Смесени бракове

Чак пък масово...
Около мен нямам нито един пример за някой, който е заминал в чужбина с цел да се ожени. Тук във форума знам за няколко такива моми, но не бих казала, че е масова практика.
Друг е въпросът, че много хора заминават да учат или работят в чужбина и тогава е нормално да си намерят партньор там. Но специално да си търсят...

ПП Ай, излъгах! Сетих се за един, който хукна първи, когато отвориха границите, за да се жени за белгийка. Дори няколко си беше набелязал – познати от морето. Върна се след 2-3 месеца с увиснал нос и заяви, че за друга жена освен българка не ще и да чуе. Пустите му белгийки не били склонни да прислужват на бея и затова...

Аз също не познавам жени заминали точно с цел да се омъжат за чужденец. Аз например до последно тропах с крак и исках да остана с българин, ама уви... както стана ясно (а и не само при мен и други жени) отношенията ми с българи толкоз ме отвратиха, че просто се зарекох - никога повече българин.

Когато обикаляш едни и същи социални среди и се хващаш с един и същ типаж хора, етноса/произхода е последното нещо, което трябва да те притеснява.
Особено в случаите, когато другия винаги е виновен.

И аз мислех да кажа, че който не умее да избира асортиментът му е крив, ама хайде. Иначе без съмнение има много неставащи българи, ама съвсем не мисля, че и всички чужденци са ставащи.

Абе и аз мисля като последните мнения, но не мога да го кажа така политкоректно като вас. Не че не искам.

Много е забавно как, когато жени обясняват, че българите масово не стават за чеп за зеле, мъжете скачат като прясно жигосани добичета, докато в обратната ситуация (демек, мъж да разправя, че не се занимава с българки), ние, жените, обикновено кимаме емпатично и пускаме леко мазна, многозначителна усмивчица. Защо ли?

Била съм във връзки с афганистанец,камерунец и сенегалец.Европеидните много не ги харесвам.
Много различия,много ама много бяха при нас.
Много ревност,много нещо.
Зависи си все пак и от човека.
За брак обаче-сложно и не бих си го причинала.
Всички много образовани,с хубави професии,докато сте в Европа-всичко е точно,но все пак това са по-различни хора от нас(нрав,възпитание,ценности)..

Това са някакви фантазии. Първо, и ние пускаме усмивчица.
Второ, къде са тия мъже, дето твърдят, че не се занимават с българки.

Как защо? За да се появи някой като теб, който, освен да напомни за себе си, да им каже какво са направили, та белким се "засрамят".

Някъде бях попаднала на мнение на българин женен за китайка, която го гледала като бог и му кимала и му козирувала (както знаем, това е мечтата на голяма част от бг мъжете). Българка нямало да го направи това - те били разхвърляни, меркантилни, прости и т.н. абе изобщо хич не стават. Там също жените кимаха емпатично и се съгласяваха.

Аз все пак съм живял и 11г в чужбина. Като имам много широк кръг от приятели и познати. Включително от женски пол. На самите мъже емигранти приоритет им беше да започнат учене или работа максимално скоро. На самите жени емигранти (не на всички, разбира се), приоритет им беше да си намерят някой уреден, за който да се залепят. И това е инстинкт, не само заради финансите, но и заради социалната среда. Местните имат по-широк кръг познати, познати са им повече неща и тн. А някои го правеха дори и за подобряване на езика. Беше масов лаф, даже в курсовете по "франчизация" ни препоръчваха да си хванем някой/я местен, че да се очупим по-бързо с езика.

За "бейовщината" за 1 път чувам в този форум и е много масово споменавана. Вече сериозно се тревожа дали не съм нещо повреден, да не съм бей и да не чакам да ми прислужват. И не се тревожа заради това, че изпускам нещо, а заради това, да не би жените да ме сментат нещо за сбъркан, след като  съм бей. За будала някаква.

Или пък както току що се спомена в съседната тема, една дама каза, че през целия си съзнателен живот не е виждала толкова слаби и тъпкани характери, колкото в СО раздела, може пък и с "бейовите булки" да е същото.
Тук да се явява някаква прекомерна концентрация на такива и да не е представителна извадка.

Аз съм ЗА. Никога не съм гледала на хората/мъжете като част от националност, а дали ме кефят като хора, личности. Иначе, ако ще от кралското семейство да е, не ми ли импонира на характера, чаЛ.
Демек, не съм предубедена нито към чужденци, нито към българи.

Повечето български мъже не стават. Разбира се, има изключения и те са сред онези “old school” джентълмени, разбиращи ролята си в обществото и носещи семейни ценности. Не, че не познавам и такива. Просто повечето, особено сред младите, са с един особен манталитет. Не работят, не изкарват, мислят, че някой им е длъжен. Тъжна история. Обвиняват после жените, че са материални. А тя материалната не се хваща с някой, без 2лв. в джоба, с наследствен апартамент от баба му в Люлин. Но това е положението.

От друга страна, никога не съм очаквала, че ще се хвана с германец. Ако някой ми го беше казал преди години, щях много да се смея. Даже една врачка ми беше казала, като бях на 18, че ще се омъжа за богат чужденец на 24 години. Тогава си мислих, че е шарлатанка. Винаги съм ги считала за студени, странни и прекалено сковани. Всъщност хората в Германия ми се сториха доста мили и дружелюбни. Никой не те гледа накриво като тука. Иначе са лицемерни. И големи интриганти.

Защо моят мъж се различава от повечето българи?
- Изкарва пари. Знае, че е мъж и трябва да носи отговорност.
- Помага ми в домакинската работа. Даже помага не е точната дума. Ако види нещо, го почиства. Може да си прави всичко сам. Няма го манталитета: салатата, ракията на масата, щото аз изкарвам пари.
- Никога не обижда жени. Тая е к*рва, тая е материалистка и т.н. Отнася се с уважение към всичките ми приятелки.
- Няма досадни роднини. От гледна точка на манталитета, трудно ще попадна в темата за свекървите. Изобщо не ме коментират. Понякога звънят да питат как сме, обсъждаме по телефона политически теми и такива неща.
- Широко скроен е. Изобщо не дискриминира хората, по каквито и да е показатели. Имаше пример по-горе. Никога не обсъжда хора и не ги гледа по улицата.
- Обожава ме и се държи с мен, като с принцеса. Той такова чудо в Германия не е виждал. 😆😅

Та, не казвам, че няма и българи свестни. Ама така са се стекли обстоятелствата. Врачката ме прецака... с германец.

Такава ти е била средата в България, Ксениа. Моят мъж е българин и да кажем има същите черти с малки разлики. Мъжете ми приятели също. Цедка и подбор му е макята. Не българин/германец.

Съгласен съм, но си имат други кусури. Колко, дали са повече или по-малко, не знам. През годините ще се види.
Аз имам роднина/позната, женена за германец и живееща в германия. Печели страшно много мъжът, много е благ, точен и тн.
Но пък харчи със супер широки пръсти за глупости. Живеят под наем над 10г. Не било изгодно да си купува жилище. Сменят уреди мебели през 2-3г. Малко да не им хареса нещо и в казана.
Каквото не им трябва и пращат за България, дори транспортът да излиза повече от цената му.
Някои може точно това да им допада. На мен ми е странно. Будистки закон е човек да не пилее и да не хвърля безогледно вещи. Деца нямат. Но май не е заради нежелание.

Напълно съм съгласен. Като основно значение има образователната среда, гимназия, университет, също градът, степен на еснафщина и тн.

Освен това, и Ксения е права, че манталитетът на поколенията драстично се сменя. Буквално през 10г изцяло различни хора. Това и мен ме притеснява. Има и изключения и сред младите, разбира се, но ако обобщим, има тенденция в определена посока.