Търся малко кураж, сили и съвети по темата. Наскоро станах майка на момченце, но заедно с огромната радост, ме налягат едни вредни мисли.
Проблемът е следният : винаги с мъжа ми сме искали 2, даже 3 деца. Откриха ми обаче две диагнози - едната пречи на забременяването, другата на износването. Първата ми бременност беше нещо като късмет и медицинско чудо. Изкарах я с денонощни притеснения, много лекари, изследвания и рев. Психиката ми беше (и още е) много разклатена. Очаквах с нетърпение да родя и тревогите да намалеят (колко наивно..). Раждането обаче мина с усложнения за мен, АГ ме "успокои", че е било по - тежко от секцио. Докато се усетя почнаха коликите, денонощен рев и изтощение. Вече се съвзех и въпреки всичко вече мечтая за второто ни дете.
Но изпитвам огромен страх.
Първо дали ще мога да забременея, второ дали ще го износя успешно, трето от самото раждане, и четвърто как ще се справим с мъжа ми с две деца. Тревогите ми са много, базират се не само на психиката ми, а и че чисто медицински не знам ще мога ли да имам успешна бременност. Няма да понеса загуба..
Дайте ми малко сили, не сме тръгнали да правим опити веднага, но предвид сложната ситуация, трябва да почнем отдалече. По доста параграфи имам притеснения и не знам как са се справя. Мислех и за психолог.
Благодаря, че ме изчетохте. Ще се радвам на малко нахъсване, че всичко ще е наред и че понякога съдбата е по-силна от медицината