- Публикувана: 8 септ. 2006, 14:55 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2006, 09:16 ч.
Относно следродилната депресия /който няма желание, да не чете/...
За мен следродилната депресия беше много тежка. Имах проблеми с това, че дъщеря ми не искаше да суче и се бях вманиачила на тема хранене. Едва отскоро, след един единствен разговор с психолог, съм малко по-спокойна, но отвереме навреме ме обхваща отново страх, че детето ще спре да се храни. Сигурно в нечии очи това звучи смешно - но аз бях психясала. А само след една среща и разговор с психоложката се почувствах по-добре. Не че ми каза кой знае какво. Всъщност едно единствено изречение ме накара да се поотпусна и да спра да "тъпча" детето (а след тъпкането се чувствах гадно) (сигурна съм, че се дължи на следродилната депресия) Изречението беше много простичко, но толкова вярно, че някак отключи в мен някаква невидима преграда, която не ми позволяваше да мисля правилно и да се радвам на собственото си дете. Не се чувствах пълноценна и добра майка и от това ми ставаше още по-тежко. Детето също страдаше и имах чувството, че ми няма доверие, че не изпитва привързаност към мен - още нещо, от което ме болеше. Освено това психоложката насочи вниманието ми в посока различна от храненето - тя забеляза, че дъщеря ми е умна и много съсредоточена, нещо, което аз не забелязвах притеснена от неяденето й. Парите, които дадох за този сеанс са най-правилно изхарчените ми средства. Сега градя връзка с детето си, не изпитвам страх или гняв - чувства които преди ме владееха! Определено има нужда да се говори за следродилната депресия.
За мен следродилната депресия беше много тежка. Имах проблеми с това, че дъщеря ми не искаше да суче и се бях вманиачила на тема хранене. Едва отскоро, след един единствен разговор с психолог, съм малко по-спокойна, но отвереме навреме ме обхваща отново страх, че детето ще спре да се храни. Сигурно в нечии очи това звучи смешно - но аз бях психясала. А само след една среща и разговор с психоложката се почувствах по-добре. Не че ми каза кой знае какво. Всъщност едно единствено изречение ме накара да се поотпусна и да спра да "тъпча" детето (а след тъпкането се чувствах гадно) (сигурна съм, че се дължи на следродилната депресия) Изречението беше много простичко, но толкова вярно, че някак отключи в мен някаква невидима преграда, която не ми позволяваше да мисля правилно и да се радвам на собственото си дете. Не се чувствах пълноценна и добра майка и от това ми ставаше още по-тежко. Детето също страдаше и имах чувството, че ми няма доверие, че не изпитва привързаност към мен - още нещо, от което ме болеше. Освено това психоложката насочи вниманието ми в посока различна от храненето - тя забеляза, че дъщеря ми е умна и много съсредоточена, нещо, което аз не забелязвах притеснена от неяденето й. Парите, които дадох за този сеанс са най-правилно изхарчените ми средства. Сега градя връзка с детето си, не изпитвам страх или гняв - чувства които преди ме владееха! Определено има нужда да се говори за следродилната депресия.
Чета твоята изповед и си мисля по колко сходен начин сме преживели нещата.
Само че за разлика от теб, аз СГЛУПИХ, като НЕ потърсих навреме помощ и подкрепа от специалист /било то психолог, невролог или психиатър/. Криех се като уплашено и виновно мишле, с плахата надежда, че ще ми мине от само себе си. Да, ама НЕ мина! 
Не можах да се откопча от омагьосания кръг от отрицателни и неправилни мисли, всичко в мен беше като увеличаваща се лавина от негативни емоции: страх, чувство на вина, липса на каквато и да е радост, тревога, усещане за неадекватност в майчината роля, за несправяне с каквото и да било...Е, чувства на страх и гняв завладяват всеки човек понякога! Естествено е. Важното е те да не са водещи и преобладаващи!
И още нещо - ако на снимките това е дъщеря ти - ами НАИСТИНА изглежда много умно и доста по-голямо от реалната си възраст дете! Да ти е жива и здрава, и много щастлива!!!
Ако не е тайна, какво е това простичко изречение на психоложката, което те е накарало да се почувстваш веднага много по-добре?
При мен лично нещата почнаха да се подобряват, когато ОСЪЗНАХ, че няма вечно детето ми да е ревливо и шумно бебе, че ще стане голям и добър човек, и т.н.
Аз не мога да кажа че имах депресия, по-скоро ми беше трудно да свикна с новия начин на живот - недоспиването, еднообразието в ежедневните задължения, това че нямам време за себе си. Но начина на преодоляване зависи от самата личност. Аз съм много адаптивна, трябват ми 2-3 месеца и с всичко свиквам.
Голямо влияние оказва и социалното положение - по мои наблюдения в семействата, които са материално затруднени жените изпадат в по-дълбоки и трайни депресии. Друго е да можеш да си позволиш разни глезотии, които не са необходими, но правят живота по-лек. Да си имаш автомобил и като те стегне шапката да сложиш детето в нея и да отпрашиш на някъде да смениш малко атмосферата, та било то и само за два часа. Всичко това разнообразява, а разнообразието поддържа интереса към живота и депресиите бягат надалече.
Важно е и разбирателството с бабите, за да има на кой да оставиш детето за час-два или ден и да починеш малко.
Аз така се спасих.
Голямо влияние оказва и социалното положение - по мои наблюдения в семействата, които са материално затруднени жените изпадат в по-дълбоки и трайни депресии. Друго е да можеш да си позволиш разни глезотии, които не са необходими, но правят живота по-лек. Да си имаш автомобил и като те стегне шапката да сложиш детето в нея и да отпрашиш на някъде да смениш малко атмосферата, та било то и само за два часа. Всичко това разнообразява, а разнообразието поддържа интереса към живота и депресиите бягат надалече.
Важно е и разбирателството с бабите, за да има на кой да оставиш детето за час-два или ден и да починеш малко.
Аз така се спасих.
Аз не мога да кажа че имах депресия, по-скоро ми беше трудно да свикна с новия начин на живот - недоспиването, еднообразието в ежедневните задължения, това че нямам време за себе си. Но начина на преодоляване зависи от самата личност. Аз съм много адаптивна, трябват ми 2-3 месеца и с всичко свиквам.
Голямо влияние оказва и социалното положение - по мои наблюдения в семействата, които са материално затруднени жените изпадат в по-дълбоки и трайни депресии. Друго е да можеш да си позволиш разни глезотии, които не са необходими, но правят живота по-лек. Да си имаш автомобил и като те стегне шапката да сложиш детето в нея и да отпрашиш на някъде да смениш малко атмосферата, та било то и само за два часа. Всичко това разнообразява, а разнообразието поддържа интереса към живота и депресиите бягат надалече.
Важно е и разбирателството с бабите, за да има на кой да оставиш детето за час-два или ден и да починеш малко.
Аз така се спасих.
Голямо влияние оказва и социалното положение - по мои наблюдения в семействата, които са материално затруднени жените изпадат в по-дълбоки и трайни депресии. Друго е да можеш да си позволиш разни глезотии, които не са необходими, но правят живота по-лек. Да си имаш автомобил и като те стегне шапката да сложиш детето в нея и да отпрашиш на някъде да смениш малко атмосферата, та било то и само за два часа. Всичко това разнообразява, а разнообразието поддържа интереса към живота и депресиите бягат надалече.
Важно е и разбирателството с бабите, за да има на кой да оставиш детето за час-два или ден и да починеш малко.
Аз така се спасих.
За съжаление си права за финансовото състояние. Наистина е открита връзка между бедността и депресията. Най-често в следродилна депресия изпадат, по световни статистически данни, бедни чернокожи емигрантки в "бяло" богато общество...
Поради изолацията, поради наличието на расова и полова дескриминация и поради факта, че не могат да си позволят спокоен живот, забавления, а понякога дори достатъчно храна, дрехи, играчки за децата си.
Между другото, т.нар. глезотии и аз смятам за важни за прогонването на депресията! Примерно да си купиш цветен лак за подобряване на настроението /това го научих от Duci, да е жива и здрава!/, или голям шоколад, който ти е любим, ядки, някоя дрешка или кафе с приятелка...
Разнообразието и разбирателството с бабите също помагат, напълно съм съгласна!
И още нещо - докато го оставяш бебето на някой близък човек, да НЕ се чувстваш виновна или лоша майка - напротив, за твоя близък ще е приятно да погледа детето ти, особено ако знае, че така ти "зареждаш батериите си"...
Моята депресия беше само в периода, когато бях в болницата, което до голяма степен се дължеше на една резглезена майка на второ дете, която не искаше бебето и ме убеждаваше да не го искам докато ме изпишат, защото съм щяла да изпадна в депресия, бебето щяло да реве постоянно, щели да ми стискат гъпдите постоянно и щяло да ме боли, абе въобще така ми проми мозъка тази жена, че още я мразя , то аз съм си виновна . Като ни изписаха всичко беше наред.
Искрено съчувствам на майките, които са имали проблеми, като чета ми става мъчно, че сте минали през такива терзания
, то аз съм си виновна . Като ни изписаха всичко беше наред.Искрено съчувствам на майките, които са имали проблеми, като чета ми става мъчно, че сте минали през такива терзания
Цитат
Ако не е тайна, какво е това простичко изречение на психоложката, което те е накарало да се почувстваш веднага много по-добре?
Здравей, не споделих изречението, защото ако някой го прочете сигурно ще сметне, че съм ужасна глупачка, щом не съм се сетила толкова елементарно нещо. Истината е, че се бях сетила, но май някак имах нужда някой друг да ти го каже. Това също е глупаво, но... И все пак изречението беше нещо от рода:
"Е, добре когато спре да яде с желание колко още можеш да "набуташ" в устичката - 2-3 лъжички - а това колко още калории, ще й донесе?!" Носеше този смисъл.
Цитат
И още нещо - ако на снимките това е дъщеря ти - ами НАИСТИНА изглежда много умно и доста по-голямо от реалната си възраст дете! Да ти е жива и здрава, и много щастлива!!!:bouquet:
Много ти благодаря - тя си е моята гордост, а вече и радост
