Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Всеки ден съжалявам за избора си

  • 6 807
  • 162
  •   1
Отговори
  • Мнения: 36
Здравейте. Може темата ми да не е за тук, но имам нужда да споделя. Не знам дали е предродилна депресия, но не издържам повече. Бременна съм в 6 месец, но не искам бебето от дъното на душата си. Всеки ден съжалявам и плача с глас, че не направих аборт. Самата мисъл за това бебе и за раждането му ме ужасява. Имам чувството, че в мен расте нещо нежелано като паразит и самата мисъл, че нещо расте в организма ми не побърква. Нямам никакво желание за това бебе и не изпитвам никакви чувства към него. Всеки ден си проклинам дните за решението ми да го оставя. Не мога да го преживея - и бебе и болници...и раждане. Искам просто да се събудя от този кошмар и отново да не съм бременна. Не мога да ви опиша колко много съжалявам, даже се старах да не използвам най-тежките думи, които ми идват наум. Намразих си живота до краен предел, чувствам се като в затвор. Не искам да отделям време на това бебе и да съществува. Искам да съм свободна.   Така искрено се надявах да направя спонтанен аборт...Моля помогнеге ми.

# 1
  • Мнения: 111
Здравейте. Може темата ми да не е за тук, но имам нужда да споделя. Не знам дали е предродилна депресия, но не издържам повече. Бременна съм в 6 месец, но не искам бебето от дъното на душата си. Всеки ден съжалявам и плача с глас, че не направих аборт. Самата мисъл за това бебе и за раждането му ме ужасява. Имам чувството, че в мен расте нещо нежелано като паразит и самата мисъл, че нещо расте в организма ми не побърква. Нямам никакво желание за това бебе и не изпитвам никакви чувства към него. Всеки ден си проклинам дните за решението ми да го оставя. Не мога да го преживея - и бебе и болници...и раждане. Искам просто да се събудя от този кошмар и отново да не съм бременна. Не мога да ви опиша колко много съжалявам, даже се старах да не използвам най-тежките думи, които ми идват наум. Намразих си живота до краен предел, чувствам се като в затвор. Не искам да отделям време на това бебе и да съществува. Искам да съм свободна.   Така искрено се надявах да направя спонтанен аборт...Моля помогнеге ми.
Що за думи са това , как ще кажете (паразит) , няма нищо страшно от раждането , ако толкова ви е страх от нормално , може да изберете секцио , като се роди и като го видите всичко лошо , което си мислите ще изчезне . Няма по-хубаво от това да гушнеш бебчето си , направо като чета такива неща , се ужасявам как може да има такива жени ..... Това дете като се роди на вас ще разчита , на теб на таткото .

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 3 954
Отиди на психиатър.
Като толкова не го искаш, остави бебето за осиновяване, поне да има повече шанс, отколкото с майка, мислеща единствено за безсмислената си "свобода"...

# 3
  • Мнения: 2 194
Що за думи са това , как ще кажете (паразит) , няма нищо страшно от раждането , ако толкова ви е страх от нормално , може да изберете секцио , като се роди и като го видите всичко лошо , което си мислите ще изчезне . Няма по-хубаво от това да гушнеш бебчето си , направо като чета такива неща , се ужасявам как може да има такива жени ..... Това дете като се роди на вас ще разчита , на теб на таткото .

Коментарът ви с нищо не допринася за темата, нито отговаря на въпроса на авторката. Възмущавайте се на чуждите чувства тихичко, не на глас.

По темата - свържете се с психиатър/психолог и работете с него възможно най често в последните няколко месец от бременността. Ако не успеете да преодолеете/промените чувствата си до тогава с негова помощ винаги остава вариантът за даване за осиновяване или предаване на родителските права на бащата или друг ваш близък роднина.

# 4
  • Мнения: 36
Що за думи са това , как ще кажете (паразит) , няма нищо страшно от раждането , ако толкова ви е страх от нормално , може да изберете секцио , като се роди и като го видите всичко лошо , което си мислите ще изчезне . Няма по-хубаво от това да гушнеш бебчето си , направо като чета такива неща , се ужасявам как може да има такива жени ..... Това дете като се роди на вас ще разчита , на теб на таткото .

Коментарът ви с нищо не допринася за темата, нито отговаря на въпроса на авторката. Възмущавайте се на чуждите чувства тихичко, не на глас.

По темата - свържете се с психиатър/психолог и работете с него възможно най често в последните няколко месец от бременността. Ако не успеете да преодолеете/промените чувствата си до тогава с негова помощ винаги остава вариантът за даване за осиновяване или предаване на родителските права на бащата или друг ваш близък роднина.


Никога не съм предполагала, че такова нещо може да ми се случи при положение, че се радвам от сърце на чуждите деца...

# 5
  • София
  • Мнения: 2 050
Нормално е да те е страх, всичко се променя. И хормоните също не помагат през този период.
Тези чувства провокирани ли са от някакъв друг проблем, стрес, напрежение, нещо такова? Може би проблемът не е в бебето и нещата са преодолими.
Бих опитала психолог първо, впоследствие и психиатър ако се наложи.

# 6
  • Мнения: 36
Нормално е да те е страх, всичко се променя. И хормоните също не помагат през този период.
Тези чувства провокирани ли са от някакъв друг проблем, стрес, напрежение, нещо такова? Може би проблемът не е в бебето и нещата са преодолими.
Бих опитала психолог първо, впоследствие и психиатър ако се наложи.
Тези чувства се появиха откакто видях двете чертички на теста. Преди това не бях стресирана и напрегната. Няма друга причина за тези чувства.

# 7
  • Мнения: 400
Имаш ли мъж до себе си,опитай се да споделиш чувствата си с него(ако не си). Ако той иска детето и се обичате мисля,че ще успее да ти помогне,все пак ще е плод на вашата любов.

# 8
  • Мнения: 28
Като цяло никога не съм обичала децата,намирах ги за дразнещи,вечно мрънкащи и недоволни.Обаче исках да имам дете и когато забременях също като теб се страхувах,дали ще обичам това дете и т.н.да не говоря,че изпаднах и в депресия, защото по принцип съм си предразположена към такива състояния.Потърсих психолог и това много ми помогна.Макар че,в такива състояния като теб,не съм изпадала.Не те съдя,но искам да ти дам съвет.Потърси помощ докато е време.И още нещо искам да ти кажа, когато родих,не бях хич развълнувана и не беше най-хубавото нещо на света.Бях супер нервна,с болки защото ми се наложи да родя секцио.Първият месец като майка ми беше много странен,но с течение на времето свикнах.Дъщеря ми вече е на 4 г.обожавам я и не мога да си представя живота ми без нея.Пожелавам ти успех и бързо да се оправиш! Ако имаш нужда да говориш или да споделиш нещо,можеш да ми пишеш,аз съм насреща!

# 9
  • София
  • Мнения: 3 477
Това е вид депресия. Работи с психолог.
В частните АГ клиники също често има психолог, който е най-добре запознат с проблемите на бременността.
Ако си от София, бих ти препоръчала физиотерапия за бременни. Някои частни клиники предлагат плуване, йога, масажи. Така ще релаксираш физически и ще успееш по-лесно да приемеш промените с тялото си.
И не става дума за радване. Трябва да приемеш, че временно тялото ти не ти принадлежи изцяло. След раждането и първите няколко месеца нещата обикновено си идват по местата. Особено ако детето е желано и има кой да те отмени понякога.
Дори и при най-желаните бебета е възможно биохимията в организма на майката да подаде грешни сигнали. Третата ни дъщеря е правена ин витро след няколко неуспешни опита, хиляди левове, усилия. Когато забременях, имах един момент, в който не знаех защо си го причинявам. Оказа се хормонален дисбаланс и липса на определени витамини. Затова си пусни изследвания и си провери здравословното състояние. Децата не са ограничител за родителите, затова не се вторачвай в бременността, а се опитай да се разнообразяваш максимално и да живееш обичайния си начин на живот.
Имаш ли човек до себе си? Неговата подкрепа в случая е много важна.

# 10
  • Мнения: 394
Имаш нужда от специализирана помощ.

# 11
  • София
  • Мнения: 2 050
Нормално е да те е страх, всичко се променя. И хормоните също не помагат през този период.
Тези чувства провокирани ли са от някакъв друг проблем, стрес, напрежение, нещо такова? Може би проблемът не е в бебето и нещата са преодолими.
Бих опитала психолог първо, впоследствие и психиатър ако се наложи.
Тези чувства се появиха откакто видях двете чертички на теста. Преди това не бях стресирана и напрегната. Няма друга причина за тези чувства.
Не е особено приятно да си бременна, аз също буквално броях дните и миналия път, и сега. В един момент просто ти се иска това да приключи и да се наспиш, което доста притъпява страха от болници Wink
След това вече нещата стават реални, бебето е истинско и нямаш време за размисли. Моят майчински инстинкт се появи с времето, преди да родя не беше съвсем реално че е истински човек.
Може би ако тръгнеш на пазар, купиш някоя дрешка, ей-така колкото да  обективизираш бебето, ще ти олекне. А и няма да навреди по никакъв начин.

# 12
  • Мнения: 29 604
Момичето има нужда от помощ. Абсолютно е нарушена биохимията на мозъка.
Дан намериш своя лекар и заедно да преодолеете това.

# 13
  • Мнения: 438
Mysteriouss , потърси психолог и то бързо !
Когато си видяла двете чертички , защо си решила да го задържиш ?
Имаш ли мъж до теб ? На колко години си ? Имаш ли подкрепа от семействата си ?

# 14
  • София
  • Мнения: 17 641
Скрит текст:
Що за думи са това , как ще кажете (паразит) , няма нищо страшно от раждането , ако толкова ви е страх от нормално , може да изберете секцио , като се роди и като го видите всичко лошо , което си мислите ще изчезне . Няма по-хубаво от това да гушнеш бебчето си , направо като чета такива неща , се ужасявам как може да има такива жени ..... Това дете като се роди на вас ще разчита , на теб на таткото .

Коментарът ви с нищо не допринася за темата, нито отговаря на въпроса на авторката. Възмущавайте се на чуждите чувства тихичко, не на глас.

По темата - свържете се с психиатър/психолог и работете с него възможно най често в последните няколко месец от бременността. Ако не успеете да преодолеете/промените чувствата си до тогава с негова помощ винаги остава вариантът за даване за осиновяване или предаване на родителските права на бащата или друг ваш близък роднина.
Това е и моят съвет.
И според мен си в депресия, но с правилния лекар нещата могат да се наредят Simple Smile

П.П. По време на бременноста бях като Джекил и Хайд на моменти, направо не можех да се позная.

Общи условия

Активация на акаунт