Съветвам Ви да не бързате.И при напълно здрави жени организма се възстановява около третата година.Радвайте се на детенцето си,като поотрасне ще решите какво ще правите.
- Публикувана: 30 март 2021, 21:18 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2022, 08:18 ч.
Как да се престраша за второ дете?
Аз имам подобни на твоите размисли. Имам автоимунно заболяване, в активна фаза, на възраст съм почти на 40 и като чета в другата група си имаме бебета с колики и плачливи.
Също искам още едно дете, постоянно мисля за това, но ме спират мисли за бременността, раждането и отглеждането. Трудно ми е в момента, но ако се откажа, може после да съжалявам.
Решила съм поне година-две да изчакам и ще си покаже. Може би няма да рискувам. Каквото-такова!
Недей се тормози и по себе си съдя, че някой ти мъти главата за друго бебе. Ако е така, тегли му една благословия.
Също искам още едно дете, постоянно мисля за това, но ме спират мисли за бременността, раждането и отглеждането. Трудно ми е в момента, но ако се откажа, може после да съжалявам.
Решила съм поне година-две да изчакам и ще си покаже. Може би няма да рискувам. Каквото-такова!
Недей се тормози и по себе си съдя, че някой ти мъти главата за друго бебе. Ако е така, тегли му една благословия.
Аз от заглавието се засилих да давам акъли, че няма нищо страшно и не е нужно да се престрашаваш, имам породени деца с много малка разлика и не са ми били никакъв кошмар, един от трите най-хубави периода в живота ми е отглеждането им като малки. Но при наличието на медицински проблеми, не се фиксирай в следващо дете. Изчакай, възможно е да отшумят, или да има лечение, все пак имаш вече дете и нека то има здрава и с устойчива психика майка. Не се знае, след време всичко може да се промени. Моята кръстница, на която бяха забранили бременност, едва износи първото, след време нормално си роди второ дете. Тя го искаше и направо каза да става каквото ще, аз ще родя още едно дете. Имаш време пред себе си......
Не виждам смисъла да се тревожиш дали ще забременееш пак, като дори не си опитала. А това дали ще го износиш, изобщо не трябва да те вълнува преди да си забременяла, защото по изчисления около половината бременности приключват със спонтанен аборт , най-вече преди 12 седмици. Затова и не се съобщава по-рано. Жените рядко говорят за тези неща, но те се случват постоянно. Това не е по ничия вина, просто зародишът понякога има хромозомни или други аномалии, които са извън нашия контрол и гаранция за успешна бременност няма докато не се роди бебчето. А ако си търсиш поводи за тревоги, ще ги намериш в изобилие и след раждането.
Но ако погледнеш от хубавата страна на нещата, когато децата да с малка разлика, са си много по-близки , а и си имат вечно другарче в игрите. Моето първо дете беше на 5 месеца, когато забременях с второто. Сега чакаме и трето. Няма по-голям подарък за едно дете от другарчето-връстник. Играят си, смеят се, на една вълна са-нещо което нито един възрастен не може са замени. Бих ти казала пълен напред към второто дете, това е най-голямото щастие, но за медицинските проблеми непременно се посъветвай със специалист. Естествено, че не трябва чак живота си да рискуваш, защото първото ти дете има нужда ог теб , и то здрава. Но това че си имала проблеми с първата бременност невинаги означава същото за втората. Успех!
Но ако погледнеш от хубавата страна на нещата, когато децата да с малка разлика, са си много по-близки , а и си имат вечно другарче в игрите. Моето първо дете беше на 5 месеца, когато забременях с второто. Сега чакаме и трето. Няма по-голям подарък за едно дете от другарчето-връстник. Играят си, смеят се, на една вълна са-нещо което нито един възрастен не може са замени. Бих ти казала пълен напред към второто дете, това е най-голямото щастие, но за медицинските проблеми непременно се посъветвай със специалист. Естествено, че не трябва чак живота си да рискуваш, защото първото ти дете има нужда ог теб , и то здрава. Но това че си имала проблеми с първата бременност невинаги означава същото за втората. Успех!
Не се тревожете, не изпълнявате план с краен срок. И да останете с едно дете, какво от това ? Важното е да му дадете цялата си любов и грижа. Желая ви здраве и Господ да ви дари с колкото деца пожелаете.
Аз съм с 2 породени и не ми е било тежко от това, напротив, ако бях изчакала по-дълго, може би щях да размисля. С малка разлика децата си играят заедно и е ок.
Аз съм с 2 породени и не ми е било тежко от това, напротив, ако бях изчакала по-дълго, може би щях да размисля. С малка разлика децата си играят заедно и е ок.
Тъй като и двете ми бременности бяха рискови, първият път ми позволяваха ставане само до тоалетната, без напъване и пак в леглото, втората бях на легло до 6 месец, аз с раждания , бременности бях до тук. Първото раждане тръгна нормално, по средата се обърка, за малко щяха да изтърват и мен и детето. И време за секцио нямаше дори. Моите поотраснаха, и ако не осиновя но поне приемен родител бих станала след време. И това е вариант, има много деца, които имат нужда от любов и семейство.
И без това животът е труден, така че не си го усложнявай още повече. Карай полека. Сега си гледаш бебето. После се опитвате да забеменееш. И така нататъка, за което и когато си готова. И ако станеш готова. Не е наложително да си товариш психиката със страхове и притеснения. Ти все пак имаш това, което много жени нямат - чудесно бебенце.
Как да се престраша? Този въпрос си го задавам през последната половин година, че и повече.
Дъщеря ми е вече на 4 години и половина, аз на 32, времето си върви.
Няма ден в, който тая мисъл да не е в главата ми, истински се тормозя. Като видя майки с две деца се умилявам, очите ми се пълнят, та чак ми се реве. Не знам готова ли съм...
С оглед на медицинските ти проблеми първо бих се консултирала с лекаря ти как би се отразила втора бременност. Не казваш какъв е проблема, на колко години си.
Нека първо се успокоиш, детето ти е малко, можеш да си дадеш поне още 1,2 годинки. Идеята за психолога е много добра и повярвай ми ще ти помогне много. Не бих се отказала от второ дете само, защото съм имала рискова бременност и проблеми ако истински много го искам. Но разбира се, това лекарите знаят най-добре, аз така мисля, но ние не знаем доколко са ти сериозни проблемите. Важно е това да бъде уточнно.
Дай си време да видиш как ще се почувстваш в бъдеще.
Дъщеря ми е вече на 4 години и половина, аз на 32, времето си върви.
Няма ден в, който тая мисъл да не е в главата ми, истински се тормозя. Като видя майки с две деца се умилявам, очите ми се пълнят, та чак ми се реве. Не знам готова ли съм...
С оглед на медицинските ти проблеми първо бих се консултирала с лекаря ти как би се отразила втора бременност. Не казваш какъв е проблема, на колко години си.
Нека първо се успокоиш, детето ти е малко, можеш да си дадеш поне още 1,2 годинки. Идеята за психолога е много добра и повярвай ми ще ти помогне много. Не бих се отказала от второ дете само, защото съм имала рискова бременност и проблеми ако истински много го искам. Но разбира се, това лекарите знаят най-добре, аз така мисля, но ние не знаем доколко са ти сериозни проблемите. Важно е това да бъде уточнно.
Дай си време да видиш как ще се почувстваш в бъдеще.
Аз, съм категорична, че второ дете няма да имам. Не мога повече да издържам с този бебешки плач, капризничене. Сега си захранвам детето и е трудно. Може и да е егоистично, но нямам сили за друго дете. И да си затвърдите лошото мнение за мен, като чуя, че някой ще има второ дете и се озлобявам и завиждам!
Snow_White5, вече разликата на децата ти би била по-голяма, т.е. няма да е толкова трудно. С по-самостоятелно дете и с бебе си е съвсем лежерно, ако питаш мен. 
Но аз гледам от собствената си камбанария с кака на 4 и половина и дивак на 2. Изтощиха ме много, особено второто, но времето мина толкова бързо и вече са си компания.
Но аз гледам от собствената си камбанария с кака на 4 и половина и дивак на 2. Изтощиха ме много, особено второто, но времето мина толкова бързо и вече са си компания. 
...като чуя, че някой ще има второ дете и се озлобявам и завиждам!
Аз съм далеч от мисълта да упреквам, но щом наистина не искаш второ и си категорична в това не би следвало да ти е криво и да завиждаш и да се озлобяваш. Вероятно ти е тежко и трудно в момента и си афектирана. Иначе не виждам логика в това да си толкова категорична, а същевременно озлобена и чувстваща се зле. Може да греша, но така ми се струва.
Ана Мария, не знам, права си сигурно, просто работата е хем ми се иска, хем много ме е страх, все се питам разни въпроси,помайвам се. Отделно, че дъщеря ми беше много кротко бебе, аз не знам какво е да не се спи, колики, зъби и прочие неща при нас минаха без да разберем. Та съм свикнала леко да я карам. Хем искам още едно, хем ме плаши мисълта, като знам колко съм страхлива. Друг път ми липсва да съм бременна, искам да го изживея пак, луда работа, не знам инстикт ли е, какво ми стана,защото времето си минава и съм решила,че ако не сега кога...
Ана Мария, не знам, права си сигурно, просто работата е хем ми се иска, хем много ме е страх, все се питам разни въпроси,помайвам се. Отделно, че дъщеря ми беше много кротко бебе, аз не знам какво е да не се спи, колики, зъби и прочие неща при нас минаха без да разберем. Та съм свикнала леко да я карам. Хем искам още едно, хем ме плаши мисълта, като знам колко съм страхлива. Друг път ми липсва да съм бременна, искам да го изживея пак, луда работа, не знам инстикт ли е, какво ми стана,защото времето си минава и съм решила,че ако не сега кога...
Ани, кураж мила, ще мине всичко. Щом захранваш сега, предполагам е към 6мес. бебчето. Значи първо ще стане още малко по-трудно /преди да проходи и проговори/ и после ще стане по-лесно към 2г.
Аз /за себе си и за сега/ съм решила, че не искам второ, но също ми става мило като видя майка с 3-4-5 годишно и бебе. Понякога и мен ме налягат някакви сантименталности и ми се приисква още едно. После пък се сещам за коликите и зъбите и ревовете и тръшкането, аааа и бременността ме ужасява, имах много кофти последен месец. Ама мисля, че ако не стане случайно, няма да се реша
Аз /за себе си и за сега/ съм решила, че не искам второ, но също ми става мило като видя майка с 3-4-5 годишно и бебе. Понякога и мен ме налягат някакви сантименталности и ми се приисква още едно. После пък се сещам за коликите и зъбите и ревовете и тръшкането, аааа и бременността ме ужасява, имах много кофти последен месец. Ама мисля, че ако не стане случайно, няма да се реша