Смесени бракове

  • 18 349
  • 301
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 745
Много е забавно как, когато жени обясняват, че българите масово не стават за чеп за зеле, мъжете скачат като прясно жигосани добичета, докато в обратната ситуация (демек, мъж да разправя, че не се занимава с българки), ние, жените, обикновено кимаме емпатично и пускаме леко мазна, многозначителна усмивчица. Simple Smile Защо ли?
Скачат само тези, които си знаят, че не стават. Останалите подминават с усмивка.

# 46
  • Мнения: 1 119
Моят мъж също не държи вещи. Всички са такива явно там. Преди да ремонтира апартамент, изхвърля всичко ненужно и го гради из основи. Старите уреди се изхвърлят. Кола на 5 години е стара.
В началото ме дразнеше, но намерихме компромисни варианти.

# 47
  • Мнения: 3 021
Моят партньор е наполовина американец, наполовина британец. Разбира се, че културни разлики има, най-вече в посока експресивност, но това да кажем, е и характерова особеност.

Иначе от гледна точка на култура, мироглед, интереси, ценности неслучайно сме двойка, имаме почти пълно съвпадение. Не съм имала отвращение от българските мъже, просто така се е стекъл живота ми, че не съм с един от тях.

# 48
  • Мнения: 3 328

- Няма досадни роднини. От гледна точка на манталитета, трудно ще попадна в темата за свекървите. Изобщо не ме коментират. Понякога звънят да питат как сме, обсъждаме по телефона политически теми и такива неща.

Вярвай ми сериала "Всички обичат Реймънд" не е вдъхновен от потребителката Пена дето се оплаква в темата за свекървите. Навсякъде го има това, и тука на много места го няма. Пак отново зависи от хората.
П.П. Извинявам се на жените с името Пена, просто случайно хващам това име за пример все Simple Smile

# 49
  • Мнения: 6 286
Моя позната от квартала, малко по-голяма от мен има доста лош опит с германците. Живее в Германия, неуспешен първи брак и дете, след това връзка с друг германец, заможен и успешен, но определено насилник. Постоянен психически тормоз, до колкото разбрах и тормоз върху детето и. Сега последно е сама, не се чувства добре в Германия, но не може да напусне. Момчето и се сприятели с моите, малко по-голям от тях и почти не знае български, но след няколко седмична ваканция тук при баба си и дядо си всеки път не иска да си тръгва. Така че има различни ситуации и хора.Идеализирането на цяла нация, както и оплюването на друга като цяло е характерно за ограничени, да не казвам и друго, хора.

Иначе определено има големи разлики в манталитета при нас и по-северните народи от Европа. Тук като цяло на Балканите силно любим и мразим, както и не се прикриваме, докато на север са много по-сдържани, характерна е една учтивост, която често е лицемерна и определено е трудно съжителството с такива хора. Мои приятели и познати, живеещи на запад почти масово си взеха българки, повечето запознали се там, за жените е по-скоро обратното от наблюденията ми- повечето се изпожениха за чужденци. Разликата някой ако се сети да пита- ми от познатите ми в чужбина една доста сериозна част са сингъл.

# 50
  • Мнения: 25 868
За "бейовщината" за 1 път чувам в този форум и е много масово споменавана.

А как иначе да наречеш мъж, който свято вярва, че единствената му задача в живота е да изкарва някакви пари, да пие, да яде и да... е, да опрашва да речем? И нищо повече.
Цялата домакинска работа и гледането на децата са женска работа. И освен това съвременните бейове очакват жените им да ходят и на работа, за да изкарват пари.
Въпросният, когото споменах, беше потресен как белгийските мъже готвели, чистели и гледали бебета. Че то ако трябвало той да пуска прахосмукачка или да мие чинии, за какво му била жена...
Ето за този манталитет става въпрос, който все още не е изкоренен от нашите географски ширини. Среща се нерядко сред младите мъже, че и младите жени поддакват и се чувстват горди колко добре обслужват бея.
Докато не им се родят деца и майката започне да изнемогва, а таткото да реве по форумите, че го лишават от най-святото – от секса.

# 51
  • Мнения: 20 330
Да, моделът на патриархата е все още доста застъпен в българските семейства. Особено в по-малките градове, градчета, села. Чорбаджии. Simple Smile Останала е според мен като отживелица от османското влияние ли беше. Има я тази ориенталщина в маниера. А и много жени не смеят да се "опълчат" на това отношение. И така си върви като се предава и на децата, те попиват средата. В София и големите градове не я забелязвам толкова и младите хора са доста по-отворени и космополитни.

# 52
  • София
  • Мнения: 4 668
В София и големите градове не я забелязвам толкова и младите хора са доста по-отворени и космополитни.
Това щях да пиша и аз. Не съм виждал такова нещо. А съм на доста години.

Даже ако не е тоя форум, изобщо нямаше и да чуя или прочета за такова нещо.

Освен това, не мисля, че точно това е патриархат. Това са изцяло различни неща. Едното е да ти прислужват, другото е да водиш. Т.е. ти да действаш, да работиш, да решаваш.
Все едно да сравняваш лидер с робовладелец. Изцяло различни функции.

# 53
  • Мнения: 20 330
Баш патриархат си е. По балкански си е чорбаджия. Чичо ти Минчо от Каспичан дето си чака салатата и ракията вечер, и не знае де му стоят гащите в гардероба все е водач и лидер, мхм. Simple Smile

# 54
  • Sofia
  • Мнения: 15 615
Освен това, не мисля, че точно това е патриархат. Това са изцяло различни неща. Едното е да ти прислужват, другото е да водиш. Т.е. ти да действаш, да работиш, да решаваш.
Все едно да сравняваш лидер с робовладелец. Изцяло различни функции.

За жена ли говорим или за овца, че да се налага да вземаш решения, вместо нея, и да я направляваш с гегата? Май много "мъже" не правят разлика между двете биологични единици.
"Да действаш" няма нищо общо с това – "да решаваш". Може да си деен, но финалното решение пак да е в ръцете на някого друг.

# 55
  • Мнения: 25 868
Да, моделът на патриархата е все още доста застъпен в българските семейства.

То е по-скоро някаква извратена комбинация от патриархат и отношението към жените през социализма. Соцпатриархат да го наречем.
В строго патриархалните отношения жената може да поема домакинството, но от нея не се иска да ходи на работа. От нея се иска само да се грижи за дома. Тежкият труд пада върху мъжа.
Докато в соцпатриархата жената освен домакиня, трябва да е и гребкиня – да изкарва пари наравно с мъжа си, защото иначе може да я нарекат меркантилна. А ако може и да е ударничка на работното място – още по-добре.

# 56
  • Paris, France
  • Мнения: 14 358
Колко от Вас са в отношения с хора, от друга националност/етнос/религия? - не зная, не съм ги броила.
 Имате ли такива познати? да, в парижкия район междукултурните, междурасови, междурелигиозни, междуетнически връзки са отдавна многобройни и огромен % от връзките, вече по-скоро норма. Имах такива познати навсякъде, където съм живяла. Имаме и няколко такива жени сред далечните роднини. В София също познавам доста смесени двойки.
Лесно ли се преодоляват различията? зависи колко са големи и как са настроени партньорите към приемане на чуждо и доколко държат на собствените си. При нас никий не държи особено на родните си езици и култура и даже не сме ги предали на децата ни. Същото с религия.
Кое Ви беше най-странно да приемете от другата култура? бюрокрацията. Не я очаквах и докато не дойдохме тук никъде не се бях сблъсквала сподобна, а бях живяла в доста държави.
Бихте ли допуснали да встъпите брак с човек, от друга националност или смятате, че различията са непреодолими? естествено, че не. Бих се оженила само и единствено при условие, че приемам културата на бъдещия съпруг на 100%, зная официалния език на добро ниво, езика, на който говори в семейството си. Също държа гражданството му да не е унизително за децата ми, да не ги спира да пътуват, да имат деца без брак, да си сменят религията, да не практикуват религия ако не я искат. Държах държавата му,но и тази, в която живеем да е част от Хагската конвенция за да не ми отмъкне децата.
Как се променят празниците и обичаите? никак. Като сме без-делници да не сме без празници, я!

Отговорите аа в удебеленото.

# 57
  • София
  • Мнения: 4 668
Има, разбира се! Ама има доста малко жени, които са ги съградили от 0та.

# 58
  • Мнения: X
Колко от Вас са в отношения с хора, от друга националност/етнос/религия?
 Имате ли такива познати?
Лесно ли се преодоляват различията?
Кое Ви беше най-странно да приемете от другата култура?
Бихте ли допуснали да встъпите брак с човек, от друга националност или смятате, че различията са непреодолими?
Как се променят празниците и обичаите?
Имам братовчед, който е във връзка с младо момиче - испанка. Двамата са щастливи заедно, обаче глупавите му родители не я приемат съвсем, тя е идвала в България, те се държат добре с нея, но нямат хубаво мнение за момичето, смятат я за грозна. Аз като я видях, въобще не ми се стори грозна, даже беше по-красива от много българки, с които съм общувал.

# 59
  • Мнения: 1 600
Имам колежка германка, женена за аржентинец, запознали се в Америка и така от 30 + години. Та тя все обяснява на на нас "младите" как любовта е най-голяма, като много-много не бистриш с половинката и не разбираш кой какво казал и как го казал Joy
За моя личен опит бих повторила написаното от Skye, така че да не се повтарям Grinning

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт