Животът след второто дете

  • 9 170
  • 169
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: X
Децата ми имат разлика 7 години. Никога не сме имали помощ от баби или детегледачки. Оправяме се, както можем, сами.
Много помага и това, че първото дете е по-голямо, самостоятелно и дори помага в грижите за малкото.
И двамата със съпруга ми работим на пълен работен ден, напрегната работа, даже има случаи и да работим вечер до късно.
Не е лесно, определено след появата на второто дете времето рязко започна да не ни стига, дори за елементарни неща като пазаруване на хранителни продукти, например.
Стараем се, да не се изнервяме, да стиковаме графиците, но не винаги се получава.
Определено таткото е доста ангажиран както с децата, така и с домакинството, помагаме си за всичко и сме абсолютно взаимнозаменяеми, няма и друг начин просто. Когато някое от децата е болно, редуваме болничните.
Трудно ни е, признавам си, но това е наш избор да имаме две деца и за сега се справяме.
Най-тегаво беше, когато се върнах на работа след майчинството с второто дете, то тръгна на ясла, съответно доста боледуваше и сме правили и невъзможното, да има кой да го гледа, когато  е болно, не разчитаме на баби, защото едната работи, а другата е далеч и гледа болната си майка.

# 61
  • Мнения: 9 196
Кое те дразни, Салсиша, това че съм се чувствала много уморена и смазана, най-вече от това, че не се справям като майка ли? Би ли пояснила, защото не мога да схвана, как чувството ми на провал ти бърка в задника?


Изказа ти е отврат. А постът ми беше, че мен ме дразни подобен тип подкрепа, когато са ми я прилагали, не чувствата ти на провали. Което не променя факта, че изказа ти с бъркането е гнусен и отвратителен ...

# 62
  • Мнения: X
Ами темата се пуска за това, за да види жената, че не е единствена и да си вдигне главата малко. Аз не прилагам подкрепата на теб, ти не си пуснала темата и не бих ти се лепнала да те утешавам, ей така за спорта. Та ти какво обичаш или не обичаш, не виждам да е съществено в момента.

Пък от твоята уста коментар за моя изказ е меко казано странен, но добре, приема се.

# 63
  • Мнения: 9 368
Doloreska,
сама си помагах като в моментите, когато усещах, че вече съм на предела, просто спирах за 5 минути. Оставях детето настрана в леглото му, стига да не е животозатрашаващо(примерно не повръща в момента, не се задушава) и се съвземах, поплаквах си аз сама или се успокоявах. Ами 5 минути може да си по плаче и само.
Като си дойде баткото, обърни му внимание за 5 минути на него - да ти разкаже как е в училище. После пак се заеми с бебето. Всякакви дейности без бебето - фризьор, срещи се извършваха в почивния ден на бащата за по 3 часа, кърмех, бебетата ми  от шише не ядяха, само ги лигавеха.

Винаги съм била на мнение, че ако аз сама не поискам да си помогна, да успокоя себе си, друг няма да да успее.

Salsisha,
хорат са различни, някои се нуждаят от потупване, други като теб - не.

# 64
  • Мнения: 9 196
Да, ясно, не ми и трябва да ми предлагаш подкрепа или бъркане, цитирах поста, заради споменатото, не заради личността ти, все тая ми е кой го е написал.

# 65
  • Мнения: X
Много буквално приемаш всичко. Честно казано, когато станах майка бях доста изолирана. Тогава четях предимно специализирана литература и чат-пат тук във форума. И след изтощителен ден, когато наистина се чувствах изпуснала конкрола, това което ми помагаше е да прочета, че всъщност това, през което минавам е нормално и разни съвети как да се справя. Не ме е тупал по рамото някой конкретно, нито съм прилагала съветите на практика, но просто някак си виждах, че и други хора са имали такива моменти. Предпочитам да мисля, че е в реда на нещата да не се справям идеално, отколкото да се смятам да пълна загубенячка.

# 66
  • Мнения: 2 431
Майчинството не е спринт на 50 метра, силиш се на старта да вземеш преднина и да се биеш в гърдите, че си победил. То си е бягане на 1500 метра, където важното е да си пестиш силите и да знаеш, че има още къде къде пред теб.
Затова, хич и не ми пука кой как се справял или да се сравнявам. Който може да гледа 10 деца, докато пере, глади, чисти, свири на струнен инструмент и реди пъзели, евала. Аз не мога. В крайна сметка когато майката е физически и психически здрава, тогава и детето е щастливо. Иначе кел файда, че ти е все до полата, като го невротизираш и него. В момента сме 5 души около едно дете, включително и детегледачка, и пак съм изморена. Ами това е нашата ситуация и толкова. Тя е несравнима със ситуацията на Пенка, Драганка, Петканка, защото те са различни и децата им са различни.
В тези форуми освен човек тотално да се напрегне и да влезе в безмислени спорове с други, много няма да постигне.
Това към авторката на темата. Да вземе да си прецени собствените сили и желания като голям човек, честно да си даде равносметка. И да вземе правилното за себе си решение.

# 67
  • Мнения: 243
Майчинството не е спринт на 50 метра, силиш се на старта да вземеш преднина и да се биеш в гърдите, че си победил. То си е бягане на 1500 метра, където важното е да си пестиш силите и да знаеш, че има още къде къде пред теб.
Затова, хич и не ми пука кой как се справял или да се сравнявам. Който може да гледа 10 деца, докато пере, глади, чисти, свири на струнен инструмент и реди пъзели, евала. Аз не мога. В крайна сметка когато майката е физически и психически здрава, тогава и детето е щастливо. Иначе кел файда, че ти е все до полата, като го невротизираш и него. В момента сме 5 души около едно дете, включително и детегледачка, и пак съм изморена. Ами това е нашата ситуация и толкова. Тя е несравнима със ситуацията на Пенка, Драганка, Петканка, защото те са различни и децата им са различни.
В тези форуми освен човек тотално да се напрегне и да влезе в безмислени спорове с други, много няма да постигне.
Това към авторката на темата. Да вземе да си прецени собствените сили и желания като голям човек, честно да си даде равносметка. И да вземе правилното за себе си решение.

Отдавна не бях чела тук по - точен коментар. Тук всичко е на въпреки, можеш да се почувстваш най - лошата и некомпетентна майка за всяко нещо. А форума май е по - скоро за помощ и подкрепа създаден, за по - скоро конструктивна критика, а не "да те изядът с парцалите"! Всички родители са различни, както и всяко дете, за това и всеки подход и начин на живот е различен. За това и наистина всеки сам преценява на колко деца може да бъде родител. А живота се променя с едно, две, без и с много деца. Това му е интересното всъщност, че всеки си следва пътечката, а тя за всеки е различна и с различни предизвикателства и цели!

# 68
  • Мнения: 441
А още по-интересното е, че бях "нахокана" няколко пъти защо търся сравнение с други хора, при всички било различно. Ами нали затова е форум, за да се пускат и такива теми, а не само блокбъстърите от рода на " женени сме, и двамата имаме любовници семейни приятели, какво да правим" - по които се изписват десетки страници безсмислени мнения.
Нали именно различните преживявания, различните примери могат (или не) да помогнат на човек да види и друга перспектива.

# 69
  • Мнения: 9 196

В момента сме 5 души около едно дете, включително и детегледачка, и пак съм изморена. Ами това е нашата ситуация и толкова. Тя е несравнима със ситуацията на Пенка, Драганка, Петканка, защото те са различни и децата им са различни.


Само 5 човека? Че как се оправяте с цяло ... дете?! Освен детегледачка си наеми и две учителки, лекар, медицинска сестра, готвачка, чистачка и сервитьорка. Ами и ти си човек, да си починеш малко ... Rolling Eyes

# 70
  • Мнения: 10 993
ами могла жената наела си. На теб какъв ти е проблема -че гледаш три деца,
докато изкарваш милиони и готвиш био виж нон стоп. Еми ние пък не можем да се възхищаваме на супер супер майки и намираме за съвсем нормално пет човека да гледат едно дете.

# 71
  • Мнения: 9 196
Притеснявам се за нея, да не се преумори, пет човека нищо не са.

# 72
  • Мнения: 2 431
Ми ако искаш, като си притеснена, заповядай да помогнеш Simple Smile Няма да те върнем. Пак казвам / който може, браво, аз не мога. Не мога и не ме е срам.
Колкото до детегледачката, и на ясла ходи, когато е здрав. Предиобед играе с децата, следобяд жената го гледа и го разхожда. Ха, сега де!
Няма формула за гледане на дете. Всеки се учи в движение на принципа проба/грешка. Това, че при някои дадено нещо е дало резултат не е никаква гаранция, че ще проработи и при моето дете. Затова си го гледам както намеря за добре, обичам го, уважавам го и всяка свободна минута извън работа е за него. Всъщност и всяка минута на работа е за него. Така че това е.

Последна редакция: пн, 10 дек 2018, 17:24 от prolet_inchen

# 73
  • Мнения: 9 196
E, така е малко по-добре, 5 човека, гледачка и ясла. Но пак ти се събират 3-4 часа след работа и сигурно не ти е лесно, затова казвай да стягам куфара и да идвам.

# 74
  • София
  • Мнения: 12 006
Ехааа, 5 човека около едно бебе, понеже мама не можела да се справи? Кога успяваш да се измориш - докато детето е с детегледачката или докато е на ясла, а може би докато останалите 3-ма се редуват да се занимават с него? Ама той верно шопинга в МОЛа е изморителен. Интересно защо си го създала това дете, след като ти е трудно чисто физически да си поемеш задълженията по отглеждането му и ги делегираш на други хора, и то при наличие на детегледачка и мъж в картинката.

Общи условия

Активация на акаунт