Сам и самотен

  • 20 460
  • 585
  •   1
Отговори
# 555
  • SF
  • Мнения: 21 565
Ми не знам защо. Защото си писала след мен. В такъв случай, пренебрегни написаното от мене и не му отговаряй.
Да, моят пост е по дискусията, която тече и той е свързан с предишния пост. Реших, че и твоят е така. Сори!!!

# 556
  • Мнения: 18 782
Simple Smile Да, постът ми е свързан точно с дискусията от последните страници.

# 557
  • SF
  • Мнения: 21 565
Разбрах и се извиних.
Малшанс, че е писан след моя.
Това е понеже ме питаш защо съм го решила - заради това съм го решила. Не е било дълго обмисляно трудо взето решение и не съм се съветвала с подходящите хора.

# 558
  • Пловдив
  • Мнения: 23 888
Търсиш причини в себе си и ги намираш. - най-общо и идеално казано. И като ги намериш, какво следва? Префоматираш чипа, сменяш мисленето, външността, произхода, манталитета, природата си? Или нищо не променяш и продължаваш напред с чувство за вина? Или нещо дгуро следва?
Променяш каквото можеш да промениш.

# 559
  • Мнения: 7 539
Променяш себе си, доколкото можеш, променяш отношенията с хората около теб,  опитваш се, да се отвориш за външния свят. Когато си искрен, честен в отношенията си, се получава. Тогава и хората около теб, започват да те виждат по друг начин , приемат те , доверяват ти се.

# 560
  • Мнения: 32 364
Променят се хората, които искат.
Има хора си знаят треските, но не искат промяна.

# 561
  • Мнения: 12 922
Човек ако не може или не иска да се променя, това ми е разбираемо - верен на себе си, браво.
Но поне нека да анализира малко по-трезво положението си. Да се види какъв е, да си се хареса и да си търси нещо подходящо като за него си. Или да си остане сам и самотен - така също може да се живее. Самосъжалението не ми допада, ама никак и не води до нищо смислено. Не че не го практикувам понякога.

# 562
  • София
  • Мнения: 13 014
Като приемеш себе си, трябва да приемеш и отношението на другите към това, което си.

# 563
  • SF
  • Мнения: 21 565
Променяш себе си, доколкото можеш, променяш отношенията с хората около теб,  опитваш се, да се отвориш за външния свят. Когато си искрен, честен в отношенията си, се получава. Тогава и хората около теб, започват да те виждат по друг начин , приемат те , доверяват ти се.

Не е точно така лесно, както вие го описвате или ви се иска.
Отношенията с хората около нас са двустранни. Ако единият се промени, другият може да е шашнат от промяната.

Малко са ми приказки на килограм. За твоята честност и откровеност, някой може и 5 пари да не дава.
Хората те виждат по различен начин, независимо от това, че ти си един и същ човек.

Това е малко като онази идея, че ако отслабнеш, ще те харесат всички. Ами няма да те харесат всички.

# 564
  • София
  • Мнения: 13 014
Не, ама ще се харесаш на повече хора, някои от които не са те харесвали досега. И понеже за да се стигне до промяна, не са те харесвали хора, които си искал, с промяната може и да те видят в друга светлина, докато ако си стоиш същият, няма как да очакваш различен резултат.

Така или иначе, много хора бъркат промяната с едва ли не подмяна. Не, ти няма да станеш друг човек, по-скоро ще лъснеш и шлофоваш това, което вече си. И като махнеш мръсотията и боклуците, изгладиш ръбчетата и лъснеш хубаво, ще заблестиш с истинския си блясък.

# 565
  • SF
  • Мнения: 21 565
Вие колко често ги правите тези промени с лъскането, махането на боклуците, шлифовката?
Събира ли се много нова публика или старите муцуни се чувстват по-щастливи?

# 566
  • Мнения: 573
Вие колко често ги правите тези промени с лъскането, махането на боклуците, шлифовката?
Събира ли се много нова публика или старите муцуни се чувстват по-щастливи?


Ние сме това което сме докато се опитваме да бъдем това което искаме да сме. Грешки ще допускаме, но защо да не искаме повече от себе си?

# 567
  • София
  • Мнения: 13 014
Вие колко често ги правите тези промени с лъскането, махането на боклуците, шлифовката?
Събира ли се много нова публика или старите муцуни се чувстват по-щастливи?


Аз лично, винаги. И имам намерение да продължавам все така, защото за мен това е развитие, и то не трябва да спира. Съответно, разликата през годините е огромна. И да, отразило се е благоприятно и на съществуващи отношения, и е привлякло нови. Нещата ми се случват много по-лесно сега, отколкото са ми се случвали преди години, когато съм било малка и незряла, и съм страдала от много глупави съждения са себе си и другите. А пък авторът има проблеми, не му се получават връзките, тоест, целта не е безпредметна. Вече човек ако е щастлив с положението си и връзките си, предполагам може да реши да си стои на едно място. Но аз в момента съм много доволна, и пак не би пропуснала възможност да лъсна някое ъгълче. Човек се учи и развива цял живот, а на мен този процес ми доставя удоволствие, както и резултатите от него.

# 568
  • SF
  • Мнения: 21 565
Всички се променяме - заради събитията, обстоятелствата, новите ни контакти, старите ни контакти. Порастваме.
Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река.
Стана философска темата.
А аз зададох съвсем обикновен въпрос по една друга тема обаче. За нещо друго се бяхме заговорили.
А не по темата, че всичко тече, всичко се променя и ако не се променяме, още сме щели да ходим приведени и да ловим животни, за да ги ядем... На елементарно ниво историята ни е позната, както и философстването и психологията.
Но на елементарно ниво.

# 569
  • Пловдив
  • Мнения: 23 888
Вие колко често ги правите тези промени с лъскането, махането на боклуците, шлифовката?
Събира ли се много нова публика или старите муцуни се чувстват по-щастливи?

Аз съм направила две големи промени на характера си. Нито ми се получи изведнъж, нито беше лесно. Аз го поисках.

Общи условия

Активация на акаунт