- Публикувана: 8 септ. 2006, 14:55 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2006, 09:16 ч.
Относно следродилната депресия /който няма желание, да не чете/...
Говорят хората, но винаги съм мислила, че на мен няма да се случи. Сега казвам- няма застраховани. Ей така ме връхлетя. Ревях постоянно, имах мнооого тъмни мисли и за мен и за детето(първото) преодолях го с лекарска помощ за ~ месец. Но си нося последствия и до ден днешен - нервни кризи, съпроводени с копривна треска. Доста рядко, но май ще е доживотно. Вторият път ми се размина - слава богу 
Честно казано, замислям се за второ дете.
Обаче... ме е страх да не се повтори депресията ми.
При теб как беше? Ако не ти се пише тук, моля те
отговори ми на лична бележка!Желая ти всичко хубаво!!!
И дано никога вече нямаш кризи, никакви...
"С дъщеря ми бях в депресия около месец. Аз никога не съм искала да посегна на детето си, но си мислех, че тя ме разделя от мъжа ми, че той вече не ме обича, чувствах една такава празнота, постоянно плачех. Тогава бях на 20 години... сега след 8 години се чувствах толкова подготвена за това,толкова бях информирана, бях сигурна, че няма да се повтори и че ще се справя. Но уви...не можах да го спра. На 5 ден усетих тази празнота отново... беше ужасно, отново плачех и плачех."
А сега, вторият път - кога премина това усещане, тази празнота, този плач?
Защото както писах преди малко, много ми се иска и аз да имам второ детенце, но страхът от повторна следродилна депресия доста ме разколебава... 
Ако не ти се пише тук, моля те отговори ми на лична бележка! Бъди здрава и щастлива, и цялото ти семейство също! 
А сега, вторият път - кога премина това усещане, тази празнота, този плач?
Защото както писах преди малко, много ми се иска и аз да имам второ детенце, но страхът от повторна следродилна депресия доста ме разколебава... Ако не ти се пише тук, моля те отговори ми на лична бележка! Бъди здрава и щастлива, и цялото ти семейство също! 
И ако още не си разбрала, аз бях от тези 10 %, страдащи от следродилна депресия.
Ако се поинтересуваш, мога да дам линк към темата си отпреди година и половина.
/както видях тук, явно съм стреснала доста майчета тук, дано е било за добро.../
С искрено уважение и благопожелания - Деси.
Ако се поинтересуваш, мога да дам линк към темата си отпреди година и половина.
/както видях тук, явно съм стреснала доста майчета тук, дано е било за добро.../
С искрено уважение и благопожелания - Деси.
Просто разискваме малко по-бурно по темата, за да отворим очите и на не пострадалите
Ако говориш за тази преди година и половина мисля, че съм писала в нея (със старата си регистрация).
Добре де-а аз какво съм имала тогава-много ми е странно да разбера.
Плачех си за ...болницата. Още първата вечер си ревах за лекарите и стаята в болницата.
И после ми се случваше често да слушам същата музика, която слущах следобеда, когато ми изтекоха водите, и винаги ми ставаше криво. Исках пак да съм там, в болницата, пак същите дни си исках. Ако сте ме разбрали какво искам да кажа-ТО ЩО ЗА ЧУДО Е БИЛО МОЕТО???
Плачех си за ...болницата. Още първата вечер си ревах за лекарите и стаята в болницата.
И после ми се случваше често да слушам същата музика, която слущах следобеда, когато ми изтекоха водите, и винаги ми ставаше криво. Исках пак да съм там, в болницата, пак същите дни си исках. Ако сте ме разбрали какво искам да кажа-ТО ЩО ЗА ЧУДО Е БИЛО МОЕТО???
Много готин ник!
А сега на въпроса ти - ами според си имала следродилна тъга или още baby blues се нарича.
Вероятно си искала да се върнеш в болницата, защото там не си била сама с отговорността за новороденото, а вкъщи си напълно и 100 %-ово отговорна за него. Там е имало и други родилки, с които си се почувствала близка.
А като ти е толкова мъчно и носталгично за болницата, защо не вземеш отново да посетиш някой родилен дом, а?
[quote author=Atrakcia link=topic=125820.msg2332559#msg2332559 date=1157786169 А относно намесата на държавата в случая - смятам, че въобще не се акцентира на нуждата от психологическа консултация по принцип. Според съпругът ми, който също е психолог, не се прави достатъчно от страна на държавата в посока създаването на такива специализирани служби и не се учим от опита на другите държави. Психологическото консултиране трябва да обхваща периода както преди така и следродилния период. То трябва да започва още от фирмата, в която работим... трябва да има в ДКЦ-тата психологически кабинети (както има психиатрични такива), където да можем без намесата на транквиланти да решаваме личните проблеми и най-вече да има достатъчно "реклама", за да стане едно посещение при психиолог "модерно", а не "унизително" (защото се смята,че психолога се занимава с психически разстройства и т.н.) И още много може да се каже по този въпрос..... [/quote]
Много добре казано, и аз така мисля!!!
Много добре казано, и аз така мисля!!!
Съжалявам, че просто си излях душата тук, но наистина мислех, че най-малкото ще има мами, преживяли нещо подобно. Дори не съм търсила съчувствие, а сега вече се чувствам истински обидена от отношението към мен.
Ох, четох, търсих и пак четох, но не видях твое мнение в тази тема! Кажи моля те защо си обидена? С теб съм!
Само да уточня за неразбиращите дами, понеже вече на няколко пъти ми се набиват в очите изказвания от рода " Нямах време за такива неща", че времето няма нищо общо. 
Ако си мислите, че майките изпадат в такова състояние, защото всичко им е наред, раждането е било песен, отиват си вкъщи, спят по 8 часа, а някой друг им гледа детето,т.е. кърми, приспива, пресушава, гушка, а домакинската работа се върши от домашна помощница, в жестока заблуда сте!
Ако си мислите, че майките изпадат в такова състояние, защото всичко им е наред, раждането е било песен, отиват си вкъщи, спят по 8 часа, а някой друг им гледа детето,т.е. кърми, приспива, пресушава, гушка, а домакинската работа се върши от домашна помощница, в жестока заблуда сте! Дано повече жени го разберат това нещо!
Трябва да има превенция на държавно ниво!
Не го пожелавам на никоя майка, та дори и на най-големия си враг.
При мен след раждането имаше такава, която отшумя за около 2 месеца, единствено благодарение на това, че вече се съм изпадала в това положение през 1998 г.Тогава бях загубила гълтателен рефлекс и просто вегетирах.....не можеш да съсредоточа вниманието си към нищо а накрая просто лежах и чаках да умра....
Проблема не е никак за подценяване и като гледам как някои казват "нямам време за това" или "това са глупости" си мисля, че точно тези жени не са познали що е ДЕПРЕСИЯ и мога единствено да ги посъветвам:ПРОЧЕТЕТЕ повече по въпроса защото никой не е застрахован от от това заболяване.То си е заболяване!!!
Не го пожелавам на никоя майка, та дори и на най-големия си враг.
При мен след раждането имаше такава, която отшумя за около 2 месеца, единствено благодарение на това, че вече се съм изпадала в това положение през 1998 г.Тогава бях загубила гълтателен рефлекс и просто вегетирах.....не можеш да съсредоточа вниманието си към нищо а накрая просто лежах и чаках да умра....
Проблема не е никак за подценяване и като гледам как някои казват "нямам време за това" или "това са глупости" си мисля, че точно тези жени не са познали що е ДЕПРЕСИЯ и мога единствено да ги посъветвам:ПРОЧЕТЕТЕ повече по въпроса защото никой не е застрахован от от това заболяване.То си е заболяване!!!
Радвам се, че виждам тук толкова много съмишленички!!!
След няколко месеца ми предстои раждане. Моля, кажете къде мога да прочета нещо по въпроса, както аз така и другите бъдещи майки. В случай на съмнение за такава депресия към кого бихме могли да се обръщаме за помощ?
Сега се настройвай положително! Това е най-важното! Освен това виждам, че вече си майка, тоест няма да раждаш за първи път, което много ще ти помогне да не изпадаш в следродилна депресия - първо, защото вече знаеш какво е да имаш малко бебе /нямаш илюзии и заблуди/, и второ - защото другото дете ще е извор за теб, ще е компания, ще е занимавка /тоест няма да си съвсем изолирана само с едно бебе до теб/.
А относно въпроса ти - аз лично се обърнах към личния си лекар и той прецени, че състоянието ми изисква незабавна консултация с психиатър, даде ми направление и готово. Може да посетиш и психолог в такава ситуация, по твоя преценка. Или невролог. Няма значение. Важното е да потърсиш помощ за себе си, ако не дай си Боже ти се случи. Всеки медик знае към кого да те насочи, ако не е в неговата компетенция да ти даде подкрепа и лечение.
Засега ти желая леко бременеене, а после щастливо и безоблачно майчинство, непомрачено от нищо, и здраво и спокойно бебче!!!
Само да уточня за неразбиращите дами, понеже вече на няколко пъти ми се набиват в очите изказвания от рода " Нямах време за такива неща", че времето няма нищо общо.
Ако си мислите, че майките изпадат в такова състояние, защото всичко им е наред, раждането е било песен, отиват си вкъщи, спят по 8 часа, а някой друг им гледа детето,т.е. кърми, приспива, пресушава, гушка, а домакинската работа се върши от домашна помощница, в жестока заблуда сте!
Ако си мислите, че майките изпадат в такова състояние, защото всичко им е наред, раждането е било песен, отиват си вкъщи, спят по 8 часа, а някой друг им гледа детето,т.е. кърми, приспива, пресушава, гушка, а домакинската работа се върши от домашна помощница, в жестока заблуда сте!
тук можем да поспорим. ако бе6е в моето положение, сама с 2 бебета, мъжът ми ходе6е на работа по 15/17 4аса в деноно6тия, постоянно пътува6е, аz в 4ужда държава, беz родители, беz приятели ............. така картинката се иzясни. би ли ми обяснила, ако можех да си поzволя лукса декрепесия кой 6те6е да ми гледа децата
, а и не ми обяснявай 4е фиzи4еското иz6то6тение не играе роля. толкова бях скапана, 4е не можех да мисля на моменти, карах я на автопилот, та камоли да се 4удя в депресия ли съм или не. то4ните думи са, 4е нямах време zа такива не6та. сега време имам, ама май е отминал момента Мисля, че твоят постинг звучи доста обидно, особено с това, че депресията била ЛУКС - представяте ли си, лукс?!?
Мила джъмп, приеми моето най-искрено възхищение, че си се справила с отглеждането на двете си близначета, и то без подкрепа!!! Но моля те бъди по-толерантна и отворена за информация за неща, които лично не си преживяла!!!
Аз съм на принципа, че е важно с какво си пълниш главата! Зависи от ценностната система на човека и в какво той вижда смисъл от съществуването си. Аз в депресия изпаднах като разбрах, че съм бременна и че живота ми никога няма да е същия, няма да мога да пътувам толкова, да ходя по горите, срещите с приятели... е, била съм права. Беше повече като носталгия по миналото. След първото раждане бях страшно нервна, стоях в болницата повече от 10 дни и ... Но истинска депресия ме тръшна след второто раждане, пак стоях дълго в болницата, а това ме потиска, после седмица със свиейки и синът в една малка стая без излизане. Ревях, крещях, сърдех се... Единственото нещо ,което ме спаси е, че съпругът ми постоянно ми говореше, за това какво ще постигнат нашите деца, че те са родени със съдба. Неговия оптимизъм и това, че всичките ми простотии ги обръщаше на майтап ми помогнаха да стъпя на крака за около месец. Тогава ни под пукаха едни проблеми, а аз в такива случаи се мобилизирам. Много е важно за какво мислиш, за какво мечтаеш, дори какви филми гледаш, какво четеш... с какво си пълниш главата. Много съм съгласна, че нашите баби са били толкова заети с работа, че не са имали време да мислят какво им е.
И според мен е важно с какво "пълниш" главата и сърцето си! Да живеят добрите мисли и позитивните чувства! Положителните хора около нас също!
Аз се разминах общо взето безобидно с безпричинно реване. Ако е възможна обаче следродилна депресия година и половина след раждането - значи сега съм в такава. Когато еуфорията е изчерпана, когато от теб се иска вече не просто да преповиеш бебето, а да започнеш да го оформяш като човек... и не знаеш дали ще се справиш. Когато ти липсва средата, интелектуалното общуване, професията, а не искаш все още да оставиш детето си, и се чувстваш виновна и пред себе си и пред него. Когато вече ясно си даваш сметка, че нито животът, нито отношенията с мъжа ти ще са както преди. И понякога ти се иска да викнеш "Отказвам се!" и да си вдигнеш шапката.
Дона, успокой се! Децата не само "зареждат"
, но понякога и "изцеждат" 
, естествено е... Доскоро бях с твоя проблем... затова реших: стане ли на 2 - той тръгва на ясла, аз се връщам на работа... и аз съм човек все пак!
Не се чувствай виновна, просто НЯМА за какво, наистина!!!
А депресия можеш да си отговориш дали имаш или не в зависимост от отговорите, които дадеш на тези въпроси:
1. Спиш ли добре? /имаш ли безсъние или непрекъснато си сънлива/
2. Храниш ли се нормално? /преяждаш ли или гладуваш от нерви, качила ли си/свалила ли си кг/
3. Имаш ли някакви лични интереси, хоби, занимания /или нищо вече не те интересува/
4. Добро ли е настроението ти? /или си вечно потисната, тъжна, нищо не те радва/
5. Имаш ли чувството, че животът ти има смисъл? /или се усещаш напълно безполезна, отчаяна, нещастна, мислиш за самоубийство, за смъртта, за липсата на каквато и да било надежда/
6. Имаш ли пълноценен сексуален живот? /или напротив - сексът вече не ти носи никакво удоволствие/
7. Помниш ли добре? /или непрекъснато забравяш, разсеяна си, разконцентрирана/
8. Взимаш ли лесно решения от ежедневно естество? /или си напълно демобилизирана, нерешителна, тревожна, всичко ти изглежда трудно или непосилно/
9. Чувстваш ли се отпочинала, бодра? /или си изтощена, уморена, безсилна, трудносправяща се с всичко, дори с елементарни неща, които преди си правила с лекота/
Ако на поне 4 въпроса отговориш отрицателно и това е така интензивно и повече от 2 седмици, вече се касае за депресивен епизод!
Ако повечето ти отговори обаче са утвърдителни - всичко е наред при теб! След въпросите има неща, изброени в скоби - именно това са най-честите симптоми на депресията, независимо дали е следродилна или не!Важното е - депресията се лекува!!!
И ако още не си разбрала, аз бях от тези 10 %, страдащи от следродилна депресия.
Ако се поинтересуваш, мога да дам линк към темата си отпреди година и половина.
/както видях тук, явно съм стреснала доста майчета тук, дано е било за добро.../
С искрено уважение и благопожелания - Деси.
Ако се поинтересуваш, мога да дам линк към темата си отпреди година и половина.
/както видях тук, явно съм стреснала доста майчета тук, дано е било за добро.../
С искрено уважение и благопожелания - Деси.
Просто разискваме малко по-бурно по темата, за да отворим очите и на не пострадалите
Ако говориш за тази преди година и половина мисля, че съм писала в нея (със старата си регистрация).
Радвам се, че сме приятелки!!!
Разбира се, че трябва да има превенция. Аз лично минах през следродилната "тъга" и направо не знаех какво ми става, че рева за щяло и нещяло, а майка ми чак помоли Джи Пи-то да ми изпише успокоителни... 
Разбира се той отказа. Отделно живота ми първите седмици беше само кърмене, цедене и борба с мастита, което изобщо не помагаше за по-доброто ми психическо състояние. За съжаление, в България има твърде много неща за "оправяне", едва ли ще стигнат скоро до следродилната депресия.
Разбира се той отказа. Отделно живота ми първите седмици беше само кърмене, цедене и борба с мастита, което изобщо не помагаше за по-доброто ми психическо състояние. За съжаление, в България има твърде много неща за "оправяне", едва ли ще стигнат скоро до следродилната депресия.Все едно аз съм го писала.Преживях абсолютно същата депресия.Подкрепям всички който мислят,че това е сериозен проблем и че трябва на време да се обърне внимание.