Бащата на синът ми / с който сме разведени/ почина отдавна.Живееше в апартамент с родителите си. След това, преди доста години почина баща му след тежък инсулт, който го парализира , нито говор, нито движение имаше. След смърта на мъжът си, бабата отиде да живее на вилата им в едно пазарджишко село, а двустайният им апартамент в София стоеше празен. Бащата на моят син има сестра, омъжена е и е много добре материално, както и децата ѝ. Аз и моят син живеем в една малка гарсониера и спим в стая, която е около 12/13 кв. Той порасна и отиде на квартира , за да може да има самостоятелен живот. Няколко пъти през годините, е молил да го пуснат да живее в едната стая от празният апартамент, но напразно. Лелята казва, ами баба ти може да реши да се върне, или - питай баба ти, а бабата казва - незнам, питай леля ти и така минаха години, а той не е нахален и настоятелен. Въпросната баба преди време получи неща като микроинсулт, и има някакви отклонения в поведението.Дъщеря ѝ я прибра и я гледа няколко години, докато бабата почина миналият месец. През това време на двустайният апартамент са направили ремонт и там от години живее единият син на въпросната леля. До тук добре, нека си живее. Проблемът е, че лелята сега отказва да изплати делът на сина ми, защото според нейното обяснение, и вилата и апартамента са и дарени от родителите ѝ, защото ги е гледала. Въобще не ѝ пука, че детето на починалият ѝ брат остава без жилище и без надежда за такова. Моята пенсия е малка, а и неговата заплата също. Очаквахме , ако дадат някакви пари, той да изтегли малък кредит, за може да си купи нещо скромно, за да може да го изплаща.... Извинявам се, за дългите обяснения , ще мина на важният за мен въпрос..Ако заведем дело, за законно запазен дял от наследственият апартамент, дали цената на дължимото се определя от пазарната цена или от данъчната оценка?
- Публикувана: 15 юни 2021, 08:29 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2021, 10:02 ч.
Опитват се да лишат синът ми от наследство
Той може да оспорва дарението. Прегледай това
https://petkovalegal.com/%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0 … 0%BD%D0%B8%D0%B5/
и говори с адвокат. Доколкото знам, има срокове, така че не се бавете.
https://petkovalegal.com/%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0 … 0%BD%D0%B8%D0%B5/
и говори с адвокат. Доколкото знам, има срокове, така че не се бавете.
Срокът за оспорване заради запазен наследствен дял е 5 години. По-важно е, ако наистина става дума действително за дарение, да се заведе и впише своевременно иск, с цел защита при евентуална продажба на имотите на наследодателя. Но... преди всичко, проверихте ли в имотния регистър вписаните актове по партидата на имотите, в частност на въпросния апартамент? Наистина ли е прехвърлен с дарение? Може да става дума за прехвърляне с договор за доглеждане (а лелята да го нарича дарение), което не е дарение, а възмездна сделка и тогава синът ви няма запазен наследствен дял. Ако пък е вписано като дарение, но с клауза за доглеждане, тогава дарението е нищожно... и не знам нотариус, който би го вписал с такава клауза. Но в момента само си говорим общи приказки. Трябва ви добър адвокат, обаче преди всичко си проверете актовете в регистъра и то за всички имоти на наследодателя.
П.П.: Ако става дума за дарение, синът ви оспори и т.н..., ще стане съсобственик с останалите и отивате на доброволна/недоброволна делба, където до "определяне цена на дължимо" може въобще да не се стигне или не така, както си го мислите.
П.П.: Ако става дума за дарение, синът ви оспори и т.н..., ще стане съсобственик с останалите и отивате на доброволна/недоброволна делба, където до "определяне цена на дължимо" може въобще да не се стигне или не така, както си го мислите.
Не съм адвокат, но синът не наследява ли баща си? Да, първо почива бащата, след това дядото, но внукът замества баща си като наследник на частта от дядото. Бабата не може да прехвърля този дял, нали? Т.е тя може да се разпорежда само с нейния си дял.
Защо сте чакали да почине бабата, за да търсите неговия дял? Данъците се делят между наследниците, той не е ли получавал известие за данъци, не е ли плащал нищо? Ако лелята е плащала данъци и правила ремонти и го докаже (синът Ви не е виждан там да полага грижи за жилището) може да го придобие и така. Десет години май беше срокът за такъв вид придобиване.
Потърсете адвокат, дано сте пропуснали сроковете.
Защо сте чакали да почине бабата, за да търсите неговия дял? Данъците се делят между наследниците, той не е ли получавал известие за данъци, не е ли плащал нищо? Ако лелята е плащала данъци и правила ремонти и го докаже (синът Ви не е виждан там да полага грижи за жилището) може да го придобие и така. Десет години май беше срокът за такъв вид придобиване.
Потърсете адвокат, дано сте пропуснали сроковете.
Наистина, как стои въпросът с данъците? Въпрос е на кого всъщност е бил този апартамент, дали бащата е имал дял по документи, или се е водил на бабата и дядото. И в кой момент е направено прехвърлянето. Може бабата и дядото заедно да са прехвърлили на дъщеря си, и апартаментът да си е бил техен.
Адвокат, това е решението.
Адвокат, това е решението.
Да, ако междувременно още докато всички са били живи, най-вече дядото, имотът не е бил прехвърлен на дъщеря им.
първо се разрови в интернет в Агенцията по вписвания и виж дали можеш да откриеш кой в момента е собственик на въпросното жилище? След това ще трябва да идеш да поискаш едно копие от нотариалния акт, за да можеш да отидеш на адвокат с този документ. Ако не можеш, адвокатът може да свърши това за теб, но срещу заплащане.
От това, което пишеш ситуацията въобще не е ясна, и може синът ти да има права, може и да няма. Лелята може да си говори каквото иска, но ти ще вярваш само на документите.
От това, което пишеш ситуацията въобще не е ясна, и може синът ти да има права, може и да няма. Лелята може да си говори каквото иска, но ти ще вярваш само на документите.
Ако дядото е починал без да прехвърли, неговия дял се дели 33% за бабата, 33% за лелята и 33% за сина на брат й. Т.е. сина би следвало да притежава 33% от половината апартамент т.е. ~16.6%. Ако дядото го е прехвърлил приживе на лелята срещу гледане, нищо не притежава сина. Вижте за други имоти на бившия ви съпруг по села, ниви и т.н. Тези неща се уреждат на време, а не при смърт, защото който е спал или е срамежлив няма да получи нищо. Сега не е като едно време, подавате си иск/претенции и дори и след години делба пак ще си получите своето както е по закон. Но по-нахаканите роднини намират начин преждевременно да си решат собствеността и наследството законно. А ако наистина лелята е гледала родителите си не виждам какви претенции може да имате вие като не сте се появявали пред бабата и дядото. Разбирам че се чувствате ограбени и сте скромни хора, но това не означава нищо за закона.
Ако дядото е починал без да прехвърли, неговия дял се дели 33% за бабата, 33% за лелята и 33% за сина на брат й. Т.е. сина би следвало да притежава 33% от половината апартамент т.е. ~16.6%.
Скрит текст:
Ако дядото го е прехвърлил приживе на лелята срещу гледане, нищо не притежава сина. Вижте за други имоти на бившия ви съпруг по села, ниви и т.н. Тези неща се уреждат на време, а не при смърт, защото който е спал или е срамежлив няма да получи нищо. Сега не е като едно време, подавате си иск/претенции и дори и след години делба пак ще си получите своето както е по закон. Но по-нахаканите роднини намират начин преждевременно да си решат собствеността и наследството законно. А ако наистина лелята е гледала родителите си не виждам какви претенции може да имате вие като не сте се появявали пред бабата и дядото. Разбирам че се чувствате ограбени и сте скромни хора, но това не означава нищо за закона.
Въпросът е дали бащата е бил собственик на имота или някаква част от него. Ако е било така няма как да се е вписала сделка след неговата смърт. Ако обаче сделката е била преди смъртта му, ще бъде трудно да се оспори. Наистина първо трябва да установите на кого е бил апартамента.
По давност няма как да е придобил някой собствеността. Напшащането е по пазарна стойност, наскоро приятели правиха оценка на къщата си с оценител, за да наплатят наследствен дял и да я придобият изцяло.
По давност няма как да е придобил някой собствеността. Напшащането е по пазарна стойност, наскоро приятели правиха оценка на къщата си с оценител, за да наплатят наследствен дял и да я придобият изцяло.
..
По давност няма как да е придобил някой собствеността. Напшащането е по пазарна стойност, наскоро приятели правиха оценка на къщата си с оценител, за да наплатят наследствен дял и да я придобият изцяло.
По давност няма как да е придобил някой собствеността. Напшащането е по пазарна стойност, наскоро приятели правиха оценка на къщата си с оценител, за да наплатят наследствен дял и да я придобият изцяло.
Да, по пазарна стойност става изплащането на наследствен дял, ние така придобивахме и си беше по пазарна стойност.
Срокът за оспорване заради запазен наследствен дял е 5 години. По-важно е, ако наистина става дума действително за дарение, да се заведе и впише своевременно иск, с цел защита при евентуална продажба на имотите на наследодателя. Но... преди всичко, проверихте ли в имотния регистър вписаните актове по партидата на имотите, в частност на въпросния апартамент? Наистина ли е прехвърлен с дарение? Може да става дума за прехвърляне с договор за доглеждане (а лелята да го нарича дарение), което не е дарение, а възмездна сделка и тогава синът ви няма запазен наследствен дял. Ако пък е вписано като дарение, но с клауза за доглеждане, тогава дарението е нищожно... и не знам нотариус, който би го вписал с такава клауза. Но в момента само си говорим общи приказки. Трябва ви добър адвокат, обаче преди всичко си проверете актовете в регистъра и то за всички имоти на наследодателя.
П.П.: Ако става дума за дарение, синът ви оспори и т.н..., ще стане съсобственик с останалите и отивате на доброволна/недоброволна делба, където до "определяне цена на дължимо" може въобще да не се стигне или не така, както си го мислите.
П.П.: Ако става дума за дарение, синът ви оспори и т.н..., ще стане съсобственик с останалите и отивате на доброволна/недоброволна делба, където до "определяне цена на дължимо" може въобще да не се стигне или не така, както си го мислите.
Ако апартаменът е бил собственост на бабата и дядото (много вероятно според мен), синът ви всъпва в правото на наследяване на баща си, като наследник на дядото и се изравнява по ред с лелята (мисля?). Така че вероятно той, лелята и бабата делят в равни части (някой по-горе го беше написал). С удостоверението за наследници може да пробвате да получите информация за собствеността в Общината. Както и в Агенция по вписванията. Само че ако норариалния акт е стар, вероятността да го откриете в Агенция по вписванията е малка, туй като регистъра е след 2000 г., а старите актове трябва да се търсят по книгите по вписвания. Но, много вероятно е в Общината да имат топната информация, според мен е добре да започнете от там да търсите. Там имат информация за частите на собствеността, защото въпреки че фактически някой друг миже да плаща данъка, там имат информация за идеалните части на имота по декларацията. Като сънаследник, синът ви има право да търси информация, така че не би трябвало да му откажат.
Вървете в общината и поискайте да ви дадат документ за наследници. Внукът би трябвало да се появи като наследник на баща си, който е наследник на бабата и дядото.
Да това ще го направим, но на мен основният ми въпрос беше, дали при едно дело за запазен наследствен дял, неговата част ще бъде изплатена по пазарната стойност на апатамента или по данъчна оценка.Защото, ако е по данъчна, няма смисъл да се бориме, той няма да може да си купи и половин стая в този случай, а доходите му не позволяват да тегли големи кредити за доплащане.
Вървете в общината и поискайте да ви дадат документ за наследници. Внукът би трябвало да се появи като наследник на баща си, който е наследник на бабата и дядото.
Да това ще го направим, но на мен основният ми въпрос беше, дали при едно дело за запазен наследствен дял, неговата част ще бъде изплатена по пазарната стойност на апатамента или по данъчна оценка.Защото, ако е по данъчна, няма смисъл да се бориме, той няма да може да си купи и половин стая в този случай, а доходите му не позволяват да тегли големи кредити за доплащане.
Редактирам се, в Общината също така може да намерите номера на нотариалния акт ьа собственост. След това по него можете да търсите в Агенция по вписванията както и в Кадастъра. Все нещо ще изскочи от някъде.
Вървете в общината и поискайте да ви дадат документ за наследници. Внукът би трябвало да се появи като наследник на баща си, който е наследник на бабата и дядото.
Да това ще го направим, но на мен основният ми въпрос беше, дали при едно дело за запазен наследствен дял, неговата част ще бъде изплатена по пазарната стойност на апатамента или по данъчна оценка.Защото, ако е по данъчна, няма смисъл да се бориме, той няма да може да си купи и половин стая в този случай, а доходите му не позволяват да тегли големи кредити за доплащане.
Срокът за оспорване заради запазен наследствен дял е 5 години. По-важно е, ако наистина става дума действително за дарение, да се заведе и впише своевременно иск, с цел защита при евентуална продажба на имотите на наследодателя. Но... преди всичко, проверихте ли в имотния регистър вписаните актове по партидата на имотите, в частност на въпросния апартамент? Наистина ли е прехвърлен с дарение? Може да става дума за прехвърляне с договор за доглеждане (а лелята да го нарича дарение), което не е дарение, а възмездна сделка и тогава синът ви няма запазен наследствен дял. Ако пък е вписано като дарение, но с клауза за доглеждане, тогава дарението е нищожно... и не знам нотариус, който би го вписал с такава клауза. Но в момента само си говорим общи приказки. Трябва ви добър адвокат, обаче преди всичко си проверете актовете в регистъра и то за всички имоти на наследодателя.
П.П.: Ако става дума за дарение, синът ви оспори и т.н..., ще стане съсобственик с останалите и отивате на доброволна/недоброволна делба, където до "определяне цена на дължимо" може въобще да не се стигне или не така, както си го мислите.
П.П.: Ако става дума за дарение, синът ви оспори и т.н..., ще стане съсобственик с останалите и отивате на доброволна/недоброволна делба, където до "определяне цена на дължимо" може въобще да не се стигне или не така, както си го мислите.
Вземете открийте адреса, да отиде момчето на място и да разбере какъв е адреса.
Срокът за оспорване заради запазен наследствен дял е 5 години. По-важно е, ако наистина става дума действително за дарение, да се заведе и впише своевременно иск, с цел защита при евентуална продажба на имотите на наследодателя. Но... преди всичко, проверихте ли в имотния регистър вписаните актове по партидата на имотите, в частност на въпросния апартамент? Наистина ли е прехвърлен с дарение? Може да става дума за прехвърляне с договор за доглеждане (а лелята да го нарича дарение), което не е дарение, а възмездна сделка и тогава синът ви няма запазен наследствен дял. Ако пък е вписано като дарение, но с клауза за доглеждане, тогава дарението е нищожно... и не знам нотариус, който би го вписал с такава клауза. Но в момента само си говорим общи приказки. Трябва ви добър адвокат, обаче преди всичко си проверете актовете в регистъра и то за всички имоти на наследодателя.
П.П.: Ако става дума за дарение, синът ви оспори и т.н..., ще стане съсобственик с останалите и отивате на доброволна/недоброволна делба, където до "определяне цена на дължимо" може въобще да не се стигне или не така, както си го мислите.
П.П.: Ако става дума за дарение, синът ви оспори и т.н..., ще стане съсобственик с останалите и отивате на доброволна/недоброволна делба, където до "определяне цена на дължимо" може въобще да не се стигне или не така, както си го мислите.
Вземете открийте адреса, да отиде момчето на място и да разбере какъв е адреса.
Вървете в общината и поискайте да ви дадат документ за наследници. Внукът би трябвало да се появи като наследник на баща си, който е наследник на бабата и дядото.
Да това ще го направим, но на мен основният ми въпрос беше, дали при едно дело за запазен наследствен дял, неговата част ще бъде изплатена по пазарната стойност на апатамента или по данъчна оценка.Защото, ако е по данъчна, няма смисъл да се бориме, той няма да може да си купи и половин стая в този случай, а доходите му не позволяват да тегли големи кредити за доплащане.
Никой няма да ви изплати нищо.
Аз се съмнявам, че дядото е дарил и лишил синът ми от наследство, защото той му беше любимият внук. А и инсулта го е бил парализирал тотално, нито говор нито движение, та едва ли при това положение, би могъл способен на каквото и да е волеизявление. Подозирам, че лелята просто блъфира с това, че са и дарили ... но все пак бабата /майка ѝ/ би могла да го направи, въпреки, че не беше много адекватна, но пък беше зависима поради влошено здраве. Както и да е , благодаря на всички за съветите, някои наистина ще ми бъдат от полза.
На първо място трябва да се изясни дали жилището е било само на дядото, само на бабата или СИО. И дали е дарено, прехвърлено или нищо не е правено с него. Чак тогава може да се спрягат хипотези.
Точно. Много хора лежат на една кълка и си правят някакви сметки, какво можело и какво не можело с имоти на роднини или на хора с които са съжителствали. Но даже не си правят труда да им проверят статута.
На първо място трябва да се изясни дали жилището е било само на дядото, само на бабата или СИО. И дали е дарено, прехвърлено или нищо не е правено с него. Чак тогава може да се спрягат хипотези.
Тепърва ще трябва да разбера. Когато се разведох, детето ми беше на 1,5г и единственото, което исках тогава е , да не ги виждам до края на живота си
За първи път се чух с лелята миналото лято , по повод на това, че синът ми беше почти на умиране, след усложнения от Ковид и му трябваше кръвопреливане. Тогава повдигнах въпроса за това, на което има право моят син, - нейният племенник и едва тогава тя ми съобщи, че била получила апартамента като дарение, защото била гледала родителите си, когато са били болни. Аз мисля, че това е човешки и синовен дълг на всяко дете към родителите , а не начин да се облагодетелстваш, за сметка на детето на починалият си брат. SeaHorse, това за кълката беше доста грубо. Не съм очаквала от лелята такава подлост и алчност, защото аз самата не съм такъв човек и никога не бих постъпила по този начин.
За един имот хората озлобяват и брат-брата око вади. Съжалявам, разбирам колко ви е тежко, особено честен човек не може да си представи като допустима такава постъпка, смята я за подла, за нечестна, но това няма значение.
Стискам палци синът ви въпреки всичко да си наследи това, което му принадлежи, но мисля, че никой не ремонтира жилище, което не му принадлежи. Стискам ви палци и пожелавам здраве и на двама ви.
Стискам палци синът ви въпреки всичко да си наследи това, което му принадлежи, но мисля, че никой не ремонтира жилище, което не му принадлежи. Стискам ви палци и пожелавам здраве и на двама ви.
Бащата на сина починал отдавна, дядото - и той преди доста години, защо бе хора, не си уредихте нещата тогава? Открива се наследство със смъртта на дядото. Може и да е права лелята да смята жилището за свое. Вярно, делът на момчето при смъртта на дядото е щял да бъде 1/6, ама да си беше приел наследството тогава.
Писали са ви. Проверявате в агенцията по вписвания, кога по какъв начин сестрата се е сдобила с частта на бабата- дадение или договор за издръжка и гледане. Интересно как стои въпросът с частта на дядото. Предполагам, че въпросният апартамент изначално е СИО на двамата 50/50. Вижте и в кметството местни данъци и такси. Много сте чакали.
Ако не можете да се ориентирате , потърсете адвокат.
Ако не можете да се ориентирате , потърсете адвокат.
Масово възрастните баби и дядовци не си оправят нещата преди смърт. Толкова ли е трудно като навлезе някой към 60-70г да реши какво да се случи с имотите му, как да ги разпредели и кой да го гледа. Пълно безхаберие е тива ит страна на бабите и дядовците, защото след тях родата се избива и се рушат отношения. Човек е силно материален и всеки гледа него си и дърпа към него. Никой не е казал че цялото наследство трябва да го вземе само едното дете. Държавата има способ за делба, но минават години в дела и разправии, а има и много вратички. И всичко това само зото на дедито му е през оная работа да си уреди нещата. А изисква 2 дена от заетия пенсионерски живот.
Част от отговорността включва и уведомяването на всички заинтересовани страни за решението на възрастните. Винаги ще има недоволни, но поне се поема отговорност и няма да се избият след това. Защото иначе става както в случая, години наред се тай недоволство, натрупва се омраза към лелята, вероятно без да има нужда.
Масово възрастните баби и дядовци не си оправят нещата преди смърт. Толкова ли е трудно като навлезе някой към 60-70г да реши какво да се случи с имотите му, как да ги разпредели и кой да го гледа. Пълно безхаберие е тива ит страна на бабите и дядовците, защото след тях родата се избива и се рушат отношения. Човек е силно материален и всеки гледа него си и дърпа към него. Никой не е казал че цялото наследство трябва да го вземе само едното дете. Държавата има способ за делба, но минават години в дела и разправии, а има и много вратички. И всичко това само зото на дедито му е през оная работа да си уреди нещата. А изисква 2 дена от заетия пенсионерски живот.
Тук изобщо не знаем какъв е случаят, но какъвто и да е, не е било отговорност на бабата и дядото, а на наследниците да си проверят нещата и да ги уредят в рамките на закона.
Бабата и дядото са си живели, нещо са постигнали и са умрели. От тях толкоз. Ако наследниците искат нещо да получат, ами да се стегнат и да го направят.
Никъде не казвам, че са длъжни, а че е в пъти по-добре за всички. Заглавието на темата "Опитват се да оставят сина ми без наследство" говори само по себе си за българската реалност. Ако един човек цял живот се развива, работи, прави и гледа деца, той има отговорност за това което ще остави след себе си, иначе какъв е смисъла. Най-малкото ако го е грижа за децата му, няма да ги остави да се избият или единия да прецака другия. И доста често хората не взимат тези решения чисто и просто от неудобство да не изберат единия син пред другия и да не бъдат винени те. т.е. избягване от отговорност. Наследниците също са отговорни да си проверят за наследство на момента след смърт на родител, а не в последствие, след години когато са решили, че искат да се задомят и се чудят от къде да си набавят средства. В случая мисля че и двете страни имат значителни пропуски и най-практична и точна е лелята ако тя ги е гледала.
Масово възрастните баби и дядовци не си оправят нещата преди смърт. Толкова ли е трудно като навлезе някой към 60-70г да реши какво да се случи с имотите му, как да ги разпредели и кой да го гледа. Пълно безхаберие е тива ит страна на бабите и дядовците, защото след тях родата се избива и се рушат отношения. Човек е силно материален и всеки гледа него си и дърпа към него. Никой не е казал че цялото наследство трябва да го вземе само едното дете. Държавата има способ за делба, но минават години в дела и разправии, а има и много вратички. И всичко това само зото на дедито му е през оная работа да си уреди нещата. А изисква 2 дена от заетия пенсионерски живот.
Без изобщо да засягам правните норми, в случая авторката е стояла далеч от бабата и дядото, те от нея също. Не са усещали емоционална или друга близост с внука, особено след смъртта на сина си.
Възможно е да са преценили, че дъщеря им заслужава да бъде обезвъзмездена за грижите си към тях, вместо тя да ги гледа (което обикновено включва и наливане на разходи в имота на възрастните), а после да дели с дете, което им е непознато, дори и да им е кръв. Така погледнато никой никого не се опитва да лиши от нищо, а да изпълни волята на тези, които са осигурили въпросното наследство приживе.
Възможно е да са преценили, че дъщеря им заслужава да бъде обезвъзмездена за грижите си към тях, вместо тя да ги гледа (което обикновено включва и наливане на разходи в имота на възрастните), а после да дели с дете, което им е непознато, дори и да им е кръв. Така погледнато никой никого не се опитва да лиши от нищо, а да изпълни волята на тези, които са осигурили въпросното наследство приживе.
Разбира се ,че и в България го има това-приживе да се уреди наследството.Както е в този случай.Когато родителите започнат да остаряват ,техните притеснения са основно кой ще ги гледа.И на този,който поеме ангажимента,на него оставят имотите си.Дарение срещу гледане-за тях това е начин да се подсигурят.Законът го позволява и хората са в правото си.
Да се гледат възрастни хора не е никак лесна работа.Изисква много средства,време и нерви.
Било човешки и синовен дълг?Да,така е,ама старческите домове са пълни.И за това избират този начин.Така е по-сигурно за тях.
Да се гледат възрастни хора не е никак лесна работа.Изисква много средства,време и нерви.
Било човешки и синовен дълг?Да,така е,ама старческите домове са пълни.И за това избират този начин.Така е по-сигурно за тях.
Значи е отговорност на дядото и бабата да заработят и построят апартамент, и при ясни закони за наследяване пак те да правят някакви действия? Едва ли.
Единственото, което може да са пропуснали, е да си възпитат децата, защото това, което виждам в отношенията на лелята към племенника, не показва добро възпитание и елементарно човеколюбие. Но ако тя наистина има с майка си и баща си договор за дарение срещу гледане, си е напълно права.
Единственото, което може да са пропуснали, е да си възпитат децата, защото това, което виждам в отношенията на лелята към племенника, не показва добро възпитание и елементарно човеколюбие. Но ако тя наистина има с майка си и баща си договор за дарение срещу гледане, си е напълно права.
В случая е напълно възможно бабата и дядото да са се разпоредили с имота, а авторката да няма представа, понеже става дума за "бившите" й роднини.
Ще ми е интересно (професионално) каква е ситуацията, когато авторката провери ситуацията.
Ще ми е интересно (професионално) каква е ситуацията, когато авторката провери ситуацията.
То и на мен ми е интересно
, ще споделя , като разбера. Днес се свързах с една адвокатска кантора и те ще проверят в имотният регистър по оскъдните данни , които имам. 
След смърта на мъжът си, бабата отиде да живее на вилата им в едно пазарджишко село, а двустайният им апартамент в София стоеше празен.
Адвокат си трябва със сигурност, и проверка както за апартамента в София, така и за "вилата" в пазарджишкото село.
Uncommon,в първия пост авторката споменава,че
лелята е гледала бабата и дядото и те са и направили дарение срещу гледане.
И сега лелята не иска да изплати на племенника си дял от наследственото жилище.
лелята е гледала бабата и дядото и те са и направили дарение срещу гледане.
И сега лелята не иска да изплати на племенника си дял от наследственото жилище.
Затова и посъветвахме авторката да се обърне към оправен адвокат, за да направят възможните стъпки без бавене, за да не изпуснат сроковете, ако не са ги и изпуснали вече.
Мандаринка много добре напомни: ето, има данни поне за още един имот и не знаем как изобщо са се разпоредили с него бабата и дядото, ако са се разпоредили изобщо.
Да, това е възмезден договор- договор за издръжка и гледане. Това не е дарение. Дарението е безвъзмезден акт, обаче може да бъде оспорено. Много трудно е да бъде оспорен в съда договорът за издръжка и гледане. Имам близки с такова дело. Всъщност гледаният оспори, че не се полагат нужните грижи, защото такива грижи нямаше. беше тъжно.
Авторке поискай да ти покажат документ.
В качеството ѝ на каква да ѝ показват документи?
Авторке поискай да ти покажат документ.
В качеството ѝ на каква да ѝ показват документи?
Синът и би могъл учтиво да попита, той си е наследник на баба си и дядо си, по заместване на покойния си баща.
Синовен дълг, но накрая тоя синовен дълг го изпълнява само едната страна.Дъщерята с години е гледала болните родители. Няма да е било особено приятно, не е ясно и какви ограничения е понесла.
Fever Ray много добре го е написала - те не са чувствали сина Ви емоционално близък. Аргументите кой какво има, също нямат значение в случая.
Не мога да си представя какво е да си лишен от наследство, но мога да Ви уверя, че няма смисъл да драматизирате ситуацията и да предричате черно безимотно бъдеще на сина си. Повечето млади хора в София купуват само жилищата си - със заеми, ипотеки. За сам човек може да е трудно, но за двойка не е непосилно. Успех и късмет!
Fever Ray много добре го е написала - те не са чувствали сина Ви емоционално близък. Аргументите кой какво има, също нямат значение в случая.
Не мога да си представя какво е да си лишен от наследство, но мога да Ви уверя, че няма смисъл да драматизирате ситуацията и да предричате черно безимотно бъдеще на сина си. Повечето млади хора в София купуват само жилищата си - със заеми, ипотеки. За сам човек може да е трудно, но за двойка не е непосилно. Успех и късмет!
Явно детето е израснало без баща, първо развод, после смърт. След това умира и дядото. Връзките са били слаби и са се разкъсали. Едва ли се очаква от дете да се грижи за бабата и дядото или пък да има такива очаквания спрямо бившата снаха. Те просто са се отдалечили или са били отдалечени от семейството. Логично е лелята да поеме грижата, логично е и да бъде възмездена. И все пак момчето е вероятно единственото дете на брат й и неин племенник, та вероятно биха могли да му помогнат поне с това да му наплатят, щом не им е проблем материално, поне запазената му част от баща му.
Не знам как е по света, но у нас разводът е грозно нещо. Разделят се възрастни хора, но едната страна се развежда и с детето/ децата.
Не знам как е по света, но у нас разводът е грозно нещо. Разделят се възрастни хора, но едната страна се развежда и с детето/ децата.
Синовен дълг, но накрая тоя синовен дълг го изпълнява само едната страна.Дъщерята с години е гледала болните родители. Няма да е било особено приятно, не е ясно и какви ограничения е понесла.
Fever Ray много добре го е написала - те не са чувствали сина Ви емоционално близък. Аргументите кой какво има, също нямат значение в случая.
Не мога да си представя какво е да си лишен от наследство, но мога да Ви уверя, че няма смисъл да драматизирате ситуацията и да предричате черно безимотно бъдеще на сина си. Повечето млади хора в София купуват само жилищата си - със заеми, ипотеки. За сам човек може да е трудно, но за двойка не е непосилно. Успех и късмет!
[/quote
Когато дядото получи инсулт, дъщеря му / лелята/ ходеше на работа тогава и грижите са били основно от неговата жена, за около година преди да почине , тя тогава още беше в ред. Ние със моят син живеем на другият край на София, той също ходи на работа, как да се грижи? Ако го бяха повикали за помощ, поне в събота и неделя, нямаше да им откаже, той обичаше дядо си. Но не го направиха. Бабата е гледана от дъщеря си, едва когато получи инсулт, това са 5/6 години, а и дъщерята вече беше пенсионерка. А, и още една подробност, че през този период от бабата и дъщерята, не живееха в София, а окръга, в къщата на съпруга на лелята. Така, а сега по въпроса колко е лесно млад човек да си купи жилище, може и за някои да е лесно, но зависи от заплатата. Синът ми е сам и с малка заплата. А аз съм с малка пенсия.Така, че не бързайте да съдите.
Fever Ray много добре го е написала - те не са чувствали сина Ви емоционално близък. Аргументите кой какво има, също нямат значение в случая.
Не мога да си представя какво е да си лишен от наследство, но мога да Ви уверя, че няма смисъл да драматизирате ситуацията и да предричате черно безимотно бъдеще на сина си. Повечето млади хора в София купуват само жилищата си - със заеми, ипотеки. За сам човек може да е трудно, но за двойка не е непосилно. Успех и късмет!
[/quote
Когато дядото получи инсулт, дъщеря му / лелята/ ходеше на работа тогава и грижите са били основно от неговата жена, за около година преди да почине , тя тогава още беше в ред. Ние със моят син живеем на другият край на София, той също ходи на работа, как да се грижи? Ако го бяха повикали за помощ, поне в събота и неделя, нямаше да им откаже, той обичаше дядо си. Но не го направиха. Бабата е гледана от дъщеря си, едва когато получи инсулт, това са 5/6 години, а и дъщерята вече беше пенсионерка. А, и още една подробност, че през този период от бабата и дъщерята, не живееха в София, а окръга, в къщата на съпруга на лелята. Така, а сега по въпроса колко е лесно млад човек да си купи жилище, може и за някои да е лесно, но зависи от заплатата. Синът ми е сам и с малка заплата. А аз съм с малка пенсия.Така, че не бързайте да съдите.
Т.е. синът не е малко дете, а работещ човек. Защо е чакал да го викат? Той не е ли ходил при дядо си, след като го е обичал (аз останах с впечатление, че двамата не са общували от години)?
Между другото, откъде е сигурно, че това жилище не е прехвърлено на дъщерята, докато синът още е бил жив и той също не е бил ок с това?
Финансовото положение на наследниците не е от значение, когато става дума за волята на наследодателя.
Между другото, откъде е сигурно, че това жилище не е прехвърлено на дъщерята, докато синът още е бил жив и той също не е бил ок с това?
Финансовото положение на наследниците не е от значение, когато става дума за волята на наследодателя.
Не съдя, а просто споделям факти, които в емоцията Ви вероятно Ви убягват. А те са, че от Ваша страна не е имало грижа към бабата и дядото - независимо дали не е поискана тая помощ или по друго стечение на обстоятелствата.
С лекота ги казвате тия 5 години грижа, все едно са дни. А не са. Друг е въпросът с разводите и издръжките и колко нечестно е само единият родител да отнася цялата грижа за дете. Но в тоя пост си говорим за друго.
Не подценявайте сина си. Може да го поощрявате да си намери по-добре платена работа, да започне втора работа, да си повиши квалификацията ... Не е казано, че е лесно, но не е невъзможно. Особено, когато човек е млад и се грижи само за себе си и няма деца. Дори и сам да не може да се справи с ипотека, нали някой ден ще си има партньорка в живота. Двама по-лесно се справят.
С лекота ги казвате тия 5 години грижа, все едно са дни. А не са. Друг е въпросът с разводите и издръжките и колко нечестно е само единият родител да отнася цялата грижа за дете. Но в тоя пост си говорим за друго.
Не подценявайте сина си. Може да го поощрявате да си намери по-добре платена работа, да започне втора работа, да си повиши квалификацията ... Не е казано, че е лесно, но не е невъзможно. Особено, когато човек е млад и се грижи само за себе си и няма деца. Дори и сам да не може да се справи с ипотека, нали някой ден ще си има партньорка в живота. Двама по-лесно се справят.
Не съдя, а просто споделям факти, които в емоцията Ви вероятно Ви убягват. А те са, че от Ваша страна не е имало грижа към бабата и дядото - независимо дали не е поискана тая помощ или по друго стечение на обстоятелствата.
С лекота ги казвате тия 5 години грижа, все едно са дни. А не са. Друг е въпросът с разводите и издръжките и колко нечестно е само единият родител да отнася цялата грижа за дете. Но в тоя пост си говорим за друго.
Не подценявайте сина си. Може да го поощрявате да си намери по-добре платена работа, да започне втора работа, да си повиши квалификацията ... Не е казано, че е лесно, но не е невъзможно. Особено, когато човек е млад и се грижи само за себе си и няма деца. Дори и сам да не може да се справи с ипотека, нали някой ден ще си има партньорка в живота. Двама по-лесно се справят.
С лекота ги казвате тия 5 години грижа, все едно са дни. А не са. Друг е въпросът с разводите и издръжките и колко нечестно е само единият родител да отнася цялата грижа за дете. Но в тоя пост си говорим за друго.
Не подценявайте сина си. Може да го поощрявате да си намери по-добре платена работа, да започне втора работа, да си повиши квалификацията ... Не е казано, че е лесно, но не е невъзможно. Особено, когато човек е млад и се грижи само за себе си и няма деца. Дори и сам да не може да се справи с ипотека, нали някой ден ще си има партньорка в живота. Двама по-лесно се справят.
Първо, бабата не е била на легло през тези 5 години.Просто поради лекият инсулт , синът ми , защото той е ходел да я вижда, /въпреки , че не е бил канен/ ми сподели , че е имала проблем с паметта и психиката.Например, твърдяла, че съседите крадат от олиото в шкафа, ей такива разни. Или не го е разпознавала винаги. Благодаря за съветите, за по-добре платената работа, ако предложите такава, на драго сърце ще приема. Това за втората работа е немислимо, защото той е язваджия , с гастрит, рефлукс, хиатална херния и в момента е кожа и кости след усложнения от ковид.Беше болнични 6 месеца. Прибира се толкова изморен от работа, че си ляга още в 8/9 вечерта. Повече не желая да се обяснявам, /въпреки, че има още детайли / , защото не ми е приятно.
Т.е. синът не е малко дете, а работещ човек. Защо е чакал да го викат? Той не е ли ходил при дядо си, след като го е обичал (аз останах с впечатление, че двамата не са общували от години)?
Между другото, откъде е сигурно, че това жилище не е прехвърлено на дъщерята, докато синът още е бил жив и той също не е бил ок с това?
Финансовото положение на наследниците не е от значение, когато става дума за волята на наследодателя.
Между другото, откъде е сигурно, че това жилище не е прехвърлено на дъщерята, докато синът още е бил жив и той също не е бил ок с това?
Финансовото положение на наследниците не е от значение, когато става дума за волята на наследодателя.
Да, звучи малко егоистична тезата, че внукът е трябвало да го викат. И понеже аз съм в подобна позиция, съм сигурна, че моят бъдещ наследодател е обезпечил приживе желаните си наследници и е лишил мен от права. Но, вероятно няма и да разбера когато се открие наследството, та съм го отписала. Какво можеш да очакваш от човек, когото не си виждал, приживе? Да се сети за теб на смъртния си одър, айде, няма нужда.
Brumm, аз съм наясно как е в закона. Моралната страна ме заинтригува в случая.
По отношение на действията, има разлика дали сделката е оформена като дарение или прехвърляне срещу гледане. В първия случай наистина е оспоримо и запазената част е лесно постижима. При възмездна сделка ще е загуба на пари, време и нерви, но има и адвокати, които това няма да го кажат и ще си приберат хонорара, а синът на авторката ще плати пари и на леля си.
А и продължаваме да си обсъждаме без изобщо да знаем този имот на кой на името е бил, нито как е оформено прехвърлянето. Аз се сещам за поне 5 различни варианта.
Синът да беше си извадил едно удостоверение за наследници и да беше отишъл да провери има ли наследство, което да търси или не.
По отношение на действията, има разлика дали сделката е оформена като дарение или прехвърляне срещу гледане. В първия случай наистина е оспоримо и запазената част е лесно постижима. При възмездна сделка ще е загуба на пари, време и нерви, но има и адвокати, които това няма да го кажат и ще си приберат хонорара, а синът на авторката ще плати пари и на леля си.
А и продължаваме да си обсъждаме без изобщо да знаем този имот на кой на името е бил, нито как е оформено прехвърлянето. Аз се сещам за поне 5 различни варианта.
Синът да беше си извадил едно удостоверение за наследници и да беше отишъл да провери има ли наследство, което да търси или не.
Предвид факта, че авторката и бившата й зълва са пенсионерки, а това се случва на възраст 60+ години, синът и братовчедът сигурно са поне връстници на демокрацията. Значи бабата и дядото най-вероятно са купили жилището или единият го е получил от родителите си. От това, което чета в закона и съдебни решения по сходни казуси май не биха могли да се разпореждат с цялото имущество, независимо на кого от двамата е било и как е придобито, заради т.н запазена част.
Обаче за покупко-продажба май няма заразена част.
Няма ли обаче някакви срокове за приемане на наследството? И ако внукът има права не трябва ли да бъде търсен?
Няма ли и някакъв срок от отваряне на наследството, в който ощетеният да си търси запазената част?
Авторски, пишеш, че двамата със сина ти живеете по квартири отделно. Като чета за наемите в София, то синът Ви би трябвало да може да плаща ипотека. Проблемът вероятно е, че няма средства за самоучастие.
Помислете за вариант да наемете двустайно жилище и да плащате един наем.
Разбирам желанието Ви да поправите една несправедливост и синът Ви, който е отраснал без баща, да получи нещо, което да му помогне поне да си закупи жилище. Пишете, че и ако сумата е малка (по данъчна оценка) няма да се занимавате.
Отделете пари за адвокат и се консултирайте с такъв. Той ще ви каже какви документи и откъде да извадите и дали има какво да търсите.
От това, което четох обаче и доколкото се ориентирам, запазената част на сина Ви би била 1/4.
Обаче за покупко-продажба май няма заразена част.
Няма ли обаче някакви срокове за приемане на наследството? И ако внукът има права не трябва ли да бъде търсен?
Няма ли и някакъв срок от отваряне на наследството, в който ощетеният да си търси запазената част?
Авторски, пишеш, че двамата със сина ти живеете по квартири отделно. Като чета за наемите в София, то синът Ви би трябвало да може да плаща ипотека. Проблемът вероятно е, че няма средства за самоучастие.
Помислете за вариант да наемете двустайно жилище и да плащате един наем.
Разбирам желанието Ви да поправите една несправедливост и синът Ви, който е отраснал без баща, да получи нещо, което да му помогне поне да си закупи жилище. Пишете, че и ако сумата е малка (по данъчна оценка) няма да се занимавате.
Отделете пари за адвокат и се консултирайте с такъв. Той ще ви каже какви документи и откъде да извадите и дали има какво да търсите.
От това, което четох обаче и доколкото се ориентирам, запазената част на сина Ви би била 1/4.
Аида, след като синът е пълнолетен, той би следвало да си движи тези въпроси с адвоката. Освен ако не е упълномощил официално майка си.
Аз не оставам с впечатление, че синът проявява активност. Авторката казва, че нямат средства, затова е добре да има предвид, че сме имали за клиенти синове с подобни активни и настоятелни майки, заради което после синовете са хвърляли на вятъра хиляди левове и по няколко години за безсмислени дела, вместо да ги вложат в нещо градивно. И накрая горчилката им става двойна, добавяйки я към тази след развода на родителите и загуба на отношенията с роднините.
Мама Ру, срокове няма.
Да не би да си чела за запазена част при завещание?
Аз не оставам с впечатление, че синът проявява активност. Авторката казва, че нямат средства, затова е добре да има предвид, че сме имали за клиенти синове с подобни активни и настоятелни майки, заради което после синовете са хвърляли на вятъра хиляди левове и по няколко години за безсмислени дела, вместо да ги вложат в нещо градивно. И накрая горчилката им става двойна, добавяйки я към тази след развода на родителите и загуба на отношенията с роднините.
Мама Ру, срокове няма.
Да не би да си чела за запазена част при завещание?
Добре де, авторката вече писа, че е наела адвокат. Работи по въпроса.
Не, още не съм наела адвокат, просто се допитах до една адвокатска кантора, да проверят в агенцията по вписванията, какво има за този апартамент, но се оказа, че не могат да помогнат, защото не знаем егн -то на лелята .
Затова ще започнем с общината - първо да се издаде копие на смърните актове и после удостоверение за наследници , надявам се, че в последното ще има ЕГН на всеки.
В удостоверението за наследници има ЕГН и имена (мисля и адрес) на всички наследници, както и на наследодателите.
Ако има извършена продажба срещу задължение за издръжка и гледане, вероятно договорът е вписан в Агенция пп вписванията, защото сделката ще е след 2000 г. От където пък може да се види адрес на имота.
Ако има извършена продажба срещу задължение за издръжка и гледане, вероятно договорът е вписан в Агенция пп вписванията, защото сделката ще е след 2000 г. От където пък може да се види адрес на имота.
Не, още не съм наела адвокат, просто се допитах до една адвокатска кантора, да проверят в агенцията по вписванията, какво има за този апартамент, но се оказа, че не могат да помогнат, защото не знаем егн -то на лелята .
Затова ще започнем с общината - първо да се издаде копие на смърните актове и после удостоверение за наследници , надявам се, че в последното ще има ЕГН на всеки.
Затова ще започнем с общината - първо да се издаде копие на смърните актове и после удостоверение за наследници , надявам се, че в последното ще има ЕГН на всеки.
Пишете с горчивина, съвсем основателно, защото сте притиснати от обстоятелствата. Понякога близките са несправедливи, много често всъщност, защото всеки гледа себе си. Но при наследяване е важен не моралът, а законът. Тук няма как някой да даде съвет как казусът са се реши справедливо и морално, опитайте се да го разберете и да не се сърдите на тези, които се опитват да са полезни със съвет.
Непременно в удостоверението ще има ЕГН на всеки от наследниците. Само ви трябва ЕГН на тези, които синът наследява.
В удостоверението за наследници има ЕГН и имена (мисля и адрес) на всички наследници, както и на наследодателите.
Ако има извършена продажба срещу задължение за издръжка и гледане, вероятно договорът е вписан в Агенция пп вписванията, защото сделката ще е след 2000 г. От където пък може да се види адрес на имота.
Ако има извършена продажба срещу задължение за издръжка и гледане, вероятно договорът е вписан в Агенция пп вписванията, защото сделката ще е след 2000 г. От където пък може да се види адрес на имота.
Благодаря !
А синът ти какво мисли по въпроса? Иска ли да търси наследство или то е по твоя идея?
Синът ми не е нито нахален, нито алчен, нито непочтен , като роднините си. Затова
предполагаше, че като му дойде времето, леля му ще има добрата воля, да му изплати неговият дял. Просто мислеше , както и аз, че така е редно.
Навремето, като се разбра, че ни се влошават отношенията с баща му, /поради системно пиене/, свекърва ми "склони" най-после да излезем на квартира с детето и баща му. Даже тя беше намерила квартирата.Това го направи, защото вероятно е предполагала, че при предстоящият развод, аз ще претендирам за едната им стая. Всеки съди за другите по себе си , нали ?
А на мен това и пред ум не ми е минавало, тогава само исках да махна от там, та дори и в мазе да живеем с детето. Както и стана... е, не беше точно мазе, а сутерен. Детето тогава беше на 1,5 месеца.След по-малко от месец, при поредното пиянски прибиране и изпит аванс с приятели, се скарахме и бащата на детето си замина в апартамента при техните, както е явно бил планът.След 2 седмици получих призовка по дело развод. Не искам да си спомням всички гнусотии, които адвоката ги беше посъветвал да напишат и в какви ли не смъртни грехове бях обвинена..и всичко това, само защото искаха да ми вземат детето. Слава богу, че вече от един месец бях започнала работа, та успях да си платя наема, детската ясла и пр. разноски.
Тъжна история. Вие сте си в правото да имате претенции, но като сте знаели с какви хора си имате работа, не е трябвало да чакате десетилетие (вероятно) за добрата воля на роднините. С такива хора не може да очаквате разбиране и почтеност. Те си гледат техния интерес, имат си техните претенции и съм сигурен че те смятат че са напълно прави, а вие сте пришълка, която е напуснала брата/сина и вие сте лошата без значение той какъв е бил. За съжаление живеем в свят на хиени и овцете биват изяждани. Затова поне научете сина си да не бъде овца, а лъв.
Няма нищо нахално и непочтено в това да си потърсиш дължимото. Изключително не добро впечатление прави определенията и обобщенията, които поставяте на хората. Това е ваше лично мнение. Тук е представена само вашата гледна точка. Доста често се опитваме да припишем на другите нашите собствени провали, така възпитаваме и децата си. Поискахте съвет, дадоха ви доста. Направете каквото е възможно, заедно със синът ви да получите каквото ви се полага, ако има такова. По написаното си личи, че цял живот живеете в омраза и обида към близките на бившия ви съпруг. Затворете тази страница, тя много отдавна не е от вашата книга. Така ще помогнете и на себе си и на сина си.
Синът ми не е нито нахален, нито алчен, нито непочтен , като роднините си. Затова
предполагаше, че като му дойде времето, леля му ще има добрата воля, да му изплати неговият дял. Просто е смятал, както и аз, че така е редно.
Навремето, като се разбра, че ни се влошават отношенията с баща му, /поради системно пиене/, свекърва ми "склони" най-после да излезем на квартира с детето и баща му. Даже тя беше намерила квартирата.Това го направи, защото вероятно е предполагала, че при предстоящият развод, аз ще претендирам за едната им стая. Всеки съди за другите по себе си , нали ?
А на мен това и пред ум не ми е минавало, тогава само исках да махна от там, та дори и в мазе да живеем с детето. Както и стана... е, не беше точно мазе, а сутерен. Детето тогава беше на 1,5 месеца.Ако някой е почтен, принципен и гледа да не нахалства, това си е за негова сметка. Факт!
Какво предполагате е едно, но какво мислят бившите ви роднини е съвсем друго. Сестрата на мъжа ти, не вижда жилището на родителите си като част от наследството на отдавна починалия си брат и неговото дете. Може да бъдеш почти сигурна в това. Ако по някаква случайност жилището е останало непрехвърлено докато бившите ти свекър и свекърва са били живи, има някакъв шанс. Но едва ли лелята е стояла със скръстени ръце като знае, че починалият ѝ брат има дете. Още повече, че не сте поддържали почти никакви отношения през годините.
Отношенията между роднини, когато става въпрос за наследства и имоти са сложни. И винаги има някой, който смята, че всичко трябва да е за него. Особено, когато хората срещу него са добри и доверчиви.
И аз самият дълги години обяснявах на майка ми, че нейният брат я гледа в очите и я лъже. Е... Спасихме нещо накрая, но защо трябваше да е така? Никой не може да отговори. Лакомията и завистта са безкрайни.
Принципно никой не може да вини собственика на имота, за това че не го разделя по равно на всички наследници. Лелята и тя има деца. Полагала грижи за родителите си през годините и това не може да се отрече. Ако нейното желание да получи имота се нарича алчност, нахалство и непочтенност, то в случая какво се явява желанието за дял на другата страна?
Няма нищо нахално и непочтено в това да си потърсиш дължимото. Изключително не добро впечатление прави определенията и обобщенията, които поставяте на хората. Това е ваше лично мнение. Тук е представена само вашата гледна точка. Доста често се опитваме да припишем на другите нашите собствени провали, така възпитаваме и децата си. Поискахте съвет, дадоха ви доста. Направете каквото е възможно, заедно със синът ви да получите каквото ви се полага, ако има такова. По написаното си личи, че цял живот живеете в омраза и обида към близките на бившия ви съпруг. Затворете тази страница, тя много отдавна не е от вашата книга. Така ще помогнете и на себе си и на сина си.
В първият си пост се въздържах от определения и характеристики на роднините на синът ми. Но бях провокирана от обвинения на на коментиращи, и реших малко да открехна завесата, зад която има още много . Вероятно ,като казвам "бабата" за бившата ми свекърва, хората предполагат, че това е една приятна, мила и добра възрастна жена. Не е така, и моля, не ми давайте морални оценки, защото не сте били в моите обувки, както се казва.
И аз смятам, че няма смисъл да се коментира от гледна точка на морал и човешки взаимоотношения. Няма как в анонимен форум, само с мнението на едната страна, да се разбере поне отчасти истината.
Но си има юридически аспект и той е свързан с наемане на адвокат, проучване от него за разпореждането с имотите на наследодателя и консултация може или не може, ако може - какво да се направи.
Законът за наследството е приет 1949 г. и е изменян за всичките тези десетилетия толкова пъти, колкото други закони ги изменят ежегодно. И това не е случайно - законът е добре написан, стабилен във времето.
Ако по закон синът на потребителката има права върху наследството на баща му и дядото/бабата, той решава дали да си ги потърси. Ако тръгне да си иска това, което му се полага, в това няма нищо неморално.
П.С. Има родители, които открито фаворизират едното си дете. На другото цял живот (още от малко) се внушава, че трябва да се помага на фаворита, че за него ще има еди-си-кой имот, а пък за Пепеляшка/о - ами ти нали си имаш, и т.н. И Пепеляшка/о просто не смеят да престъпят родителските мантри и след смъртта на родителите.
Но си има юридически аспект и той е свързан с наемане на адвокат, проучване от него за разпореждането с имотите на наследодателя и консултация може или не може, ако може - какво да се направи.
Законът за наследството е приет 1949 г. и е изменян за всичките тези десетилетия толкова пъти, колкото други закони ги изменят ежегодно. И това не е случайно - законът е добре написан, стабилен във времето.
Ако по закон синът на потребителката има права върху наследството на баща му и дядото/бабата, той решава дали да си ги потърси. Ако тръгне да си иска това, което му се полага, в това няма нищо неморално.
П.С. Има родители, които открито фаворизират едното си дете. На другото цял живот (още от малко) се внушава, че трябва да се помага на фаворита, че за него ще има еди-си-кой имот, а пък за Пепеляшка/о - ами ти нали си имаш, и т.н. И Пепеляшка/о просто не смеят да престъпят родителските мантри и след смъртта на родителите.
Излишни са оценките към непознати хора. Всеки знае живота си, а роднинските отношения са с безкрайно количество нюанси, понякога държат влага за цял живот. Става въпрос за наследство, синът е наследник, има право да потърси неговата си част. Ако междувременно роднините са действали по някакъв начин, за да го лишат, нека, който е наясно да даде съвет какво се прави в такива случаи. Всъщност, имаше съвсем добри съвети, дано авторката ги открои. Всички останали предположения прави или не са майката и синът са излишни. Всеки е в правото си да търси полагащо му се наследство, дали го има, дали не, просто трябва да знае как да разбере. Съфорумката това попита.
Не е нахалство, нито непочтеност да си търсиш това, което ти се полага по закон. Това е просто практичност.
А да се лиши близък от наследство може да е морално укоримо, но всеки, който има собственост, докато е с акъла си, може да се разпореди с нея, както намери за добре. И не е виновен онзи, който изяжда цялата баница.
Въпросът е да се изясни дали и какво се помага на сина ви. Дано успеете.
А да се лиши близък от наследство може да е морално укоримо, но всеки, който има собственост, докато е с акъла си, може да се разпореди с нея, както намери за добре. И не е виновен онзи, който изяжда цялата баница.
Въпросът е да се изясни дали и какво се помага на сина ви. Дано успеете.
Принципно никой не може да вини собственика на имота, за това че не го разделя по равно на всички наследници. Лелята и тя има деца. Полагала грижи за родителите си през годините и това не може да се отрече. Ако нейното желание да получи имота се нарича алчност, нахалство и непочтенност, то в случая какво се явява желанието за дял на другата страна?
Принципно никой не може да вини собственика на имота, за това че не го разделя по равно на всички наследници. Лелята и тя има деца. Полагала грижи за родителите си през годините и това не може да се отрече. Ако нейното желание да получи имота се нарича алчност, нахалство и непочтенност, то в случая какво се явява желанието за дял на другата страна?
Мислех, че когато родителите ти са те отгледали, изучили, гледали са и са се грижили и за децата ти, е редно един ден и ти да се грижиш за тях, или греша ? Или единствено мисълта за това, какво ще получиш е важното , а не синовният дълг ???
Лелята е много добре финансово и имотно обезпечена, както и децата ѝ. Дори има един празен апартамент собственост на лелята, който от години стои и никой не живее там. Но и дума не може да става, синът ми да ползва една стая от него и то при положение , че предложи да ѝ плаща наем. Нито вилата искаме, нито нивите и горите, а само , това, което е нарича законно запазена част само от апартамента на баба му и дядо му, като наследник на бащата.
Не знаят адреса на имота (на свекърите имот). Не знаят ЕГН на бабата и дядото. Не са посещавали, поддържали имота. Не са декларирали наследство, съответно не са плащали данъци, НО искат някой да им наплати пари!
Кой плаща данъците на този имот през десетилетията? Кой поддържа, кой плаща такса смет? Кой се занимава с ремонти по общи части?
Кой плаща данъците на този имот през десетилетията? Кой поддържа, кой плаща такса смет? Кой се занимава с ремонти по общи части?
Принципно никой не може да вини собственика на имота, за това че не го разделя по равно на всички наследници. Лелята и тя има деца. Полагала грижи за родителите си през годините и това не може да се отрече. Ако нейното желание да получи имота се нарича алчност, нахалство и непочтенност, то в случая какво се явява желанието за дял на другата страна?
Мислех, че когато родителите ти са те отгледали, изучили, гледали са и са се грижили и за децата ти, е редно един ден и ти да се грижиш за тях, или греша ? Или единствено мисълта за това, какво ще получиш е важното , а не синовният дълг ???
Лелята е много добре финансово и имотно обезпечена, както и децата ѝ. Дори има един празен апартамент собственост на лелята, който от години стои и никой не живее там. Но и дума не може да става, синът ми да ползва една стая от него и то при положение , че предложи да ѝ плаща наем. Нито вилата искаме, нито нивите и горите, а само , това, което е нарича законно запазена част само от апартамента на баба му и дядо му, като наследник на бащата.
И на мен ще ми е интересно да разбера развитието на случая.
Като си извадят удостоверение за наследници, ще имат всички ЕГН-та. И аз не знам ЕГН-тата на баба ми и дядо ми, но ги има по удостоверенията за наследници.
И пак да кажа - консултация с читав адвокат е правилният подход. Роднински взаимоотношения като описаните не са рядкост. Може да не ги интересуват гори, ниви, вили и т.н., но те може да са силна карта при преговори за (евентуална) доброволна делба. В смисъл - вие взимате ниви, ливади, вили и т.н., а ние - еди си какво. Или продаваме всичко останало и си делим парите.
Само да попитам - бившата снаха какво задължение по закон е имала да гледа и да се грижи за бившата си свекърва? Синът най-вероятно е бил непълнолетен, когато леля му е гледала баба му. Синът на бабата, т.е. таткото на наследника, не се е грижил дори за собственото си дете особено. Така че не виждам нищо неморално синът да търси наследството, което му се полага по закон. Дори да не е това, на което се надява, все нещо е останало. Колкото по-бързо се заеме адвокат с въпроса, толкова по-добре. Защото родата като нищо може нарочно да пречи на сина на потребителката да си ползва наследството, за да придобият по давност това, което все още е общо.
Без да съм юрист, ако не са правили само продажби към лелята на наследствените имоти, възможно е да се атакуват дарения на наследство, с които се накърнява запазената част на други(те) наследници.
Ако аз трябва да съветвам детето си - определено ще се опитам да го убедя да си защити интереса. Мен не ме интересува чуждият интерес, само интереса на моето дете ме вълнува, да бъде защитен както си е по закон. И не виждам нищо неморално в това.
И пак да кажа - консултация с читав адвокат е правилният подход. Роднински взаимоотношения като описаните не са рядкост. Може да не ги интересуват гори, ниви, вили и т.н., но те може да са силна карта при преговори за (евентуална) доброволна делба. В смисъл - вие взимате ниви, ливади, вили и т.н., а ние - еди си какво. Или продаваме всичко останало и си делим парите.
Само да попитам - бившата снаха какво задължение по закон е имала да гледа и да се грижи за бившата си свекърва? Синът най-вероятно е бил непълнолетен, когато леля му е гледала баба му. Синът на бабата, т.е. таткото на наследника, не се е грижил дори за собственото си дете особено. Така че не виждам нищо неморално синът да търси наследството, което му се полага по закон. Дори да не е това, на което се надява, все нещо е останало. Колкото по-бързо се заеме адвокат с въпроса, толкова по-добре. Защото родата като нищо може нарочно да пречи на сина на потребителката да си ползва наследството, за да придобият по давност това, което все още е общо.
Без да съм юрист, ако не са правили само продажби към лелята на наследствените имоти, възможно е да се атакуват дарения на наследство, с които се накърнява запазената част на други(те) наследници.
Ако аз трябва да съветвам детето си - определено ще се опитам да го убедя да си защити интереса. Мен не ме интересува чуждият интерес, само интереса на моето дете ме вълнува, да бъде защитен както си е по закон. И не виждам нищо неморално в това.
Авторке, продължаваш да не си запозната с това дали изобщо този апартамент е част от наследствената маса. Между другото, така описани, хората може и с покупко-продажба да са го прехвърлили, заради грижите, както и да са си уредили нещата с другите имоти.
Нямаш представа, че запазена част от конкретно жилище няма по закон, а е идеална част от цялото наследство (ако изобщо има такова в случая).
Но да броиш на лелята имотите и възможностите, оставя един много неприятен вкус.
Нали синът ти уж не общува с лелята, пък иска да живее в нейното жилище?
Мързеливке, вярно е, че си обидена и озлобена от бившите ти роднини, с които явно си се разделила преди поне 20-30 (може и повече) години, но твоето го удря на реваншизъм.
На всяка цена трябва да платят, независимо дали изобщо има оставено наследство, само защото имали пари.
Синът ти отиде ли да извади удостоверението за наследници? Експресната услуга се извършва веднага на място и струва 10-тина лева. От началото на темата можеше няколко пъти да го е извадил, че и да е отишъл да провери в Агенцията по вписванията дали има оставено някакво наследство, пък после мислете за предявяване на претенции.
Мандаринка, снахата се е развела с бебе на 1,5 месеца. Сега е пенсионерка. Бабата и дядото са починали последните 5 г.
Може за толкова години от наследството да не е останало нищо, но това се разбира с проверка, отнемаща едва няколко часа. И адвокат не им трябва на този етап.
Когато се изясни дали има наследство, какво и колко, тогава.
Нямаш представа, че запазена част от конкретно жилище няма по закон, а е идеална част от цялото наследство (ако изобщо има такова в случая).
Но да броиш на лелята имотите и възможностите, оставя един много неприятен вкус.
Нали синът ти уж не общува с лелята, пък иска да живее в нейното жилище?
Мързеливке, вярно е, че си обидена и озлобена от бившите ти роднини, с които явно си се разделила преди поне 20-30 (може и повече) години, но твоето го удря на реваншизъм.
На всяка цена трябва да платят, независимо дали изобщо има оставено наследство, само защото имали пари.
Синът ти отиде ли да извади удостоверението за наследници? Експресната услуга се извършва веднага на място и струва 10-тина лева. От началото на темата можеше няколко пъти да го е извадил, че и да е отишъл да провери в Агенцията по вписванията дали има оставено някакво наследство, пък после мислете за предявяване на претенции.
Мандаринка, снахата се е развела с бебе на 1,5 месеца. Сега е пенсионерка. Бабата и дядото са починали последните 5 г.
Може за толкова години от наследството да не е останало нищо, но това се разбира с проверка, отнемаща едва няколко часа. И адвокат не им трябва на този етап.
Когато се изясни дали има наследство, какво и колко, тогава.
Мързеливке, не разбирам защо е важно да се обсъждат предполагаеми морални права и задължения на роднините, след като единствено важни са фактическите законни права и задължения, които няма да знаем какви са, докато не предприемете тези стъпки, които се описаха.
Но ако трябва и аз да вляза в моралното обсъждане, не знам защо една леля, сигурно също пенсионерка, трябва да има каквито и да е морални ангажименти към вече възрастния си племенник, та даже и да го пуска под наем в нейно жилище. Тя може да се разпореди както желае със собствеността си. И аз съм леля и не отговарям за племенника си.
Но ако трябва и аз да вляза в моралното обсъждане, не знам защо една леля, сигурно също пенсионерка, трябва да има каквито и да е морални ангажименти към вече възрастния си племенник, та даже и да го пуска под наем в нейно жилище. Тя може да се разпореди както желае със собствеността си. И аз съм леля и не отговарям за племенника си.
Не могат да придобият по давност, те владеят на правно основание.
Това е ясно и никой не го твърди. Работата е там, че бабата и дядото може да са направили (поне 10) различни неща с имотите още приживе за толкова много години. Та кой кого гледал кел файда.
Темата е пусната на 15.06. За 3 дни можеше вече да са си изяснили, но явно не са. То още след смъртта на дядото ("преди доста години") е трябвало да си изяснят.
Защото родата като нищо може нарочно да пречи на сина на потребителката да си ползва наследството, за да придобият по давност това, което все още е общо.
Удостоверението за наследници в София експресно, т.е. на момента (10-ина минути чакане) е 10 лв., мисля. То за 3-5 лв. по-малко не си струва да си губиш времето да се връщаш след 3-5-7 дни.
И нека не забравяме, че повечето от изказалите се и дали съвети са се занимавали с уреждане на имотни въпроси, знаят как се вадят документи от Агенцията по вписванията, но за хора, които никога не са го правили, хич даже не е лесно и е силно притеснително. В Агенцията по вписванията ако отиде такъв незапознат и притеснителен човек и го нахокат служителки още на първото-второто гише, направо се отчайваш и си казваш "Няма да се справя!", "Отказвам се!". Между другото, след като питащата е пенсионерка, тя може да направи справките в Агенцията по вписванията, не е нужно да е синът-наследник. Всеки човек може да извади незаверени копия. Ще получи незаверени копия от документите, достатъчни са за консултацията при адвокат. Ако ще се върви към съдебно дело, адвокатът ще каже от кои документи синът-наследник да извади заверено копие, вече с удостоверението за наследници.
И нека не забравяме, че повечето от изказалите се и дали съвети са се занимавали с уреждане на имотни въпроси, знаят как се вадят документи от Агенцията по вписванията, но за хора, които никога не са го правили, хич даже не е лесно и е силно притеснително. В Агенцията по вписванията ако отиде такъв незапознат и притеснителен човек и го нахокат служителки още на първото-второто гише, направо се отчайваш и си казваш "Няма да се справя!", "Отказвам се!". Между другото, след като питащата е пенсионерка, тя може да направи справките в Агенцията по вписванията, не е нужно да е синът-наследник. Всеки човек може да извади незаверени копия. Ще получи незаверени копия от документите, достатъчни са за консултацията при адвокат. Ако ще се върви към съдебно дело, адвокатът ще каже от кои документи синът-наследник да извади заверено копие, вече с удостоверението за наследници.
Значи, родАта дава ясни сигнали, че не иска да има нищо общо с авторката и сина й. Доколко е морално, няма да коментирам, но е факт. Същата тая рода гледа болната баба. Тоя факт се омаловажава с теориите са синовен дълг. Хубаво, само че родителският дълг изисква да се обезпечи детето, което полага грижи. И вероятно са го направили.
Неглижирането на грижата с години към болната баба, както и пресмятането имотите на дъщерята, правят много лошо впечатление.
Истината може и да е болезнена, но по-добре да бъде приета и да се продължи напред. Ако пък наистина има право на наследство, честито на момчето, ще му помогне донякъде за собствено жилище.
А, и друго ми направи впечатление: толкова ли свършиха квартирите, че точно при лелята искате да набутате сина?! Ако сте били искрени в желанието си да платите, защо точно там сте искали да бъдете? Дали сте сигнал, че се нуждаете от помощ, отказана Ви е. Това ясно трябва да Ви говори, че тези хора не желаят контакт с Вас.
Неглижирането на грижата с години към болната баба, както и пресмятането имотите на дъщерята, правят много лошо впечатление.
Истината може и да е болезнена, но по-добре да бъде приета и да се продължи напред. Ако пък наистина има право на наследство, честито на момчето, ще му помогне донякъде за собствено жилище.
А, и друго ми направи впечатление: толкова ли свършиха квартирите, че точно при лелята искате да набутате сина?! Ако сте били искрени в желанието си да платите, защо точно там сте искали да бъдете? Дали сте сигнал, че се нуждаете от помощ, отказана Ви е. Това ясно трябва да Ви говори, че тези хора не желаят контакт с Вас.
Хубаво де, не искат контакт - няма да има директен контакт с толкова моралната рода, само индиректен - чрез адвокат. Ако синът на потребителката има право на част от наследството, като приключат с делби/продажби и т.н., няма повече да си контактуват дори по принуда.
Ако пък родата не си е опекла работата при прехвърляне на имотите и са решили да спестят едни пари за държавни такси, може да им излезе скъпо.
Личното ми мнение за моралната страна на двете страни в спора е, че в подобни случаи моралът е в много нюанси на сивото - няма само бяло и черно.
Ако пък родата не си е опекла работата при прехвърляне на имотите и са решили да спестят едни пари за държавни такси, може да им излезе скъпо.
Личното ми мнение за моралната страна на двете страни в спора е, че в подобни случаи моралът е в много нюанси на сивото - няма само бяло и черно.
Скрит текст:
Хубаво де, не искат контакт - няма да има директен контакт с толкова моралната рода, само индиректен - чрез адвокат. Ако синът на потребителката има право на част от наследството, като приключат с делби/продажби и т.н., няма повече да си контактуват дори по принуда.
Ако пък родата не си е опекла работата при прехвърляне на имотите и са решили да спестят едни пари за държавни такси, може да им излезе скъпо.
Ако пък родата не си е опекла работата при прехвърляне на имотите и са решили да спестят едни пари за държавни такси, може да им излезе скъпо.
Личното ми мнение за моралната страна на двете страни в спора е, че в подобни случаи моралът е в много нюанси на сивото - няма само бяло и черно.
За морал, ако добре се познават хората, иначе е просто гадаене. Не знам колко разведени жени след 100 години се връщат да гледат болни свекъри и свекърви. Синът е починал, дъщерята е жива, нормално е тя да се грижи за родителите си. Нормално за мен е и да не лишават внука от наследство, все пак е тяхна кръв, дете на починалия син, негово продължение, което едва ли има вина за развода. Доколкото разбирам, авторката не иска наследство за себе си, а това, което се полага по закон на нейния син. Нормално е момчето да има нещо наследено от баща си. Както от друга страна е нормално родителите да са се погрижили да възмездят грижите на дъщерята. Но не би трябвало да лишават момчето от всичко.
Ако правилно съм се ориентирала, запазената част на момчето, ако бащата няма друга съпруга или деца, е 1/4 от цялата наследствена маса. По този начин лелята получава 3/4, а не 1/2 и това на практика би трябвало да я възмезди за положените грижи по родителите. И ми звучи справедливо, предвид изложените обстоятелства.
Мама Ру, как го сметна 1/4?
Още повече, че изобщо не е ясно дали има открито каквото и да е наследство.
Отделно, дядото е починал преди много години и неговото наследство се дели веднъж, включвайки бабата. После наследството на бабата се дели и т.н.
Този апартамент чий е бил, кой как го е наследил не е ясно.
Мислех да коментирам и евентуално натрупалите се през годините данъци, но няма смисъл.
Още повече, че изобщо не е ясно дали има открито каквото и да е наследство.
Отделно, дядото е починал преди много години и неговото наследство се дели веднъж, включвайки бабата. После наследството на бабата се дели и т.н.
Този апартамент чий е бил, кой как го е наследил не е ясно.
Мислех да коментирам и евентуално натрупалите се през годините данъци, но няма смисъл.
Запазена част евентуално..
Казусът наистина е доста неясен, но не мисля, че е реално да се надяват на повече от запазена част, нето да претендират за повече.
Иначе да, след смъртта на бабата и дядото, ако нищо не е прехвърляно/ дарявано, то бащата и лелята биха имали равни части.
За мен е загадка защо сега се повдига въпроса с наследството на момчето, а не още при смъртта на дядото 🤔.
Познавам семейства, в които наследодателите отказват предварително да уредят кой какво ще получи и казват "Да се оправят някой ден".
Казусът наистина е доста неясен, но не мисля, че е реално да се надяват на повече от запазена част, нето да претендират за повече.
Иначе да, след смъртта на бабата и дядото, ако нищо не е прехвърляно/ дарявано, то бащата и лелята биха имали равни части.
За мен е загадка защо сега се повдига въпроса с наследството на момчето, а не още при смъртта на дядото 🤔.
Познавам семейства, в които наследодателите отказват предварително да уредят кой какво ще получи и казват "Да се оправят някой ден".
Дядото и бабата не са починали заедно. При брак съпругът наследява 1/2 и дели останалата 1/2 с децата си. Ако преживелият съпруг е съсобственик, той получава 1/2 от половината на другия и дели оставащата половина с децата си. Още там се губят сметките.
Това със запазената част при възмездно прехвърляне... И то при хипотеза, че това прехвърляне не е станало още приживе на бащата, което съвсем изменя картинката.
Всичко е празно теоритизиране, без да е ясно нищо.
Това със запазената част при възмездно прехвърляне... И то при хипотеза, че това прехвърляне не е станало още приживе на бащата, което съвсем изменя картинката.
Всичко е празно теоритизиране, без да е ясно нищо.
Ако след смъртта на дядото момчето не е заплащало данък за идеални части от имота, то най-вероятно имотът вече е бил прехвърлен на лелята. Ако тогава е наследил части от имота, при подаване на декларация в общината за наследения имот от всеки един от наследниците, щеше да му бъде открита партида, съответно да дължи данък.
Авторката щеше да спомене, ако момчето е плащало данък. Затова мисля, че имотът е прехвърлен на лелята, когато дядото и бабата са били живи. Вече въпросът е с каква сделка.
Точно това казва и тя.
Авторката щеше да спомене, ако момчето е плащало данък. Затова мисля, че имотът е прехвърлен на лелята, когато дядото и бабата са били живи. Вече въпросът е с каква сделка.
Fever Ray, преживелият съпруг дели частта на починалия по равно с децата си, т.е бабата би имала 1/2+1/6.
За останалото съм съгласна.
За останалото съм съгласна.
Независимо кой кога е починал, след като и бабата и дядото са починали вече, са ги наследили децата им (брат и сестра) поравно. Това ако не е имало разпоредителни сделки преди смъртта им в даден момент (дарения примерно, договор за гледане, формална продажба).
Но първо трябва да се съберат документите за всички имоти и заедно с удостоверението за наследници да ги разгледа читав адвокат.
Не съм юрист, ама по повод на семейни имотни дела и преди съм чела за чл. 108, 109 и 124 ГПК.
А за декларацията в общината - на практика поне в една малка община в София единият съсобственик си е подал декларация за местните данъци за 1/2 от имота (колкото има). На другия съсобственик не му е открита партида за неговата 1/2. Другият съсобственик подаде декларация и плати данък със задна дата чак когато трябваше да вади данъчна оценка за продажба (няколко години след наследяването).
Да, да добавя и още една хипотеза - апартаментът не е прехвърлен на лелята и тя коректно е описала идеалните части и съсобствеността. И данъчните са открили партида и на брата (бащата на детето на потребителката или на самото дете, ако бащата е починал преди наследяването). Но това не пречи лелята да е плащала през всичките тези години данъка на целия апартамент с идеята да го придобие по давност. Затова и пречи (не иска) да пусне племенника си да живее в него. Ако беше прехвърлен на нея апартаментът, направо щеше да отреже племенника си с аргумента, че няма собственост в жилището и то е изцяло нейно.
Но първо трябва да се съберат документите за всички имоти и заедно с удостоверението за наследници да ги разгледа читав адвокат.
Не съм юрист, ама по повод на семейни имотни дела и преди съм чела за чл. 108, 109 и 124 ГПК.
А за декларацията в общината - на практика поне в една малка община в София единият съсобственик си е подал декларация за местните данъци за 1/2 от имота (колкото има). На другия съсобственик не му е открита партида за неговата 1/2. Другият съсобственик подаде декларация и плати данък със задна дата чак когато трябваше да вади данъчна оценка за продажба (няколко години след наследяването).
Да, да добавя и още една хипотеза - апартаментът не е прехвърлен на лелята и тя коректно е описала идеалните части и съсобствеността. И данъчните са открили партида и на брата (бащата на детето на потребителката или на самото дете, ако бащата е починал преди наследяването). Но това не пречи лелята да е плащала през всичките тези години данъка на целия апартамент с идеята да го придобие по давност. Затова и пречи (не иска) да пусне племенника си да живее в него. Ако беше прехвърлен на нея апартаментът, направо щеше да отреже племенника си с аргумента, че няма собственост в жилището и то е изцяло нейно.
Независимо кой кога е починал, след като и бабата и дядото са починали вече, са ги наследили децата им (брат и сестра) поравно. Това ако не е имало разпоредителни сделки преди смъртта им в даден момент (дарения примерно, договор за гледане, формална продажба).
Но първо трябва да се съберат документите за всички имоти и заедно с удостоверението за наследници да ги разгледа читав адвокат.
Не съм юрист, ама по повод на семейни имотни дела и преди съм чела за чл. 108, 109 и 124 ГПК.
А за декларацията в общината - на практика поне в една малка община в София единият съсобственик си е подал декларация за местните данъци за 1/2 от имота (колкото има). На другия съсобственик не му е открита партида за неговата 1/2. Другият съсобственик подаде декларация и плати данък със задна дата чак когато трябваше да вади данъчна оценка за продажба (няколко години след наследяването).
Но първо трябва да се съберат документите за всички имоти и заедно с удостоверението за наследници да ги разгледа читав адвокат.
Не съм юрист, ама по повод на семейни имотни дела и преди съм чела за чл. 108, 109 и 124 ГПК.
А за декларацията в общината - на практика поне в една малка община в София единият съсобственик си е подал декларация за местните данъци за 1/2 от имота (колкото има). На другия съсобственик не му е открита партида за неговата 1/2. Другият съсобственик подаде декларация и плати данък със задна дата чак когато трябваше да вади данъчна оценка за продажба (няколко години след наследяването).
Да не съм объркала аз нещо?
Няма как. Всеки един от наследниците може да подаде декларация, в която се посочват всички останали собственици на имота. И се подава с удостоверение за наследници, така че няма как някой да бъде прескочен. За наследства след 01.01.2005 г. не подават декларации наследниците по права линия и преживелият съпруг.
Аз също съм имала случай на наследник, който не фигурираше като съсобственик, за открито през 1996 г. наследство. Тогава нямам идея как са се случвали нещата в общините.
Така се прави. Всеки един от съсобствениците може да подаде декларацията по принцип. Сега и това не се прави, не се подава декларация при покупка на имот.
Аз също съм имала случай на наследник, който не фигурираше като съсобственик, за открито през 1996 г. наследство. Тогава нямам идея как са се случвали нещата в общините.
Включвам се с въпрос, защото не разбирам. Когато купихме апартамента с мъжа ми (още бяхме гаджета) само аз отидох да подам декларация и в писах и двамата като собственици. Доколкото си спомням ми казаха, че няма нужда да ходи и той. От тогава мина доста време и и двамата си плащаме данъци за имота.
Да не съм объркала аз нещо?
Да не съм объркала аз нещо?
Така се прави. Всеки един от съсобствениците може да подаде декларацията по принцип. Сега и това не се прави, не се подава декларация при покупка на имот.
Да, Агенцията по вписванията трябва автоматично да изпрати данните за сделките в съответния отдел МДТ в съответната община. Но моят опит от миналата година, в началото на коронакризата, когато и сделки нямаше на практика, е че 3 месеца не бяха стигнали за това автоматично изпращане - от София в София. Но за купувач (нов собственик) няма проблеми - когато и да отиде в данъчното, все ще му вземат парите, дори и със задна дата от датата на придобиването.
Другият случай, за който писах, е в друга община в София - откриването на наследството е преди 6-7 години, та единият сънаследник наистина не беше вписан в данъчното, въпреки че другият е подал декларация с коректни данни за сънаследници и дялове и то в срок.
Не знам какви са правните норми, не съм правист. Надявам се, че бабата и дядото добре са си уредили нещата и авторката и синът й не получат нищо. Тук няма никаква емоционална връзка, никаква помощ от внука за бабата и дядото, нищо, само груб арогантен интерес. Ядосах се. Ами работете, купете си жилище, не посягайте там, където нищо не сте принесли.
Фрау, не съм съгласен с теб. Вината не е тяхна. Първо, как да помагаш ако не си желан. Второ, източника на проблема идва от бащата, който не е бил на място и е пиел. Сега, не изключвам, че майката също може да има вина за влошаването на отношенията с мъжа к пропиването му. Понякога когато двойката е несъвместима, отношенията стават нетърпими и хората пропадат и се пропиват. Не мога да знам, но каквото и да е било, майката е направила единственото правилно решение, а именно да си тръгне. Защото детето е щяло да живее в много лоша среда. Ако свекървята пък е подклаждала още повече напрежението, поможението вероятно е било трявмиращо. Та без значение кой е бил виновен тогава в името на едно дете това е било правилното решение. Ако башата не е бил стока по принцип, лошия избор на жената тя си го плаща цял живот. В този ред на мисли аз бих винил башата, че не се е погрижил за сина си, вероятно не го е потърсил нито веднъж приживе и не му е оставил нищо. Едно дете няма как да е виновно, че баща му е пропаднал тип и го е оставил в неравностойно положение в живота. Така че не виждам нищо лошо майката да се опита да му върне поне частично положението в живота.
При едно нормално развитие на семейството, вероятно бащата е щял да наследи този имот и да го остави на сина си. За мен проблема е че са чакали години и не са си търсили правята навреме, защото са били очаквали нормално отношение, докато реалността години наред е показвала обратното.
При едно нормално развитие на семейството, вероятно бащата е щял да наследи този имот и да го остави на сина си. За мен проблема е че са чакали години и не са си търсили правята навреме, защото са били очаквали нормално отношение, докато реалността години наред е показвала обратното.
Така че не виждам нищо лошо майката да се опита да му върне поне частично положението в живота.
Тази майка е имала време, да си преглътне егото си и да общува с роднините на сина си;за негово добро.
Да им даде ясен знак, че се интересува от тях. Така бабата и дядото (който обичал внука си) щяха да се погрижат, да не е всичко за дъщеря им. Имат и други имоти, все пак можело е да обезпечат с нещо един внук.
Авторката сама си е виновна. След смъртта на бившия си мъж е можела да прати синчето да си извади удостоверение и да разбере какво му се полага. Ако му се полага.
Това са теоретични разсъждения. На практика - как бивша снаха да контактува с дядо (примерно) на детето, който е заявил "Откъде накъде ще прилича на мен - да не би да носи моето име!" и "Не ме интересува къде ще живее (за внук става дума)!". А свекървата кълне по най-селски начин бившата снаха и внука си.
С такива хора не контактуваш - просто се опитваш да ги игнорираш и забравиш в името на собственото психическо равновесие, защото трябва да си можеш да се грижиш за детето си.
И да, можело е да наемат адвокат преди години, но и наемането на читав адвокат струва пари. Които не винаги ги има. По филмите и новините само игнорирани наследници наемат големи адвокатски кантори, за оспорване на завещание/наследство. И то по чужбината. Тук и при нас адвокатите си искат хонорарите веднага. Ако видят, че клиентът е неплатежоспособен, казват че нищо не може да се направи, накратко - пускат го по допирателната.
С такива хора не контактуваш - просто се опитваш да ги игнорираш и забравиш в името на собственото психическо равновесие, защото трябва да си можеш да се грижиш за детето си.
И да, можело е да наемат адвокат преди години, но и наемането на читав адвокат струва пари. Които не винаги ги има. По филмите и новините само игнорирани наследници наемат големи адвокатски кантори, за оспорване на завещание/наследство. И то по чужбината. Тук и при нас адвокатите си искат хонорарите веднага. Ако видят, че клиентът е неплатежоспособен, казват че нищо не може да се направи, накратко - пускат го по допирателната.
Мандаринка, смяташ ли, че подобен тип хора не си опичат така нещата, че нищо да не стигне до омразното внуче?
За какво точно да съдят такива роднини?
В закона никъде няма задължение за никого да си осигури децата и внуците, когато няма такова желание. Не се бъркайте с тези запазени части, защото има много начини те изобщо да не се запазят (вкл. при възмездна сделка с имота).
За какво точно да съдят такива роднини?
В закона никъде няма задължение за никого да си осигури децата и внуците, когато няма такова желание. Не се бъркайте с тези запазени части, защото има много начини те изобщо да не се запазят (вкл. при възмездна сделка с имота).
Аз това го знам, ама знам също така, че българинът гледа да спести от адвокат и такси. Та има вероятност да не са си опекли нещата точно поради тези причини.
Пак казвам - ако са си уредили нещата както трябва предварително, просто щяха да кажат - какви претенции имаш към апартамента, той си е наш отдавна/не е наследствен. А и се съмнявам, че са направили всичко перфектно юридически за всички наследствени имоти (земеделски и т.нар. вила в провинцията). Говорим за цялата наследствена маса - апартамент, земеделски имоти, "вила". Дори и да са оправили с договор за гледане/дарение апартамента, останалите имоти - едва ли са се погрижили. Още повече, че земеделските имоти може да са възстановени след смъртта на дядо/баба (не се знае на кого от двамата са били), за земеделските земи се получава рента, струва си да се проучи чии са били, има ли разпореждане с тях, кой е получавал рентата ежегодно всичките тези години (ако се окаже, че синът на потребителката има наследствен дял от тях). Дялове от земеделски земи се продават лесно, може да не са цял чувал пари, но все пак е нещо.
За осигуряването на наследниците - аз съм писала и преди, смятам за редно (морално) да не се лишава наследник от неговия дял. Освен в случаи като дете-нехранимайко (пияница, наркоман, престъпник и т.н.). И дори в тези случаи, ако нехранимайкото има дете/деца, те не са виновни за баща си, така че може неговия дял да се прехвърли на внуците. Това смятам за морално аз. А не - всичко или почти всичко за любимото дете, а за другото - потупване по рамото или почти нищо.
По случая на потребителката, след като препрочетох отново първоначалния ѝ пост - първо е починал башата на сина ѝ, след това - баща му (дядото), след това - майка му (бабата). Сестрата на бившия мъж (лелята на сина ѝ) твърди, че родителите ѝ (дядото и бабата) са ѝ дарили апартамента и вилата, защото ги е гледала. Т.е. дарението (не се знае в каква форма) е станало след смъртта на бащата на сина ѝ и преди смъртта на дядото (родителите на лелята са ѝ дарили, не само майка ѝ). А след смъртта на дядото синът ѝ е искал да живее в 1 стая на апартамента, но са отказвали заради бабата, че можело да иска да живее там. А сега казват, че апартаментът е дарен и от двамата (бабата и дядото).
Има неясни юридически моменти, противоречия с казаното/реченото и има крайно належаща нужда да се съпоставят документите за собственост/дарения/продажби/договори за гледане и каквото има там с удостоверението за наследници и времевата линия при наследяването и съответните дялове при сделките с апартамента и вилата. Адвокат и пак адвокат си е нужен и то добър. По-добре да се изтегли малък заем/спести за хонорара на адвоката, отколкото да се чудиш и терзаеш непрекъснато дали не са те измамили.
Пак казвам - ако са си уредили нещата както трябва предварително, просто щяха да кажат - какви претенции имаш към апартамента, той си е наш отдавна/не е наследствен. А и се съмнявам, че са направили всичко перфектно юридически за всички наследствени имоти (земеделски и т.нар. вила в провинцията). Говорим за цялата наследствена маса - апартамент, земеделски имоти, "вила". Дори и да са оправили с договор за гледане/дарение апартамента, останалите имоти - едва ли са се погрижили. Още повече, че земеделските имоти може да са възстановени след смъртта на дядо/баба (не се знае на кого от двамата са били), за земеделските земи се получава рента, струва си да се проучи чии са били, има ли разпореждане с тях, кой е получавал рентата ежегодно всичките тези години (ако се окаже, че синът на потребителката има наследствен дял от тях). Дялове от земеделски земи се продават лесно, може да не са цял чувал пари, но все пак е нещо.
За осигуряването на наследниците - аз съм писала и преди, смятам за редно (морално) да не се лишава наследник от неговия дял. Освен в случаи като дете-нехранимайко (пияница, наркоман, престъпник и т.н.). И дори в тези случаи, ако нехранимайкото има дете/деца, те не са виновни за баща си, така че може неговия дял да се прехвърли на внуците. Това смятам за морално аз. А не - всичко или почти всичко за любимото дете, а за другото - потупване по рамото или почти нищо.
По случая на потребителката, след като препрочетох отново първоначалния ѝ пост - първо е починал башата на сина ѝ, след това - баща му (дядото), след това - майка му (бабата). Сестрата на бившия мъж (лелята на сина ѝ) твърди, че родителите ѝ (дядото и бабата) са ѝ дарили апартамента и вилата, защото ги е гледала. Т.е. дарението (не се знае в каква форма) е станало след смъртта на бащата на сина ѝ и преди смъртта на дядото (родителите на лелята са ѝ дарили, не само майка ѝ). А след смъртта на дядото синът ѝ е искал да живее в 1 стая на апартамента, но са отказвали заради бабата, че можело да иска да живее там. А сега казват, че апартаментът е дарен и от двамата (бабата и дядото).
Има неясни юридически моменти, противоречия с казаното/реченото и има крайно належаща нужда да се съпоставят документите за собственост/дарения/продажби/договори за гледане и каквото има там с удостоверението за наследници и времевата линия при наследяването и съответните дялове при сделките с апартамента и вилата. Адвокат и пак адвокат си е нужен и то добър. По-добре да се изтегли малък заем/спести за хонорара на адвоката, отколкото да се чудиш и терзаеш непрекъснато дали не са те измамили.
Този адвокат ще е необходим, когато стане ясно дали изобщо има някакво наследство. Тогава ще са възможни хипотези.
На този етап ще е харчене на пари, каквито авторката писа, че нямат излишни.
За цяла седмица можеше синът да е проверил нещата сам и за малко пари.
Ако има излишни, да ходи при адвокат. Такива неориентирани клиенти са добре дошли, защото (възрастни колеги се изказват цинично по този начин) са добър източник на свежи пари поне 2 години.
Работата е там, че едно поне 10 г. нито авторката, нито синът (може и повече години, защото не ми стана ясно преди колко точно време са починали бащата и дядото), предприемат други действия, освен да говорят 1-2 пъти с лелята и да чакат някой да дойде да им даде едни пари на добра воля.
На този етап ще е харчене на пари, каквито авторката писа, че нямат излишни.
За цяла седмица можеше синът да е проверил нещата сам и за малко пари.
Ако има излишни, да ходи при адвокат. Такива неориентирани клиенти са добре дошли, защото (възрастни колеги се изказват цинично по този начин) са добър източник на свежи пари поне 2 години.
Работата е там, че едно поне 10 г. нито авторката, нито синът (може и повече години, защото не ми стана ясно преди колко точно време са починали бащата и дядото), предприемат други действия, освен да говорят 1-2 пъти с лелята и да чакат някой да дойде да им даде едни пари на добра воля.
Ами ние дадохме съвети, безплатни:
1) Синът си вади удостоверение за наследници - в общината, в която е починала баба му (последната по веригата май. Оставила е наследници - съпруг (починал) и син (починал, с наследник детето на потребителката) и дъщеря (жива).
2) Потребителката, която е пенсионерка и се предполага, че не ходи на работа и има повече свободно време в работно време от сина си, отива в Агенцията по вписванията в София и прави справка по ЕГН (ще ги има в удостоверението за наследници) за дядото, бабата, бившия съпруг и лелята (на едно гише е това). Съвет - да си носи дебитна карта, за да плаща на място на ПОС терминал, а не да ходи до банковия офис на ъгъла до Агенцията по вписванията.
3) Разглежда подробно в къщи всички справки и си вади списък с номера на нотариални актове/дарения/завещания за дадения имот - апартамент в София.
4) Някой следващ ден, рано сутрин до 9 ч. отива отново в Агенцията по вписванията, в архива в мазето, тегли си номерче, попълва молба за незаверено копие от нотариалните актове, на които си е направила списък. Пак съвет - отново с дебитна карта да отиде, за да плати таксата на гишето, а не в банковия клон извън сградата на Агенцията.
Същото упражнение трябва да го направи и за "вилата", но вече в местната Агенция по вписванията - ако каже в кой район (примерно Пловдивско, Пазарджишко, и т.н.) се намира селото, ще ѝ кажат в темата в кой град в Агенцията по вписванията трябва да направи стъпки от 2 до 4).
И има вече списък с необходимите документи за тези 2 имота. Пише си на лист с дати - коя дата кой какво е продал/дарил. Ще е изгубила 2-3 работни дни в Агенцията по вписванията и 100-ина лева за справки и копия на документи. Но това е необходим и задължителен разход, без тези документи е разтягане на локуми.
А за земеделските имоти се ходи в местната Служба по земеделието, там са данните за възстановяването на земеделските земи. Но първо и по-лесно е да намери документите за апартамента и "вилата".
1) Синът си вади удостоверение за наследници - в общината, в която е починала баба му (последната по веригата май. Оставила е наследници - съпруг (починал) и син (починал, с наследник детето на потребителката) и дъщеря (жива).
2) Потребителката, която е пенсионерка и се предполага, че не ходи на работа и има повече свободно време в работно време от сина си, отива в Агенцията по вписванията в София и прави справка по ЕГН (ще ги има в удостоверението за наследници) за дядото, бабата, бившия съпруг и лелята (на едно гише е това). Съвет - да си носи дебитна карта, за да плаща на място на ПОС терминал, а не да ходи до банковия офис на ъгъла до Агенцията по вписванията.
3) Разглежда подробно в къщи всички справки и си вади списък с номера на нотариални актове/дарения/завещания за дадения имот - апартамент в София.
4) Някой следващ ден, рано сутрин до 9 ч. отива отново в Агенцията по вписванията, в архива в мазето, тегли си номерче, попълва молба за незаверено копие от нотариалните актове, на които си е направила списък. Пак съвет - отново с дебитна карта да отиде, за да плати таксата на гишето, а не в банковия клон извън сградата на Агенцията.
Същото упражнение трябва да го направи и за "вилата", но вече в местната Агенция по вписванията - ако каже в кой район (примерно Пловдивско, Пазарджишко, и т.н.) се намира селото, ще ѝ кажат в темата в кой град в Агенцията по вписванията трябва да направи стъпки от 2 до 4).
И има вече списък с необходимите документи за тези 2 имота. Пише си на лист с дати - коя дата кой какво е продал/дарил. Ще е изгубила 2-3 работни дни в Агенцията по вписванията и 100-ина лева за справки и копия на документи. Но това е необходим и задължителен разход, без тези документи е разтягане на локуми.
А за земеделските имоти се ходи в местната Служба по земеделието, там са данните за възстановяването на земеделските земи. Но първо и по-лесно е да намери документите за апартамента и "вилата".
Горният пост е много полезен за незапознати с материята хора; към авторката на темата - последвайте стъпките и много лесно ще се изясни всичко, питайте конкретни неща и тук в темата, ще получите насоки, съвети, които, както в случая биха ви спестили средства, което е важно, ако средствата не са изобилни... Мога да добавя - много улеснява и поевтинява нещата един електронен подпис, струва 15-16 лв. за една година. С него от компютъра си синът ви или вие ще може да си направите справки, да си заявите и получите преписи и документи от Агенция по вписванията във София и във всеки град с филиал срещу 1 лев на документ. Електронният регистър за София има данни от 1998 г., т.е., ако "дарението" или каквото е, е станало след тази година, актът ще го има в ел. вариант и ще го получите веднага срещу 1 лв. и веднага ще стане ясно какво може и не може. С ел. подпис може да си заявите и получите онлайн и Удостоверението за наследници от общината (5 лв.).
Може да ползвате или единния портал, или по отделно всеки сайт на съответната служба - Агенция по вписвания, община и т. н.:
https://edelivery.egov.bg/
https://eforms.egov.bg/eforms-portal/index.xhtml
https://portal.registryagency.bg/property-register
https://usl.sofia.bg/ePortal/pages/text/services.jsf
Има вариант в сайта на Им.регистър да се влиза и с ПИК от НАП, а в единния портал с ПИК от НОИ, но не съм сигурен дали така могат да се правят справки и заявяват документи.
П.П.: Присъединявам се към съвета да си изясните и да не пренебрегвате останалото от наследствената маса. Понякога земеделски земи или вила в провинцията могат да се окажат по-ценни по принцип или конкретно за някого, вместо 1/6 , 1/3 или 1/2 от някакъв забит апартамент.
Може да ползвате или единния портал, или по отделно всеки сайт на съответната служба - Агенция по вписвания, община и т. н.:
https://edelivery.egov.bg/
https://eforms.egov.bg/eforms-portal/index.xhtml
https://portal.registryagency.bg/property-register
https://usl.sofia.bg/ePortal/pages/text/services.jsf
Има вариант в сайта на Им.регистър да се влиза и с ПИК от НАП, а в единния портал с ПИК от НОИ, но не съм сигурен дали така могат да се правят справки и заявяват документи.
П.П.: Присъединявам се към съвета да си изясните и да не пренебрегвате останалото от наследствената маса. Понякога земеделски земи или вила в провинцията могат да се окажат по-ценни по принцип или конкретно за някого, вместо 1/6 , 1/3 или 1/2 от някакъв забит апартамент.
Земеделските земи са си актив по принцип, в повечето случаи. В конкретни райони (плодородни райони или близо до големи населени места с потенциал за регулация - давам хипотетичен пример - около Цариградско/Ботевградско шосе или на изходите от Пловдив и други големи градове) дори може да са по-ценни и от панелен апартамент в непрестижен квартал на София.
А при делба и/или оспорване на дарение, предполагам (че не съм юрист) се гледа цялата наследствена маса (т.е. всички имоти/вещи и т.н.), не само конкретния имот. Пак да кажа, че не съм юрист и не претендирам, че твърдението е вярно.
А при делба и/или оспорване на дарение, предполагам (че не съм юрист) се гледа цялата наследствена маса (т.е. всички имоти/вещи и т.н.), не само конкретния имот. Пак да кажа, че не съм юрист и не претендирам, че твърдението е вярно.
Без да се правя на пророк, но "има хляб" в това наследство. Не случайно в Закона за наследството има предвидена запазена част, за (не толкова редки) случаи на очевидни предпочитания на родителите към едното дете и ощетяване на другото.
Като съберат документите за собственост и си извадят удостоверение за наследници, наистина може да напише потребителката тук накратко - кой кога е починал, кой кога с каква сделка (продажба/дарение/договор за гледане) се е разпоредил с имотите. Ние ще си почешем клавиатурите, а тя може да получи полезен съвет дали въобще има смисъл да се занимава.
П.С. В моето семейство сме оспорвали договор за гледане преди няколко десетилетия и спечелихме.
Като съберат документите за собственост и си извадят удостоверение за наследници, наистина може да напише потребителката тук накратко - кой кога е починал, кой кога с каква сделка (продажба/дарение/договор за гледане) се е разпоредил с имотите. Ние ще си почешем клавиатурите, а тя може да получи полезен съвет дали въобще има смисъл да се занимава.
П.С. В моето семейство сме оспорвали договор за гледане преди няколко десетилетия и спечелихме.
Никакъв хляб няма в това наследство на 99%.
Бяхме замесени чрез наши роднини в подобна наследствена каша. Понеже ние имаме много близки адвокати, които са доста мастити в наследствените дела, ги свързахме с роднините. Документи, институции, разговори, съветваници. Преди да стигнем до адвокатите очаквания от сорта на "10г. плащане на данъци на имота и хоп съдиш ги и го получаваш", после пък, ако дядото бил починал преди емнайста година, че Х% от имота била тяхна, пък запазени части, пък какви ли не дивотии. Дробиха на n-на брой части, смятаха. Всички отстрани ги окуражаваха, но адвокатите видяха документите и казаха, че обикновено при такива сделки се действа чрез адвокат и нотариус, които така изпипваш нещата, че са бетон. Така и стана след проверки (не си спомням вече колко на брой бяха). Пиха една студена вода и толкова.
Нали не си представяте, че лелята се е нанесла неправомерно, без да има документи, направила е ремонт за този, дето духа и само чака авторката да я съди. Ще я осъди, ама вероятно не в този живот.
Тогава си спомням, че нашите адвокати казаха, че има някакъв минимален, ама минимален шанс, но като изчислиха разходите, които не бяха по силите на кандидат-наследниците и всички си седнаха на д-то. Понякога е хубаво да знаеш кои битки са по силите ти.
Бащата не е осигурил сина си, бабата и дядото са преценили, че всичко трябва да остане на лелята и децата й и толкова. Сигурна съм, че са се подковали добре. Авторката да приема факта и да търсят начин синът сам да се осигури след време.
edit: да не съм лош проток, но лелята е започнала да действа с документите още в момента на смъртта на брат си, защото ѝ е било ясно накъде тръгват нещата и докъде могат да стигнат. Помнете ми думата, но нещата са оправени още в онзи далечен момент. В случая на нашите познати е започнато да се действа точно така. Още в същия месец, за да не губят време. И са ги баламосвали със същите глупости- "чакай сега, баба ти и дядо ти са още живи, нека да видим, никой няма да е ощетен, нека мине този тежък момент и докато за едните моментът е бил тежък, то другите са си опекли работата. Всичко лъсна след смъртта на бабата (и тук последна в редицата).
Бяхме замесени чрез наши роднини в подобна наследствена каша. Понеже ние имаме много близки адвокати, които са доста мастити в наследствените дела, ги свързахме с роднините. Документи, институции, разговори, съветваници. Преди да стигнем до адвокатите очаквания от сорта на "10г. плащане на данъци на имота и хоп съдиш ги и го получаваш", после пък, ако дядото бил починал преди емнайста година, че Х% от имота била тяхна, пък запазени части, пък какви ли не дивотии. Дробиха на n-на брой части, смятаха. Всички отстрани ги окуражаваха, но адвокатите видяха документите и казаха, че обикновено при такива сделки се действа чрез адвокат и нотариус, които така изпипваш нещата, че са бетон. Така и стана след проверки (не си спомням вече колко на брой бяха). Пиха една студена вода и толкова.
Нали не си представяте, че лелята се е нанесла неправомерно, без да има документи, направила е ремонт за този, дето духа и само чака авторката да я съди. Ще я осъди, ама вероятно не в този живот.
Тогава си спомням, че нашите адвокати казаха, че има някакъв минимален, ама минимален шанс, но като изчислиха разходите, които не бяха по силите на кандидат-наследниците и всички си седнаха на д-то. Понякога е хубаво да знаеш кои битки са по силите ти.
Бащата не е осигурил сина си, бабата и дядото са преценили, че всичко трябва да остане на лелята и децата й и толкова. Сигурна съм, че са се подковали добре. Авторката да приема факта и да търсят начин синът сам да се осигури след време.
edit: да не съм лош проток, но лелята е започнала да действа с документите още в момента на смъртта на брат си, защото ѝ е било ясно накъде тръгват нещата и докъде могат да стигнат. Помнете ми думата, но нещата са оправени още в онзи далечен момент. В случая на нашите познати е започнато да се действа точно така. Още в същия месец, за да не губят време. И са ги баламосвали със същите глупости- "чакай сега, баба ти и дядо ти са още живи, нека да видим, никой няма да е ощетен, нека мине този тежък момент и докато за едните моментът е бил тежък, то другите са си опекли работата. Всичко лъсна след смъртта на бабата (и тук последна в редицата).
А може и още след развода на сина да са оправени имотните въпроси.
Много такива случаи има, за да не стигне нещо до детето на бившата снаха (това, че е дете на сина, не се отчита). Или пък, за да не остане на сина-пияница, който да изпие наследството (никой родител не очаква детето му да се спомине преди него, но може да са се страхували за съдбата на придобитото от тях).
Много такива случаи има, за да не стигне нещо до детето на бившата снаха (това, че е дете на сина, не се отчита). Или пък, за да не остане на сина-пияница, който да изпие наследството (никой родител не очаква детето му да се спомине преди него, но може да са се страхували за съдбата на придобитото от тях).
А може и още след развода на сина да са оправени имотните въпроси.
Много такива случаи има, за да не стигне нещо до детето на бившата снаха (това, че е дете на сина, не се отчита). Или пък, за да не остане на сина-пияница, който да изпие наследството (никой родител не очаква детето му да се спомине преди него, но може да са се страхували за съдбата на придобитото от тях).
Много такива случаи има, за да не стигне нещо до детето на бившата снаха (това, че е дете на сина, не се отчита). Или пък, за да не остане на сина-пияница, който да изпие наследството (никой родител не очаква детето му да се спомине преди него, но може да са се страхували за съдбата на придобитото от тях).
Нищо чудно още при развода да са оправени документално нещата и да са заблуждавали авторката и сина ѝ, за да е всичко мирно и кротко до смъртта на последния във веригата. И в един момент "вземи тази чаша студена водица и чао".
Във въпросния случай им изкараха всички документи и "сделки" по дати и часове. Кой къде е ходил, какви документи е подписвал, кои са присъствали. Бяха правили такива врътки, че за единия дял бяха преминали и през фиктивна покупко-продажба, за да елиминират запазени части и т.н. Адвокатите само се усмихваха и казаха, че колегите, които да ги съветвали, са си свършили работата перфектно.
Не казвам да не проверявате нищо, напротив, разчепкайте случая, но се подгответе за вариант, в който всичко е толкова добре замислено и уредено, че Вие нямате полезен ход.
То не се иска особена хитрост или кой знае колко голяма мисъл бабата и дядото да прехвърлят на дъщеря си апартамента с издръжка и гледане...
Авторката и синът й, доколкото разбирам, не са правили никакви проверки за този имот през годините. Развеждат се и въпросът не е решен, после почива бащата и те пак не се интересуват от съдбата на този имот, дядото и той си отива, авторката и сина й само отварят плахо дума, биват забаламосани и пак си траят и чак след смъртта на бабата се усещат, че май имат някакъв дял от имота. Нали се сещате, че това време е златно за лелята?
Разбира се, че има и такъв вариант като описания, дори е доста вероятен. Зависи от интелигентността на сестрата (лелята) и бабата/дядото. Да са наясно, че е по-добре да дадат едни пари на адвокат/и и да са сигурни, че ще прецакат сина си и внучето от негова страна.
Което е особено морално. А междувременно, при кратките свиждания с внука, му баят колко го обичат. И детето, дори като възрастен, остава подвластен на тази мантра за любовта на баба и дядо и дори приема на емоционално ниво това, че са го оставили без нищо от тях, въпреки голямата любов.
Аз имам въпрос към потребителката (ако още чете) - кога е починал дядото и негови ли са били (негово наследство) земеделските земи?
Което е особено морално. А междувременно, при кратките свиждания с внука, му баят колко го обичат. И детето, дори като възрастен, остава подвластен на тази мантра за любовта на баба и дядо и дори приема на емоционално ниво това, че са го оставили без нищо от тях, въпреки голямата любов.
Аз имам въпрос към потребителката (ако още чете) - кога е починал дядото и негови ли са били (негово наследство) земеделските земи?
На какво пък основание е трябвало авторката да проверява имота след смъртта на бившия си, когато явно собствениците са били живи?
И защо подкокоросвате авторката, че бившата зълва стои зад някакви машинации?
Бабата и/или дядото (който е бил собственик) е можел сам да реши как да се разпореди приживе с имотите си.
Докато не стане ясно на кого е бил имотът, на кого е сега и другите подробности, всичко е само празни приказки.
И защо подкокоросвате авторката, че бившата зълва стои зад някакви машинации?
Бабата и/или дядото (който е бил собственик) е можел сам да реши как да се разпореди приживе с имотите си.
Докато не стане ясно на кого е бил имотът, на кого е сега и другите подробности, всичко е само празни приказки.
Без да коментирам кое е морално и кое не, повод да се включа е последния пост, в който се говори за златно време за лелята. За какви схеми говорите, когато бившия съпруг на авторката умира преди родителите си. Т. е. Синът му наследява само това, което е останало от баща му, а очевидно това е едно нищо. Родителите на починалия баща са били живи и наследство от тях не се открива към датата на смъртта на сина им. Всеки собственик има право да се разпорежда с имуществото си както намери за добре. Не пълнете главата на авторката с истории за схеми, зли лели и хищни адвокати.
П. с сега виждам, че и Fever ray е писала преди мен същото.
П. с сега виждам, че и Fever ray е писала преди мен същото.
Празни приказки са, да, но се основават на доста често срещани ситуации. Бабата/дядото заедно с щерката - кой е бил инициаторът няма значение по същество, правят всичко необходимо да прецакат внучето от страна на сина.
Но бих се учудила всички имоти (апартамент, вила и земеделски земи) да са с договор за гледане. Ако едното е било с договор за гледане, другите може да са били с дарение, подчертавам може, че не е сигурно. Може направо на внуците от страна на щерката (лелята) да са прехвърляли по един или друг начин.
И от моралната страна на казуса, като се дава съвет на потребителката да каже на сина си да работи повече, че да си купи жилище, същото можем да кажем и за децата на лелята - и за тях не е нужно баба/дядо да ги осигуряват с наследство, те също могат да работят и да се осигурят сами.
И още един практически съвет към потребителката - съберете си документите и проверете може ли да се направи нещо, но при всички случаи дано да успеете да убедите сина си да не възприема леля си и братовчедите си като роднини. Щом се държат към него като към чужд, са му роднини само юридически, не и фактически. Защото, по стечение на обстоятелствата, в един момент може да се открие наследство от роднина на бабата/дядото (брат/сестра/чичо/леля) и да се наложи пак да се срещне с родАта (леля/братовчеди), та нека тогава да не се оставя да го баламосват с приказки за роднинство и т.н.
Но бих се учудила всички имоти (апартамент, вила и земеделски земи) да са с договор за гледане. Ако едното е било с договор за гледане, другите може да са били с дарение, подчертавам може, че не е сигурно. Може направо на внуците от страна на щерката (лелята) да са прехвърляли по един или друг начин.
И от моралната страна на казуса, като се дава съвет на потребителката да каже на сина си да работи повече, че да си купи жилище, същото можем да кажем и за децата на лелята - и за тях не е нужно баба/дядо да ги осигуряват с наследство, те също могат да работят и да се осигурят сами.
И още един практически съвет към потребителката - съберете си документите и проверете може ли да се направи нещо, но при всички случаи дано да успеете да убедите сина си да не възприема леля си и братовчедите си като роднини. Щом се държат към него като към чужд, са му роднини само юридически, не и фактически. Защото, по стечение на обстоятелствата, в един момент може да се открие наследство от роднина на бабата/дядото (брат/сестра/чичо/леля) и да се наложи пак да се срещне с родАта (леля/братовчеди), та нека тогава да не се оставя да го баламосват с приказки за роднинство и т.н.
Аз пък намирам наличието на запазена част за всеки наследник за справедливо и морално - точно заради склонността на някои наследодатели да фаворизират един от наследниците си и да пренебрегват другия. В повечето от случаите пренебрегнатият не го е заслужил по никакъв начин (не е нехранимайко, престъпник, наркоман, пияндурник и т.н.). Казано накратко - доста родители обичат и фаворизират едното си дете, за сметка на другото.
И да не бъда голословна, ще кажа, че съм единствено дете и това не ме засяга лично. Но имам достатъчно много приятели и познати, при които е така.
И да не бъда голословна, ще кажа, че съм единствено дете и това не ме засяга лично. Но имам достатъчно много приятели и познати, при които е така.
Празни приказки са, да, но се основават на доста често срещани ситуации. Бабата/дядото заедно с щерката - кой е бил инициаторът няма значение по същество, правят всичко необходимо да прецакат внучето от страна на сина.
Скрит текст:
Но бих се учудила всички имоти (апартамент, вила и земеделски земи) да са с договор за гледане. Ако едното е било с договор за гледане, другите може да са били с дарение, подчертавам може, че не е сигурно. Може направо на внуците от страна на щерката (лелята) да са прехвърляли по един или друг начин.
И от моралната страна на казуса, като се дава съвет на потребителката да каже на сина си да работи повече, че да си купи жилище, същото можем да кажем и за децата на лелята - и за тях не е нужно баба/дядо да ги осигуряват с наследство, те също могат да работят и да се осигурят сами.
И още един практически съвет към потребителката - съберете си документите и проверете може ли да се направи нещо, но при всички случаи дано да успеете да убедите сина си да не възприема леля си и братовчедите си като роднини. Щом се държат към него като към чужд, са му роднини само юридически, не и фактически. Защото, по стечение на обстоятелствата, в един момент може да се открие наследство от роднина на бабата/дядото (брат/сестра/чичо/леля) и да се наложи пак да се срещне с родАта (леля/братовчеди), та нека тогава да не се оставя да го баламосват с приказки за роднинство и т.н.
Не съм прекият наследник на едните ми баба и дядо, но цирковете, които устрои родАта (братовчеди) при разчистване на наследството, са ми достатъчни да въздъхна с облегчение, че остават само 1-2 дребни имота, по повод на които ще се наложи в един момент, може би, да се срещам и занимавам с тях. Но със забележката, че имам жилище и не завися от вече оправеното наследство за покрив над главата си.
И от моралната страна на казуса, като се дава съвет на потребителката да каже на сина си да работи повече, че да си купи жилище, същото можем да кажем и за децата на лелята - и за тях не е нужно баба/дядо да ги осигуряват с наследство, те също могат да работят и да се осигурят сами.
И още един практически съвет към потребителката - съберете си документите и проверете може ли да се направи нещо, но при всички случаи дано да успеете да убедите сина си да не възприема леля си и братовчедите си като роднини. Щом се държат към него като към чужд, са му роднини само юридически, не и фактически. Защото, по стечение на обстоятелствата, в един момент може да се открие наследство от роднина на бабата/дядото (брат/сестра/чичо/леля) и да се наложи пак да се срещне с родАта (леля/братовчеди), та нека тогава да не се оставя да го баламосват с приказки за роднинство и т.н.
Не съм прекият наследник на едните ми баба и дядо, но цирковете, които устрои родАта (братовчеди) при разчистване на наследството, са ми достатъчни да въздъхна с облегчение, че остават само 1-2 дребни имота, по повод на които ще се наложи в един момент, може би, да се срещам и занимавам с тях. Но със забележката, че имам жилище и не завися от вече оправеното наследство за покрив над главата си.
Истината е, че си нямате на идея на какво са способни хората заради един имот. За имот забравят за братя, сестри, родители, морал и т.н. Особено, ако става дума за хОра, които финансово няма как да си осигурят имот. Страшно е!
Авторката да си провери нещата, но явно още бащата не е преценил, че е хубаво да осигури сина си, после какво остава за бабата, дядото и лелята. Затова в такива ситуации е хубаво да се осигуриш сам и да теглиш една майна на всички лели, чичовци, баби и дядовци, но този лукс може да си го позволиш, ако имаш пари. Ако нямаш, започваш да търсиш кой какво ти е завещал и ако не е, започваш да търсиш начини да се съдите и става едно пълно мазало.
Съветът синът да работи повече или да се преквалифицира беше от мен.
Само не разбрах защо братовчедите да работят повече - те, по думите на авторката, няма смисъл да се напъват. Имали са любящи баба и дядо, имали са майка, дето им е осигурила жилища. Ако искат - ще се напъват, ако искат - няма.
Тук коментираме дали синът има наследство от баща си или от тоя баща не е имало какво да се наследява.
Реално синът не е бил част от семейството, нищо чудно и нелогично бабата и дядото да оставят на другите си внуци, които са чувствали като такива. В края на краищата, собствениците решават на кого да оставят имуществото си.
Та, не с лошо дадох съвета майката да не внушава на сина си безпомощност. Освен това, нали тоя син вероятно ще има партньорка в живота? За двама е по-лесно да се сдобият с жилище.
Идеята е, че колкото по-малко очаквания има човек да му оправи живота, по-малко разочарования ще има.
П.п.:
1. Едните ни баба и дядо си приписаха къщата на братовчедите ни.
2. От другата страна родАта пък имаха свободен апартамент в града, в който следвах, по време, когато майка ми беше безработна и ме издържаше баща ми пенсионер.
Жилище си купих едва, след като имах сериозен партньор. 100 % на кредит.
Само не разбрах защо братовчедите да работят повече - те, по думите на авторката, няма смисъл да се напъват. Имали са любящи баба и дядо, имали са майка, дето им е осигурила жилища. Ако искат - ще се напъват, ако искат - няма.
Тук коментираме дали синът има наследство от баща си или от тоя баща не е имало какво да се наследява.
Реално синът не е бил част от семейството, нищо чудно и нелогично бабата и дядото да оставят на другите си внуци, които са чувствали като такива. В края на краищата, собствениците решават на кого да оставят имуществото си.
Та, не с лошо дадох съвета майката да не внушава на сина си безпомощност. Освен това, нали тоя син вероятно ще има партньорка в живота? За двама е по-лесно да се сдобият с жилище.
Идеята е, че колкото по-малко очаквания има човек да му оправи живота, по-малко разочарования ще има.
П.п.:
1. Едните ни баба и дядо си приписаха къщата на братовчедите ни.
2. От другата страна родАта пък имаха свободен апартамент в града, в който следвах, по време, когато майка ми беше безработна и ме издържаше баща ми пенсионер.
Жилище си купих едва, след като имах сериозен партньор. 100 % на кредит.
Именно. Очакванията в ситуацията се разминават с реалността. Авторката е била с нагласата, че синът ще получи 1/2 от апартамента + кредит ще си купи негово жилище и е супер разочарована от една страна. От друга страна, явно нямат достатъчно финанси със сина, което е по-важното и тя започва битка за тази 1/2, за да се докопа до нещо, което би могло да им помогне.
В случая нагласата е била грешна. По-скоро е трябвало да подготви сина, че няма да получи нищо, а ако нещо получи, то ще е добре дошло.
Тези отношения са толкова ужасни, че обикновено изваждат най-лошите черти на човек на показ. Не в конкретния случай, по принцип.
В случая нагласата е била грешна. По-скоро е трябвало да подготви сина, че няма да получи нищо, а ако нещо получи, то ще е добре дошло.
Тези отношения са толкова ужасни, че обикновено изваждат най-лошите черти на човек на показ. Не в конкретния случай, по принцип.
Аз пък намирам наличието на запазена част за всеки наследник за справедливо и морално - точно заради склонността на някои наследодатели да фаворизират един от наследниците си и да пренебрегват другия.
Имотът е на собственика, докато е жив и той с нищо не е длъжен да осигурява или обича всички свои наследници.
Няма сила на света, която да ме накара да оставя нещо на сина си, който е пиянде и насилник, защото евентуално да има за децата му някой ден, дори да съм ги видяла последно преди 30+ години, когато са били на 1,5 месеца.
Писах и по-горе, запазена част не означава това, което си представят масово лаиците.
Правото не се основава на някакви идеализирани представи и повечето писани и последната страница вече влязоха в сферата на фантазиите и може още да объркат авторката.
Дали пък синът, след като е вече възрастен и живее отделно от майка си, не си е направил вече съответните проверки и затова да не рови повече. Просто да не се отчита на майка си.
Имали сме много такива клиентки, които хвърлят пари от малките си пенсии да ровят неща, които децата им отдавна са си изяснили и после същите деца идват да се разправят с нас защо взимаме парите на майките им.
Скрит текст:
Имотът е на собственика, докато е жив и той с нищо не е длъжен да осигурява или обича всички свои наследници.
Няма сила на света, която да ме накара да оставя нещо на сина си, който е пиянде и насилник, защото евентуално да има за децата му някой ден, дори да съм ги видяла последно преди 30+ години, когато са били на 1,5 месеца.
Писах и по-горе, запазена част не означава това, което си представят масово лаиците.Аз пък намирам наличието на запазена част за всеки наследник за справедливо и морално - точно заради склонността на някои наследодатели да фаворизират един от наследниците си и да пренебрегват другия.
Имотът е на собственика, докато е жив и той с нищо не е длъжен да осигурява или обича всички свои наследници.
Няма сила на света, която да ме накара да оставя нещо на сина си, който е пиянде и насилник, защото евентуално да има за децата му някой ден, дори да съм ги видяла последно преди 30+ години, когато са били на 1,5 месеца.
Правото не се основава на някакви идеализирани представи и повечето писани и последната страница вече влязоха в сферата на фантазиите и може още да объркат авторката.
Съветът синът да работи повече или да се преквалифицира беше от мен.
Само не разбрах защо братовчедите да работят повече - те, по думите на авторката, няма смисъл да се напъват. Имали са любящи баба и дядо, имали са майка, дето им е осигурила жилища. Ако искат - ще се напъват, ако искат - няма.
Тук коментираме дали синът има наследство от баща си или от тоя баща не е имало какво да се наследява.
Реално синът не е бил част от семейството, нищо чудно и нелогично бабата и дядото да оставят на другите си внуци, които са чувствали като такива. В края на краищата, собствениците решават на кого да оставят имуществото си.
И аз да отговоря - запазената част от наследството (която е по-малка, доколкото знам, примерно в случая от 1/2 за всяко дете) е включена в закона за справедливост. Правото (не като наука) означава и "правилно", та в случая наличието на запазена част е израз на "правилното". Ако не бяха правени фиктивни сделки с цел заобикаляне на закона, внукът би трябвало да наследи поне запазената си част от цялото и всяко отделно имущество, включително въпросния апартамент. Т.е. от гледна точка на справедливостта и двата клона внуци имат еднакво право и еднакъв дял. Но бабата и дядото са осигурили дъщеря си и нейните деца, така че те да могат да не се напъват да работят, а синът на потребителката (който им е също толкова внук) да пие една студена вода и да бачка. Това аз не намирам за реципрочно отношение, нито пък за справедливо. Ако синът на бабата и дядото е бил пияница, то неговият син не е, а е бил едно нормално дете, младеж и внук. Така че прецаквайки го като наследник, не ще да е било защото ще пропилее наследството.
Хора, от къде тръгна темата, до къде стигна. Егати сметкаджийската история. Собственик на недвижим имот може да направи с него каквото си реши, без значение честно ли е или не е. При жив собственик наследство няма. При починал собственик законът е уреден. Какво тръгнахте да давате наклон на хората на кого да си оставят къщата или кладенеца? То дори темата не е за това, а и никой не видях да иска съвет дали да си остави имотите на щерката или сина.
За да не е оффтопик, ще кажа нещо, което никой не каза - проверете кой е текущия собсветик на имота и по какъв начин е придобит. Дали синът Ви заслужава или не, не се урежда със закон и законът не се интересува (за жалост... Иначе щях да имам доста имоти).
За да не е оффтопик, ще кажа нещо, което никой не каза - проверете кой е текущия собсветик на имота и по какъв начин е придобит. Дали синът Ви заслужава или не, не се урежда със закон и законът не се интересува (за жалост... Иначе щях да имам доста имоти).
И аз да кажа - уф, пак ли!
Именно за да е справедливо, законът е ограничил възможността бъдещият наследодател да се разпорежда приживе изцяло и неограничено с имуществото си чрез безвъзмездни сделки (завещание, дарение) в полза както на част от наследниците си по закон, така и в полза на трети лица, като е въведен запазен дял за наследници по закон и възможността да се оспорват тези сделки при накърняване на този запазен дял. Никой не ограничава възможността на хората да извършват възмездни сделки с имуществото си - т.е. да продават, да заменят (примерно голямо срещу малко плюс доплащане на разликата, и т.н.).
Тези така често срещани дарения само за част от наследниците по закон, както и уж възмездните договори за гледане и издръжка или фиктивна продажба (на практика пари не се плащат на продавача) са най-обикновено нарушение на закона или пък това, което юристите наричат "шиканиране". Законът е ясен - не можеш с дарение или със завещание да оставиш бъдещото си наследство само на един или част от наследниците си по закон. Този договор за гледане и издръжка дали пък не се покрива от задълженията на деца/внуци по Семейния кодекс? Деца и внуци са задължени да гледат родители/баба и дядо по закон, по Семейния кодекс, та за какво точно е този договор за издръжка и гледане?
Тук въздигнахме в неотменимо човешко право нарушаването на закона.
Именно за да е справедливо, законът е ограничил възможността бъдещият наследодател да се разпорежда приживе изцяло и неограничено с имуществото си чрез безвъзмездни сделки (завещание, дарение) в полза както на част от наследниците си по закон, така и в полза на трети лица, като е въведен запазен дял за наследници по закон и възможността да се оспорват тези сделки при накърняване на този запазен дял. Никой не ограничава възможността на хората да извършват възмездни сделки с имуществото си - т.е. да продават, да заменят (примерно голямо срещу малко плюс доплащане на разликата, и т.н.).
Тези така често срещани дарения само за част от наследниците по закон, както и уж възмездните договори за гледане и издръжка или фиктивна продажба (на практика пари не се плащат на продавача) са най-обикновено нарушение на закона или пък това, което юристите наричат "шиканиране". Законът е ясен - не можеш с дарение или със завещание да оставиш бъдещото си наследство само на един или част от наследниците си по закон. Този договор за гледане и издръжка дали пък не се покрива от задълженията на деца/внуци по Семейния кодекс? Деца и внуци са задължени да гледат родители/баба и дядо по закон, по Семейния кодекс, та за какво точно е този договор за издръжка и гледане?
Тук въздигнахме в неотменимо човешко право нарушаването на закона.
Няма такова нещо като "бъдещ наследодател". Или си наследник, тоест собственик, или не си. Собственикът може да решава, всички останали не могат. Но да, съгласна съм, че хора, които не са собственици, не трябва да се разпореждат с даден имот, защото иначе не е честно.
И аз си мислех, че това е форумът на бг-мама, а не на лекс.бг, където си пишат с точни юридически термини. Та в този смисъл и написах "бъдещ" за наследодател, иначе е ясно - наследодател ставаш след като умреш.
Наистина прочетете Закона за наследството, полезно е за ограничаване на его-то на собствениците (в смисъл на твърдения - Аз съм собственик и мога да правя каквото си искам с имота!). Има много допълнителни юридически тънкости, в други закони, в съдебна практика, но този закон е добро начално четиво за обща култура. За повече от обща култура - или имаш юридическо образование и не си пропускал много лекции, или се обръщаш към адвокат, който не гледа само 2-3-4 години да цоца от теб хонорари с крайно съмнителен резултат.
В нет-а попаднах на такова питане от обикновен човек - Дядо/чичо (с една дума роднина-наследодател) е завещал/дарил апартамента си на негова колежка, какво мога да направя? Та и за такива случаи, примерно, не само за наследници по закон, са написани тези "ограничителни" за някои членове и алинеи в Закона за наследството.
Наистина прочетете Закона за наследството, полезно е за ограничаване на его-то на собствениците (в смисъл на твърдения - Аз съм собственик и мога да правя каквото си искам с имота!). Има много допълнителни юридически тънкости, в други закони, в съдебна практика, но този закон е добро начално четиво за обща култура. За повече от обща култура - или имаш юридическо образование и не си пропускал много лекции, или се обръщаш към адвокат, който не гледа само 2-3-4 години да цоца от теб хонорари с крайно съмнителен резултат.
В нет-а попаднах на такова питане от обикновен човек - Дядо/чичо (с една дума роднина-наследодател) е завещал/дарил апартамента си на негова колежка, какво мога да направя? Та и за такива случаи, примерно, не само за наследници по закон, са написани тези "ограничителни" за някои членове и алинеи в Закона за наследството.
Аз пък ще посъветвам обратното - хора, които нямат нужното образование, по-добре да не четат закони. За четенето - ще го прочетат, но какво ще разберат?! В ЮФ не ни учат да четем законите, а да ги тълкуваме. Та хора, които не са юристи, съвсем ще се объркат при четенето, защото нямат идея как се тълкуват текстовете и как се прилагат на практика.
Аз пък ще посъветвам обратното - хора, които нямат нужното образование, по-добре да не четат закони. За четенето - ще го прочетат, но какво ще разберат?! В ЮФ не ни учат да четем законите, а да ги тълкуваме. Та хора, които не са юристи, съвсем ще се объркат при четенето, защото нямат идея как се тълкуват текстовете и как се прилагат на практика.
Моите деца носят за презиме името на дядо си, който почина през 2001, а те са родени 2010 и 2014. Два състава в два съда в различни градове намериха, че в такъв случай не е нужно съгласието му. На други места, дори в същия съд, но друг състав е отхвърлил подобна молба.
И аз, подобно на Аида и като дългогодишен юрист, ще кажа, че четенето на закона от лаици води до такива погрешни очаквания и действия, че после оправянето е оле-мале. Тази тема ми показа достатъчно колко заблуди произлизат от това, че всеки се смята за разбирач след малко четене оттук-оттам.
Аз пък твърдя, че за обща култура е добре да се прочетат основни закони. Само за обща култура. За да знаеш как да си защитиш правата в дадени случаи, като естествено се обърнеш към юрист за по-меродавно мнение. Ако потребителката, създала тази тема, беше попрочела на вентилатор Закона за наследството, отдавна щеше да се е обърнала към адвокат. За професионално мнение.
И не знам какво точно обучават в ЮФ, но резултатите от това обучение хич не са обнадеждаващи. Поне по мои лични впечатления. И за да не се позовавам само на лични впечатления, които нямат никаква тежест, разбира се, последно в Лекс.бг новина - 80% от явилите се на писмен изпит - тест за адвокати не са стигнали изискуемия минимум, който е 70% верни отговори. И решаването на казуси не е включено в този резултат. Практикуващ от години адвокат, явяващ се на изпит за нотариус, получава оценка 2,38. Та се чудя какви ли съвети е давал на клиентите си по дела, свързани с имоти. И пак лично мнение - на мои колеги-юристи: изпитът за адвокати не е особено труден. Но пак 80% от завършилите юристи, не могат да го минат.
И не знам какво точно обучават в ЮФ, но резултатите от това обучение хич не са обнадеждаващи. Поне по мои лични впечатления. И за да не се позовавам само на лични впечатления, които нямат никаква тежест, разбира се, последно в Лекс.бг новина - 80% от явилите се на писмен изпит - тест за адвокати не са стигнали изискуемия минимум, който е 70% верни отговори. И решаването на казуси не е включено в този резултат. Практикуващ от години адвокат, явяващ се на изпит за нотариус, получава оценка 2,38. Та се чудя какви ли съвети е давал на клиентите си по дела, свързани с имоти. И пак лично мнение - на мои колеги-юристи: изпитът за адвокати не е особено труден. Но пак 80% от завършилите юристи, не могат да го минат.
Какво ли щеше да ѝ каже адвокатът ли - ами същото, което казаха тук и юристи, и неюристи като мен: да си извади всички документи и да му/ѝ ги занесе да ги чете и мисли. Ако тя знаеше това, можеше да го е направила много отдавна. И можеше тогава да има по-големи шансове за успех, можеше, не е задължително, разбира се.
Та четенето на закони от непрофесионалисти за обща култура най-малкото ти дава знанието да се обърнеш към адвокат навреме. И да не се оставяш да те баламосват - ама тя бабата можело да се върне в апартамента, ама това, ама онова. Още след смъртта на дядото е трябвало да тръгне да си вади документите и да се обърне към адвокат. Не да си прави сама изводи или да се прави на адвокат.
Та четенето на закони от непрофесионалисти за обща култура най-малкото ти дава знанието да се обърнеш към адвокат навреме. И да не се оставяш да те баламосват - ама тя бабата можело да се върне в апартамента, ама това, ама онова. Още след смъртта на дядото е трябвало да тръгне да си вади документите и да се обърне към адвокат. Не да си прави сама изводи или да се прави на адвокат.
Не можах да се въздържа, като видях тези 2 поста от един потребител във ФБ."Може ли съсобственик който се е отказал от даден имот по късно да стане пак съсобственик защото брат и няма деца а по принцип тя е от втори брак а имота е на бабата на брат и след това тя го дава с публично завещание на майка му която е женена за баща й но това е първи брак след като майката на брат и умира баща му се жени втори път и от този брак има сестрата но тя след смъртта на майка си и баща си прави отказ от наследство и остават двамата братя само но единият е женен а другия не но първо умира този който е женен а след шест месеца умира този който няма деца тогава сестрата имали право или само жената и децата на първия брат"
И продължението:
"Ако даден имот е придобит чрез крепостен акт и после чрез публично завещание е завещан на дъщерята но тя умира и остават мъжът и и двете и деца но те са малко едното е на 3 другото на 5 г бащата се жени няма и една година след това и има дете което умира а след това има дъщеря от втори брак която след смъртта на майка си и баща си прави отказ от наследство на същия имот след това умира втория брат който има вече деца и след 6 месеца умира братът който няма деца тогава сестрата имали право или само жената на първия брат и децата му".
Аз загубих търпение и интерес още в средата на втория ред на първия пост.
Просто като доказателство, че с наследствата често е манджа с грозде, а и на адвокатите не им е лесно.
Браво на автора, че е успял да събере толкова много информация в 1 изречение без нито една запетайка
Само да кажа, че същият стил съм чела и в жалба на регистриран по всички правила адвокат. И като мисъл, и като стил на писане.
Авторката на темата защо да пише в нея - след като я оплюха колко е алчна, вместо да си дисциплинира сина да работи повече и да си купи сам жилище, вместо да ламти за "чуждото" наследство.