбирам, че той е бесен задето съм ги поръчала + защото съм използвала служебна кола, за да отида(която ми каза едната колежка да ползвам). Значи те си мълчат, а аз обирам пешкира за пореден път. Не мога повече. Опитвам да съм старателна и внимателна, да е доволен от мен, а накрая пак съм виновна. Ще си пусна предизвестие, НЕ МОГА ПОВЕЧЕ!!!!!
пускай предизвестие. Така стана на работата за която разказах по-горе. Три седмици ми се дуднеше на главата, какво трябва да правя в една точно определена ситуация.
И то от шефовете. Един ден го направих, така както го искаха и тогава ада ми се стовари на главата. Не беше грешно направено, но защо не съм и направила еди кое си, като за това действие чувам за първи ден. Просто изкипях и се махнах.
Те те взимат за мазе, знам, звучи гадно, но е така. Ти си живо същество, нормален човек, който ще изперка, ако продължава така.
Започвай да си търсиш друга работа.
Ще успееш. Не се страхувай от това, дори ако трябва да започнеш по-неквалифицирана работа. Никой няма да ти вземе знанията и идеите, но нервите ти могат да са скъсани. Ако това стане, няма да си полезна никъде, дори и за себе си.
Прегръдки и поздрави!

# 97
  • Мнения: 54
Казах му и той каза, че да се занимава с този разговор му било под нивото. Каза, че се опитам да интригантствам и дори не ме остави да си довърша какво имах да казвам. А те двете си мълчаха през цялото време. Направо не мога да повярвам! Мисля, че ще става още по-зле. Съжалявам, работата ми харесва сама по себе си, но толкова лоши неща ми се случиха през тази година в семейството, че не мога да понасям да се чувствам като...нищожество. Sad

# 98
  • Мнения: 54
Благодаря ви за подкрепата!!! 

# 99
  • Мнения: X
Пускай предизвестие, търси работа и през това време не слушай какво ти съветват колежките за работата в офиса. Ако може си вземи болничен или платена отпуска.
Като разберат за предизвестието кажи че са ти предложили работа. Т.е. да си мислят, че има къде да отидаш дори и да вземат  да те уволнят преждевременно. Въобще вирни нос и давай напред!

# 100
  • Мнения: 17 407
И аз да се изкажа от позицията на служител, който все трябва да обучава по-младите. Идват, нямат опит, отнема ми известно време да ги обуча. Вместо да си върша моята работа, аз влагам усилия и време в тяхното обучение, после след 5-6 месеца като понатрупат опит, напускат и отиват в друга фирма за повече пари. Определено вината е в шефа ми, че не ги стимулира да останат, било то с повишение на заплатите или др.придобивки, но аз пък що да си давам зор да влагам в тяхното обучение.
И аз съм обучила доста хора, и напълно споделям мнението, че е голяма загуба на време и нерви. Обучаваш го, ужким да помага после и да се намали работата. През това време хем вършиш цялата работа, хем си "детегледачка". Огромно натоварване. И след 6 месеца детето се понаучава, порастват му крила и излита. А ти си оставаш с камарата работа, пак без помощник. Честно, човек се чувства напълно изчерпан след няколко такива случаи.
По едно време се бях заклела пред себе си никога вече да не обучавам нови служители. Обаче се прецаках, обучих поредното пиле и то също излетя.
Да, никой не се е родил научен, но ако покрай основната си работа обучаваш хора, се получава свръхтовар и голямо разочарование.
В интерес на истината, са ми благодарили, една дама даже ми купи подарък, защото благодарение на мен я каква хубава друга работа си намерила. Моля ви се! Подарък ще ми купува!
Мисълта ми е, че трябва да има друг начин, но не знам какъв.

Няма друг начин, поради лошия човекоресурс. Реално хората - отговорни, с опит и наистина умения за екипна работа,  няма кого да обучават, за да има приемственост. Мъчиш се, докато не изгориш съвсем от безсилие и свръхнатоварване. Sad

# 101
  • Мнения: 3 611
И аз да се изкажа от позицията на служител, който все трябва да обучава по-младите. Идват, нямат опит, отнема ми известно време да ги обуча. Вместо да си върша моята работа, аз влагам усилия и време в тяхното обучение, после след 5-6 месеца като понатрупат опит, напускат и отиват в друга фирма за повече пари. Определено вината е в шефа ми, че не ги стимулира да останат, било то с повишение на заплатите или др.придобивки, но аз пък що да си давам зор да влагам в тяхното обучение.
И аз съм обучила доста хора, и напълно споделям мнението, че е голяма загуба на време и нерви. Обучаваш го, ужким да помага после и да се намали работата. През това време хем вършиш цялата работа, хем си "детегледачка". Огромно натоварване. И след 6 месеца детето се понаучава, порастват му крила и излита. А ти си оставаш с камарата работа, пак без помощник. Честно, човек се чувства напълно изчерпан след няколко такива случаи.
По едно време се бях заклела пред себе си никога вече да не обучавам нови служители. Обаче се прецаках, обучих поредното пиле и то също излетя.
Да, никой не се е родил научен, но ако покрай основната си работа обучаваш хора, се получава свръхтовар и голямо разочарование.
В интерес на истината, са ми благодарили, една дама даже ми купи подарък, защото благодарение на мен я каква хубава друга работа си намерила. Моля ви се! Подарък ще ми купува!
Мисълта ми е, че трябва да има друг начин, но не знам какъв.

Няма друг начин, поради лошия човекоресурс. Реално хората - отговорни, с опит и наистина умения за екипна работа,  няма кого да обучават, за да има приемственост. Мъчиш се, докато не изгориш съвсем от безсилие и свръхнатоварване. Sad
На теб нали работата ти доставяше удоволствие ?

# 102
  • Мнения: 17 407
Работата ми е и такава - обучител, обаче не искам да я работя до 80, щото нямало кой.
В моята среда се толерират всякъв род креативни и нестандартно мислещи люде, с неизчерпаем ресурс. Пак няма, пак мрънкаме и първо искаме.

Е?

Последна редакция: вт, 21 авг 2018, 22:14 от Дренка

# 103
  • Мнения: 3 611
Работата ми е и такава - обучител, обаче не искам да я работя до 80, щото нямало кой.
В моята среда се толерират всякъв род креативни и нестандартно мислещи люде, с неизчерпаем ресурс. Пак няма, пак мрънкаме и първо искаме.

Е?

Е никой не те е вързал.

# 104
  • Мнения: 17 407
Е, достатъчно отвързана се чувствам, но проблемът далеч не е в това.

Общи условия

Активация на акаунт