Съпругът ми прекалява с хобитата си и мен не ме зачита за нищо

  • 9 820
  • 265
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 7 529
Щом е така, решаваш сама за себе си,кое те устройва, дали да си тръгнеш завинаги, което хич не е лесно или да подтиснеш своите желания и виждания, което е още по - лошо, защото ще си нещастна цял живот.
И не, нито си луда, нито искаш невъзможното.
Проблемът е в него.

# 16
  • Мнения: 17 410
Не се чувствам добре със съпруга си. Разбира се той твърди, че аз съм луда. Аз съм човек, който следи всичко изкъсо и нещата се случват по най-добрия начин ако си ги свърша сама. Това е грешка, знам. Натоварвам се само аз (разбирайте с всичко вкъщи - пазаруване, готвене, чистене, зъболекари, лекари, покупка на подаръци, организиране на почивки). Крайно ме изнервя, когато той ми каже неща от рода на “трябва да свършиМ еди какво си” - което пак значи аз да го свърша.  Или като почне да ми нарежда какво да купя вместо един път и той да го свърши - пазаруваме през ебаг, има акаунта ни, за офиса му разни неща той купува през платформата - не е да не знае как става.

Вторият ми проблем е че той има много хобита - отнемат му по над 24часа на седмица - осъзнава, че прекалява, но не се чувства виновен като седне да играе шах още в 20ч вечерта преди децата да са легнали и приключи в 12ч (след което веднага си ляга, защото е уморен, нали…).

Ако сме някъде (че то дори и вкъщи) и сме с други хора - не сяда до мен на маса, все му е тая къде съм, не ме прегръща
/целува (тук не говорим пред хора) - въобще близост всякаква липсва. Ако аз кажа нещо на въпреки или се нацупва, или го използва за карт бланш да си прави каквото му е кеф и после се оправдава, че “съм го ядосала”.

И ако някак си в забързаното си ежедневие успявам да не се ядосвам, то идва момент да сме на почивка с децата (на почти 2 и 5,5г момчета) - те ни ядосват, той пак си практикува хобитата (тича много), аз оставам сама с тях. В комплект с липсата на близост идват и моменти, в които на мен ми се отказват елементарни неща - например съм го помолила да ме снима някъде. Снощи го помолих да види една снимка дали смята, че е размазана (понеже разбира повече от мен) и ми се каза - сори, няма, не ми е интересно. Чудесно, но и на мен не са ми интересни неговите хобита обаче слушам за тях нон стоп и се мъкна по маратоните му барабар с двете деца. Та общо взето дори и минимални мои желания, които биха му отнели 2минути и 0лв, той предпочита да пренебрегне без да му мигне окото.

Та, не знам какво да правя, че да се почувствам добре. Разбира се не е така постоянно, но като цяло хобитата са факт, липсата на внимание към мен също, както и че всичките отговорностите са на моите плещи.

По най-добрия начин за кого? Ако е за всички, преориентирай си очакванията в друга посока, за да си доволна и ти. От болднатото личи, че доста си се постарала с отношението си, да я докараш до тук. И вероятно имате различни ценности и нагласи за съвместното.

# 17
  • Мнения: 11
Не знам обаче как се обръщат нещата и с разговори си мисля, че няма да стане.
Определено не стават нещата с разговори. Тогава мъжът се чувства преследван и бяга още по-далеч. А идеята е точно обратната - той да започне да тича подире ти.

Нещата се обръщат много бързо и лесно, когато той усети, че започва да те губи. Което не значи да хукнеш веднага да си търсиш любовник. Достатъчно е просто да му демонстрираш малко безразличие. Например - казваш му да купи нещо за вечеря, а той пропуска. След което ти сядаш на компютъра или хващаш телефона и си ровиш в нета. Като попита "кога ще ядем", без дори да го погледнеш отговаряш "като купиш за ядене" и продължаваш да си ровиш. И, разбира се, при всеки опит за секс от негова страна ти "не си в настроение" или "те боли глава"...

# 18
  • Мнения: 32 276
Не знам обаче как се обръщат нещата и с разговори си мисля, че няма да стане.
Определено не стават нещата с разговори. Тогава мъжът се чувства преследван и бяга още по-далеч. А идеята е точно обратната - той да започне да тича подире ти.

Нещата се обръщат много бързо и лесно, когато той усети, че започва да те губи. Което не значи да хукнеш веднага да си търсиш любовник. Достатъчно е просто да му демонстрираш малко безразличие. Например - казваш му да купи нещо за вечеря, а той пропуска. След което ти сядаш на компютъра или хващаш телефона и си ровиш в нета. Като попита "кога ще ядем", без дори да го погледнеш отговаряш "като купиш за ядене" и продължаваш да си ровиш. И, разбира се, при всеки опит за секс от негова страна ти "не си в настроение" или "те боли глава"...
Не прочете ли последния и пост?
Тези номера няма да свършат работа.
Тя дори го е напускала, той се е променял колкото да се върне и после пак старата песен на нов глас.

# 19
  • Мнения: 11
Не прочете ли последния и пост?
Тези номера няма да свършат работа.
Тя дори го е напускала, той се е променял колкото да се върне и после пак старата песен на нов глас.
Когато го напусне, той се променя, докато я накара да се върне. След което целта е постигната и пак се отпуска. А ако тя започне тихо и напоително да му трови живота ежедневно с безразличие, той през цялото време ще е на нокти. Или ще сработи котешкият му инстинкт - когато нещо ти бяга, трябва да го хванеш, затова хукваш след него, или, ако нещата са съвсем непоправими,  сам ще предложи се разделят. И тогава авторката ще е в много по-удобната позиция тя да определя условията, за да му даде свобода. И в двата случая тя печели.

Edit:
Проблемът тук е друг. А именно - че безразличието е една от най-трудните за симулиране емоции. За да е убедителна жената, на нея действително трябва да престане да и пука за този човек. А след като веднъж престане, шансът да започне отново да и пука е много малък...

# 20
  • Мнения: 32 276
Не мисля, че си права.
Няма да проработи.
Дори и да се промени, отново ще е за кратко.

# 21
  • Мнения: X
Определено не стават нещата с разговори. Тогава мъжът се чувства преследван и бяга още по-далеч. А идеята е точно обратната - той да започне да тича подире ти.

Нещата се обръщат много бързо и лесно, когато той усети, че започва да те губи. Което не значи да хукнеш веднага да си търсиш любовник. Достатъчно е просто да му демонстрираш малко безразличие. Например - казваш му да купи нещо за вечеря, а той пропуска. След което ти сядаш на компютъра или хващаш телефона и си ровиш в нета. Като попита "кога ще ядем", без дори да го погледнеш отговаряш "като купиш за ядене" и продължаваш да си ровиш. И, разбира се, при всеки опит за секс от негова страна ти "не си в настроение" или "те боли глава"...
Това е начинът да кажеш на един мъж "търси си любовница, нашето няма да го бъде".
Хобитата са много важна част от всеки човешки живот. Мъжете докато бягат мислят, премислят и осмислят. Други го правят като шофират. Шахът е за бягство от битовизмите, ските са същото нещо. Изчистваш си мозъка, не блуждаеш.
Някога да не си му намирала кусури като свърши нещо? Или си все недоволна?

# 22
  • Мнения: 11
Не мисля, че си права.
Няма да проработи.
Дори и да се промени, отново ще е за кратко.
И аз не мисля, че съм права. Първо, защото лежа в момента. И второ, защото съм прав Wink
Кучето и мъжът скачат според тоягата Simple Smile Приемем ли една жена за даденост, караме както ни е удобно и не си даваме зор. Но като усетим, че тя ни се изплъзва, търчим подире и.

# 23
  • Мнения: 656
Лесно може да откажеш някой да прави каквото и да е, ако винаги го намираш за недовършено, зле изпълнено и т.н. Пиша това заради третото изречение. Забелязвам, че е често срещан случай сред двойките и причина за доста излишно напрежение.

Интересно ми е какви причини изтъква, с какво го ядосваш? Т.е. какво е очаквал от теб? Макар че според мен един зрял човек трябва да може да ти каже на момента и да решите проблема, а не в последствие да го използва като карт бланш за лошо отношение. Куца ви нещо в комуникацията, говорите уж, но нищо не става от това, не се чувате и всеки си знае неговото, не търси начин да пощади чувствата на другия.
Какво става, ако му откажеш да свършиш нещо, което както казваш ти е наредил да направиш?

# 24
  • Мнения: 4 972
Дидоян, хобитата са важна част ако ги съчетаваш успешно с работа, семейство и отговорности! В случая на авторката, мъжът и само дето не се обръща към нея с "мамо"..
Безотговорност и апатия прочетох аз..

# 25
  • Мнения: 833
Нормално е, щом се чувства гост в собствената си къща. Това поведение е изграждано с години, няма да стане за един ден да се превърне в съпруг. Не е трябвало да се нагърбваш с всичко, било то и защото не ти е харесвало навремето как е изпълнявал еди-какво си. Всичките ми познати с такъв тип бракове са защото мъжа няма ангажименти в семейството. Не се грижа за къщата, за децата, камо ли за теб. По подразбиране може щом се грижиш за тези неща, можеш и за себе си. Не че имам нещо против еманципацията или не сме равни, но жената е по-щастлива като е по-слабата във връзката. За много вкъщи буквално се глезя на мъжа ми, за да ги свърши той. Ако бях сама щях да си ги правя по-добре от него. И той щастлив, че не мога да се оправя без него и аз си живея безгрижно. Не мисля, че можеш да го отучиш обаче, защото химията между вас буквално е изчезнала. Желязото се кове, докато е горещо.

# 26
  • Мнения: X
Дидоян, хобитата са важна част ако ги съчетаваш успешно с работа, семейство и отговорности! В случая на авторката, мъжът и само дето не се обръща към нея с "мамо"..
Безотговорност и апатия прочетох аз..
Апатията от кой се насажда? Без значение дали си мъж или жена.

# 27
  • Мнения: 1 604
Лесно може да откажеш някой да прави каквото и да е, ако винаги го намираш за недовършено, зле изпълнено и т.н. Пиша това заради третото изречение. Забелязвам, че е често срещан случай сред двойките и причина за доста излишно напрежение.

Интересно ми е какви причини изтъква, с какво го ядосваш? Т.е. какво е очаквал от теб? Макар че според мен един зрял човек трябва да може да ти каже на момента и да решите проблема, а не в последствие да го използва като карт бланш за лошо отношение. Куца ви нещо в комуникацията, говорите уж, но нищо не става от това, не се чувате и всеки си знае неговото, не търси начин да пощади чувствата на другия.
Какво става, ако му откажеш да свършиш нещо, което както казваш ти е наредил да направиш?

Няма проблем ако не свърша нещо. Напомня ми се пак.
Не е драма и да е мръсно вкъщи или да не е сготвено.
Не е проблем да го оставя без храна - поръчва си.

Ядосвам го например ако ми откаже нещо и аз измрънкам - класически пример за карт бланш да прави нещо дето него го кефи.

И пак казвам - не ми пука дали чисти, готви итн. Искам като приключавечер с домашните задължения да остави компютъра и да седне да изпие чаша вино с мен. С не да чувам “само една игра”, “ей сега”. Той се нервира, че е загубил игра и следва нова и нова докато стане време за лягане.

Явно няма да го бъде.

# 28
  • Мнения: 11
... За много вкъщи буквално се глезя на мъжа ми, за да ги свърши той. Ако бях сама щях да си ги правя по-добре от него. И той щастлив, че не мога да се оправя без него и аз си живея безгрижно...
Да, това е моркова, а аз описах пръчката Simple Smile Най-ефикасно е, когато се съчетават двата метода.

@Kisses{P}
Какво искаш и какво ще получиш са две съвсем различни неща. Както е казал още Макиавели, няма начин да се прекара стадо овце от един хълм на друг по абсолютно права линия. Но винаги има начин да се преместят от единия хълм на другия.

За съжаление, така е в реалния свят - в една връзка обикновено или гониш, или те гонят. Ти имаш нужда от близост и откритост от негова страна. Парадоксът е, че самата ти трябва да престанеш да ги проявяваш, за да ги получиш. Но друг начин няма. Или аз поне не зная такъв.

# 29
  • Мнения: 6 909
Бих го изхакала с тигана, ако го помоля да погледне нещо за минута, с той ми каже, че не му е интересно.
Е, после сигурно ще съжалявам, ама… Neutral Face

Общи условия

Активация на акаунт