Естествено раждане, в нейния случай задължително с упойка, ми се струва най-добре и на мен. И с оглед страховете и (при операцията нямаш контрол върху случващото се и също можеш да изпиташ страх какво става, вкл. от опит го казвам), и иначе. Но тя ще си прецени, ние няма как; пък и явно не това е главният и страх.
- Публикувана: 16 юли 2020, 16:54 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2020, 15:25 ч.
Всеки ден съжалявам за избора си
Анестетик, ама не си отишла с нагласата, че може да умреш или квото там друго си навива авторката, предполагам? Освен че всичко е минало по конец.
Щото и аз по време на последното ми секцио, хем нямах някакви особени предварителни страхове, при някакво непредвидено кървене (ти си в съзнание и чуваш какво се говори), щях по едно време леко да умра от страх. Проблемът не се оказа изобщо сериозен, но... Аз самата съм човек, склонен към тревоги и страхове за здравето и знам какво е, а само мога да гадая какво би и било на авторката в подобен случай. Не защото има кой знае какво основание, а защото е уплашена предварително. За нея начин, при който гарантирано да няма притеснения, явно няма, гадаем кой би бил най-малко плашещият.
Щото и аз по време на последното ми секцио, хем нямах някакви особени предварителни страхове, при някакво непредвидено кървене (ти си в съзнание и чуваш какво се говори), щях по едно време леко да умра от страх. Проблемът не се оказа изобщо сериозен, но... Аз самата съм човек, склонен към тревоги и страхове за здравето и знам какво е, а само мога да гадая какво би и било на авторката в подобен случай. Не защото има кой знае какво основание, а защото е уплашена предварително. За нея начин, при който гарантирано да няма притеснения, явно няма, гадаем кой би бил най-малко плашещият.
Раждала съм секцио и си се разхождах на другия ден, разбира се дават ти парацетамол за болката първите 3-4 дни. Имам много хубав спомен от самата операция. Изобщо не е страшно.
И при мен същото.
Не мога да приема такова мислене, предвид колко семейства искат дете. Но няма как да съдя момичето, защото не нося нейните обувки.
Скъпо момиче, сега едва ли ти е до сладникави приказки колко прекрасно и какъв дар от Бог е едно дете. Затова ще опитвам да ти дам малко кураж. Първото и най-важно е, че до теб има хора, които те обичат. Сигурна съм, че ще ти помогнат или поне твоят мъж. Второ- ако мечтите ти за кариера са реалистични, то знай, че животът не свършва с появата на детето. Имам позната, която роди на 20, учеше в това време. Но завърши редовно със своите колеги. Сега работи по специалността си, а вече има три деца! И да вмъкна, че е млада майка с три деца и кариера. Детето не е пречка, то е стимул да бъдеш още по-добър във всичко, което вършиш. И трето - когато учих медицинска етика огромно впечатление ми направи темата за отговорността към детето. Имай предвид че това е животът на друг човек, който не може да се грижи за себе си. Ние не може да взимаме решения за неговото бъдеще. Трябва да му дадем възможност да расте, да се образова, да стане човек. Това сигурно те плаши - ще си отговорна за друг живот. Но тук трябва да погледнеш не навътре към себе си, а навън - дай шанс на детето да живее в нормална семейна среда, да порасне, да стане човек.
Обърни се към психолог, сподели с него и ще ти олекне много повече, отколкото тук във форума.
Желая ти успех и дано след няколко месец пак ни пишеш, че вече всичко е различно.
Скъпо момиче, сега едва ли ти е до сладникави приказки колко прекрасно и какъв дар от Бог е едно дете. Затова ще опитвам да ти дам малко кураж. Първото и най-важно е, че до теб има хора, които те обичат. Сигурна съм, че ще ти помогнат или поне твоят мъж. Второ- ако мечтите ти за кариера са реалистични, то знай, че животът не свършва с появата на детето. Имам позната, която роди на 20, учеше в това време. Но завърши редовно със своите колеги. Сега работи по специалността си, а вече има три деца! И да вмъкна, че е млада майка с три деца и кариера. Детето не е пречка, то е стимул да бъдеш още по-добър във всичко, което вършиш. И трето - когато учих медицинска етика огромно впечатление ми направи темата за отговорността към детето. Имай предвид че това е животът на друг човек, който не може да се грижи за себе си. Ние не може да взимаме решения за неговото бъдеще. Трябва да му дадем възможност да расте, да се образова, да стане човек. Това сигурно те плаши - ще си отговорна за друг живот. Но тук трябва да погледнеш не навътре към себе си, а навън - дай шанс на детето да живее в нормална семейна среда, да порасне, да стане човек.
Обърни се към психолог, сподели с него и ще ти олекне много повече, отколкото тук във форума.
Желая ти успех и дано след няколко месец пак ни пишеш, че вече всичко е различно.
Психолог, споделяне с най-близките, изливане на всички емоции, не задържай всичко в себе си. Намери си хоби, чети книги, отвличай си мислите. Мисля си, че ти всъщност ще си добра и грижовна майка, и че ще обичаш детето си. Хората, които са склонни да неглижират и тормозят децата си не биха се замисляли изобщо по такива екзистенциални теми в търсене на решение на ситуацията. Те имат малко по-първично устроено мислене.
Истинската депресия не се оправя със “стегни се”, за съжаление. Трябва адекватна професионална помощ и подкрепа от близките.
От личен опит мога да кажа, че да имаш дете е страхотно, затова се реших и на две и то породени. Но е нещо ново, различно, животът се променя, стресов момент е и самата бременност и в комбинация с разбърканите хормони не се знае накъде ще избие.
Истинската депресия не се оправя със “стегни се”, за съжаление. Трябва адекватна професионална помощ и подкрепа от близките.
От личен опит мога да кажа, че да имаш дете е страхотно, затова се реших и на две и то породени. Но е нещо ново, различно, животът се променя, стресов момент е и самата бременност и в комбинация с разбърканите хормони не се знае накъде ще избие.
Не мога да приема такова мислене, предвид колко семейства искат дете.
Иначе разумен и положителен пост, отметката ми е принципна.
Не разбирам защо винаги, ама абсолютно винаги, в подобни теми (или такива за аборт) се намесват такива, които искат дете, но не могат да имат. По-добре ли им става като начукат канчето на друг...
Мило момиче, надявам се съумяваш да игнорираш постовете , в които някой си позволява да те обижда.
Не си лигла, не си превзета, не си страхливка, не си "лоша"майка и няма да съсипеш живота на детето си.
Ти си един нормален човек, който има чувства.
Повярвай ми :има хиляди жени, които са се чувствали и се чувстват точно като теб..
Просто заради околното мнение,че всяка жена трябва да стане майка и трябва да бъде щастлива, нямат кураж да си признаят чувствата. За разлика от теб.
Ти си смела и това ще ти помогне да се справиш със ситуацията.
Съветвам те да се обадиш на Анумус. Това е фондация, която подкрепя жени и деца жертви на домашно насилие, но имат знанията да помогнат и на теб.
https://animusassociation.org/
А сега си поеми дълбоко въздух. Усети тялото си, почувствай собствената си сила и знай,че всичко ще бъде наред.
Каквото и да предприемеш.
Успех!
Не си лигла, не си превзета, не си страхливка, не си "лоша"майка и няма да съсипеш живота на детето си.
Ти си един нормален човек, който има чувства.
Повярвай ми :има хиляди жени, които са се чувствали и се чувстват точно като теб..
Просто заради околното мнение,че всяка жена трябва да стане майка и трябва да бъде щастлива, нямат кураж да си признаят чувствата. За разлика от теб.
Ти си смела и това ще ти помогне да се справиш със ситуацията.
Съветвам те да се обадиш на Анумус. Това е фондация, която подкрепя жени и деца жертви на домашно насилие, но имат знанията да помогнат и на теб.
https://animusassociation.org/
А сега си поеми дълбоко въздух. Усети тялото си, почувствай собствената си сила и знай,че всичко ще бъде наред.
Каквото и да предприемеш.
Успех!
Все едно слушам себе си преди година и половина. Спокойно, това е нормално, след като родиш също нормално може да се чувстваш зле. Аз истински обикнах малката когато започна да ми се усмихва. Всичко ще бъде наред. И не слушай злобни коментари, не можем всички да сме еднакви и да милеем да ставаме майки. Това, че се чувстваш така не те прави лош човек, нито значи че ще си лоша майка. Ще видиш.
Животът продължава и след като имаш дете, всичко пак е хубаво.
Животът продължава и след като имаш дете, всичко пак е хубаво.