Относно следродилната депресия /който няма желание, да не чете/...

Благодаря ти за признанието, миличка!   
Щастлива съм, че съм ти дала сила в труден за теб момент и че не си преживяла депресия! 
Аз споделих историята си тук и в дир.бг ВЪПРЕКИ големия РИСК да бъда осъдена, критикувана, неразбрана, зачеркната... беше ме много срам и страх... да не говорим и че съм психолог по образование и по призвание също... и ми се случи... и НЕ защото съм имала време... напротив - недоспивах си и непрекъснато се тревожех за куп неща... но да не ровя в миналото! 
ЕДИНСТВЕНАТА причина, поради която разказах какво преживях лично, е желанието ми да ИНФОРМИРАМ за проблема с цел превенция или помощ на други бъдещи или настоящи майки!!! 
Каквото желание имам и сега!!! Всяка от вас, която има желание да си поговори с мен, нека пише на лична бележка - ще й отговоря!!! 

Мпите искренни извинения на AVANA.
Съжалявам за прибързания постинг, но това е тема от която много се вълнувам.Когато започна голямата ми депресия бях затрупана в работа до шията, така, че не съм съм съгласна с изказването за свободно време.
Депресията те поглъща стъпка по стъпка и накрая не успяваш да си вършиш работата!
Никак не ми се спори, но нека тези които не са го изживяли на свой гръб да се опитат да разберат......а не да ни заклеймяват.
Успех на всички

  

И аз гласувах с първа опция  ,и според мен няма майка която да я  е подминала следродилната депресия  ,аз я изкарах  в много лека форма  държа ме около 1 месец , и съм съгласна 4е трябва да да се говори   за проблема 

Не гласувах, защото не съм добре запозната с този проблем и не съм се сблъсквала с хора, преживели такава депресия... Само съм чувала, че е често срещан проблем и при много жени преминава доста тежко. Знам, че е доста сериозна тема и би следвало повече да се говори за това, за да може по-лесно да се преодолее впоследствие.
Аз родих преди малко повече от 2 месеца и до сега не съм имала признаци на депресия и се надявам да ме подмине.  

Това, че не са го мислели, не значи, че не им се е случвало.......един ден съвсем случайно свекърва ми си разказа какво й е било....щом навремето лекар е казал на мъжа й да й обърне внимание, ако иска тя да оживее. При нея е избило на разболяване и обща отпадналост.

ПП: В интерес на истината и аз си спомням историята на Деси, все едно вчера съм я чела. И на мен са ми минавали мисли да го хвърля от 12 етаж, но ги изрекох гласно и високо и като че ли това ми помогна да се осъзная.
Та говорете, Ясно и Високо.

Моля те  НЕДЕЙ да наплашваш бъдещите и настоящите майки, които четат тази тема!!! НЕ Е ВЯРНО, че "няма майка, която да я е подминала следродилната депресия"!!!

Истината - около 10 % от всички майки ги хваща следродова депресия, останалите 90 % /мнозинството!!!/ не биват сполетени от нея!!! И слава Богу! 

Значи между 70 и 90 % от новородилите изпитват следродилна тъга. Тя минава относително бързо и се изразява най-вече в безпричинен плач и обща тревожност.

При около 10 % от жените, родили през последната една година, настъпва следродилна депресия. Тя не е каприз. Не е лигавене поради наличие на незапълнено свободно време. Не е показател, че си лоша майка или че си луда. Не е признак за слаб характер. Не е нещо, което желаеш да се случи. Тя просто става с теб. Примерно като мигрената или зъбобола или стомашните болки. И трябва да потърсиш подкрепа и помощ, ако ти се случи. А не да се срамуваш и криеш. Колкото повече отлагаш, толкова повече се задълбочава... Затова е и нуждата от информираност! Лично аз преживях такава депресия. И въпреки че съм психолог по образование и по призвание, пак не бях подготвена за всичко, което изживях...  Това е коварно разстройство, пречи ти да мислиш правилно, да чувстваш правилно...  Но важното е, че се лекува! 

Само една на хиляда майки бива връхлетяна от най-тежкото психично следродово разстройство - следродилната психоза. Тя също се лекува, но по-бавно и задължително с медикаменти. Такава жена е много опасна както за себе си, така и за детето си!

Това беше от мен засега. Радвам се, че пишете в повдигнатата от мен тема и че гласувате в анкетата! 

Моето мнение е следното: възможно е бабите ни да са страдали по-рядко от следродилна депресия, но това НЕ е било, защото са нямали време от многото работа да чувстват или да мислят какво им е!, а защото непрекъснато са били в ОБЩНОСТ от други жени - майка, сестра, свекърва, зълва, баба, безброй съседки... Не са били изолирани сами с бебето си в апартамент! Социалната изолация на съвременната жена, когато стане майка, е един от факторите за възникване/задълбочаване на депресивните прояви според мен! Затова и моят скромен съвет към всички майчета е да излизат навън, да се срещат с приятелки, дори бебето им да е ревливо и да се стесняват от реакциите на околните /както беше при мен  /, да поддържат доколкото е възможно отношенията си с познати, роднини, семейни приятели, колеги и т.н. Да имат компания. А, и още нещо за нашите баби - мисля, че колкото и да си говорим тук, няма начин да разберем колко от тях, как и в каква степен са страдали от следродови смущения в психиката. Важното е да погледнем на проблема тук и сега!

Веси, и ти ли си спомняш ясно моята история, мила? Вие, момичета, ме разчувствахте. Искрено се моля  наистина да съм била от полза на някого с разказа си. Бъдете здрави и щастливи!!! 

много благодаря за отговорите. Аз по-скоро клоня към схващането, 4е бабите ни наистина не са имали време, сили и ако щете, право да се депресират. С което не искам да омаловажа никоя преживяна и разказана тук история. На мен просто не ми се е слу4ило. Аз имах една сълзлива следродилна седмица, която свърши в момента, в който останах сама с бебето. За мен това беше идеалната ситуация, но не бих давала съвети, разбира се.
  на вси4ки.

Деска,както винаги съм напълно съгласна с теб !
И ти благодаря че поставяш този проблем на всеослушание,така повече майки ще се информират.И ако подобно нещо ги сполети няма да бъдат шокирани като мен.Благодаря ти и за търпението което прояви към мен,ти ми беше голяма опора.Сега аз съм опора на други момичета в подобно състояние.
Следродилната депресия съществува.И е сериозен проблем.Навременното и лечение е жизнено важно.Тук голяма роля играе и подкрепата на семейството,и най-вече на съпрузите ни.Не бива наистина да се срамуваме от този проблем,трябва открито да се говори.
Лично аз никога не съм преживяла нещо по-ужасяващо в живота си.Дори не искам да си спомням....
Момичета,вие които сте страдали или още страдате от СД,бъдете силни и дайте кураж и на други мами в подобно състояние !Нека се обединим пред проблема !
Аз лично на драго сърце бих помогнала на всяка мама която има нужда.Обятията ми са отворени за вас ! И сърцето също !

Деси, както се смеем на темата за "Смешно ли е раждането" така трябва да знаем и обратната страна на монетата. Най-малкото да имаме право на информиран избор.
Ако някой ме беше подготвил за това, сигурно щях да се чувствам по-спокойна, че съм наред.
Дори и заради тия 10 % процента (според теб).

Мисля, че е сериозен проблем, на който трябва да се обърне внимание. Ако близките  не са в състояние да помогнат, няма абсолютно нищо срамно да се потърси психологическа помощ.

Става въпрос за хормонален дисбаланс, за огромна промяна в живота  и жената, която страда от нея не трябва да се чувства "луда", а да знае, че не е единствената, на която се случва.

Освен това мисля, че много жени не са подготвени психически за появата на детето, особено, ако са били твърде отдадени на работата си. Промяната да седиш вкъщи е наистина шокираща.

Аз лично не съм изпитвала тъга, нито пък помен от депресия е имало при мен, защото нашето дете е много дълго чакано и е толкова премислено, че няма къде повече. Аз изпитвах единствено и само щастие. Чувствах се в пълна хармония със себе си, чувствах, че не искам нищо повече на този свят - дори определям състоянието си като леко еуфорично.

Но напълно разбирам тези, които страдат от нея.

Хубаво, че като ми минаваха тези мисли живях един месец при майка ми и сестра ми.


Напълно съм съгласна. Майка ми и сестра ми успяха да ме убедят, че и те са имали подобни моменти на отчаяние и безсилие и несправяне със ситуацията.....поне аз това чувствах.

Много сериозен проблем е, и за съжаление моите (скромни) наблюдения са че в България депресията все още се смята за "срамно" заболяване - било то след-родилна или друга Тук се следи доста внимателно и се вземат мерки навреме, което наистина помага на жените да го преодолеят много по-бързо.

При мен не знам дали беше точно следродила.Малката се роди лятото, а свекърва ми е учителка и беше във ваканция .Когато тя си тръгна, се почувствах някак си  много щастлива , а след една седмица се почувствах и добра майка.