Опитват се да лишат синът ми от наследство

  • 5 764
  • 166
  •   2
Отговори
# 105
  • Мнения: 22 867
Скрит текст:
Хубаво де, не искат контакт - няма да има директен контакт с толкова моралната рода, само индиректен - чрез адвокат. Ако синът на потребителката има право на част от наследството, като приключат с делби/продажби и т.н., няма повече да си контактуват дори по принуда.
Ако пък родата не си е  опекла работата при прехвърляне на имотите и са решили да спестят едни пари за държавни такси, може да им излезе скъпо.

Личното ми мнение за моралната страна на двете страни в спора е, че в подобни случаи моралът е в много нюанси на сивото - няма само бяло и черно.

За морал, ако добре се познават хората, иначе е просто гадаене. Не знам колко разведени жени след 100 години се връщат да гледат болни свекъри и свекърви. Синът е починал, дъщерята е жива, нормално е тя да се грижи за родителите си. Нормално за мен е и да не лишават внука от наследство, все пак е тяхна кръв, дете на починалия син, негово продължение, което едва ли има вина за развода. Доколкото разбирам, авторката не иска наследство за себе си, а това, което се полага по закон на нейния син. Нормално е момчето да има нещо наследено от баща си. Както от друга страна е нормално родителите да са се погрижили да възмездят грижите на дъщерята. Но не би трябвало да лишават момчето от всичко.

# 106
  • Мнения: 12 599
Ако правилно съм се ориентирала, запазената част на момчето, ако бащата няма друга съпруга или деца, е 1/4 от цялата наследствена маса. По този начин лелята получава 3/4, а не 1/2 и това на практика би трябвало  да я възмезди за положените грижи по родителите. И ми звучи справедливо, предвид изложените обстоятелства.

# 107
  • София
  • Мнения: 13 745
Мама Ру, как го сметна 1/4?
Още повече, че изобщо не е ясно дали има открито каквото и да е наследство.
Отделно, дядото е починал преди много години и неговото наследство се дели веднъж, включвайки бабата. После наследството на бабата се дели и т.н.
Този апартамент чий е бил, кой как го е наследил не е ясно.

Мислех да коментирам и евентуално натрупалите се през годините данъци, но няма смисъл.

# 108
  • Мнения: 12 599
Запазена част евентуално..
Казусът наистина е доста неясен, но не мисля, че е реално да се надяват на повече от запазена част, нето да претендират за повече.
Иначе да, след смъртта на бабата и дядото, ако нищо не е прехвърляно/ дарявано, то бащата и лелята биха имали равни части.
За мен е загадка защо сега се повдига въпроса с наследството на момчето, а не още при смъртта на дядото 🤔.
Познавам семейства, в които наследодателите отказват предварително да уредят кой какво ще получи и казват "Да се оправят някой ден".

# 109
  • София
  • Мнения: 13 745
Дядото и бабата не са починали заедно. При брак съпругът наследява 1/2 и дели останалата 1/2 с децата си. Ако преживелият съпруг е съсобственик, той получава 1/2 от половината на другия и дели оставащата половина с децата си. Още там се губят сметките.
Това със запазената част при възмездно прехвърляне... И то при хипотеза, че това прехвърляне не е станало още приживе на бащата, което съвсем изменя картинката.
Всичко е празно теоритизиране, без да е ясно нищо.

# 110
  • Мнения: 12 599
Fever Ray, преживелият съпруг дели частта на починалия по равно с децата си, т.е бабата би имала 1/2+1/6.
За останалото съм съгласна.

# 111
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 211
Ако след смъртта на дядото момчето не е заплащало данък за идеални части от имота, то най-вероятно имотът вече е бил прехвърлен на лелята. Ако тогава е наследил части от имота, при подаване на декларация в общината за наследения имот от всеки един от наследниците, щеше да му бъде открита партида, съответно да дължи данък.
Авторката щеше да спомене, ако момчето е плащало данък. Затова мисля, че имотът е прехвърлен на лелята, когато дядото и бабата са били живи. Вече въпросът е с каква сделка.

Fever Ray, преживелият съпруг дели частта на починалия по равно с децата си, т.е бабата би имала 1/2+1/6.
За останалото съм съгласна.
Точно това казва и тя.

# 112
  • Мнения: 9 937
Независимо кой кога е починал, след като и бабата и дядото са починали вече, са ги наследили децата им (брат и сестра) поравно. Това ако не е имало разпоредителни сделки преди смъртта им в даден момент (дарения примерно, договор за гледане, формална продажба).

Но първо трябва да се съберат документите за всички имоти и заедно с удостоверението за наследници да ги разгледа читав адвокат.

Не съм юрист, ама по повод на семейни имотни дела  и преди съм чела за чл. 108, 109 и 124 ГПК.

А за декларацията в общината - на практика поне в една малка община в София единият съсобственик си е подал декларация за местните данъци за 1/2 от имота (колкото има). На другия съсобственик не му е открита партида за неговата 1/2. Другият съсобственик подаде декларация и плати данък със задна дата чак когато трябваше да вади данъчна оценка за продажба (няколко години след наследяването).

Да, да добавя и още една хипотеза - апартаментът не е прехвърлен на лелята и тя коректно е описала идеалните части и съсобствеността. И данъчните са открили партида и на брата (бащата на детето на потребителката или на самото дете, ако бащата е починал преди наследяването). Но това не пречи лелята да е плащала през всичките тези години данъка на целия апартамент с идеята да го придобие по давност. Затова и пречи (не иска) да пусне племенника си да живее в него. Ако беше прехвърлен на нея апартаментът, направо щеше да отреже племенника си с аргумента, че няма собственост в жилището и то е изцяло нейно.

# 113
  • Мнения: 4 518
Независимо кой кога е починал, след като и бабата и дядото са починали вече, са ги наследили децата им (брат и сестра) поравно. Това ако не е имало разпоредителни сделки преди смъртта им в даден момент (дарения примерно, договор за гледане, формална продажба).

Но първо трябва да се съберат документите за всички имоти и заедно с удостоверението за наследници да ги разгледа читав адвокат.

Не съм юрист, ама по повод на семейни имотни дела  и преди съм чела за чл. 108, 109 и 124 ГПК.

А за декларацията в общината - на практика поне в една малка община в София единият съсобственик си е подал декларация за местните данъци за 1/2 от имота (колкото има). На другия съсобственик не му е открита партида за неговата 1/2. Другият съсобственик подаде декларация и плати данък със задна дата чак когато трябваше да вади данъчна оценка за продажба (няколко години след наследяването).
Включвам се с въпрос, защото не разбирам. Когато купихме апартамента с мъжа ми (още бяхме гаджета) само аз отидох да подам декларация и в писах и двамата като собственици. Доколкото си спомням ми казаха, че няма нужда да ходи и той. От тогава мина доста време и и двамата си плащаме данъци за имота.
Да не съм объркала аз нещо?

# 114
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 211
Няма как. Всеки един от наследниците може да подаде декларация, в която се посочват всички останали собственици на имота. И се подава с удостоверение за наследници, така че няма как някой да бъде прескочен. За наследства след 01.01.2005 г. не подават декларации наследниците по права линия и преживелият съпруг.
Аз също съм имала случай на наследник, който не фигурираше като съсобственик, за открито през 1996 г. наследство. Тогава нямам идея как са се случвали нещата в общините.

Включвам се с въпрос, защото не разбирам. Когато купихме апартамента с мъжа ми (още бяхме гаджета) само аз отидох да подам декларация и в писах и двамата като собственици. Доколкото си спомням ми казаха, че няма нужда да ходи и той. От тогава мина доста време и и двамата си плащаме данъци за имота.
Да не съм объркала аз нещо?
Така се прави. Всеки един от съсобствениците може да подаде декларацията по принцип. Сега и това не се прави, не се подава декларация при покупка на имот.

# 115
  • Мнения: 9 937

Така се прави. Всеки един от съсобствениците може да подаде декларацията по принцип. Сега и това не се прави, не се подава декларация при покупка на имот.

Да, Агенцията по вписванията трябва автоматично да изпрати данните за сделките в съответния отдел МДТ в съответната община. Но моят опит от миналата година, в началото на коронакризата, когато и сделки нямаше на практика, е че 3 месеца не бяха стигнали за това автоматично изпращане - от София в София. Но за купувач (нов собственик) няма проблеми - когато и да отиде в данъчното, все ще му вземат парите, дори и със задна дата от датата на придобиването.

Другият случай, за който писах, е в друга община в София - откриването на наследството е преди 6-7 години, та единият сънаследник наистина не беше вписан в данъчното, въпреки че другият е подал декларация с коректни данни за сънаследници и дялове и то в срок.

# 116
  • Мнения: 7 473
Не знам какви са правните норми, не съм правист. Надявам се, че бабата и дядото добре са си уредили нещата и авторката и синът й не получат нищо. Тук няма никаква емоционална връзка, никаква помощ от внука за бабата и дядото, нищо, само груб арогантен интерес. Ядосах се. Ами работете, купете си жилище, не посягайте там, където нищо не сте принесли.

# 117
  • Мнения: 2 890
Фрау, не съм съгласен с теб. Вината не е тяхна. Първо, как да помагаш ако не си желан. Второ, източника на проблема идва от бащата, който не е бил на място и е пиел. Сега, не изключвам, че майката също може да има вина за влошаването на отношенията с мъжа к пропиването му. Понякога когато двойката е несъвместима, отношенията стават нетърпими и хората пропадат и се пропиват. Не мога да знам, но каквото и да е било, майката е направила единственото правилно решение, а именно да си тръгне. Защото детето е щяло да живее в много лоша среда. Ако свекървята пък е подклаждала още повече напрежението, поможението вероятно е било трявмиращо. Та без значение кой е бил виновен тогава в името на едно дете това е било правилното решение. Ако башата не е бил стока по принцип, лошия избор на жената тя си го плаща цял живот. В този ред на мисли аз бих винил башата, че не се е погрижил за сина си, вероятно не го е потърсил нито веднъж приживе и не му е оставил нищо. Едно дете няма как да е виновно, че баща му е пропаднал тип и го е оставил в неравностойно положение в живота. Така че не виждам нищо лошо майката да се опита да му върне поне частично положението в живота.
При едно нормално развитие на семейството, вероятно бащата е щял да наследи този имот и да го остави на сина си. За мен проблема е че са чакали години и не са си търсили правята навреме, защото са били очаквали нормално отношение, докато реалността години наред е показвала обратното.

# 118
  • Мнения: 25 887
Така че не виждам нищо лошо майката да се опита да му върне поне частично положението в живота.

След 30-40 г ли?
Тази майка е имала време, да си преглътне егото си и да общува с роднините на сина си;за негово добро.
Да им даде ясен знак, че се интересува от тях. Така бабата и дядото (който обичал внука си) щяха да се погрижат, да не е всичко за дъщеря им. Имат и други имоти, все пак можело е да обезпечат с нещо един внук.
Авторката сама си е виновна. След смъртта на бившия си мъж е можела да прати синчето да си извади удостоверение и да разбере какво му се полага. Ако му се полага.

# 119
  • Мнения: 9 937
Това са теоретични разсъждения. На практика - как бивша снаха да контактува с дядо (примерно) на детето, който е заявил "Откъде накъде ще прилича на мен - да не би да носи моето име!" и "Не ме интересува къде ще живее (за внук става дума)!". А свекървата кълне по най-селски начин бившата снаха и внука си.
С такива хора не контактуваш - просто се опитваш да ги игнорираш и забравиш в името на собственото психическо равновесие, защото трябва да си можеш да се грижиш за детето си.

И да, можело е да наемат адвокат преди години, но и наемането на читав адвокат струва пари. Които не винаги ги има. По филмите и новините само игнорирани наследници наемат големи адвокатски кантори, за оспорване на завещание/наследство. И то по чужбината. Тук и при нас адвокатите си искат хонорарите веднага. Ако видят, че клиентът е неплатежоспособен, казват че нищо не може да се направи, накратко - пускат го по допирателната.

Общи условия

Активация на акаунт