Относно следродилната депресия /който няма желание, да не чете/...

Поизплаших се...поразпитах приятелките си,които скоро родиха.Това,което видях в погледа им още повече ме изплаши - тревога,прикрит страх и може би срам от спомена.

Прави ми впечатление, че не се прави разлика между т.нар. babyblues, който е предимно на хормонална основа и се проявява първите две до три седмици след раждането при около 75% от майките,"истинската" следродилна депресия, която е заболяване и може да се появи през цялата първа година след раждането, и следродилната психоза, която е най-тежката и най-опасната форма на следродилната депресия, защото майката може да представлява опасност както за себе си, така и за детето. Babyblues-ът е страшно неприятен и тягостен (преживях го), но не е опасен и не подлежи на лечение. НЕ изчезне ли до три седмици, може да става въпрос за следродилна депресия. Депресията винаги трябва да бъде лекувана от специалист. За психозата вожи, разбира се, същото. Пожелавам на всички майки, на които се случи, да съумеят да намерят достатъчно сила и смелост и да потърсят помощ.

Покрай грижите с бебето май нямах много време да се депресирам, но така или иначе смятам, че проблема съществува, всеки по различен начин се спрявя, но за мен нещата не са толкова сериозни.

Уж не омаловажаваш никоя преживяна история, ама все пак смяташ, че са нямали време и право да се депресират...  Как става това?

Значи, повярвай ми, през цялото време, докато бях в депресия, ужасно силно чувствах, че НЯМАМ ПРАВО да се депресирам, да предавам така бебето и близките си едва ли не, че НЕ МОГА ДА СИ ПОЗВОЛЯ да изпитвам такива гнетящи чувства, при положение че бебето ми беше от години желано и се чувствах подготвена за този момент. Освен това аз по принцип съм невероятен оптимист, все гледам да се усмихна, да се засмея - и изведнъж - ХОП! А и през първият месец и половина, откакто родих Алекс - ами аз бях невероятно щастлива, дори еуфорична, аз не ходих - аз летях от радост и обич към детето си! Затова, когато се случи, се чувствах безкрайно ВИНОВНА! И паникьосана също. Зверски уплашена. А уж съм психолог... Но като ти се случи лично, е съвсем различно от това, което си мислел, че знаеш...

С уважение - Деси

"Покрай грижите с бебето май нямах много време да се депресирам, но така или иначе смятам, че проблема съществува, всеки по различен начин се спрявя, но за мен нещата не са толкова сериозни." - ето пак се говори, че времето е фактор дали да се или да не се депресираш... де да беше толкова просто всичко... 

Цитирам те само защото и аз мисля и чувствам така нещата! Обединените хора, които страдат от един и същ проблем, са много по-силни, самоуверени и по-лесно справящи се с него, отколкото тези, които сами се опитват да си помогнат. Неслучайно има групи за взаимопомощ. Подавам ръката и сърцето си на ВСЯКА майка, която има нужда от приятелско разбиране и съвет!       За всяка болка има лек! /стига да се потърси и намери/

Явно не съм се изказала така, че да ме разбереш правилно!!!  И явно не знаеш аз колко винаги съм ЗА, с двете си ръце ЗА, информирането на хората за всичко съществуващо - както хубаво и весело, така и тъжно и тежко! Защо си мислиш повдигнах темата?!? Точно затова. Да има дискусия, да се стопят илюзиите, да се информират жените, да се помогне на някоя в момента страдаща. Аз лично преди около година и половина разказах на дълго и на широко и тук, и в дир-а, своята изстрадана история. Не за да плаша бременните, както неведнъж ме обвиняваха... Не затова. А за да ги подготвя, че има И такава възможност, риск ако искаш - да изпаднат в следродилна депресия. Не пожелавам това чудо и на най-големия си враг. Но се случва. Трябва да се знае за нея. Така че аз не само съм ЗА информиране, но и самата аз все съм гледала да информирам... дори съм ставала досадна  /някои ме познават от доста отдавна/...

Забележката ми към дидко беше единствено следната - да не изрича с лека ръка следното, цитирам: "и според мен няма майка, която да я е подминала следродилната депресия" - първо, защото НЕ е вярно /около 10 % изпадат в следродова депресия, а не всички/, и второ, именно заради такива крайни и тежки изказвания ни обвиняват, че наплашваме бъдещите майчета, четящи тук...

И последно - 10 % хич НЕ са малък процент!!!
От всички 10 родилки 1 има проблем!!!
Даже е много!!!
И ако още не си разбрала, аз бях от тези 10 %, страдащи от следродилна депресия.
Ако се поинтересуваш, мога да дам линк към темата си отпреди година и половина.
/както видях тук, явно съм стреснала доста майчета тук, дано е било за добро.../

С искрено уважение и благопожелания - Деси.   

С първия цитиран абзац, който си написала, съм НАПЪЛНО съгласна - има го и хормоналният дисбаланс, има я и огромната промяна в живота на жената, след като стане майка, има я и психическата неподготвеност, има я и социалната изолация и раздяла с работата! Това са все отключващи фактори, спомагащи да се появи и развие следродилна депресия!  Но дори и да ги има всички отключващи фактори, изобщо не е задължително да те сполети депресия... слава Богу! 

Но с втория абзац... имам леки несъгласия, по-точно възражения и доуточняване. Първо, изключително се радвам, че не си преживяла нито тъга, нито депресивни чувства!!!      Това е чудесно и дано повече майки са като теб!!!  Но те моля да разбереш, че не си ги преживяла НЕ ЗАЩОТО детенцето ви е дълго чакано и премисляно, а просто защото не си предразположена към депресивни емоции... Сигурна съм в това, тъй като имам чувството, че по-желано и по-дълго чакано бебе от нашето не е имало!!! С такъв копнеж го очаквах, с такава еуфорична радост бременеех, толкова бях щастлива, когато го родих!!! Неописуема любов към детето ми!!! Но мина месец и половина, два - и нещата се промениха при мен. Аз все така бях готова да умра за детето си, но и ... аз самата вече исках да умра, не ми се живееше повече така - с чувството ми за тотално несправяне като майка, с усещането за пълна неадекватност в новата ми роля /макар че всички около мен твърдяха колко добре се справям всъщност - може би не са ме лъгали; въпросът е там, че аз не им вярвах, не вярвах и на себе си.../, с огромното ми чувство за вина, с непрекъснатия ми плач и тревожност, с недоспиването, с липсата на капка свободно време за мен самата, с целия този ужасен шум /рев, мрънкане, идващи от бебето ми/, с невъзможността ми да се концентрирам, с отслабналата ми памет, с мислите ми за безнадеждност и накрая и за самоубийство... с още много неща... но ги има в темата ми отпреди година и половина, който иска да ги прочете там... не желая повече да се повтарям...

Вторият абзац е показателен за това ТОЧНО как се чувствах и АЗ, когато станах МАЙКА - горда, щастлива, в хармония със себе си и света, осъществена, еуфорична, силна, спокойна, весела... Така че застраховани, пак казвам, просто НЯМА.

Няма го това нещо - щом съпругът ми ме обича, няма да се разболея.
Или такова нещо - щом съм психоложка, няма да ми се случи.
Или - щом майка ми ми помага, няма да се депресирам.
Или - щом разполагам с достатъчно пари, няма да ме сполети.
Или - щом обичам детето си, никога няма да се почувствам нещастна.

Няма такива филми... 

Само ми кажи, че не знам - къде е това ТУК, за което говориш? Къде се намираш? 

[quote author=Точка link=topic=125820.msg2352211#msg2352211 date=1158096392 Поизплаших се...поразпитах приятелките си, които скоро родиха. Това,което видях в погледа им още повече ме изплаши - тревога, прикрит страх и може би срам от спомена. [/quote]

След като ми поразмина депресията, и аз исках да разбера често ли срещаме майки, които изпитват или са изпитали същото като мен... В парка беше идеалното място да поразпитам. Учудих се доста неприятно когато открих, че те никак не са малко! Точно поради тази причина сметнах за необходимо в дир-а да заковат една моя тема, която бях озаглавила така: "Психичното състояние след раждането на детето" - за да може там всяка новородила да влезе и да намери отдушник, компания, съвет... като подчертах изрично, че тази тема е за ВСИЧКИ - че би било добре да пишат и майки, които никога не са преживели депресия, и такива, които вече са я превъзмогнали, и такива, които са с. Не я заковаха. Но това няма значение. Все пак я запазиха като линк на първа страница. За което съм БЛАГОДАРНА!

Знам, че доста жени обаче не са като мен. Да споделят открито какво им е било. Мен самата в началото ме беше адски срам и страх да пиша и говоря за това, после свикнах. 

Непрекъснато призовавам хората тук да правят разлика между тези 3 състояния.
В по-предишен мой постинг тук съм обяснила и аз по-подробно какви са те.
Моля ви, не ги бъркайте! 

Бих искала да отговоря на всички, които пишат в темата ми!
Извинявам се на тези, на които още не съм отговорила!
 

Благодаря ти от сърце, че се включи в темата ми!    Напоследък чета твои мнения и ми се виждаш много готин човек!  Доскоро! 

Опасявах се, че ще има и такива мнения като горното... написани от силни, устойчиви майки, които понеже не са се сблъсквали лично с проблема, са убедени, че е въпрос на време, на възможност, на "носене", на притиснатост от обстоятелствата това дали ще те хване депресия или не. На такива хора ще кажа едно:  молете се никога да не ви настигне това трудно за понасяне заболяване, защото е кошмарно, независещо от волята и на ВСЕКИ може да се случи! Това е.

Това, което си разказала, ме потресе, възмути и натъжи много!           
Добре, че жената вече е добре! 
Но си права за изгубените 10 месеца...
И аз понякога тихичко си страдам за моите изгубени 4 месеца, в които вместо да се радвам на детето си и живота, аз бях като във вакуум, като в черна дупка, от която ми се струваше, че няма излизане...  Това беше моят ад... тук на земята... 

"Моля, нека психолозите кажат на какво се дължи! Но ако съм права в предположенията си, същия шок човек преживява при първата работа, първия брак и т.н. всяка нова опитност, която му предлага живота, но там не се говори за депресия, а единствено за справяне със стреса."

Ето, отговарям: /доколкото мога/

Да, същият шок, който го има при следродилната депресия, се преживява и при първата работа, и при първия брак, и при всички големи житейски новости и промени - само че едни хора преминават сравнително спокойно през новостите и се справят относително лесно и съвсем успешно със съпровождащия ги стрес, а други явно зациклят в трудността си, не могат да интегрират голямата промяна в живота и личността си, и тъй като не могат да се справят положително със стреса, той прераства в дистрес, в мъка, а понякога и в депресия. Разбира се, че се говори за депресия, отключена от други фактори /не само раждането и отглеждането на бебето/, с тази разлика, че тази депресия не е следродилна, това е.

Депресираният човек има същата симптоматика и същата нужда от подкрепа и лечение, както и страдащата от следродилна депресия майка - същата!

А относно новите неща, промените и обратите в живота - те просто са една от предпоставките да възникне депресия, а не задължителен причинителен фактор. Дано съм ти била полезна с разясненията ми именно като психолог!