Обсесивна приятелка

Не знам кой мъж щеше да търпи, дори да е най-красивата и сексапилна жена. Ако бях мъж, щях да бягам с 200 от такива. Представете си, за да се държи така с познати жени, как ще се държи с мъжа си.

Здравейте! Търсейки във форума решение на моя проблем, попаднах на Вашата тема.. Аз имам почти същия проблем, но с роднина - снахата на моя мъж. Заедно сме с мъжа ми от 6 години, но от 7месеца сме женени. Никога не съм била особено близка с жената на брат му, но от както разбра, че ще се женим, тя смени изцяло поведението си към мен. Стана ужасно обсебваща. Тя е със 17 години по-голяма от мен, но се държи като тийнейджърка - по цял ден иска да си пишем, чуваме и тн, което на мен ми идва в повече. Жената има доста семейни проблеми, които тя създава заради поведението си. Преди няколко месеца разбрах от мъжа ѝ че напуснала работа, защото не е успявала да се разбира с колежките си, ходеше на психолог и тн. Може би и заради това от съжаление започнах да ѝ обръщам внимание и да слушам в какви истерии изпадала, но в един момент тя прекачи границите. Бременна съм в почти 9-тия месец и от началото на бременността, тя държи да ѝ споделям час по час как съм и какво се случва с мен. Винаги тя ме търси първа, всеки път обеснява, че ме обича, че ѝ липсвам (те живеят в друг град), че обича бебето ми и аз усетих, че нещата излизат извън контрол. Аз никога не съм показвала такава близост към нея, не съм използвала толкова силни думи, защото не съм я чувствала близка. Спрях да ѝ отговарям във ФБ с довода, че вече не влизам, защото искам да си почина психически последните месеци от бременността. Да, но тя не се усети и въпреки всичко си води монолози в чата от типа - Къде съм, Защо не ѝ отговарям, Побърквала се е като ѝ мълча, Много е важно приятелството ни за нея... Тъй като ми няма номера, си е оставила нейния, за да ѝ се обадя, да си поговорим и да се изясним, което би било голяма грешка от моя страна, защото тя няма да спре.
Мъжа ми ме съветва да спра да ѝ отговарям въобще и като се виждаме, да се правя, че нищо не се е случило.
Такива токсични хора обикновено ги изключвам директно от живота си, но при положение, че ми е роднина и се виждаме 2-3 пъти в годината, предстои раждането и на детето ни и не мога да действам така крайно. Да не говоря, че изпитвам ужас как ще долети в болницата от другия край на България, като разбере, че се е родило бебето. Бих се радвала да чуя съвет от вас как да постъпя в създалата се ситуация.

Скоро ще имате идеален повод да я игнорирате - все пак, живот и здраве, бебето ще изисква цялото Ви внимание. Това, че сте роднини според мен поне не е повод да търпитв тормоз, а подобно поведение е точно това.

Аз си мислех, че и бременността също е повод да се усети, че ми трябва спокойствие, но тя не го прие - продължи да ме използва за кошче за душевни отпадъци през ден и заради това преустанових всякакви отговори от моя страна.
Жената явно наистина има сериозни психологичекси проблеми, преди не вярвах и мислех, че другите преувеличват около мен, но след като го изпитах на гърба си, вече повярвах.

Трябва категорично да ѝ заявиш, че тази комуникация не ти допада и ти е в повече. Иначе няма да спре. ако се криеш, тя пак ще те намира и даже ще ѝ е кеф да те дебне. Това е част от играта за подобен тип хора – да обсебват, да "обичат", да се интересуват и да се бутат в живота ти.
И какво като сте "роднини", това не значи да сте дупе и гащи. Има си здравословна дистанция.

Имах една такава бивш колежка. Беше започнала и подаръчета да ми прави чак. Ужасно досадно и ангажиращо. И звъни по телефон и се почват едни излияния, едни глупотевини за нея, семейството ѝ, другите хора, ама кой какво на нея ѝ виновен, направил и тем подобни безкрайно досадни неща, които грам нямат общо с мен и нашата комуникация. После се прехвърли в чата и там се започва бълване. Чашата преля, когато последния път ми звънна, затвори. Аз не връщам. Пише на чата – звънни ми. Звъннах аз, и ме държа час и половина на телефона (тогава още не прекъсваше след час разговор връзката), въпреки че ѝ вметвам "трябва да приготвям вечеря", "време е за вечеря" и тем подобни. Няма, братко, перде.
Ами, след като най-сетне затворихме, изтрих я във фейсбуци, блокирах телефони и адио. Тотален вампир. 

Базила, аз от доста млада като ми е скучнно с някой се научих да го казвам.
Имам приятелки с които водя дълги разговори. Не ги считам за вампири, но и аз говоря и те.
Но ако нещо ме чака работа директно казвам "Миме, трябва да свърша това и онова. Ще се чуем след 15 минути или утре"
Съобразяват се.
Иначе ако си имаме свободно време си лафим доста 
Преди години пак така една лепка. По-възрастна съседка, уж близка с майка ми. Майка ми не е като мен. Не може да разкара някой. Тази съседка почне ли да говори, трудно млъква. И от културни намеци не стопля.
Та звъни ми таз особа и жизнерадостно поздравява и влиза без да съм я поканила. И се почва едно бръщолевене. Аз обяснявам, че тръгвам на работа, тя не стопля.
Е, повиших тон и я насолих.
Същата след това си позволи да ми дава съвети по телефона, които не съм искала, не съм питала. Но майка ми споделила. Обясних, че имам други виждания и не ми се коментира. Не стопли. Изтърпях 5 минути и казах - Явно не разбираш, че този разговор не искам да го водя затова затварям, нахална си, затова чао.
И така три пъти трябваше да я срежа. Сега с мен е кротка и се съобразява. С майка ми обаче не. Ама това си е проблем на майка ми като не може да сложи границата. Чака ме мен да се върна и да я разкарам.
Един ден пак така се прибирам и бях решила да карам кростренажора. Казвам любезно, че ще карам и ще си пусна филм и да отидат в другата стая или кухнята. А тази вика - Ама ние сега си говорим. Ти трябва да се съобразиш. Аз казвам - Не, ти ще се съобразиш, защото това е моя дом и наклони няма да ми даваш.
Та просто се качих, надух филма и ще не ще се изниза 

Базила, имаш право. Наистина имам чувството, че вместо да се усеща, че прекалява - интересът ѝ се засилва - да има драма, да се дискутират проблеми, да се доизясняваме... Кому е нужно.. Мъжът ѝ вече е вдигнал ръце от нея, имат и две момчета големи на 15 и 9 години, направо не искам да знам как ги обсебва и тях. Постоянно ми натякваше колко е заета и колко много работи, ремонти прави, какви изпити кара, доктурантури, а тя не спира да търси комуникация по всяко време, да иска да знае всичко, което се случва с мен и да се бута... Късно ми светна лампата на мен, вече след като не спираше да повтаря, че обичала и мен, и бебето ми и цитирам “да си галя коремчето и да му говоря за нея”... Това ми преля чашата, майка ми дори не ми говори по този абсурден начин.

Леле Флауър, това е ужасно! Бих ти предложила нещо кардинално- почни да й искаш пари

Хахаха, Ери не съм сигурна дали има сума, която съм склонна да приема, за да продължавам да я търпя 😁😁😁
От сега съм казала на ММ, че, живот и здраве, не я искам на изписването, имам чувството, че ще ми грабне бебето и ще избяга с него 😅

Както казах, границата я поставяме ние.
Това, че ти е някаква там роднина, не е причина да мълчиш и търпиш.
Имам си една дуднеща и мрънкаща леля. И съм и казвала, че много натоварва с отрицателните си приказки. И че не ми се слушат глупости.
А ти на глупостите и седиш и мълчиш.
И като ти пише на фейса защо не отговоряш и кажи, че я натоварваш и нямаш желание за нон стоп писане във фейса. Пиши и, че не се смяташ за длъжна да и отчиташ във всяка една минута какво правиш.

Определено не е редно да търпя подобно поведение и мисля ясно да ѝ заявя, че не ми е приятна такава комуникация, та дори и да се обиди.
Първият ми опит да я огранича, не ѝ подейства, явно трябва да съм по-груба.

1. Тази жена не ти е никаква роднина. Тя ти е етърва /май така се наричаше жената на брана на съпруга ти/ и това е. Утре, ако я смени с друга ще имаш друга етърва - толкова за роднинската ти връзка с тази жена
2. Казваш, че е от друг град - това много улеснява нещата за теб. За да не си развалите отношенията, просто спираш от раз да й отговаряш на писаниците в нета и да й вдигаш телефона. Без да се караш с нея, без да я блокираш, без да й даваш обяснения - директно слагаш край. Казваш, че се виждате на живо 2 - 3 пъти в годината по разни семейни сбирки - като се видите на следващата и те попита защо така рязко си спряла комуникацията с нея й обясни, че имаш много ангажименти покрай бебето и нямаш никакво време за нищо - леко и с усмивка След което си продължаваш по стария начин. Все някога просто ще спре да те притеснява

Няма да забравя една колежка какво направи с една лепка.
И  тя някаква новоизлюпена роднина без кръвна връзка и и се лепна. Та все я пита днес какво прави. Как е била, как е детето, как е мъжа. Абе всяка една подробност. Тя вика - Ми на работа бях, днес съм почивка. Ама кажи какво правиш, защо толкова пестеливо. Искала с часове да си пише или говори с нея. Опитала се да обясни, че не може 1 час да говори, защото или е на работа, а като е вкъщи я чака детето, вечерята и други задължения.
Накрая направила един брутален списък в уърд и само чакала пак нелепия въпрос.
Нещо такова било:


Пиша го пестеливо. Нейното беше подробно, даже и пози беше описала. Пръцкане също беше вкарала. Какво яло детето, какво обядвала, как се епилирала вечерта.
2 страници написала и ги пратила.
Като я попитала, стига ли ти, искаш ли отчет и за утрешния ден?
Нищо не отговорила
И се приключило.

Страхотен списък. Такива хора само подобно отношение заслужават!

Хм,аз такъв проблем нямам....студена ли съм,категорична ли съм,не знам.
Но дъщеря ми има.Две лепки.Искат й програмата в началото на месеца,за да знаят кога да й звънят.Не спират,докато не им я предостави,напомняне ежечасно.Звънене през нощта за поредната сълзливо-пиянска драма на тема "животът ми е шитня,що все на мен".Другата е маняк на тема подаръци,дори взе да ги праща по спиди,което налага и дъщеря ми да се отчете,ще,не ще,губи време да търси из магазините.И когато дъщеря ми каже/пише,че иска да спи,има работа и пр.заетости,се започват високопарни обяснения и обвинения в безсърдечност,че са наранени и обидени,от което на нея й става кофти,щото е чувствителна.Добре де,празнеят си девойките,товя ясно.Но няма ли начин само активната част от живота им да се споделя,при това в силно компресиран вид,та да е забавно и на двете страни и приятелството да продължи,но в разумни рамки?