Как да се престраша за второ дете?

  • 22 488
  • 574
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 038
Привет!
Търся малко кураж, сили и съвети по темата. Наскоро станах майка на момченце, но заедно с огромната радост, ме налягат едни вредни мисли.
Проблемът е следният : винаги с мъжа ми сме искали 2, даже 3 деца. Откриха ми обаче две диагнози - едната пречи на забременяването, другата на износването. Първата ми бременност беше нещо като късмет и медицинско чудо. Изкарах я с денонощни притеснения, много лекари, изследвания и рев. Психиката ми беше (и още е) много разклатена. Очаквах с нетърпение да родя и тревогите да намалеят (колко наивно..). Раждането обаче мина с усложнения за мен, АГ ме "успокои", че е било по - тежко от секцио. Докато се усетя почнаха коликите, денонощен рев и изтощение. Вече се съвзех и въпреки всичко вече мечтая за второто ни дете.
Но изпитвам огромен страх.
Първо дали ще мога да забременея, второ дали ще го износя успешно, трето от самото раждане, и четвърто как ще се справим с мъжа ми с две деца. Тревогите ми са много, базират се не само на психиката ми, а и че чисто медицински не знам ще мога ли да имам успешна бременност. Няма да понеса загуба..
Дайте ми малко сили, не сме тръгнали да правим опити веднага, но предвид сложната ситуация, трябва да почнем отдалече. По доста параграфи имам притеснения и не знам как са се справя. Мислех и за психолог.
Благодаря, че ме изчетохте. Ще се радвам на малко нахъсване, че всичко ще е наред и че понякога съдбата е по-силна от медицината Simple Smile

# 1
  • София
  • Мнения: 35 227
Психолог, да.
Личните ти страхове с коментари от непознати няма да се оправят.

# 2
  • Мнения: 779
Аз съм твърд привържаник на повече от 1 дете, но при сериозни медицински причини като твойте повторното забременяване не трябва да става фикс идея. Имаш вече дете, а то се нуждае от псхически и физически здрава майка повечеотколкото от брат/сестра.
Освен това си дай повече време - твърде скоро си родила, споменът е много пресен. Не бих препоръчала на никой да мисли за забременяване докато не е минала поне година от раждането, дори да няма товите проблеми.

# 3
  • Мнения: 200
За мен лично, породените деца са кошмар. Особено ако не се чувстваш възстановена, физически и психически, от първата бременност и раждане. Имам две приятелки, които си сляха двете майчинства, т. е около 5 години у дома. Отрази им се зле  психически. Заради физически проблем, при положение че не съм готова емоционално, и имам вече едно дете, не бих бързала.

# 4
  • Мнения: 19 139
Концентрирай се върху наличното ти дете, наистина е много малко и сигурно още те тресат някакви неща от раждането, с много познати сме си говорили - на повечето скоро след раждането им се появяват някакви мисли за второ дете колкото се може по-скоро, може би е нещо от хормоните, и после като изградят връзка с детето, като се появи някаква индивидуалност, като навлезеш в рутината, в която уж всеки ден почти едно и също, но постоянно се появява нещо ново и все си нащрак, почти всички с нежелание започват да мислят за още едно поне първата година-две.

Плюс това, не знам какви са ти диагнозите, но ако си млада, под 30-35, и не е нещо свързано с изчерпване на яйчников резерв и някакво динамично влошаване на феетилитета, няма да в по-трудно от първото забременяването и износването чисто физически, отколкото с първото. Но сега си доста натоварена психически и това може да ти изиграе лоша шега и върху физиката, ако се хвърлиш в нови опити за забременяване. А най-вече, ще се отразят всякакви негативни преживявания и фиксиране върху такива неща, като липса на време и внимание за детето ти, и пренасяне на лошото настроение върху него.

# 5
  • Мнения: 6 207
Не бързай, първо си оправи психиката, после се оправи с бебето докато поотрасне, и тогава мисли за следващо.

# 6
  • Мнения: 46 565
И аз съм като теб. Мислих, мислих и реших, че веднъж се живее и искам да си изкарам живота спокойно, без битки със себе си.
Мъжът ми никога не е имал претенции, щастлив е, че е баща и ме остави да реша сама, предвид това, че аз съм тази, която ще износи и роди.

Аз самата съм едно дете и винаги съм се чувствала добре, заобиколена от голямо семейство и с много приятели.

Ако ти идва отвътре ше преодолееш всички страхове и трудности, ако не, каквото - такова. Радвай се на детето и семейството ти и се наслади на живота Grinning

# 7
  • Мнения: 6 702
Така като те чета, ми се струва, че въобще не си готова за второ дете. Дай си време, нека порасне първото. Не бих си причинила породени деца доброволно.

# 8
  • Мнения: 2 653
И аз съм като теб. със същите проблеми и притеснения. Реших се и родих второ, като по чудо втората бременност се износи като по мед и масло. А след самото раждане пък ми се разказа играта с две малки деца. Второто вече поотрасна, но пък ако имах шанса да върна времето назад сигурно щях да си остана само с едно дете. Цената да имам 2 бр се оказа свободата ми, особено с тази пандемия.
Бих те посъветвала да изчакаш ако нямаш помощ от трети лица в отглеждането.

# 9
  • Мнения: 1 625
Дай си време. Особено щом си имала притеснения през първата бременност, представи си да забременееш, докато детето все още има нужда да се носи. По-добре изчакай да поотрасне, а междувременно се насочи наистина към психолог, ако смяташ че ти е нужно.

# 10
  • Мнения: 923
Незнам какви са ти проблемите,но аз имам толкова операции по себе си,че не веднъж бях чувала как няма да имам деца,а ако въобще забременея ,ако издържа до 27.г.с ще е чудо голямо.Стигала съм до мисли за доброволна хистероктомия,след евентуално раждане,а нямах още  30г.Забременяването ми се случи по трудния начин,като в онзи момент играех руска рулетка със себе си и с евентуалното бебе,заради един от тези здравословни проблеми.Не само,че издържах до 39г.с ,но и не съм лежала и ден.Всичко това с подходящия гинеколог,психолог и добра воля.
В последствие с таткото се разделихме,а детето има здравословни проблеми,който се надявам скоро да са зад гърбът ни.
Към днешна дата бих минала пак по този път,стига да има човек до мен,но тези мисли са 4 г по-късно.
Пиша ти всичко това,за да разбереш че не си единствената.Да ,когато проблема е на лице си мислиш,че твоя е най-тежък,на теб ти се случват най-лошите неща,но реално не е така,винаги може да е по-зле.Просто трябва време,време първо да осъзнаеш и приемеш ,че ти се е случило(самия здравословен проблем,тежката бременност,трудното раждане),после,че това вече е минало.Ако пък си мислиш,че затъваш в лоши мисли,добрия психолог може да ти помогне да се измъкнеш.

Последна редакция: вт, 30 мар 2021, 22:16 от bebeshok0326

# 11
  • София
  • Мнения: 38 704
И закъде си се разбързала за второ при това положение? Я се успокой, давай го полека, гледай си детето и себе си. Да порасне, да го дадеш на градина, да вземеш въздух, пък тогава мисли за второ.

# 12
  • София
  • Мнения: 16 111
Гледай си бебето, здравето и живота.
Това, че преди да имаш деца си правила планове за повече не е задължително да се осъществи. Просто не си длъжна.
За наличното дете е важно да има здрава майка, да му обръща внимание.

# 13
  • Мнения: 2 926
Всяко дете е различно. Лекарите какво казват за нова бременност? Ражда сега докато не си видяла нататък, че ще свикнеш така. С деца е изнервящо. Ако има кой да помага малко поне е добре.

# 14
  • Мнения: 4 420
При подобна на твоята ситуация, просто минахме на план Б и останахме с едно дете. Понякога съжалявам, ама честно вече детето ми е голямо и хич не ми се връща в бебешки етап.

Общи условия

Активация на акаунт