Доня Проклетница махна с ръка - 'Пфу, рахитичен младеж с току-що набола брада! Тц, не е за мен!' и се връцна обратно към кораба на дон Джонидепио за поредна порция забавления.
- Публикувана: 16 юли 2006, 20:34 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2006, 12:12 ч.
Хавански клуб III
Доня Проклетница махна с ръка - 'Пфу, рахитичен младеж с току-що набола брада! Тц, не е за мен!' и се връцна обратно към кораба на дон Джонидепио за поредна порция забавления.
Ето ви я дона Руфина:
Доня Руфина кърти мазилката с усмиФка, таз не е тя.
Ето ви я без ветрилце> И без зъби!
или така 
Докато доните гукаха и кудкудякаха около рахитичния дон Орландио, а Рижата тичаше към кораба на Джонидепио, милата и прелюбезна доня Василиса бе скроила пъклен план.
Тя беше подмамила, подкокоросала и разни други неща бе направила на скъпия Джонидепио, та да подкара "Черната перла" към Великденските острови.
Корабът изду платна и заплава към залеза.
Остри писъци сепнаха доня Василиса и тя замалко не изтърва далекогледа. Рижата доня подскачаше ядно на брега, после се хвърли в морето и заплава.
Пореше вълните като моторница.
Доня Василиса бе възхитена от духа на своята мила дружка и й метна едно въже.
Не, не за да се обеси, пор фавор!
А за да се качи на палубата.
Тя беше подмамила, подкокоросала и разни други неща бе направила на скъпия Джонидепио, та да подкара "Черната перла" към Великденските острови.
Корабът изду платна и заплава към залеза.
Остри писъци сепнаха доня Василиса и тя замалко не изтърва далекогледа. Рижата доня подскачаше ядно на брега, после се хвърли в морето и заплава.
Пореше вълните като моторница.
Доня Василиса бе възхитена от духа на своята мила дружка и й метна едно въже.
Не, не за да се обеси, пор фавор!
А за да се качи на палубата.
И така безславно взе да потъва Хаванската ни темичка...
Аааааа- сакън
!На катамарана дните минаваха безоблачно- цареше мир и любов към бирата и по- твърдия халкохол. Обслужващият персонал всеки ден падаше на белот, а Хуан не се отказваше да научи нищо не поемащата доня Катина на бридж(без да знае, че съпругът й/попътен му вятър/ се отказа още когато го би на гол покер към двадесета година на прекрасния им брак). Доня Катина, която с умиление си беше припомнила готварските си подвизи гощаваше с удоволствие екипажа и мадам К с прекрасно суши приготвено от пресния морски улов и плетеше(най-накрая разполагаше с нужното търпение) фини шалове в цветовете на дъгата.
Като зърна едреещото петънце на хоризонта, доня Аманда се втурна да смекчи хаоса, който беше настъпил след нейното пристигане на острова. Върху някои статуи аленееха ярки петна лютеница, които тя не успя да изтърка и затова дооформи като красните китки, които красяха главите на нейните приятелки. Други статуи се наложи да бъдат декорирани така:
и така:
Трохите от сирене накачи по краищата на хвърлената мрежа и не след дълго събра в нея тлъсти моруни. Изпотъпканите листа подреди като мек килим.
После се спотаи зад една каменна морда и когато благонравните дами стъпиха на брега, избоботи с отвъден глас:
- Моля, ваша милост кой е и защо ни безпокои?
и така:
Трохите от сирене накачи по краищата на хвърлената мрежа и не след дълго събра в нея тлъсти моруни. Изпотъпканите листа подреди като мек килим.
После се спотаи зад една каменна морда и когато благонравните дами стъпиха на брега, избоботи с отвъден глас:
- Моля, ваша милост кой е и защо ни безпокои?