Така,че не виждав връзка между майчинството и "лошата работа",а по скоро между мизерното заплащане на труда на майката и желанието на работодателя да те превърне в зависим слуга. 
- Публикувана: 16 септ. 2006, 00:58 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2006, 10:46 ч.
ДЕЦА! - проблем за работодателите!
Напълно съм съгласна!
Няма никаква дискриминация! Просто всеки си гледа интересите! 
Ако нямаше никакво държавно регулиране на тези лични пазарни интереси, щяхме да живеем в джунгла.
Нали се сещате, че никъде няма чиста пазарна икономика. И не би трябвало да има.
Ами така е бе хора. Вие ако сте работодатели и имате нужда от сигурен човек да ви работи, няма ли да предпочетете да НЕ Е мама с дете в ясла? Поставете се на мястото на работодателя преди да се възмущавате. Лично право си е на работодателя да назначи когото си иска. Приемете, че и работодателите имат права, не само вие
Ама аз също имам такива!
И ако по закон ми се полага да мога да си взема болничен при нужда, то кой има право да ме ограничи в това?За себе си мога да кажа, че не смятам да си вземам болнични за щяло и нещяло. Мъжа ми работи на смени, а и майка ми също може да помага когато детенцето е настинало и трябва да е вкъщи. Ама ако сина ми е сериозно болен (не дай Боже
) и работодателя ми прави проблем 
ако трябва дори и ще напусна, защото семейството ми винаги е на първо място.Та в този смисъл- да не би работодателя да очаква да предпочета работата пред детето си? И ако "не толерират" болнични, аз какво... да прелитам като пчеличка от работа на работа?
Разбирам те душа и ти вярвам, че няма да вземаш болнични за щяло и нещяло. Но работодателя ако работи само на доверие скоро вече няма да е такъв. Казах, че той има право да си назначава, когото иска и дори законът не може да му каже кой да назначи - това си лично негов избор, даже може да не те назначи само защото си чернокоса, а той предпочита блондинки и никой няма право да му каже нищо. Всеки си има предпочитания
Навсякъде по света е така, всеки се спасява как може. А ти не се сърди на работодателите, а на мъжът ти, че не може да осигури семейството си, а се налага и ти да работиш при малко дете Ами така е бе хора. Вие ако сте работодатели и имате нужда от сигурен човек да ви работи, няма ли да предпочетете да НЕ Е мама с дете в ясла? Поставете се на мястото на работодателя преди да се възмущавате. Лично право си е на работодателя да назначи когото си иска. Приемете, че и работодателите имат права, не само вие
Защо пък да не е мама с дете в ясла?
Това не винаги означава, че ще е постоянно в болнични. Имам позната, която няма ни дете (т.е. вече детето й е голямо), ни коте, но пък има позната лекарка и е перманентно "болна". Имам и много познати мами с малки деца, които отсъстват от работа само ако дечицата им са наистина сериозно болни (иначе ги гледат баби, прабабаи, бавачки и др.).
Дори според мен една мама с малко дете би била по-отговорна към работата си, защото за нея работата е сигурност и доходи и би й било много по-трудно често да си сменя работодателя. Един човек без ангажименти гледа основно собствените си интереси, нужди и дори прищевки и му е много по-лесно да поизостави "досадните задължения" и да не се старае много-много.
Че като сме с малки деца, да не би да не трябва да работим и задължително ли трябва да сме по 24 ч. с отрочетата си?!
Нещо логиката на работодателите ми куца
.Пък и всеки нормален човек боледува. Дори мамите май боледуваме по-рядко, защото покрай хлапетата не можем да си го позволим като екстра
.А и лично за себе си, откакто работя (вече 7-8 г.), съм ползвала болнични само през бременността (трябваше да лежа) и пак работех от вкъщи. Т.е. не съм зачезвала от работа без уважителна причина и не бих го правила, а понеже на този етап нямам намерение да бременея поне 10-тина години, значи съм перфектния кандидат за работа
. 
Споко. Нямам против мамите с бебета да работят. Като те гледам си готова да убедиш всеки работодател, че си най-удачният му избор. Ами печелиш. Който не успее - губи. Кой как може се оправя и така и трябва да бъде
Но да се олакваме и обвиняваме тоя и оня за нашите неуспехи до никъде няма да ни доведе Ами така е бе хора. Вие ако сте работодатели и имате нужда от сигурен човек да ви работи, няма ли да предпочетете да НЕ Е мама с дете в ясла? Поставете се на мястото на работодателя преди да се възмущавате. Лично право си е на работодателя да назначи когото си иска. Приемете, че и работодателите имат права, не само вие
Това е доста крайно. По тая логика дай да не назначаваме и жени в детеродна възраст с по-малко от 2-3 (или може би 4?) деца. Също и татковци с малки деца, и, разбира се не и хора над 40 примерно, щото там също има риск да ги хванат разни болежки...... Не мисля, че е правилно и редно да се прокарва паралел между детето в ясла и това доколко даден човек е сигурен. Малко са майките, които не са си направили сметка, че ходейки на работа няма да имат възможност да отсъстват за всяко кихване на детето. Другото е теория на вероятностите - винаги може да се случи работодател да попадне на некоректен служител (както и обратното)...
Точно така. А има работодатели, които не обичат да рискуват особено когато пък изобщо не им се налага и могат да изберат по-сигурен вариант. Затова примерно моят мъж не е назначил нито един работник - ни жени ни мъже минават. Всичката му работа я вършат форми, именно поради често срещаните злоупотреби от страна на служители. А в Дания те са много защитени от закона. За да печели човек трябва да знае закона и да има акъл как да го ползва така че законът да работи за него, а не той за закона
Би трябвало да има закон, подплатен със солидни глоби, който да забранява на работодателите да задават въпроси за семейно положение /съпруг, деца, планове за деца и т.н/
Така най-лесно ще се избегне дискриминационното отношение към бъдещите и настоящи майки
Така най-лесно ще се избегне дискриминационното отношение към бъдещите и настоящи майки
А трябва ли да забранят на работодателите по други начини да получават информацията, която ги интересува за своите служители или проектослужители. И ако стане дума някъде за техен служител те трябва да бягат за да не чуят случайно нещо относно личният им живот. Я стига глупости - ако някой иска да получи някаква информация и я получи, никой не може да го накаже за това, освен ако тайно не е поставил подлушвателно устройство в къщата на въпросния служител или не го изнудил или насилил да я каже
Няма никаква дискриминация! Просто всеки си гледа интересите!
Ако нямаше никакво държавно регулиране на тези лични пазарни интереси, щяхме да живеем в джунгла.
Нали се сещате, че никъде няма чиста пазарна икономика. И не би трябвало да има.
А ти би ли си свързала живота с човек, който те убеждава, че е the best, всички казват, че е такъв и той много иска да сe ожени за теб. Нищо лошо не ти е направил, обещава ти всичко, от което имаш нужда. Но въпреки всичко не ти е симпатичен, не ти вдъхва доверие. А той горкия ще бъде толкова разочарован, че не го искаш, ще разбиеш сърцето му, до самоубийство може да се стигне. Защо да не си с него след като всичко му е наред. Това, че не те кефи или нещо те притеснява в него, но и ти не знаеш какво е... оправдание ли е за това, че ще му съсипеш живота? Бедния човечец, как може да си толкова несправедлива към него. Трябва да има закон който, строго да санкционира тези, които разсипват чуждия живот без да имат никаква причина за това
По въпроса за САЩ, Didia: някои работим точно колкото да покрием таксите за частна детска градина на децата поради липсата на държавни такива. Знаем, че започваме "отначало" и нямаме особени претенции за заплащане. Водим на екскурзии само себе си. Е, не стигаме чак до такова разточителство да ходим всяка година в България . И все пак работим. Въпрос на мотивация.
. И все пак работим. Въпрос на мотивация. С една дума където и да са били не съм чула на някого да не стигат парите за ток или парно.
даже имат социални придобивки ,за които ние можем да мечтаем най-рано след 100 год.Е,някои се оплакаха,че не могат да ходят с минижуп и блуза с презрамки на работа,но за техните заплати и аз ще хода като монахиня. Разбира се не твърдя,че всички са на този стандарт,но аз говоря за средния американец или чужденец достигнал нивото му.Само ,че и бедния е по-добре от нас.В Канзас ако не можеш да си платиш тока и имаш доход под 1000 ддолара на човек ти го поемат ел.дружествата.За изключен ток не са чули,а за пенсия от 60 лв питаха НА ДЕН ЛИ.Те също имат проблеми,но доста по-различни от нашите.
Споко. Нямам против мамите с бебета да работят. Като те гледам си готова да убедиш всеки работодател, че си най-удачният му избор. Ами печелиш. Който не успее - губи. Кой как може се оправя и така и трябва да бъде Но да се олакваме и обвиняваме тоя и оня за нашите неуспехи до никъде няма да ни доведе
Но да се олакваме и обвиняваме тоя и оня за нашите неуспехи до никъде няма да ни доведеАнджък. Това и аз обяснявах. Оплакването и обвиненията нямат място, когато човек има определени цели.
Иначе, вече съм убедила 2-ма, а единият дори 2 пъти
- имам една постоянна работа, на която съм през последните 4 г., 1 периодична (вече повече от 6 г.) и още една извънредна от около 2 месеца (при това при първия работодател).Т.е. "номерът" е да си уверен в себе си и да знаеш какво можеш да предложиш, за да се продадеш по-добре.
Но, за съжаление, много работодатели все още си правят изводи дали ставаш за дадена работа по това как изглеждаш, на колко си години, имаш ли семейство и т.н., вместо да се водят от образование, опит, умения и т.н.
А и често логиката е да "те минат", за да са на печалба (сега в този момент - еднократно), без да съобразяват, че ако са коректни ти можеш да продължиш да работиш за тях и да даваш много повече от себе си. В това отношение съм много възхитена от японците (всички сте чували за фирмената им йерархия и за политиката им на съпричастност), но те са с много различен манталитет и няма смисъл да се опитваме да ги стигнем.
Azaf,ужасно много разбирам твоя проблем, защото и аз съм в същата ситуация като теб, но с тази разлика,че не ми се налага от финансова страна да работя. Моят проблем е че като отида на интервю и разберат,че съпруга ми си има личен бизнес започват с една ирония да ме питат,защо искам да работя като имам дете и нямам нужда от пари. Мисля,че никой работодател няма право да се инетресува от личния живот на кандидата, а от неговите качества. Не може на интервю да те питат с родителите си ли живееш,колко е дохода на съпруга ти, има лли кой да гледа детето ти,защото всички във фирмата са едно семейство и ти си длъжен по всяко време да си на разположение на това семейство.
А ти не се сърди на работодателите, а на мъжът ти, че не може да осигури семейството си, а се налага и ти да работиш при малко дете
той дава всичко от себе си в работата и за българския стандарт взема сравнително добри пари... но зимата е труден сезон и сме преценили, че е по-добре да работя. 
Но каква е причината да търся работа няма никакво значение, защото дори и да имахме пари в излишък и детето ми да беше на 4-5 години, заради собственото си самоуважение пак бих си потърсила работа
Да не смяташ, че тогава работодателите ще реагират по различен начин на това, че имам дете?
Пак ще бъдат задавани същите въпросиПросто работодателят-робовладелец винаги ще си бъде такъв, а а толерантните шефове ще бъдат уважавани от усърдни и мили подчинени
Що се отнася до мен, аз вчера попаднах на няколко гадняри, които смятат че мястото на жената е вкъщи между печката и хладилника
та затова два дни мислено ги "благославям"
Кристис, само дето не си ме разбрала.
Аз нямам проблем с намирането на работа (точно обратното), нито проблем с финансовата страна на нещата (работя 3 неща, защото за това съм учила, приятно ми е, интересно ми е, а и наистина от 3-те места си докарвам повече от прилични доходи). По същата причина мъжът ми има 2 работи.
Имах предвид, че нещата тук реално не са свързани - т.е. колкото по-високо образование имаш, толкова по-недооценен оставаш (та нали това образование е било вид инвестиция и трябва поне тя да се възвръща).
Всъщност, исках да се опитам да помогна на мамчета с проблеми с работодателя. Аз лично не плащам данък обществено мнение и с работодателите си съммного директна (за всяко нещо - от изисквания, през заплащане, до търсене на правата си). Лична информация не давам повече, отколкото преценя за нужно (нали отиваме да работим, а не да си обменяме рецепти за сладко или начини на захранване).
Иначе, 100% подкрепям написаното от теб.
Аз нямам проблем с намирането на работа (точно обратното), нито проблем с финансовата страна на нещата (работя 3 неща, защото за това съм учила, приятно ми е, интересно ми е, а и наистина от 3-те места си докарвам повече от прилични доходи). По същата причина мъжът ми има 2 работи.
Имах предвид, че нещата тук реално не са свързани - т.е. колкото по-високо образование имаш, толкова по-недооценен оставаш (та нали това образование е било вид инвестиция и трябва поне тя да се възвръща
).Всъщност, исках да се опитам да помогна на мамчета с проблеми с работодателя. Аз лично не плащам данък обществено мнение и с работодателите си съммного директна (за всяко нещо - от изисквания, през заплащане, до търсене на правата си). Лична информация не давам повече, отколкото преценя за нужно (нали отиваме да работим, а не да си обменяме рецепти за сладко или начини на захранване
).Иначе, 100% подкрепям написаното от теб.
На 35 съм, с мъж и дете, но това не ми попречи да си сменя работата ПО ВРЕМЕ НА МАЙЧИНСТВОТО.
Смятам, че за жена взимам добри пари, не съм ударила 4-те цифри все още, но не е никак зле.
Работодателят ми знае, че ИМАМ МАЛКО ДЕТЕ.
Но това не го спря да ме наеме и да се съобрази с факта, че юли НЕ МОГА да започна.
Сега пък аз му се отблагодарявам с коректност , изпълнителност и лоялност.
Е, може би ще се налага на националните празници да работя, защото моята работа е свързано изцяло с външни клиенти-от Западна Европа-но тия дни ще ми се компенсират. Не се страхувам да остана без работа, защото....в бранша, в който се специализирах вече, има нужда от кадри и то с добро владеене на езика.
Смятам, че за жена взимам добри пари, не съм ударила 4-те цифри все още, но не е никак зле.
Работодателят ми знае, че ИМАМ МАЛКО ДЕТЕ.
Но това не го спря да ме наеме и да се съобрази с факта, че юли НЕ МОГА да започна.
Сега пък аз му се отблагодарявам с коректност , изпълнителност и лоялност.
Е, може би ще се налага на националните празници да работя, защото моята работа е свързано изцяло с външни клиенти-от Западна Европа-но тия дни ще ми се компенсират. Не се страхувам да остана без работа, защото....в бранша, в който се специализирах вече, има нужда от кадри и то с добро владеене на езика.
А ти не се сърди на работодателите, а на мъжът ти, че не може да осигури семейството си, а се налага и ти да работиш при малко дете
той дава всичко от себе си в работата и за българския стандарт взема сравнително добри пари... но зимата е труден сезон и сме преценили, че е по-добре да работя. Но каква е причината да търся работа няма никакво значение, защото дори и да имахме пари в излишък и детето ми да беше на 4-5 години, заради собственото си самоуважение пак бих си потърсила работа
Да не смяташ, че тогава работодателите ще реагират по различен начин на това, че имам дете?
Пак ще бъдат задавани същите въпросиПросто работодателят-робовладелец винаги ще си бъде такъв, а а толерантните шефове ще бъдат уважавани от усърдни и мили подчинени
Що се отнася до мен, аз вчера попаднах на няколко гадняри, които смятат че мястото на жената е вкъщи между печката и хладилника
та затова два дни мислено ги "благославям" Ох, извинявайте, ама и аз почнах да се паля по тази тема.
Защо изобщо намесихте мъжете, издръжката на семейството и т.н.
И аз вярвам, че жената не е родена само да се върти боса и бременна покрай печката. Работата дава съвсем друго удоволствие и най-важното самочувствие и себеуважение, а на това всеки има право.
Браво, Акилина! Моите поздравления за разсъжденията
.Всъщност, спокойно мога да си остана вкъщи до живот, но ще се чувствам отвратително. Децата ми след някоя и друга година ще си имат свой живот, а аз искам да постигам нещо, а не да си живуркам по кафета, козметични салони и латино-сериали.
Относно парите - колкото повече, по-добре. Никой лев никога не е излишен и с колкото повече разполагаш, повече и харчиш и няма нищо по-хубаво от това да можеш да си позволиш още дори и едно нещо в повече и да знаеш, че е резултат от собствените усилия, а не подаяние от съпруг, баща, чичо или друг роднина.
, абсолютно ме си покрива мнението с твоето относно стоенето вкъщи и особено частта с порастналите деца!