Как да се престраша за второ дете?

А защо толкова бързаш, при положение, че първото ти дете е толкова малко? След като очакваш проблемна втора бременност, по-добре първото ти дете да е по-самостоятелно.
С времето, когато детето ти стане на 4-5г. и видиш огромната разлика с бебе, което да къпеш, храниш, обличаш и дете, което вече може да прави всичко това самостоятелно, когато спиш и ежедневието ти е нормализирано, сама ще се престрашиш.
В момента съм бременна, дъщеря ми стана миналата седмица на 7г. Помага ми много, първо, че е изцяло самостоятелна, мога да я помоля за помощ, примерно да ми подава дрехи от пералнята, да ми донесе хапчетата ако щеш като ме хванат контракции. Ако беше на 2-3г щеше да ми е много тежко.
За здравословните проблеми, аз не съм лекар, но ако специалистите не препоръчват нова бременност, това не е за пренебрегване.

Ами и ние искахме 3, но се отказахме. Щом ти е трудно и имаш здравословни проблеми не се мъчи. Никой не може да гарантира хепи енд даже при напълно здрава жена.

Много жени стават тревожни и започват да имат нерационално страхове след раждането. И аз не бях изключение, макар че съм спокоен човек и непукист. На мене ми помогна тичане в парка и танци в къщи. Пусках си музика и танцувах с бебето.

Моите деца са породени и нямат и 2 години разлика. Малката разлика има и позитиви, но и негативи. Не е чак толкова трудно да се гледат много малко дете и бебе, особено ако имаш партньор, който да не ходи често в командировки и баби наоколо.

С какво ще ти помогне психолог? Да ти кажем да се успокоиш можем и ние, ха ха.

Според мене трябва да си дадеш време с бебето. Грижиш се за него, излизаш да тичаш поне 15-20 минути ако има на кого да го оставиш. Ако няма, можеш да ходиш бързо тикайки количката. Аз не смеех да тичам с бебето за да не му пръскам главата, а и първото ни детенце се роди недоносено.

Можеш да си направиш списък с това, което би те зарадвало и направило щастлива, дори и в момента да не можеш да го реализираш. Приятели, съседи, роднини могат да ти помогнат да имаш някакво време за себе си. Затворена по цял ден с детето не е лесно да не се тревожиш.

За това дали е уместно изобщо да забременяваш скоро не мога да се изкажа. Всяка бременност и раждане са различни. При първата ми, супер лека бременност, с идеални хормони, витамини нива, микробиология, здрава, в добра физическа форма ми се спукаха водите в 28 седмица и родих недоносено бебе със спешно секцио. Втората ми бременност също беше лека и родих нормално на термин. Нито секциото, нито нормалното раждане ми се видяха тежки. Гледането е друга бира 🤐.



Не съм съгласна, че са кошмар. Така и така перях всеки ден половин пералня с пелени, та след бебето просто я допълвах с още пелени за  по-екологично 😎. Бебето в началото само суче, ходи до тоалетна и спи. И без това извеждах голямото дете по паркове, гори, чукари, кина, театри. Водехме и бебето. Бебето, като свикне да седи вързано на гърба ми, изобщо за нищо не пречи. След известно време, което е 1-2 години, породените си стават близки и си играят заедно, което не се случва с децата с голяма разлика, защото са на различни етапи. За второто дете не търсим градина, начално училище, прогимназия, гимназия, защото имаме пресен опит с първото. Далече съм от мисълта, че е идеално и прекрасно, но чак кошмар не е.

Не знам какви проблеми са ти открили, ако искаш сподели. Само ще ти кажа, че 90% от нещата, за които се тревожим никога не се случват. Също така, че и на мен докторката след като родих, с бебе на 2 дни в ръце ми каза : " не знам как си забременяла!" ! Ако беше констатирала проблем преди това вероятно щеше психически да ме срине. Но когато бебето беше факт, единственото, което можех да си помисля е, че Господ си знае работата.
И, да има един период след раждането, в който много, много ти се иска още едно бебе Аз не мисля да го пропусна. Желая и на теб същото и гледай малко по-ведро, всичко ще се нареди по най-добрият възможен за теб начин ! 🍀

Вместо да се тревожиш и безпокоиш ей така, за нищо, се отдай на радостта, че имаш дете. Медицинско чудо, колко да е чудо. Много често хора, на които им предричат трудности, ги нямат, аз съм пример. Трябваше да имаме проблеми и нямахме и намек на проблем, родихме си две дечица, колкото си искахме.

Така че, отпусни си душицата, радвай се на всеки ден. Каквото има да става, ще стане. Наслаждавай се на хубавия си живот. А той е хубав, нали?

Ако имаш партньор до себе си, който те подкрепя и родители и свекъри, които ще помагат - действай. Хубаво е да имаш помощ от някъде (не говоря от опит, но доста съм се наслушала на ревове и тръшкания от приятелки, които сами си гледат децата, колко хубаво щяло да бъде ако бабите не били такива егоисти поне веднъж месечно да си вдигат чукалата да помагат). Аз и моят приятел знаем, че никой няма да помага - за това и се дърпаме в момента на тая тема. Кофти е като знаеш, че всичко на теб ще падне, а и като гледам от страни как приятелките ми страдат - не мерси.

Гледай си детето и здравето и не се терзай за Нероден Петко. Щом имаш толкова здравословни проблеми, за къде си се разбързала за второ?!?
Пък щом толкова имаш желание, направи си консултации със специалисти по твоите болести и те да преценят какъв е риска и има ли шанс да родиш отново. В 21 век сме, медицината е напреднала.

И аз нямам второ дете заради страх от бременност и раждане, с разликата, че при първата медицински проблеми нямах. Но раждането ме травмира много психически.
Детето ми е на 5.5 години и през първите 3 години много исках второ и все се терзаех, че не мога да се реша. От известно време вече не искам, но пак мисля понякога дали няма да съжалявам след време.
Та, според мен ако го искаш действай по-скоро защото после страховете стават все по-големи.

Здравейте отново!
Не бързаме за второ, просто с оглед на проблема може да отнеме време, а и възрастта не е за подценяване.
Просто търся начин да събера кураж да мина през всичко отново. Няма и лекар, който да се заеме с увереност с моя случай. Ходила съм при най-добрите уж в София, но имам непоносимост към единствената възможна терапия за проблема ми и никой не знае какво да прави. Питах едната лекарка толкова ли рядък случай съм, тя каза "не рядък, а единствен в цялата ми практика". Та така.. Не ми се навлиза в медицински дълбини, търся начин да ми заякне малко психиката. Май варианта психолог е най-добър. Ако някой знае добър психотерапевт в София, моля да ми пише. Благодаря!

Щом си такъв рядък, чак единствен, медицински случай, по добре не рискувай. На твое място бих се радвала на това, което имам и бих гледала да се съхраня, за да съм адекватна да отгледам детето си.

С малко бебе си още, нито физически, нито психически възстановена. Не си създавай някакви мании, концентрирай се върху роденото дете, не някакво предполагаемо второ.
И да нямаш второ дете, няма да си по-малко майка. Да не би някой да те притиска? Доста е странно тъкмо родила жена, вече да трепери за второ.

Изобщо не е странно, ако възрастта е напреднала и при съществуващи проблеми.
Изясни си внимателно какво искаш и действайте. Консултация с психолог е много добра стъпка.

Поне на него не забравяй да споменеш за етървата и изказванията й.

Я първо се успокой и после си прави второ. Проблема с второто е, че две малки деца с година - година и половина разлика ще те изтощят. Ако си неуверена може да изперкаш от това, че не спиш, не излизаш. Освен това оптималното е да изчакаш минимум 18 до следващото забременяване защото тялото ти тогава е напълно възстановено. Анита Ферчева е добър психотерапевт, тя е бивш преподавател от медицинска академия.

За здравословните проблеми тук никой нищо не може да ти каже. Трябва да се консултираш със съответните лекари. Но имай предвид, че дори и при безпроблемна бременност, се препоръчва да се изчака година и половина преди да се пристъпи към втора бременност. А в твоя случай може и да се наложи повече изчакване.

Според мен, изчакай детето ти да стане на 2 и тогава прецени дали ти се иска все още второ дете. Тогава вече децата се опитват да бъдат по-самостотелни, започват да проговарят, махат се памперси, спят по цяла нощ и изобщо нещата стават по-цивилизовани. Така евентуално ще намалиш и риска да се претоварваш, когато си бременна. Преди това ще ти е много трудно с прохождащо дете и постоянно наведен кръст. С прохождащите деца вдигането им и местенето от едно място на друго е непрекъснато.

За раждането мога да те успокоя, имам кошмарно първо естествено раждане и много леко второ, почти без никакви силни болки. Беше страхотно преживяване и бих родила така още деца.

Иначе, моите деца са с две години и половина разлика. Трудно ми е било на моменти, но в никакъв случай не съм била като с две бебета наведнъж. Като идеална разлика виждам тази около 3 години. Нито е много, нито е малко. Но 3 - годишните вече са си деца, а не бебета или тодлъри, така че нещата в комбинация с бебе в този период могат да се получат много добре.