Аз като питам моята педиатърка кога да я отделя , тя ми каза, че може и веднага , ако ми се става нощно време 
- Публикувана: 25 окт. 2006, 15:25 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2006, 09:25 ч.
Трябва ли децата да спят при родителите си???
Ами,ако не дай си боже нещо се случи на детето и няма кой да го чуе,особено,когато детето е още бебе?Не разбирам как така го оставяте вечер и чак сутринта отваряте вратата на стаята!Не знам за какво възпитание става въпрос относно 2 месечно бебе. 
Използва се бебефон.
А ако има да става нещо, то за съжаление може да се случи дори и ако родителите спят в същата стая!
няма правило,всеки решава за себе си;
*
и 2та сме бг и децата ни спят отделно,всяко в негова стая от ден 1 та досега;(дори сме на друг етаж от 4 месеца насам)
*
възпитава се не 2м бебе толкова колкото родителите му;
*
за мен пък няма абосл.нищо нормално в това децата да спят при родителите си-за мен така и 2те страни страдат и затова не го правим
*
и 2та сме бг и децата ни спят отделно,всяко в негова стая от ден 1 та досега;(дори сме на друг етаж от 4 месеца насам)
*
възпитава се не 2м бебе толкова колкото родителите му;
*
за мен пък няма абосл.нищо нормално в това децата да спят при родителите си-за мен така и 2те страни страдат и затова не го правим
Svetlana кой е казал че ги възпитавам на 2 месеца? Просто ги оставям да си спят на спокойствие и не ходя през 5 минути да ги гледам. А иначе с детето може да стане нещо както през нощта, така и през деня. Моите деца и през деня си спят в спалните помещения, а аз си върша работата в останалата част на апартамента. Има си бейбифони затова, пък и нали не искаш да кажеш че ти си нон стоп залепена за бебето да го гледаш всяка секунда дали диша? Те 5 минути стигат, за да стане нещо, но аз нямам нагласата да мисля затова. Както някои майки не могат да си оставят децата, така и аз не мога да бъда непрекъснато нащрек по цяла нощ. Споменах за Франция, честно не съм чувала там случаите на внезапната смърт на бебето да са повече. А нямам нито един познат там който да спи с бебето. Нали казах, те даже са учудени, че аз го правя през първите 2-3 месеца. Сега очаквам свекървището да ми тегли една лекция 
Между другото, аз също не съм спала при родителите си. Може би затова не ми прави впечатление.
Между другото, аз също не съм спала при родителите си. Може би затова не ми прави впечатление.
Здравейте, моето мнение по този въпрос е, че самото дете определя това, т.е. ако то не позволява да бъде отделено в самостоятелна стая, колкото и да се опитваме това да стане най много да го психясаме. Моето дете е на 10 м. и все още спи при нас но е доста самостоятелно. Ние никога не сме го приспивали, и той свикна ( е с малко рев в началото ) да заспива на слаба светлина и работещ телевизор, което ме кара да си мисля ,че отделянето му в самостоятелна стая ще премине по леко. С баща му мислим това да стане, когато започне малко повече да разбира .
) да заспива на слаба светлина и работещ телевизор, което ме кара да си мисля ,че отделянето му в самостоятелна стая ще премине по леко. С баща му мислим това да стане, когато започне малко повече да разбира . 
На една година се пресили в собственна стая без проблем. Колкото по-рано толкова по-лесно става това.
П.П. Това съвместно съжителство май се практикува само в Б-я
П.П. Това съвместно съжителство май се практикува само в Б-я
Много е трудно да се обобщи за всички деца. Според мен е много различно. Аз не смятам, че трябва да е в друга стая от нашата. Може и да греша, но както за всяко нещо, чакам да си "каже" детето. Още повече, че работя през деня и през нощта е времето, когато сме заедно, гушкаме се като се почувства самотен и т.н.
Когато бебето се появи си мисля, че баткото ще се почувства като изгонен, ако го преместите в другата стая. Не виждам пречка едно дете да спи с родителите си, освен заради интимните моменти. В миналото повечето семейства са спяли всички в една стая и никой не е пострадал от това.
Да взема да си напиша и аз най-сетне мнението. Въпреки че, в темата ставаше дума за конкретен случай, а не общо.
Не, не съм изненадан от това, децата да спят сами от малки. И ние сме ползвали бейбифон и навярно пак ще го ползваме с Никола. Но и двете деца се будят нощем и реално с отделянето се нарушава МОЯ комфорт. Преди около три години Александра активира алармата у нас ставайки през нощта ... може да си представите стреса за нея и шока за всички останали ...
Не, не съм изненадан от това, децата да спят сами от малки. И ние сме ползвали бейбифон и навярно пак ще го ползваме с Никола. Но и двете деца се будят нощем и реално с отделянето се нарушава МОЯ комфорт. Преди около три години Александра активира алармата у нас ставайки през нощта ... може да си представите стреса за нея и шока за всички останали ...
И нашите деца спят сами в една стая. Всеки си знае неговото легло и територия. Никога не сме ги взимали да спят в нашето легло. Синът ми остана сам в стаята на 4 години няколко месеца преди да се роди сестра му и беше много доволен, че вече си има ГОЛЯМО легло. А дъщеря ми я преместихме при него, когато стана на 10 месеца. И от тогава тя започна да спи по-дълбоко и непробудно! 
Преди се будеше и от най-малкия шум, само да скръцне дюшемето и тя се ококорваше, а сега нито похъркването на брат й, когато е със запушен нос, нито ставането му сутрин, когато тръгва за детска градина, я събуждат. А вечер пада голям купон преди заспиване - двамата се кикотят, закачат се и е много весело!
Преди се будеше и от най-малкия шум, само да скръцне дюшемето и тя се ококорваше, а сега нито похъркването на брат й, когато е със запушен нос, нито ставането му сутрин, когато тръгва за детска градина, я събуждат. А вечер пада голям купон преди заспиване - двамата се кикотят, закачат се и е много весело! Моето дете-не (но спи поради липсата на още една стая).Всеки сам си решава.
И при нас така. Грасониера сме. Но имаше ли стая, щеше да спи там.
Според мен не трябва децата да спят при родителите си 
Спалнята си е място за мама и тати. А как да си преместиш детето в друга стая незнам. Сина ми си спи сам от бебе и нямам опит с отучване на голямо дете от спане с родителите си
Спалнята си е място за мама и тати. А как да си преместиш детето в друга стая незнам. Сина ми си спи сам от бебе и нямам опит с отучване на голямо дете от спане с родителите сиИзвинявам се, че цитирам, но ме домързя да пиша надълго. И нашите момиченца спят сами от самото начало и мисля, че децата се чувстват далеч по-спокойни и сигурни, когато си имат свое кътче и не е нужно да го делят с възрастните. Дори, ако имахме още 1 стая, щях да ги отделя всяка сама. Благодарение на това, нощно време спят спокойно сами и на тъмно и не изпитват "онези" страхове.
Аз съм спала с родителите ми до 1-ви клас и на светната лампа. И до днес изпитвам панически ужас да остана сама и/или на тъмно.
Много рядко ги вземаме на спалнята (спят с нас, ако са болни) или ги вземам понякога преди или след спане да гледаме всички заедно анимации. Най-интересното е, че самите те не проявяват интерес към спалнята - казват, че там спят мама и тати и ако не им се спи през нощта или си стоят в детската, или отиват в хола. Така и ние сме далеч по-спокойни (примерно, няма нужда в интимните моменти да се притесняваме дали някое хлапенце не е още будно
).