Харесвам Несбьо. "Макбет" , обаче, едва я прочетох. Книга по поръчка.
В момента чета "Синът". Интересна е, въпреки че е без Хари Хуле.
В момента чета "Синът". Интересна е, въпреки че е без Хари Хуле.
- Публикувана: 20 ян. 2021, 14:38 ч.
- Последно мнение: 18 март 2021, 11:36 ч.
В момента чета ... 68
Вчера сутринта дочетох първата книга от поредицата за вещиците на Пратчет- Equal Rites ("Еманципирана магия"). Не знам за кой пореден път я четох, но ме възхити и зарадва отново. Сравнена с останалите от поредицата е камерна творба, като предпазливо топване на пръстите в света на Диска. Есме Вихронрав е солистка, няма ги другите вещици, Смърт има кратка поява, разбира се, блестяща.
Отворих търсачката, защото не помнех българското заглавие, и се възмутих жестоко.
Селото на Ескарина се казва Bad Ass, не Скапан Г*з, за бога! Кой е превеждал тази страница, иде ми да му плесна един зад врата!
Пратчет никога, никога, никога не е вулгарен.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%92%D0 … D1%80%D0%B0%D0%B2
Спомних си, че в превода на Ерик имаше простащини, сякаш четях друг автор.
Преди малко довърших "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери (на български език). Започнах я снощи, въпреки че я имам от 5 години, все не стигах до нея. Не можех да се откъсна. Къде съм спала, че не съм я прочела по-рано!
Ще търся още книги на авторката.
Като се свестя след преживяното, ще продължа с Пратчет, и "Посестрими в занаята" ("Wyrd sisters").
Отворих търсачката, защото не помнех българското заглавие, и се възмутих жестоко.
Селото на Ескарина се казва Bad Ass, не Скапан Г*з, за бога! Кой е превеждал тази страница, иде ми да му плесна един зад врата!
Пратчет никога, никога, никога не е вулгарен.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%92%D0 … D1%80%D0%B0%D0%B2
Спомних си, че в превода на Ерик имаше простащини, сякаш четях друг автор.
Преди малко довърших "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери (на български език). Започнах я снощи, въпреки че я имам от 5 години, все не стигах до нея. Не можех да се откъсна. Къде съм спала, че не съм я прочела по-рано!
Ще търся още книги на авторката.
Като се свестя след преживяното, ще продължа с Пратчет, и "Посестрими в занаята" ("Wyrd sisters").
След Фатална изповед (от която издържах едва 64 с.) и Моята прекрасна съпруга (която не знам защо си причиних), Шепнещия мъж ми се стори направо песен. Предвид и че е дебют... все пак и трилър... си е добро четиво.
Горните две заглавия, например, е чудо, че са стигнали до издаване.
Горните две заглавия, например, е чудо, че са стигнали до издаване.
Започвам "Донорът" на Клеър Макинтош. Досега съм прочела две нейни книги и са ми допаднали. Да видим тази как ще е.
Забелязвам, че тук има доста почитатели на Пратчет. Аз на всеки 6-7 години правя опит да го чета и не ми харева. Ама толкова не ми херсва, че чак се чувствам едва ли не гузна как може да ми е толкова досаден като има милиони фенове по цял свят. Моля, дайте съвет с коя негова книга да се пробвам отново. Чела съм "Цветът на магията", "Ерик" и "Глинени крака".
Забелязвам, че тук има доста почитатели на Пратчет. Аз на всеки 6-7 години правя опит да го чета и не ми харева. Ама толкова не ми херсва, че чак се чувствам едва ли не гузна как може да ми е толкова досаден като има милиони фенове по цял свят. Моля, дайте съвет с коя негова книга да се пробвам отново. Чела съм "Цветът на магията", "Ерик" и "Глинени крака".
Приключих "Не се отказвай" на Коубън. През цялото време мислех да дам тройка, но трябва да призная, че краят ме изненада и ще дам 4/5. Усещах, че един от героите е замесен по някакъв начин, но не очаквах изобщо това, което всъщност се оказа. 🧐 Цялостната история ми дойде с една идея не съвсем достоверна, но все пак ще си остане 4-ка.
С голям кеф ще започвам "Синът"" на Несбьо.
На "Шепнещия мъж писах, че дадох 4/5 заради стила на автора, който смятам, че наистина е много добър. Ако трябва да опиша книгата само с една единствена дума за съжаление ще е "предвидима".
С голям кеф ще започвам "Синът"" на Несбьо.
На "Шепнещия мъж писах, че дадох 4/5 заради стила на автора, който смятам, че наистина е много добър. Ако трябва да опиша книгата само с една единствена дума за съжаление ще е "предвидима".
Забелязвам, че тук има доста почитатели на Пратчет. Аз на всеки 6-7 години правя опит да го чета и не ми харева. Ама толкова не ми херсва, че чак се чувствам едва ли не гузна как може да ми е толкова досаден като има милиони фенове по цял свят. Моля, дайте съвет с коя негова книга да се пробвам отново. Чела съм "Цветът на магията", "Ерик" и "Глинени крака".
Не на всеки допада Пратчет. Ако все още не ти се отказва, пробвай "Вещици в чужбина".
Преди малко довърших "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери (на български език). Започнах я снощи, въпреки че я имам от 5 години, все не стигах до нея. Не можех да се откъсна. Къде съм спала, че не съм я прочела по-рано!
Прекрасна! Въпреки че я четох отдавна, още усещам онова елегантно и тънко чувство за хумор, изключителната литературна ерудиция, философията, психологията и изобщо- всичките толкова много съставки, които са направили книгата едно изящно произведение на изкуството! Замисляйки се, не мога да формулирам защо точно толкова много ми е харесала, но със сигурност е една от книгите, които са ме докоснали и оставили за дълго следа в ума ми!
strela, ти си започнала направо от книга номер 11 за Хари Хуле. Криминалните случаи са отделни, но развитието на главния герой и други около него следват определена хронология. У нас се започна издаването от "Червеношийката", откъдето започва и същинската история за главния герой, но в който се споменават първите два случая от Австралия ("Прилепът") и Тайланд май ("Хлебарките"). Много хора бяха разочаровани именно от тези две книги, затова препоръчвам да се започне с "Червеношийката", макар началото да е мудно и объркано...
Подкрепям! Аз самата останах разочарована от трудното начало с Прилепът и Хлебарките, но винаги се радвам, че не спрях до там, а дадох шанс на поредицата! Хари Хуле е един от любимите ми литературни герои. В момента чета Леопардът.
Преди малко довърших "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери (на български език). Започнах я снощи, въпреки че я имам от 5 години, все не стигах до нея. Не можех да се откъсна. Къде съм спала, че не съм я прочела по-рано!
Прекрасна! Въпреки че я четох отдавна, още усещам онова елегантно и тънко чувство за хумор, изключителната литературна ерудиция, философията, психологията и изобщо- всичките толкова много съставки, които са направили книгата едно изящно произведение на изкуството! Замисляйки се, не мога да формулирам защо точно толкова много ми е харесала, но със сигурност е една от книгите, които са ме докоснали и оставили за дълго следа в ума ми!
strela, ти си започнала направо от книга номер 11 за Хари Хуле. Криминалните случаи са отделни, но развитието на главния герой и други около него следват определена хронология. У нас се започна издаването от "Червеношийката", откъдето започва и същинската история за главния герой, но в който се споменават първите два случая от Австралия ("Прилепът") и Тайланд май ("Хлебарките"). Много хора бяха разочаровани именно от тези две книги, затова препоръчвам да се започне с "Червеношийката", макар началото да е мудно и объркано...
Подкрепям! Аз самата останах разочарована от трудното начало с Прилепът и Хлебарките, но винаги се радвам, че не спрях до там, а дадох шанс на поредицата! Хари Хуле е един от любимите ми литературни герои. В момента чета Леопардът.
"Мракът в сърцето ми" дочитам. "Живо" предаване на много тежки картина и емоции, доста умело, затова и трудно да оставиш, ако си почнал. Изплагиатствани моменти от "Трябва да поговорим за Кевин". Не знам, ако предварително знаех, дали щях да посегна към нея... Не е за майки с "меки" сърца. В "Кевин" не беше чак толкова наблегнато на чувствата на майката след катаклизмите с малкото й дете, тук обаче направо те разревават... После може би ще премина към "Съпругата на плантатора".
И на мен ми е любима Елегантността на таралежа, много красива книга. Чела съм я преди доста време, но помня, че беше удоволствие. Скоро след това ходих в Париж и специално се разходих по Rue du Bac, за да си припомня атмосферата 
Вчера завърших Почти нормално семейство - много ми хареса! Толкова добре изградена история, която макар и да не завършва изненадващо, държи в напрежение до края. Хареса ми как се допълваше през трите гледни точки, като показваше нюансите на всяка и ги свърза в едно психологическо цяло.
Вчера завърших Почти нормално семейство - много ми хареса! Толкова добре изградена история, която макар и да не завършва изненадващо, държи в напрежение до края. Хареса ми как се допълваше през трите гледни точки, като показваше нюансите на всяка и ги свърза в едно психологическо цяло.
В момента съм на "Шепнещия мъж". Засега историята ми допада, на средата съм. Ще пиша впечатления, когато я довърша. Някак ми звучи много "Стивън-Кинг-ски", типично за неговите истории.
Аз съм от хората, които прочетоха "Прилепът" и "Хлебарките" на Несбьо и нямам сили да подхвана третата книга. Въпреки, че чета толкова положителни мнения, вътрешно не мога да приема, че следващата му книга ще ми хареса. Първите две бяха тотално отегчение за мен.
Аз съм от хората, които прочетоха "Прилепът" и "Хлебарките" на Несбьо и нямам сили да подхвана третата книга. Въпреки, че чета толкова положителни мнения, вътрешно не мога да приема, че следващата му книга ще ми хареса. Първите две бяха тотално отегчение за мен.
Аз съм от хората, които прочетоха "Прилепът" и "Хлебарките" на Несбьо и нямам сили да подхвана третата книга. Въпреки, че чета толкова положителни мнения, вътрешно не мога да приема, че следващата му книга ще ми хареса. Първите две бяха тотално отегчение за мен.
Насили се и я започни! Изтърваш много! Пак казвам- тотално разочарование след първите две, но въпреки това дадох шанс. Не съжалявам, Несбьо се превърна в един от любимите ми скандинавски автори.
Аз съм спряла вече да агитирам за Несбьо, както и за Юси
Който е решил да изпуска, си е за негова сметка
Който е решил да изпуска, си е за негова сметка