Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Всеки ден съжалявам за избора си

  • 6 694
  • 162
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 23 399
Около мен де що майки видях в депресии, всичките бяха млади. Явно трудно преживяват ограниченията и липсата на предишния социален живот. Та вярно си е, по един начин се гледа дете на 20, по друг на 30, но аз съм абсолютно за втория вариант. Родих малко преди 35 и ни депресия ме гонеше, ни носталгия по купони и заведения, защото се бях наживяла. Пък и стабилните нерви са си предимство, докато на 20 човек още не си е научил някои уроци и рядко му е увряла главата.

Все пак авторката е решила да остави детето, макар че причината, която изтъкна, е възможно най-нелепата, която някога съм чувала. Ще ражда, няма къде да ходи. Авторке, лично моят съвет е да не си даваш детето за осиновяване. Мисля, че след някоя и друга година горчиво ще съжаляваш.

# 31
  • Мнения: 364
Аз забременях на 24,детето ни беше планирано. Забременях точно на 2я месец опити и леко се стреснах. Знам,че не става като по филмите и като видях двете чертички се зарадвах страшно много. После към 3-4 месец започнаха едни мисли-ще се оправя ли,няма кой да ми помага(родителите ми са млади,работят),дали ще се справя с всичко,ами ако нещо бъркам...После започна ами ако умра по време на раждането-как ще расте детето ми без майка(абе всякакви глупости).Споделих с мъжа ми и ми даде супер много кураж,сила  и подкрепа. Останалата бременност си я изкарах на работа до последния ден,ходех си на лекции,когато мъжа ми почиваше се разхождахме извън града. Опитай се да се разсейваш! Не съм се депресирала от качените килограми(12).Родих секцио,така се наложи,но всичко мина много по-леко и лесно от това,което бях чела и толкова ме беше наплашило. Бебката ни е на 7 месеца и не мога да си представя какво щях да правя,яко я нямаше нея. Всичко ще се подреди,бъди спокойна. Живота ми не е спрял,обикаляме и на почивки и на разходки и каквото се сетиш. Бебето не спира живота!!!

# 32
  • Варна
  • Мнения: 19 582
Не разбирам от депресии, биохимии на мозъка и т.н., но за това си има лекари. Чак ми е странно, близките ти нищо ли не забелязват, толкова ли неглижират състоянието ти? Лекар ти трябва, и то спешно.

Последна редакция: пт, 17 юли 2020, 10:35 от Не се сърди, човече

# 33
  • София
  • Мнения: 3 454
Смятащите това състояние за лигавщини, явно никога не са виждали човек в депресия и не са наясно колко пагубни последици може да има. Обикновено се стига до лоши последици, защото проблемът се неглижира и омаловажава по подобен начин.

# 34
  • Мнения: 29 567
Отвратителен коментар, Афродита. Нито депресиите, нито психичните разстройства са шега работа. На момичето и трябва лекар и то спешно.

# 35
  • Мнения: 2 285
Не вярно, че повечето бременни жени имат подобни мисли. Това е болестно състояние и авторката се нуждае спешно от специализирана помощ.

# 36
  • Велико Търново
  • Мнения: 3 712
Разбира се, че не всички имат подобни мисли.
Авторката обаче трябва да се успокои и да не мисли, че само в нейната глава са тези мисли. Да, може да са по-често и постоянно да се упреква, но не е фатално това. Има и много други като нея, просто не си го признават.
Добре ще е да поговори с някой, било то и само да си излее каквото има да каже, още по-добре ще е този някой да е специалист, но не всеки има възможност!
Карай си бременността и не го мисли толкова, скоро ще мине всичко - раждане, бебе, гледане, време, излизания и т.н. все ще се наредят нещата някак. Не отделяй толкова време на мислене, каквото има да става ще става!

# 37
  • Мнения: 36
Здравейте. Може темата ми да не е за тук, но имам нужда да споделя. Не знам дали е предродилна депресия, но не издържам повече. Бременна съм в 6 месец, но не искам бебето от дъното на душата си. Всеки ден съжалявам и плача с глас, че не направих аборт. Самата мисъл за това бебе и за раждането му ме ужасява. Имам чувството, че в мен расте нещо нежелано като паразит и самата мисъл, че нещо расте в организма ми не побърква. Нямам никакво желание за това бебе и не изпитвам никакви чувства към него. Всеки ден си проклинам дните за решението ми да го оставя. Не мога да го преживея - и бебе и болници...и раждане. Искам просто да се събудя от този кошмар и отново да не съм бременна. Не мога да ви опиша колко много съжалявам, даже се старах да не използвам най-тежките думи, които ми идват наум. Намразих си живота до краен предел, чувствам се като в затвор. Не искам да отделям време на това бебе и да съществува. Искам да съм свободна.   Така искрено се надявах да направя спонтанен аборт...Моля помогнеге ми.
Няма нищо по хубаво от децата .
Бог ти изпраща едно малко слънциче.
Не говори така.
Аз съм горда че ще бъда майка на момченце във 6 месец съм .
Не бъди така жестока със себе си и бебчето .Знаеш ли колко хора мечтаят да бъдат родители а ти имаш тази възможност

# 38
  • Terra incognita
  • Мнения: 6 556
Бременността и раждането са най- малкият проблем. После идва "веселото". Когато осъзнаеш, че отговаряш за живота и здравето на едно малко и беззащитно същество.

# 39
  • София
  • Мнения: 2 031
Аз бих била много предпазлива със съветите за помощ от баби. Авторката си ги познава и знае дали може да се разчита на тях, но ако са от типа Ти нищо не разбираш, аз съм отгледала Х деца и ще ме слушаш, може съвсем да я сринат психически.

# 40
  • Варна
  • Мнения: 23 399
Проблемът е в яко насадения стереотип, че всяка бременна трябва щастливо да се гали по корема и да върви сякаш лети в облаците от щастие. После разбира се задължително след раждането да гушне розовото бебенце и да бъде на седмото небе. Точно като по филмите, но за съжаление, реалността е съвсем друга. Много жени изпитват страх, неувереност и куп други негативни емоции, но около тях няма някой, който да им влезе в положението, а всички дуднат за най-голямото щастие на света, божи дар и т.н. Да, щастие е, не отричам, а за някои е и божи дар след дълги усилия. Но това момиче не вижда нещата така и няма и да ги види. Има нужда от някой, който да не я осъжда, а да я подкрепи. Дано го намери в лицето на мъжа си и дано се престраши за разговор с психолог.

# 41
  • Мнения: 41 026
Бременността и раждането са най- малкият проблем. После идва "веселото". Когато осъзнаеш, че отговаряш за живота и здравето на едно малко и беззащитно същество.
При мен беше обратното. Чувствах се като авторката през бременността. После всичко ми се видя песен. Дано и при нея е така.

# 42
  • Варна
  • Мнения: 23 399
Не можете ми стъпи на малкия пръст. Лека бременност и кротко бебе мечта 🤭

# 43
  • Мнения: 1 039
Аз пък не разбрах написаното от авторката като най-обикновен страх от бременността и раждането, от промяната и неувереност дали ще се справи. Ако е само това, тези чувства са напълно нормални.

Тя нарича бебето "паразит", казва че не го иска, не иска да му отделя време и да се занимава с него и горчиво съжалява, че го е запазила. Не й се ражда и гледа бебе, оставило го е защото я е било страх да направи аборт и не знае дали "ще се навие после да ражда"....това е много различно от бременна жена с разбъркани хормони, която не лети от щастие и има нормални страхове...

И смятам, че след раждането нещата ще са още по-зле, точно както ги описва Афродита, за съжаление. Момичето е на 20 години и вятър го вее на бял кон, както се казва. Очевидно не е готова да бъде майка, не иска и смята, че е допуснала грешка. Като й ревне бебе в ръцете съвсем ще изкука. Ще й се излиза и живее и ще съжалява, че вместо да учи и да ходи по купони, сменя памперси и дондурка бебе посред нощ, ще се озлоби към детето още повече и ще си го изкарва на него. Няма да е първата и последната.

Затова и смятам, че спешно ѝ трябва специализирана помощ, дано я потърси и да ѝ помогнат да осъзнае някои неща - че детето е факт, няма връщане назад, то не е виновно за нищо и че спешно ѝ се налагa да порасне.

Тъжна ситуация като цяло...Резултат от липса на контрацепция и запазено бебе от страх от аборт...накрая всички участници в събитието са нещастни...

# 44
  • Terra incognita
  • Мнения: 6 556
Абсолютно и аз мисля като Алина. Млад човек, осъзнал твърде късно отговорността да имаш дете с твърде повърхностни доводи за запазването му. С една дума- детска работа.И колкото повече наближа раждането, толкова по- зле ще става. А след това, не ми се мисли.

Общи условия

Активация на акаунт