Пускам тази тема, провокирана от поредната тема, този път в Клюкарника, която се превърна в арена за спор между кърмачки и некърмачки.
Интересно ми е следното - има(х)те ли проблеми с кърменето, доколко бяха сериозни, кое ви даде сили да ги преодолеете и да продължите нататък, как се справихте? Говоря за проблеми от рода на:
- малко или намаляваща кърма
- разранени зърна
- запушени канали
- нежелание на бебето да суче
- безкрайни ограничения относно видовете храни, които са "безопасни"
- необходимост да отсъствате от дома поради каквато и да било причина
- несигурност в това дали бебето се храни достатъчно
- ненаддаване на тегло при бебето
и подобни на тях.
Аз съм неуспяла кърмачка, но подкрепям кърменето поне в първите 6-12 месеца, а по-нататък - както се получи, и е добре за бебето и майката.
Синът ми е кърмен 2 месеца и половина, тогава нямаше откъде да почерпя инфо, следвах сляпо съветите на педиатъра, кърмех под час, в резултат на което кърмата ми просто спря. А разранените зърна останаха до края.
С дъщеричката ми нещата започнаха много зле - с непреодолимо запушени канали, разранени зърна, безапетитие, тя заспиваше веднага на гърдата, аз цедях, кърмата намаля драстично, на мен ми писна - 40 дни кърмене.
Ако тогава знаех, че мога да се примоля на някоя от вас дори да дойде у дома и да ми покаже къде греша, може би щяха да бъдат различни нещата. Но само може би. Защото проблемите ми се съчетаваха и с добре доловимо нежелание за кърмене. Исках да покърмя, но не повече от няколко месеца.
Та иска ми се да разбера - има ли два вида жени - такива, които имат желание за кърмене, което им помага да успеят, и такива, чието нежелание им пречи. И дали, ако нямах такива болки и гърдите ми преливаха от мляко, щях да имам и по-силно желание за кърмене....
Малко объркано се получи, но такива са и самоанализите ми по отношение на кърменето. Моля, дайте някакъв коментар