в Удостоверението за наследници няма адреси, според мен
- Публикувана: 15 юни 2021, 08:29 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2021, 10:02 ч.
Опитват се да лишат синът ми от наследство
А синът ти какво мисли по въпроса? Иска ли да търси наследство или то е по твоя идея?
Синът ми не е нито нахален, нито алчен, нито непочтен , като роднините си. Затова
предполагаше, че като му дойде времето, леля му ще има добрата воля, да му изплати неговият дял. Просто мислеше , както и аз, че така е редно.
Навремето, като се разбра, че ни се влошават отношенията с баща му, /поради системно пиене/, свекърва ми "склони" най-после да излезем на квартира с детето и баща му. Даже тя беше намерила квартирата.Това го направи, защото вероятно е предполагала, че при предстоящият развод, аз ще претендирам за едната им стая. Всеки съди за другите по себе си , нали ?
А на мен това и пред ум не ми е минавало, тогава само исках да махна от там, та дори и в мазе да живеем с детето. Както и стана... е, не беше точно мазе, а сутерен. Детето тогава беше на 1,5 месеца.След по-малко от месец, при поредното пиянски прибиране и изпит аванс с приятели, се скарахме и бащата на детето си замина в апартамента при техните, както е явно бил планът.След 2 седмици получих призовка по дело развод. Не искам да си спомням всички гнусотии, които адвоката ги беше посъветвал да напишат и в какви ли не смъртни грехове бях обвинена..и всичко това, само защото искаха да ми вземат детето. Слава богу, че вече от един месец бях започнала работа, та успях да си платя наема, детската ясла и пр. разноски.
Тъжна история. Вие сте си в правото да имате претенции, но като сте знаели с какви хора си имате работа, не е трябвало да чакате десетилетие (вероятно) за добрата воля на роднините. С такива хора не може да очаквате разбиране и почтеност. Те си гледат техния интерес, имат си техните претенции и съм сигурен че те смятат че са напълно прави, а вие сте пришълка, която е напуснала брата/сина и вие сте лошата без значение той какъв е бил. За съжаление живеем в свят на хиени и овцете биват изяждани. Затова поне научете сина си да не бъде овца, а лъв.
Няма нищо нахално и непочтено в това да си потърсиш дължимото. Изключително не добро впечатление прави определенията и обобщенията, които поставяте на хората. Това е ваше лично мнение. Тук е представена само вашата гледна точка. Доста често се опитваме да припишем на другите нашите собствени провали, така възпитаваме и децата си. Поискахте съвет, дадоха ви доста. Направете каквото е възможно, заедно със синът ви да получите каквото ви се полага, ако има такова. По написаното си личи, че цял живот живеете в омраза и обида към близките на бившия ви съпруг. Затворете тази страница, тя много отдавна не е от вашата книга. Така ще помогнете и на себе си и на сина си.
Синът ми не е нито нахален, нито алчен, нито непочтен , като роднините си. Затова
предполагаше, че като му дойде времето, леля му ще има добрата воля, да му изплати неговият дял. Просто е смятал, както и аз, че така е редно.
Навремето, като се разбра, че ни се влошават отношенията с баща му, /поради системно пиене/, свекърва ми "склони" най-после да излезем на квартира с детето и баща му. Даже тя беше намерила квартирата.Това го направи, защото вероятно е предполагала, че при предстоящият развод, аз ще претендирам за едната им стая. Всеки съди за другите по себе си , нали ?
А на мен това и пред ум не ми е минавало, тогава само исках да махна от там, та дори и в мазе да живеем с детето. Както и стана... е, не беше точно мазе, а сутерен. Детето тогава беше на 1,5 месеца.Ако някой е почтен, принципен и гледа да не нахалства, това си е за негова сметка. Факт!
Какво предполагате е едно, но какво мислят бившите ви роднини е съвсем друго. Сестрата на мъжа ти, не вижда жилището на родителите си като част от наследството на отдавна починалия си брат и неговото дете. Може да бъдеш почти сигурна в това. Ако по някаква случайност жилището е останало непрехвърлено докато бившите ти свекър и свекърва са били живи, има някакъв шанс. Но едва ли лелята е стояла със скръстени ръце като знае, че починалият ѝ брат има дете. Още повече, че не сте поддържали почти никакви отношения през годините.
Отношенията между роднини, когато става въпрос за наследства и имоти са сложни. И винаги има някой, който смята, че всичко трябва да е за него. Особено, когато хората срещу него са добри и доверчиви.
И аз самият дълги години обяснявах на майка ми, че нейният брат я гледа в очите и я лъже. Е... Спасихме нещо накрая, но защо трябваше да е така? Никой не може да отговори. Лакомията и завистта са безкрайни.
Принципно никой не може да вини собственика на имота, за това че не го разделя по равно на всички наследници. Лелята и тя има деца. Полагала грижи за родителите си през годините и това не може да се отрече. Ако нейното желание да получи имота се нарича алчност, нахалство и непочтенност, то в случая какво се явява желанието за дял на другата страна?
Няма нищо нахално и непочтено в това да си потърсиш дължимото. Изключително не добро впечатление прави определенията и обобщенията, които поставяте на хората. Това е ваше лично мнение. Тук е представена само вашата гледна точка. Доста често се опитваме да припишем на другите нашите собствени провали, така възпитаваме и децата си. Поискахте съвет, дадоха ви доста. Направете каквото е възможно, заедно със синът ви да получите каквото ви се полага, ако има такова. По написаното си личи, че цял живот живеете в омраза и обида към близките на бившия ви съпруг. Затворете тази страница, тя много отдавна не е от вашата книга. Така ще помогнете и на себе си и на сина си.
В първият си пост се въздържах от определения и характеристики на роднините на синът ми. Но бях провокирана от обвинения на на коментиращи, и реших малко да открехна завесата, зад която има още много . Вероятно ,като казвам "бабата" за бившата ми свекърва, хората предполагат, че това е една приятна, мила и добра възрастна жена. Не е така, и моля, не ми давайте морални оценки, защото не сте били в моите обувки, както се казва.
И аз смятам, че няма смисъл да се коментира от гледна точка на морал и човешки взаимоотношения. Няма как в анонимен форум, само с мнението на едната страна, да се разбере поне отчасти истината.
Но си има юридически аспект и той е свързан с наемане на адвокат, проучване от него за разпореждането с имотите на наследодателя и консултация може или не може, ако може - какво да се направи.
Законът за наследството е приет 1949 г. и е изменян за всичките тези десетилетия толкова пъти, колкото други закони ги изменят ежегодно. И това не е случайно - законът е добре написан, стабилен във времето.
Ако по закон синът на потребителката има права върху наследството на баща му и дядото/бабата, той решава дали да си ги потърси. Ако тръгне да си иска това, което му се полага, в това няма нищо неморално.
П.С. Има родители, които открито фаворизират едното си дете. На другото цял живот (още от малко) се внушава, че трябва да се помага на фаворита, че за него ще има еди-си-кой имот, а пък за Пепеляшка/о - ами ти нали си имаш, и т.н. И Пепеляшка/о просто не смеят да престъпят родителските мантри и след смъртта на родителите.
Но си има юридически аспект и той е свързан с наемане на адвокат, проучване от него за разпореждането с имотите на наследодателя и консултация може или не може, ако може - какво да се направи.
Законът за наследството е приет 1949 г. и е изменян за всичките тези десетилетия толкова пъти, колкото други закони ги изменят ежегодно. И това не е случайно - законът е добре написан, стабилен във времето.
Ако по закон синът на потребителката има права върху наследството на баща му и дядото/бабата, той решава дали да си ги потърси. Ако тръгне да си иска това, което му се полага, в това няма нищо неморално.
П.С. Има родители, които открито фаворизират едното си дете. На другото цял живот (още от малко) се внушава, че трябва да се помага на фаворита, че за него ще има еди-си-кой имот, а пък за Пепеляшка/о - ами ти нали си имаш, и т.н. И Пепеляшка/о просто не смеят да престъпят родителските мантри и след смъртта на родителите.
Излишни са оценките към непознати хора. Всеки знае живота си, а роднинските отношения са с безкрайно количество нюанси, понякога държат влага за цял живот. Става въпрос за наследство, синът е наследник, има право да потърси неговата си част. Ако междувременно роднините са действали по някакъв начин, за да го лишат, нека, който е наясно да даде съвет какво се прави в такива случаи. Всъщност, имаше съвсем добри съвети, дано авторката ги открои. Всички останали предположения прави или не са майката и синът са излишни. Всеки е в правото си да търси полагащо му се наследство, дали го има, дали не, просто трябва да знае как да разбере. Съфорумката това попита.
Не е нахалство, нито непочтеност да си търсиш това, което ти се полага по закон. Това е просто практичност.
А да се лиши близък от наследство може да е морално укоримо, но всеки, който има собственост, докато е с акъла си, може да се разпореди с нея, както намери за добре. И не е виновен онзи, който изяжда цялата баница.
Въпросът е да се изясни дали и какво се помага на сина ви. Дано успеете.
А да се лиши близък от наследство може да е морално укоримо, но всеки, който има собственост, докато е с акъла си, може да се разпореди с нея, както намери за добре. И не е виновен онзи, който изяжда цялата баница.
Въпросът е да се изясни дали и какво се помага на сина ви. Дано успеете.
Принципно никой не може да вини собственика на имота, за това че не го разделя по равно на всички наследници. Лелята и тя има деца. Полагала грижи за родителите си през годините и това не може да се отрече. Ако нейното желание да получи имота се нарича алчност, нахалство и непочтенност, то в случая какво се явява желанието за дял на другата страна?
Принципно никой не може да вини собственика на имота, за това че не го разделя по равно на всички наследници. Лелята и тя има деца. Полагала грижи за родителите си през годините и това не може да се отрече. Ако нейното желание да получи имота се нарича алчност, нахалство и непочтенност, то в случая какво се явява желанието за дял на другата страна?
Мислех, че когато родителите ти са те отгледали, изучили, гледали са и са се грижили и за децата ти, е редно един ден и ти да се грижиш за тях, или греша ? Или единствено мисълта за това, какво ще получиш е важното , а не синовният дълг ???
Лелята е много добре финансово и имотно обезпечена, както и децата ѝ. Дори има един празен апартамент собственост на лелята, който от години стои и никой не живее там. Но и дума не може да става, синът ми да ползва една стая от него и то при положение , че предложи да ѝ плаща наем. Нито вилата искаме, нито нивите и горите, а само , това, което е нарича законно запазена част само от апартамента на баба му и дядо му, като наследник на бащата.