Специфика и предизвикателства при възпитание на дете от различен етнос

Мила Venecias, ти очевидно си един изключително разумен и чувствителен човек! Дори не мога да си представя, че няма да се справиш или че ще допуснеш детето ти да бъде "пречупено" от предразсъдъци. Сигурна съм, че всички осиновители (ужасна дума!та не сме ли всички ние просто родители?!) се страхуват от появата на размислилата БМ. Има ли значение дали тя е циганка? Едва ли...
А другите ти страхове са нормални, но всяка майка ги има, макар и вкарани в различни сценарии...
Колкото до предразсъдъците, те не са насочени единствено към ромите. И ако ги има, значи няма спасение. Дали детето ще е с турски, африканси, азиатски произход, дали ще има някакво заболяване, гладкият мозък все ще го посочи с пръст. Знам от моя приятелка, че нейна близка, която осинови дете от турски произход, е одумвана от роднините си, макар че детето дори визуално няма никаква разлика с кое да е средностатистическо българче. Даже, напротив, казва моята приятелка, детето е бяло и красиво като кукла. Ама на - лаф да става А колко дребни душици сочат с пръст само заради самия факт, че детето е осиновено! Като намериш време, прегледай темите от форума. Те звучат малко обезкуражаващо, но пък ще разбереш с пълна сигурност, че за простака причина не е необходима, той повод винаги ще си намери
Така че, ако сърцето ти иска това дете, не оставяй съмненията си да те спрат!!! И да, инициативите, които споменаваш, са крайно необходими, и не, не трябва да се питаш "защо аз?". Ти, защото си силна и малко по-задълбочена от масата. Защото хора като теб стават първи. Ако нямаше такива, още да сме по клоните
Успех и много сила!!!

Purmamarca, Благодаря ти за окуражаването! Все друго си е да имаш още едно рамо до себе си.
 Знаеш ли и аз докато разкривам мислите и усещанията си тук (което е моят форумен прощапулник в живота ми) си давам сметка, че почвам да си подреждам мислите и душата и докато опитомявам страховете и фантазиите си се доближавам до някаква норма/даденост: родителите да се тревожат, че някой или нещо би могло да навреди на детето им. Така че тук през Вашето присъствие и подкрепа извървявам някакъв път към родителствуването си…
Ценно е и че сте много, а и на различен етап от Вашето родителствуване! Това е толкова житейски опит, който като че само очаква заявка да бъде споделен…
Аз имам в себе си още въпроси (всъщност те се роят непрекъснато)… Долавям и порива да ги структурирам в една анкета, която да Ви предоставя за общофорумен размисъл. Надявам се да Ви заинтригува и провокира да я попълните.
А “Защо точно и пак Аз?” си го задавам риторично с подтекст: “Кой друг ако не аз или някой друг подобен на мен?” - непримирим новатор и борец за равнопоставеност и равен шанс на всички ни без оглед на различията, които ни разделят през разни утвърдени в главите ни схеми…
За да почнат те поне да се променят трябва много хъс (побесняла воля), вяра и енергия… и затова аз си въздишам:”Уф! Защо пък аз! И аз искам да вървя по прокарани пътища, а не да разоравам целина!”…
Но всеки със съдбата и мисията си…
Избрания от теб nick ми създава чувство за вътрешно празнично настроение и асоциации за простор…

имам прекрасно дете и го осинових бес да се самислям са проишода.мога да разбера но не ме вълнува.късвали  са ми че прилича на ромче че не прилича................
сатова ресих  да си осиновя ромче-а в социално подпомагане ми касаха че повече от 90%са ромчета.ас ресих че не е необходимо да се самосаблуждавам с мисли че имам санс да си осиновя  българче а и са мен това не е важно.
НО получих предложение са дете отидохме видяхме го..............и сърцето ми каса не ,това не е твоето дете.
съпругът ми много добре описва случелото се-той каса че е отисал на срещата с отворено сърце/портал/но като е видял детето тоси портал се сатваря ииииииииииииииииииииииии.
причината не бесе че е ромче но детето също плачесе и се дърпасе а като видесе съпругът ми пистесе.
всаснуст и ас несная също
много исках да отидеме поне още веднъж  да я видиме но съпругът ми непожела,не искасе да я растройва,а и ас се примирих не можес да изнасилис сърцето си.
сега все мисля са малката и има моменти в които се ненавиждам и  съжалявам че не опитахме още веднъж да я видиме.
при първото ми дете не бесе така видях го и снаех че си е насето-желаното а сега не се получи-СЪЩО?
при вас как бесе?
ас се страхувах,една моя приятелка ми каса -добре си направила същото  не се снае дали сте можес да я обикнес в последствие.
несная дали е права.
но това е ас откъсах дете АЗ която не можех дори  да си го представя не си го и мислих.
сега се моля малката да намери СВОИТЕ родители.
дано съпругът ми е прав като късва че не трябва да отнемаме възможноста на друго семейство което ще каже това е тя насата принцеса.
ето че чакаме насето пиленце и се надявам да се поснаеме същото още веднъж не бих могла да приживея това.

Здравей Venecias

Само с две думи - аз имам две осиновени деца. Дъщеря ми, коята сега е на 12 и половина е бяла със светло кестенява коса и кафеви очи, от "чист" български произход. Синът ми, сега на 10 г. е роден от българка, но биологичният му баща е арабин. Синът ми е с мургава кожа, черна къдрава коса и черни като маслини очи, голям красавец.
Нито за миг не съм съжалявала, че е такъв.

На всички ни кръвта е червена, и на всички ни сълзите са солени...
Има ли толкова голямо значение как изглеждаме?

Дефи

Няма никакво значение Дефи! Напълно споделям твоите виждания.  Аз лично винаги съм симпатизирала и съм била привличана от мургавата кожа и тъмните очи. Хората с по-светли багри определям като "безцветни" без да влагам в това никакъв негативизъм. Просто въпрос на вкус. Със сигурност не случайно Бог ми праща ново предизвикателство. Тревогата и терзанията са ми свързани  не толкова с визията , а с отхвърлянето, което става на база предразсъдъци. Благодаря ти, че се включи в темата! Много бих искала да видя сина ти. Убедена съм, че е красавец!

Venecias, включвам се от позицеята не на осиновител, а на социален работник. Не работя в ОЗД, а в подпомагането. Както ви е известно, болшинството от контингента ни са от ромски произход. Ежедневно контактувам с тях.Познавам такива от тях, които са чисти, въпреки че живеят в лоши битови условия, държат децата им да посещават училище и т.н. Лошото е, че при тях обичаите на общността все още играят голяма роля и това допринася за маргинализирането им /напр. момичетата трябва да се оженят рано, да имат много деца и т.н./. Според мен наследствеността при тях не играе такава голяма роля, колкото социалното обкръжение.
Лично мен не би ме притеснило това как ще се държи детето в бъдеще, колкото евентуалните опасения за здравето на детето. За съжаление здравната култура сред тях е на много ниско ниво и не се знае как е износена бременността и в какво здраве са били родителите при зачеването. От друга страна детето е достатъчно голямо, за да се проявят евентуалните по-сериозни увреждания. А и нали и при най-добре протеклата и пазена бременност се случва да се появи здравословен проблеми при детето.

Дефи, по-добре не мога да го кажа.