Разбира се, че боли, когато дойдат напъните вече няма контракции.
- Публикувана: 10 септ. 2006, 10:11 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2006, 16:41 ч.
Раждане....боли ли много?
.Такава болка няма,но всичко приключи след 2 часа.
... при всеки е различно и всеки си има различен праг на болката.Едва ли някой може да ти обясни точно колко боли.А и в днешно време има достатъчно методи за обезболяване на раждането.
точно така!Не се травмирай предварително!
Безпроблемна бременност и леко раждане!
С моя постинг ще повторя за 10 000 път, че не е да не боли, но "резултатът" си струва мъките, това е нещо естествено, всички сме се появили по този начин и няма нищо чак толкова ужасно в раждането. Всяка болка те приближава все повече и повече до Срещата с Твоето бебче - старай се да мислиш така, като му дойде времето. Лека бременност от мен!
Аз съм най-голямата бъзливка, що се отнася до болката и за това решихоще от рано да разбера всичко за епидуралната анестезия. Прочетох всичката литература, която намерих и се подготвих психически. Месец преди термина, отидох в болницата, която си бях избрала, за да попитам за упойката и да си подготвя нещата. Казаха ми, че за целта само трябва да кажа, като ме приемат в деня на раждането. Започнах спокойна да чакам и деня дпйде. Запътихме се към болницата, защото ми потекоха водите въпреки, че нямах никакво разкритие. Казах на анастезиолога, че искам да ми се постави епидурална, а той - "правен ли ти е алергичен тест" -естествено, че не, но никой не ми и каза. 
Споразумяхме се да поговорим пак след малко. Вързаха ме на система и започнах да чакам. Болките, наистина бяха като много много тежък менструален цикъл. Потърсих с поглед пълен с надежда 
анастезиолога, но се оказа, че точно тогава в рамките на 3 часа, той трябва да присъства на 16 секцио. Нали разбираш, че упойка не ми поставиха, само ме лъгаха 
, за да млъкна и да не притеснявам с мрънкането си другите родилки 
Всичко мина бурно, придружено с други весели случки за които няма да разкажа, но като цяло, въпреки страха си ОЦЕЛЯХ 
Даже, след като ме преместъха в следродилна зала и се окопитих, установих, че не е било толкова страшно.
Главният проблем се оказа неизвестното и това, че след като болката прогресивно нараства, ти просто не можеш да знаеш, кога ще спре и си мислиш, че ще продължи до безкарай. Отпусни се и не мисли..... Всичко ще си дойде на мястото. Сега прекарвай дните си в дълги размисли коя количка да купиш, кой ще дойде у вас да и помага и други организационни проблеми.
Желая ти всичко най-хубаво и късмет !!!
Споразумяхме се да поговорим пак след малко. Вързаха ме на система и започнах да чакам. Болките, наистина бяха като много много тежък менструален цикъл. Потърсих с поглед пълен с надежда анастезиолога, но се оказа, че точно тогава в рамките на 3 часа, той трябва да присъства на 16 секцио. Нали разбираш, че упойка не ми поставиха, само ме лъгаха , за да млъкна и да не притеснявам с мрънкането си другите родилки Всичко мина бурно, придружено с други весели случки за които няма да разкажа, но като цяло, въпреки страха си ОЦЕЛЯХ Даже, след като ме преместъха в следродилна зала и се окопитих, установих, че не е било толкова страшно.Главният проблем се оказа неизвестното и това, че след като болката прогресивно нараства, ти просто не можеш да знаеш, кога ще спре и си мислиш, че ще продължи до безкарай. Отпусни се и не мисли..... Всичко ще си дойде на мястото. Сега прекарвай дните си в дълги размисли коя количка да купиш, кой ще дойде у вас да и помага и други организационни проблеми.
Желая ти всичко най-хубаво и късмет !!!
благодаря Ви,момичета за изчерпателните отговори то като му дойде времето ще видя колко боли и колко не.Благодаря и успех на всички
Това 100% няма да ти избяга !
