Публикувана: 27 юни 2006, 22:31 ч.
Последно мнение: 2 юли 2006, 20:28 ч.

Ядосвате ли се на баби, които ви дават непоискани съвети по улиците?

4 490
97
1

# 90 28 юни 2006, 22:23 ч.

Мнения: 83

Абе, и аз обикновено игнорирам, но външно, вътрешно се дразня, и затова подхванах темата. Защото на запад е абсурд някой да ти каже нещо такова - спазват си дистанцията хората, може би им е по-скучен живота, не знам, но предпочитам никой да не ми се бърка в личното пространство и май вече няма да им мълча!

А, това с "дай да я погушкам" ми е "любимо". Дъщеря ми е в етап, в който само да я пипне някой непознат и се разревава. А, от тези баби с "о, колко е сладка, дайте да я подържа" край няма!

Онзи ден пък един дядо докато не гледах се опита да й помогне да седне на един по-височък тротоар до две каки. И тя, рев, рев. Пет минути не мога да я успокоя.

Това с махането на биберона във влака и плюенето по ръката и после ръката на челото на бебето ме уби направо Confused

... Явно, чак в такива ситуации не сме изпадали и дано не ни се случва.

# 91 28 юни 2006, 22:55 ч.

Мнения: 2 614

Цитат на: БУБА в вт, 27 юни 2006, 23:25

Не. Рядко се ядосвам на каквото и да било. Още по-малко на невинно подхвърляне, реплика, или забележка на някоя баба Wink

лошото е, че те никога не са невинни, а с назидателен и обвинителен тон Grinning

Да, много - нараво побеснявам от "съветите им"...
В петък като заваля градушката бяхме в метрото и като излезнахме, изчаках да мине градушката, за да прибера детето вкъщи (с дъждобран на количката, разбира се). И се започна :"Аууууу, горкото дете, ама може ли да е толкова леко облечено (лятно боди - ами палто ли да му сложа, като 20 мин преди това печеше слънце? #Cussing out

); "Лелеее и сега гледайкакво слага на количката, ама то шЪ сЪ задуши!!! #Cussing out

" - невинни ли, всички казани достатъчно високо, за да бъдат чути. Уви (за техен късмет, де), точно този ден не ми се занимаваше с тях! #2gunfire

# 92 2 юли 2006, 17:45 ч.

Мнения: 1 084

По принцип се опитвам да игнорирам всякакви баби и "доброжелателки", но преди няколко дни една едва не я набих Simple Smile

. Синът ми плаче, защото преди 5 минути е паднал, а едно енергично бабе се проявява изневиделица и вика:
-Ти що не слушаш мама? Ей сега ще те взема!
И го грабва за ръчичката, уж за да го поведе в неизвестна посока Simple Smile

. Сещате се за ефекта.

Иначе една от любимите ми забалежки е: "Не те слуша, щот не го биеш!". Да не говорим за вездесъщите ми съседки, които май само дебнат да се появя и да заговорят: "Ти това дете що го държиш на ръце. Бебе не се носи, трябва да си лежи в кошарката, никакво вземане - само го объщай от едната на другата страна да не се деформира."

# 93 2 юли 2006, 18:08 ч.

Петрич
Мнения: 321

Много се ядосвам newsm61

.Когато детето беше още съвсем дребосък(преди да навърши 6м)редовно по улиците ме срещаха бабички,които се чувстваха длъжни да ме изкритикуват за нещо.Аз им противоречах и резултата беше още по-разпалени обяснения,обвинения и т.н.
ignore2

му е майката,иначе няма оправия.

# 94 2 юли 2006, 18:24 ч.

София, ж.к. Стрелбище
Мнения: 169

На чуждите хора не се ядосвам, подминавам ги и не давам обяснения. Мен ме тормозят, че бебето е много малко, за да излиза навън - Ники е на близо месец, живеем до Южния парк и ми се струва, че е престъпление да седим в панела, а не под дебелите сенки на дърветата в парка.

При мен проблема е с родните баби, защото само ми подмятат, че детето е голо, гладно и т.н. И не ми го казват в очите, а на бебо Laughing

- "Гладничко ли си, баби?", "Студено ли ти е, баби?" и т.н. А майка ми при всеки негов звук тича и вика, че има колики, да му сварим копър и да му дадем капки против колики Twisted Evil

Така че, предпочитам чуждите хора да ми правят забележки, защото ги поминавам и забравям, а домашните няма как да подмина

# 95 2 юли 2006, 18:46 ч.

Мнения: 521

Оня ден малкия падна на площадката. Не от високо, а както си тичаше. Една девойка с анцуг и джапанки го грабна, започна да нарежда, да го успокоява и да изпада в истерия къде е майка му. А тя не знаеше, че съм аз. Бях до нея, но си траех. Мислех, че ще го пусне. А малкия се чудеше сега да реве ли, да не реве ли... После като й казах да го остави и че никой не й е разрешил да ми пипа детето тя ме изгледа много кръвнишки. Други пък като го питат на колко годинки е и как се казва и той не им отговаря - те вече недоумяващо ме питат: Ама той не знае ли?! И аз на такива простакеси им казвам че детето ми не говори български. Най-много ме дразни като ме питат защо бил толкова слаб!!! newsm78