Обсесивна приятелка

Аз имах подобен проблем с бивша колежка, пенсионер по болест, която ме обсеби във Вайбър. За мен в даден момент това се превърна в лична драма, защото се опитвах да и обясня, а тя явно не ме разбираше и продължи да ми пише по всяко време. Започнах да не мога да понасям звука на вайбъра и след като на няколко пъти се случи да получа сърцебиене от съобщения пратени, в момента, в който заспивам, накрая я блокирах. Обясних и че съм спряла да използвам вайбър и така. Отклоних на няколко пъти покани за срещи, но да си призная ми беше трудно, защото тя е инвалид. Чувствах се лош човек и не достатъчно съпричастна. Все още контактуваме, но много по-рядко и поне тормоза с непрестанните съобщения по 5 пъти на ден престана.

За мен такъв човек е енергиен вампир. Като не му играеш по свирката, се започва говорене зад гърба и прочие. Не бих поддържала отношения с такава натура.

Аз съм малко по-директна от теб. Търпя мъничко и директно си казвам.
Колежка от университета се лепна за мен. Не беше от моя курс, но всеки ми пишеше на месинджър. Канеше ме на разни събирания. На всичкото отгоре  като наближаваше събитието ми напомняше и питаше. Отидох 1-2 пъти. Но просто ми беше скучна. Не си паснахме. Все отклонявах поканите. И един ден тя просто ме попита защо не идвам там  където ме кани. Казах и, че не искам, не си пасваме, не е лош човек, но понякога хората не си допадат. А и ме изнервяше почти ежедневното и писане.
Втори случай. Колега от работа. Може и да ме е свалял. Беше нов. Всички му добавиха фейса, викам си айде и аз.
Започна нон стоп да ми пише буквално след час. Ама какво правиш, какво ще готвиш, прибра ли се от работа. Като мрънкаща пенсионерка беше. И така 3-4 дни.
Започнах вече да не отговарям. Писах само лека вечер. Ако ще да стопля. Малко ме нервираше пиукането на телефона.
Но си позволи в събота да ми пише в  7 сутринта. С изречението "Добро утро. Стана ли? Как спа?"
В почивния си ден спя до късно. Близките ми хора не си позволяват да ми пишат сутрин за такива неща, а той седнал да ме занимава.
Това ми беше капката. Насолих го веднага. Написах му че е недопустимо да пише толкова много на хората. И е недопустимо да пише в почивния ден в 7 сутринта. А той нагло вика, че бил раннобуден. Е, тогава вече на две стотинки го направих, а в понеделник го довърших.
 

Срещаме се случайно с колежка, с която сме познати от много години. И двете живеем в чужбина. Започна телефонен тормоз. Звъни ми по всяко време, ако й вдигна говори дълго. Говори само за себе си, ако стане дума за мен ме критикува, всъщност за всичко. Търпях дълго, беше ми жал за нея. Накрая я блокирах. Е, отдъхнах си.

И аз много мразя някой да ме заприщи на телефона. Между другото приятелката, за която писах, че скъсахме отношения, независимо, че бяхме много близки, имаше този навик. Веднъж така ме захвана на телефона в 11 през нощта и започна едно дрънкане, без никаква надежда за край. Накрая и казах, че имам да довършвам работа, което беше истина. Тя най-нахално ме запита какво съм правила цял ден, та чак сега сядам да работя.
А ако някой ми звънне рано сутринта и ме събуди, примерно в 7 съм безмилостна.

Здрасти,искам да споделя и моят опит.Наскоро едвам се оттървах от таква ''приятелка''.Познаваме се от отскоро и тя реши,че ще ставаме много близки и в началото ми правеше комплименти ,че много секси съм изглеждала.Отдадох го на комплимент ,но нещо отвътре ме жегна.След няколко месеца си хвана гадже и не знам какво са си въобразили но почна да ме търси все по често и то да излизаме не само аз и тя но води и него...една лятна вечер бяхме пийнали и тя си развърза езика да ми предложи тройка!Хора,казвам ви не съм хомофоб,нямам против ,дори са ми безразлични хората с разл наклонности,не ми пречат,но в този момент нещо в мен се пречупи .после излизахме още 3,4 пъти в които тя ме канеше да ходя у тях(в неговият дом) ,да ме почерпили,да сме пийнели винце и бла бла.Да ,забравих да кажа,че не я отрязах директно а и казах,че ако реша някой ден за тройка на тях първо ще звънна...гледах да изляза деликкатно от ситуацията,но нахалницата продължи.Впоследствие видях и др нейни черти дето не ме изкефиха и преустанових комуникацията с нея,но сякаш това беше катализатор.Да ме беше питала първо имам ли лесбо наклонности и тогава да отправя предложения...Въпросното момиче е споделяло ,че е правила тройки-е живота си е неин,но сподели ,че имла и генитален херпес и в този момент си помислих че ако някой се навие на техните секс планчета-тежко му и горко.Кой знае какво има още в тялото си а вярвайте ми изеглежда супер поддържано чисто момиче,но това е друга тема,та авторке -според мен има някакъв преднамерен план и щом вътрешното ти чувство ти подсказва че нещо не е както трябва-бягай с 300

Аз не зная защо тази жена се държи така (има много възможни причини, много момичета са писали възможни версии, но само гадаем, защото не я познаваме). Това, което е ясно, е че тя има проблем с личните граници, а твоите и нейните са толкова различни, че няма накъде повече. Виж тука още за личните граници, има и много други материали в интернет, можеш да потърсиш и ти. Трябва ти да поставиш личните си граници, като й съобщаваш деликатно, но твърдо, когато тя прекрачва твоите. Първо - определи за себе си какво точно те притеснява в поведението й - например, близкото говорене в лицето, честото звънене или непрекъснатото натрапчиво канене на гости или каквото още има. Например, ако някой ми говори в лицето и когато се отдръпвам, се приближава, веднага бих казала "Извинявай, но се чувствам некомфортно, когато някой ми говори от прекалено близко разстояние. Предпочитам с хората, с които разговарям, да съм на такова разстояние (и демонстрирам, отдалечавам се и показвам с ръка)". Всеки път, когато го наруши, прекратявам разговора и отново казвам същото (докато вдене). Не бих й ходила на гости и не бих й вдигала телефона в извънслужебно време. На подобни хора обяснявам, че съм се върнала вкъщи и съм си оставила телефона в спалнята, като съм изключила звука, затова не съм чула.  Трябвало е да обърна внимание на семейството си и затова не съм имала време да го погледна. И разни такива неща. Така няма начин да ми се лепнат и постепенно разбират, че ще трябва да си намерят други жертви.

Разделям колегите на две групи - "само колеги" и с тях не поддържам никакви отношения извън службата. Други, които са "колеги и приятели" - с тях е друго. Ако съм сложила някого в графата "само колеги" и той вземе да ми разказва за семейните си проблеми И ТОВА НЕ ПРЕЧИ НА РАБОТАТА, слушам и преценявам - искам ли с този човек да съм и приятелка. Ако не - изслушвам и давам съвет. Ако не харесвам човека, а той прекалява, следващият път внимавам да не съм много отзивчива, да не вляза в обсъждане на проблема на този човек (което правя естествено с хората, с които съм близка), защото това се приема като насърчение от такива хора. Ти вече си усетила нейните разкази като манипулация. Дали тя ще се почувства отхвърлена е нейна отговорност - тя "обработва" събитията от живота й и им придава някаква оценка. Ако разказва на почти непозната колежка семейните си проблеми и колежката не се държи с нея като най-добрата й приятелка - и тя избере да се почувства отхвърлена, това е НЕЙН ПРОБЛЕМ. Очакванията й не са реалистични и тя може да избере да си ги коригира или да се обиди или да се почувства отхвърлена, но това е нейно решение. Не се чувствай отговорна за нейните чувства, мислИ за твоите, там ти си отговорна. Не допускай да жертваш собственото си благополучие, в името на чуждото, особено когато това не е твой близък. Иначе от разказаното дотук, бих я сложила в групата на "енергийните вампири".  Някои хора ползват драмата "Горкият аз" в разговори и често след такива разговори човек се чувства изсмукан и недобре, ако не знае как да се предпазва. Част от клиентите, с които работя, правят това и съм свикнала да разграничавам едните от другите. "Горкият аз" ги слушам, но с половин ухо и на фона на разговора имам мой вътрешен диалог,  за да мога да поддържам ролята на страничен наблюдател, а не на засмукана в драмата жертва. Любезна съм, но не влизам в детайлно обсъждане на проблемите им, защото това не са мои проблеми и те не са дошли при мен по тази причина, затова и не давам съвети. Друго е, когато някой просто ми сподели неща от живота си (често се случва) и ми поиска съвет - тогава обсъждам и внимателно изказвам мнение или давам предложение. Ако продължи да ми обяснява колко е "горък" - картината е ясна. Слушам, и казвам "да-да", "разбирам" и дотам. В личния си живот ги дистанцирам внимателно, последователно, но твърдо. Патила съм от такъв, който ми беше колега и се опитваше да ми се сложи в приятелския кръг и вероятно и друго, стигна дотам да ме следва по автобусите и да ми крие нещата от работата, за да не мога да ги намеря и да опирам до него. Звъня ми веднъж през уикенда в 8 часа - направих го на нищо и обясних цветно, че никой от близките ми не смее да ми се обади преди 12 през почивните дни и какво си въобразява и т.н. Вдигнах повече пара, нарочо. Оттогава не ми звъня повече, но другото не се прекрати толкова лесно, та съм си научила урока.

А някой от вас дали има Enter на клавиатурата?

И аз имах подобен случай. Една позната, с която не се бяхме виждали 10-15 години, а и нямам кой знае колко добри спомени от комуникацията ни преди това, реши да ме обсебва.
Видяхме се миналата година с компания и не знам какво и прещрака. Била в депресия. В един момент ми звънеше, когато и скимне и изпадаше в истерия и рев. Имаше дни, в които звънеше през 15 минути без да се интересува работя ли и къде съм. Чашата преля, докато бях в болница и тя започна да звъни и да настоява да дойде, все едно това е място за срещи. От една страна се чувствах ужасно, защото дори намекваше, че не и се живее, но от друга в даден момент ми дойде в повече. След всеки разговор аз все повече изпадах в депресия и затова просто спрях да вдигам и да се занимавам. От време на време, ако пише, отговарям и това е. Оказа се, че и с други общи познати е подходила по същия начин, но понеже не са се впечатлили, се е пренасочила.

А може ли един въпрос? Ако имахте интерес към нея Щеше ли да се чувствате така “обсебен “? Просто въпрос

Интерес? Аз съм жена, не знам какъв интерес бих могла да имам. Все още съм хетеросексуална.

хихи извинете

Дори и мъж да беше, с интерес към въпросната особа, звъненето през 15 мин и тръшкане по телефона, със сигурност щеше да занули интереса му.
Един от най-сигурните начини да загубиш симпатиите на нормален мъж.

Точно.

То и обратното да беше, пак.... Не харесвам прилепчиви хора. Няма лошо да сте близки, ако сте приятели/ки, но все пак трябва да се спазва личното пространство на човек...

Имах такава приятелка, но бяхме ученички още. Аз бях от "лошите момичета", тя от "захлупените". Някой я доведе в компанията ни и тя се лепна за мен като за ракета-носител. Отначало ми се галеше самолюбието как копира от мен прически, как ми искаше дрехите назаем и ги обличаше в същите комбинации.
Нещата станаха откачени, когато тя започна да ме ревнува от гаджето ми и да се опитва да осуетява срещите ни или да се закачи за нас. След като ги запознах, тя прехвърли част от обсесиите си върху него. Една вечер я хванах да ни дебне в тъмното пред едно заведение и не знаех кого дебне - мен или него. След тази случка я шкартирах.