Публикувана: 30 окт. 2006, 17:32 ч.
Последно мнение: 14 дек. 2006, 21:24 ч.

Вярвате ли, че отново ще имате семейство един ден?

3 372
52
1

Гост

# 15 1 ноем. 2006, 14:25 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: casiopea в ср, 01 ное 2006, 07:17

п.п. след цяла година мислене вече знам, че от много зор и желание "да не съм сама" се насадих така - да бях потърпяла малко и потърсила някой по-свестен, да си имахме татко - вкъщи, при нас. Но не - бързане - сакън че живота свършва. Ми не- не свършва - той си е кратък де - ама има още доста да поживеем. Време има.

Каси, много добре си го рекла. И аз така...ма сега и да се ядосвам няма да променя тоновето простотии, които съм натворила! ooooh!

# 16 1 ноем. 2006, 16:07 ч.

София
Мнения: 8 348

Аз съм разведена вече над 10 и още не съм срещнала новия мъж на живота си /с изключение на син ами де/. Първите година - две живеех с родителите си и ми беше ама ужасно терсене и нещастно именнопо въпроса, кой ще ме вземе с малко дете и така на татъка. После се изнесохот дома на родителите си и ми беше толкова запълнен живота, че не ми остана време да се самосъжалявам. Имах няколко - по-скоро неуспешни и скучни връзки и накрая ми писна да се притеснявам. Сега съм сигурна, че мъжа в живота ми ще бъде подарък, но не и необходимост. Ако се появи - прекрасно, но ако не го срещна - ами мога и сама и ми е добре.

# 17 1 ноем. 2006, 20:09 ч.

Мнения: 3 634

И аз в кйупа (Кредора не ба4ка как трябва)...

Преди година и 9 месеца проклинах мъжете... сега съм влйубена до у6и в.... СЪСЕДА СИ... Ве4е 4 месеца живеем ту у тях, ту у нас и сме имали няколко разговора за об6т апартамент, стига само да намерим такъв с 4 стаи инак не знам как 6те се събереме... 4е на нас 3 стаи и кухня са ни малко.

Хубавите не6та се слу4ват когато най малко ги о4акваме. Така стана и с мене това лято.
Сега си имаме семейство, три деца, мама и тати. Децата о6те се нагаждат едно с друго. Син ми и сина на мъжо ми се спогаждат много добре, но сина на мъж ми ревнува много от малката ми дъ6тери4ка и днес дори се опита да я пребие (добре, 4е го хванахме на време). Сама си стискам палци от това не6то да стане не6то ОГРОМНО И ПРЕКРАСНО, но само с времето 6те разбера дали 6те стане така.

Лека по лека живота ти 6те се подреди. Само трябва да вярва6 (най ве4е в себе си) и да оби4а6. Останалите пар4та от пъзела 6те намерят местата си с времето.

# 18 2 ноем. 2006, 09:14 ч.

Мнения: 4 733

При мен ситуацията е малко по-различна, нямах период на самота...Все още енсъм официално разведена, но имам мъж до себе си. Страховете ми са други, че той може да си иде и тогава да остана сама. Вече доста време ме тормози тази мисъл и прецених, че и да го мисля и да не го мисля ако е писано ще стане. Човек не е създаден за да бъде сам, рано или късно среща подходящия човек и не бива д аси позволява лукса да го пропусне покрай себе си просто ей така...

# 19 3 ноем. 2006, 19:06 ч.

Да вярвам

.Но няма да е никога такова каквото аз бих искала. Sad

# 20 3 ноем. 2006, 22:05 ч.

Мнения: 2 863

Намрирам за карйно разумно човек да приеме,че определени неща са възможни и може да ги има, а други не са и няма да ги има, а най-вече да не страда за последните.
Все едно много да искам да стана космонавт, ама на- по една случайност съм родена тука, физика и математика са ми напълно непонятни, да не говорим за летене Joy

пък НАСА е напълно недостъпна за мен... тогава-мога да страдам,че никога няма да видя земята отвисоко, което согурно и било страхотно изживяване или мога да се помиря с тоя факт и да си гледам виното в момента bouquet

# 21 4 ноем. 2006, 15:12 ч.

Мнения: 2 956

Цитат на: Kasidy в чт, 02 ное 2006, 09:14

Човек не е създаден за да бъде сам, рано или късно среща подходящия човек и не бива д аси позволява лукса да го пропусне покрай себе си просто ей така...

Аз вярвам...май... Thinking

...или по-скоро ми иска...след това същество ,което е баща на детето ми, след 1 по-дълго съжителство и след 1 неосъществена сватба 10 дни преди да стане факт незнам дали да вярвам...
Като гледам как се увеличава бройката ни, като знам още колко има които не пишат и даже не знаят за форума, тия от Червената книга май няма да ни стигнат Laughing

# 22 6 ноем. 2006, 09:42 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: Kasidy в чт, 02 ное 2006, 09:14

Страховете ми са други, че той може да си иде и тогава да остана сама. Вече доста време ме тормози тази мисъл и прецених, че и да го мисля и да не го мисля ако е писано ще стане. Човек не е създаден за да бъде сам, рано или късно среща подходящия човек и не бива д аси позволява лукса да го пропусне покрай себе си просто ей така...

Може би на всички ни минават такива страхове през главата - просто защото веднъж ни се е случило. newsm78

Ама никой не е казал, че трябва да се повтори - НАЛИ Heart Eyes

# 23 6 ноем. 2006, 09:47 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: dioni в пн, 06 ное 2006, 09:42

...

Дето се вика " Парен каша духа " Sad

Но и аз се старая да гледам по-оптимистично на нещата.

# 24 9 ноем. 2006, 09:47 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: Kasidy в пн, 06 ное 2006, 09:47

Цитат на: dioni в пн, 06 ное 2006, 09:42

...

Дето се вика " Парен каша духа " Sad

Но и аз се старая да гледам по-оптимистично на нещата.

Истината е, че много ми се иска, но ужасно много ме е страх. Особенно като знам вече толкова случай - втори бракове - голяма любов и след време още едно изоставено /от бащата/ детенце Sad

, за майката да не говорим /всички знаем какво е/. А и не си мисля, изобщо че като е втори път боли по-малко или се преживява по-лесно Cry

Няма никаква гаранция, че като си "духал" "кашата" няма пак да се опариш Sad

,
Приказката за супата - повече ми допада - там като че ли шанса да се опариш пак е по-малък Laughing

"Парен от супа и таратора духа"

# 25 9 ноем. 2006, 10:28 ч.

Мнения: 2 723

Аз все още вярвам и се надявам да успеем да си върнем това, което имахме. И въпреки това ме е страх. Винаги е страшно онова, което ни е неизвестно...

# 26 9 ноем. 2006, 11:25 ч.

София
Мнения: 8 348

Гаранций за втора грешка няма, но номера е да си подготвена да се справиш добре и сама /като първия път/.

# 27 9 ноем. 2006, 11:25 ч.

Мнения: X

Аз пак да си кажа, че всичко е въпрос на късмет. Да си на точното място в точното време. Е да де ама като седиш само вкъщи с дечко просто няма как да стане. 1-2 излизания на полугодие не ги броя. Wink

От срещата нататък също има много неизвестни, но също толкова са и преди нея. Никой няма да дойде у нас да ни търси.. пък и да дойде, каква файда - и да искам не мога да мръдна от къщи - няма кой да стои с дечко... newsm78

Та така - хич не виждам къде ще го срещна въпросния. И то това е проклятието на бившите де... така хубаво ни вързаха че няма накъде.

# 28 9 ноем. 2006, 13:05 ч.

София
Мнения: 6 477

Аз да продължа в духа на Каси. Да, стоейки в къщи или тичайки на работа и после директно в къщи няма как да допринесе за създаване на запознанства.
Но има и друг момент. При нас на БНД сега му е дошла музата, че много ще се интересува от малката....което включва "екстри" като проверка на хладилника със съответния коментар, звънкане вечер - искам да чуя дъщеря си...и то на моя мобилен и други такива гъдели.....Един вид той е свободен да си шета както си иска, ама аз - ааа, аз съм закотвена и винаги на линия и трябва да ми се мота в краката! И за да не си разпъна ребрата на кобра, ама кралска, БНД сега се е разпомагал с всички сили за всичко, което на мен ми е трудно да правя сама..... Whistling

Е, ако БНД ти е непрестанно наоколо за какво ново запознанство може да иде реч?! newsm78

(това, че аз не искам е друга опера, но въпроса е принципен!)
И не ми намеквайте, че иска да се прибира при нас БНД - ада не върви към замръзване.....щот кога ада замръзне тогава ще си го прибера обратно hahaha