Lennyh, коя книжка цитираш?
Иначе и на нас ни предстои поява на още един "пришълец" - и затова се опитваме да "постелем" отсега. Ревността е нещо нормално, а когато съвпадне и с някой по-труден детски период, става доста напечено...
Аз отсега усещам как Марена си дава сметка, че вече няма да е единствения център на нашата вселена. Онзи ден ни каза : "Искам сега аз да съм бебето и да съм се родила и вие да ме гушкате, храните и да ми давате биберона"....За да го каже, явно разбира, че бебето ще има нужда от повече грижи и се опитва да си "набави" внимание.
Мисля, че от нас зависи как да се справим с тази ревност, но понякога наистина е много трудно.
Книжката е от поредицата "Във вълшебната гора" - тази е конкретно - "Рожден ден в гората" - темата е как на мечо му се е родила сестричка.
Има и още една по темата - от поредицата за костенурчето Франклин. И там на Франклин му се ражда сестричка, и как той я чака с нетърпение и така.
Милички са книжките, но само с книжки не става. Определено волско търпение си трябва. Ние бяхме цялото семейство пред откачане около преди 2 години. Баткото първи клас, малчо точно на 2 и малко - ужасссс, ужассс.
Lennyh, напълно съм съгласна с теб.
А на това колко се смях
:
А на това колко се смях
:Мама и тати са техни и само техни те са техния свят - и изведнъж идва пришълеца - потайно прикрит като пухкаво кротко бебе. Нооооо и той претендира за място под слънцето, и той иска прегръдки от мама, и ги получава и той иска да играе с тати и тати го прави. И дори му се радват - 
Смей се ти, смей се.
Ама като се замислиш - дали не е нещо приблизително такова дето се върти в главиците им знаеш ли.
Да ти кажа аз съм по-голямата сестра и днес давам мило и драго за сестра ми, но имам много бледи вече детски спомени, как се побийвахме и поскубвахме. И как куклите ни ги подаряваха винаги еднакви след първия опит да има някакви различия, който приключи с категоричен туш в моя полза и гордо държах главите и на двете кукли. Айде бе - на нея да и дадат русата кукла - такава несправедливост моля ти се!
