Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Всеки ден съжалявам за избора си

  • 6 694
  • 162
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 36
На 20 години съм. Имам мъж и подкрепа от семейството си. Споделяла съм му мислите си, но според него говоря само глупости. Задържах го, защото ме беше страх да направя аборт и колкото и глупаво да звучи, за да го отгледам докато съм по-млада и после да правя кариера. Един вид, че по натам няма да ми се занимава и друг път няма да се "излъжа" да съм бременна. Всякакви причини, но не и радост или любов към детето.

# 16
  • Мнения: 364
Отиди на психолог и поговори с него. Има ли възможност майка ти след като родиш да погледа детето,заедно с теб,за да можеш да се осафериш и да се успокоиш?

# 17
  • Мнения: 94
Всеки втори отговор съдържа думата "психолог" - хайде да не повтаряме...

Мило момиче, съвсем скоро бях в твоето положение, беше ме срам и се чувствах адски неудобно в тялото си, а и съм си доста суетна. Помни, че такива мисли понякога минават на доста от бременните, но малко си признават, а ти си ги изразила грубо. Всякакъв вид намеса в момента към тялото ти, под каквато и да е форма, засташава не само малкото създание, но и теб. Постарай се да промениш нагласата си, не остава чак толкова много време и отново ще разполагаш с тялото си. Аз все още съм в своето очакване на бебчето (малко остана) и съм сигурна, че всяка жена, на която й е отредено да стане майка, притежава силата да се справи с всичко.
Горе главата!

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 1 723
Навярно се страхуваш дори не толкова от бременността и раждането, а от това, че живота ти сега се е променил и вече никога няма да бъде, какъвто го помниш или никога няма да бъде хубав, няма да имаш "свободата си".
Възможно е и твои близки да подпомагат това мислене с неща, като "ооо да си майка не е лесно", "забрави вече, че ще имаш нормален сън", "забрави, че ще излизаш по заведения", "забрави, че ще учиш и ще имаш кариера".
Не съм психолог, но според мен трябва да затвориш съзнанието си за подобни подхвърляния. Живота ти, живота на семейството и детето ти ще бъде какъвто ти и ппартньора ти го направите. Казваш, че имаш подкрепа. Тези хора ще са до теб. Няма сама да се справяш с всичко. Винаги ще има към кого да се обърнеш, когато ти е тежко или трудно да се справиш или дори, когато искаш да кажеш "днес искам малко свобода", , според мен ще има и доста дни в които сама ще мислиш "днес искам да отдам цялото си време на прекрасното си дете".
Не съм се чувствала, като теб, но някои хора /вкл. бившия ми съпруг/ ме осъждаха, че не съм добра майка, че не се отказах от любимото си четене на книги и не станах домакиня с перфектен дом, заради детето си, че не играя с нея, не ходим всеки ден по площадки и т.н. Аз обаче се опитвам да не обръщам внимание на това. Такава съм какато съм и детето за жалост или за хубост не можа да ме промени. Моето време си е мое и това е.

# 19
  • Мнения: 41 026
Разбирам те напълно...
Ако не можеш да се справи сама, наистина потърси помощ. Моят начин беше да си запълвам максимално времето и да не мисля за това. Работих до последния ден, гледах филми, слушах музика, четях.
Също драсках дните на календара, като гледах как с всеки ден напредвам ми действаше положително.

После ми беше приятно с бебето и сега си обичам детето безгранично, като повечето родители.
Втори път не бих минала през същото, затова се радвам, че не направих аборт първия път. Остава ти малко, приеми го като задача, която трябва да свършиш и вече си преполовила.

# 20
  • Мнения: 194
Обичате ли се с мъжа ти?
Той иска ли го?

# 21
  • Варна
  • Мнения: 23 399
И аз броях дните до секциото и нямах търпение да се отърва. Първите месеци си гледах детето по задължение. Не е вярно това, че "като видиш бебето и го вземеш на ръце всичко ще се нареди". При някои става така, при някои не. Аз бях от вторите. Мина време, докато усетя, че това дете е част от мен и започна да го обичам. Към днешна дата я обичам безумно, правя големи жертви за нея, а съм не малък егоист и наистина не мога да си представя живота си без нея. Звучи като клише обаче при мен се оказа истина. Но в началото не беше така. Все пак ти си една идея по-крайна, така че съветите за специалист не са лоши. Освен това май май седиш по цял ден и се чудиш какво да правиш. На мен ми помогна това, че до последно работих. Буквално. Последно бях на работа в петък, а секциото ми беше в неделя.

# 22
  • Мнения: 1 039
Ще повторя останалите, но задължително се обърни към специалист и не се оставяй да потъваш в депресията.
Вече няма значение дали детето е било желано или не, то е факт, и трябва да го приемеш.
Не разчитай на това, че като го видиш ще пламне голяма любов защото може да стане и много по-зле като усетиш огромната отговорност и започнат безсънните нощи и всички трудности, съпътсващи майчинството. Отиди на психолог възможно най-скоро!

# 23
  • Велико Търново
  • Мнения: 3 712
И аз искам да се свършва с бременността ми. По време на първата бременност бях в подобно състояние на твоето, но просто исках да не се събуждам никога повече. Толкова жестоки се бях депресирана, че ММ се беше уплашил какво да ме прави. Сега с втората бременност, положението е същото - крива съм, рева по цял ден, раздразнителна, мразя всички и себе си и се надявам всичко да свърши по-бързо! Съвсем съзнателно го казвам, досега двете ми бременности са били най-кошмарните периоди в живота - дебела, грозна и без желание за нищо.
От опит ти го казвам, всичко е на биохимично ниво, явно сме една порода откачалки Simple Smile щом родиш и минат 10 дни да ти се вкарат я ред малко химичните реакции в тялото ще се нормализираш.
А като гледам някакви усмихнати жени с огромните кореми, съвсем зле ми става, честно!

# 24
  • Мнения: 579
Бременността е много тежък период в живота на жената.Дръж се!Създаваш човече, което само теб си има в момента и разчита на теб да се превърне в здраво прекрасно вързопче.
Да не е да те плаша, но ще става по-трудно с напредването на месеците, особено 8 и 9ти.
Аз също много стрдах по време на моята бременност, поради куп причини.
Плачех, че всички са слаби и са на море, а аз приличам на буре, едва се движа, нападнаха ме гъбички,  смърдях, едва вървях, пикаеше ми се 3 минути след като се бях изпишкала, плачеше ми се от всичко, страх ме беше от раждането, налудничави мисли какво ли не.
Всичко това е нормално.
Но ако наистина изпитваш всичко това, което пишеш и месеци след раждането, по-добре остави детенцето за осиновяване, защото ненавистта може да отключи агресия към бебчо, да ти създаде още повече проблеми и да му направи живота много горчив.Всяко дете се нуждае от много любов-любов-още от корема!
Надявам се да е моментно състояние и да отмине.Бременността е наистина скапан период за всички

# 25
  • Мнения: 89
Здрасти, сигурна съм, че на всяка жена в даден момент и минават доста черни мисли през главата.  Всеки човек има своите страхове, а тялото, живота и душата ти се променят за толкова кратък срок. Нормално е да те е страх от непознатото. Бих те посъветвала да се консултирам със специалист. Не трябва да се тормозиш и змъчваш, заради чувствата и мислите си. Мисля, че консултирайки се със специалист ще преудолееш този стрес и меланхолия. Аз много исках детето, но ме беше страх преди самото раждане. Не знаех какво ме очаква, дали ще се справя. Изпитах контракции и родих секцио. Като го видях за първи път, толкова много ме  болеше и под влиянието на упойката бях разочарована. Надделя чувството ми да самосъхранение, направо го "мразех"  в онзи момент. Винаги като се сетя се чудя как може да имам такава първа реакция на апатия към най-скъпото и ценно нещо в живота ми. Още няколко часа след това се поокопитих и забравих за този мемент. Ти си млада и съм сигурна, че ще успееш да учиш, градиш кариера и да се развиваш въпреки детето. Ако не си сама, имаш  партньор и близки, те съветвам да си дадеш време. Сигурна съм, че като прекараш няколко минути с бебето, ще осъзнаеш, че то обичаш повече от всичко на света. Консултира се със специалист. Той ще ти помогне да вземеш решение, дори да е осиновяване. Това е твое право.

# 26
  • Велико Търново
  • Мнения: 955
Както са те посъветвали потърси специализирана помощ, защото след раждането още повече може да се задълбочи състоянието ти. Аз също имах тежки моменти по време на бременността и съм изпадала в крайни състояния за малко, но това е най-хубавото , което ми се е случвало. Всички хормони, промени в тялото, промяна изцяло в живота се отразяват доста тежко на някои жени, така че знай , че не си сама и просто трябва да потърсиш помощ

# 27
  • София
  • Мнения: 9 727
Лигавщини! Горкото дете с такава майка, както не го понасяш сега, така няма да го понасяш и като се роди и вечно това дете ще ти е "криво" за нещо, най-вече за това, че няма да си видяла нищо от живота заради него. Когато прителките ти излязат да се забавляват, ти ще кесиш по градинките, а когато излязат на дискотека или бар ти ще сменяш памперси и ще се ядосваш, заради детето. Деца се правят с умисъл, а не като теб с липса на елементарна сексуална култура и когато "стане белята" да го задържиш, че друг път "нямало да се навиеш да раждаш". Потърси професионална помощ и дано ти помогнат задати детето - то няма вина вина, че майка му не го иска и мрази деца.

# 28
  • Beyond the stars
  • Мнения: 6 385
Лигавщини! Горкото дете с такава майка, както не го понасяш сега, така няма да го понасяш и като се роди и вечно това дете ще ти е "криво" за нещо, най-вече за това, че няма да си видяла нищо от живота заради него. Когато прителките ти излязат да се забавляват, ти ще кесиш по градинките, а когато излязат на дискотека или бар ти ще сменяш памперси и ще се ядосваш, заради детето. Деца се правят с умисъл, а не като теб с липса на елементарна сексуална култура и когато "стане белята" да го задържиш, че друг път "нямало да се навиеш да раждаш". Потърси професионална помощ и дано ти помогнат задати детето - то няма вина вина, че майка му не го иска и мрази деца.

Мхмм и следродилната депресия и тя е лигавщина.  И изобщо само съвършените майки от бгмама трябва да раждат. И защото не са достатъчно идеални, като по списанията, разни майки се мятат от тераси (имаше скоро точно такъв случай).
Как точно помогна размаханият ви пръст и на майката, и на бъдещето бебе ?
Няма как да знаете момичето каква майка ще бъде и накъде ще й се наредят хормоните като роди.

# 29
  • Мнения: 2 138
Мило майче, взели сте добро решение да станете млади родители. Роди си детенцето и не го давай , след няколко години ще се сещаш за този момент и ще се благодариш, че не си направила някоя глупост. Ако си и предразположена към депресия само си представи с какви чувства ще се бориш впоследствие. Говори с близките си, говори с бащата пак, обясни им как се чувстваш, поискай да  се ангажират и да помагат в отглеждането. С помощ е друго. А и по един начин се гледа на 20, по друг на 30 и нагоре. На 2-3 ще тръгне на градина и ти ще можеш да се върнеш към нормалните неща. Сега си изплашена от неизбежната промяна, но е важно да разбереш, че това дете не е ограничител на свободата, не гледай на него като на воденичен камък на врата . Това дете е бъдещ твой приятел, твой човек, твоя опора.  Сега се опитай да си намериш приятно занимание, чети книга, гледай някакви свежи филми, клюкарникът на бгмама също е  яко място. Има мами, които са минали през същото и ще е хубаво да си поприказвате.

Аз имам 2 деца с 2 години разлика котка и куче... втората бременност ми беше и рискова и в болници лежах, исках всичко да свърши, ужасена бях от предстоящото, но мина бързо, не усещаш как лети времето. А, с първото ми дете майчинското чувство дойде по-късничко... при таткото след 8 месеца Grinning

Не се страхувай, нещо хубаво се случва.

Общи условия

Активация на акаунт