9 годишно дете убило 8 годишно (и разсъждения за детската психика) ...

Василиса в началото добре насочи разговора към това, как ние да не направим своите деца агресори.
Този въпрос търпи още едно разширяване "Как да не направим нашите деца агресори?".
Всичките усилия, които безспорно всяко семейство трябва да насочва във възпитанието на добри хора, ще се разпилеят, когато тези дечица попаднат в среда извън семейството. Мимикрията най-силно се проявява в семейството, но само в началните години. После детската среда взема надмощие и се копира поведението на мнозинството деца наоколо.
Когато мислим за бъдещето, което подаряваме на своите хлапета, трябва да държим сметка, че то не е само тяхно, а и на множество други деца около тях. Всяко наше действие има своите социални последици, колкото и да не ни се вярва. Обяснявам на моята дъщеря, че улицата се пресича само, ако свети зеленото човече. Добре. Тя запомня и много се радва на смяната на човечетата. И докато червеното човече свети, сума народ пресича. Тя ги гледа доста учудено и вдига към мен въпросителен поглед. Какво мога да обясня на дете на две годинки в този момент? Че има хора, които не искат да спазват правилата на общежитието, но тя не трябва да е сред тях? И как да стане това? Е, това поне ме научи, че независимо дали съм с нея или не, чакам си зеленото човече и точка. Защото някое друго дете може да ме гледа отнякъде и да си прави своите изводи. И така е във всичко.
Едва ли има фраза, която да мразя повече, а тя "Та ние живеем в 21 век". Противна ми е неимоверно. Защото живеем по - зле и от каменната епоха. Защото даже тогава, хората в племето са живеели не само за себе си, а за племето. Ако един го домързи, всички ще гладуват. А следващия път просто ще го изхвърлят от племето.
И няма такава абстракция "държавата е виновна". Коя е тази държава? Ами това сме всички ние. Тя се строи върху всичко онова, което ние правим (или не правим).
В този дух, и аз съм фен на казаното от Франзела Калина. Не искам да глезя детето си. Често наум си казвам "по-добре ти сега да поплачеш малко, за да не плачем всички един ден много".

Последно от новините: 8 годишното дете е убито от 9 годишно. По негово собствено признание.
Момиченцето е изнасилено и убито по особено жесток начин.
Две момичета са открити заключени в дома на възрастен мъж. Намерени са порнографкси списания при огледа.

Това последното направо е ужасно. И май за това спрях да гледам новини, не давам и на детето- не че искам да си навирам главата в пясъка, но смятам, че има тенденция към умишлено избутване на преден план на насилието, в следствие на което масата започва да го приема като нещо естествено, съпътсващо битието, същевременно се показва и безнаказаностт- а това колко народ лежи по затворите- не, а че има още за там е ясно.
И наистина, на първо място е личният пример- как да очеквам от дете, чиито родители се бият през ден два, да не посегне на другите около него щото "го били дразнели"- цитат от последните ден- два разговори със синът ми. Че и в банди се организирали??? а нямат още 7 години!!!! и колко малко от нас като родители вземат това насериозно, а не като поредната щуротия на детето ни.... Моя позната даже се зарадва че дъщеря и била "водач" на банда....
Може би и държавата има "заслуга", но смятам че наистина напърво място е личният пример, разговорите, а понякога и конското....

Да, вчера новините бяха потресаващи!
Страшно е направо!
Според мен проблема е основно в семейството. Имам двама сина - на 7 и 12 години. Опитвам се да бъда добра майка, така както аз разбирам нещата. Преди време спорихме с една приятелка дали е възможно да бъдем едновременно добри родители и едновременно с това най-добрите приятели на децата си. Аз защитавах мнението, че не е възможно - приятели ще има много, ще му помагаме да се насочва правилно към тях, но майката е една и трябва да си остане преди всичко такава. Тази, която да го гушка, да го съветва (винаги му мисли доброто), да му се поскарва, да го изслушва!
Не мисля, че ще съм добра майка ако първа му запаля цигарата (дано не пуши), или го заведа на проститутка (защото му било време да стане мъж)! Знаете ли, че има такива случаи?
Радвам се, че все още с баща им сме най-големите авторитети за тях! Успяваме да отговорим на всичките им въпроси и обясняваме различни ситуации, които се случват по света! Говорим, целуваме ги, намираме време за тях! Казали сме им, че каквото и да се случи, каквото и да ги трвожи, дори да е страшно - ще намерим разрешение - само трябва да споделят! И те все още го правят!

Ужасно е това което става!
Според мен обаче проблема не е в игрите и филмите.
Мисля, че когато едно дете е системно подтискано психически и физически то натрупва в себе си отрицателни емоции и ярост, които в един момент ескалират в агресивност към другите.
Много често по филмите за убиици, и то правени по действителни случаи, казват че тези хора са били много любезни и тихи според техните съседи, но всъщност като деца са били жертва на агресия психическа или физическа .
Това е причината.
Не мисля, че едно активно и буйно дете задължително ще е  престъпник като порастне.

А за мен голяма част от възпитателните проблеми идват точно от това, че взехме много да отглеждаме децата си по "щатски"- с твърде много свобода и твърде малко правила, приемаш, че детето ти е една съвършена личност по дифолт и не му забраняваш нищо, защото видиш ли, може да нараниш тази крехка личност. 

Дея, аз действам на принципа- нека да направя, каквото е необходимо, пък току-виж и друг го направи, току-виж се разпространило. Може да съм само аз и 5000майки, но и това е добро начало, да очакваме всички вкупом да правят това, което е редно, е гол идеализъм

В Щатите не си ли дават децата от 6 месечни на ясла......според мен пък там е проблема, а не в привързването

Американското възпитание в "свобода" е мит, според мен.
Не мисля, че е така, макар да има такива примери. Но тях ги има навсякъде.
Това не пречи обаче, да се правят гротескни преноси при нас. С прогнозируеми последици.

тук съм съгласна със Сикрет. Смятам, че на детето трябва да се показва, че мнението му се уважава, и ако това мнение и желание е разумно спрямо родителските разбирания и няма да навреди на околни, ще се съобразим с него. Точно това е примерът, който дава родителят и след това детето по същия начин ще уважава и мнението на останалите. Смятам, че трябва да расте със самочувствие за себе, но в същото време да му се показват и грешките, но с внимание и любов. И това абсолютно не изключва възпитанието да уважава и помога на по-слабите, по-възрастните и т.н. Също чрез пример.

Да,най-важен и формиращ е примерът в семейството. Но, ето какво става у нас. Нито аз, нито мъжът сме посягали на 3год. ми син. В резултат на видяното по сапунени сериали! той започна да крещи и да посяга. "ще те убия! ще ти счупя зъбите!" Питам го един ден:кой казва така? Тати! .. Е, иди после, доказвай, че нямаш сестра.  "по дяволите" го чухме и двамата във филмчето за Лека нощ, деца... а още не е тръгнал на детска градина.

Майка ми постоянно ми мели как съм го галела с перце, да не съм го учела да бъде толкова добър и щедър. Светът е агресивен и внукът й трябва да е такъв  Един ден му се скарах, че замахна да удари дядо си. Реакцията на майка (поне не беше пред него): "няма да му се караш, голяма работа, като е ударил дядо си" 

Не съм съгласна,че агресивните деца и децата лидери,прерастват в убийци...звучи ужасно.Напротив,по-скоро малтретираните и подтискани малчугани са с психични отклонения - не луди,а по-скоро агресивни и не ми се ще да казвам - убийци!За жалост това се случва масово при циганорите.Просто,докато почнат 20.00ч новините с подобна вест,съм сигурна,че ще цитират циганско-турско име.
Що се отнася до това,което гледат нашите деца,съм напълно потресена...
1.Едно от най-противното ми е рекламите от сорта на БУЛсат-ком,където деца на 5-6г питат за денонощния канал.От къде тези пикльовци знаят за този канал и как може да карат децата да цитират подобни неща.Нали след това ще питат мама и тати,какво същност се гледа там.И какво да им кажем???
2.Визията на Азис и факта,че именно децата подражават на тези 
3.Като пусна на сина си Cartoon-ите,ами мен ме хваща страх,като гледам...чудовища,плесени и т.н.как сестрата на Декстър го тормози нон-стоп...
4.......
5.......
.......................Няма край...........учителите нямат стимул да възпитават децата...Незнам,много се тревожа от това което става около нас!!!

Искам 80-те години на нашето детство и децата биха били,по-спокойни!!!

16.11.2006г
"Деветгодишно дете от Хасково е убило 8-годишния Мурад, чието тяло бе намерено на сметище в града."
http://netinfo.bg/?tid=40&oid=965733

Там където работя,сградата е на 3 етажа,все магазини,кафе и т.н.При нас на 3-тия етаж какво се случи преди време.Една от продава4ките има вну4е което е на 4г,но не може хубаво да говори и не познава цветовете.Какво правят големите хора които работят тук.Викат го при себе си,подиграват му се и го унижават То се разплаква и отива при баба си.Баба му естественно не реагира,защото всички се подиграват на внука и и не ги взимат на сериозно.Един ден детето си играе с един от мъжете и момчето му казва на малкия- я ме удари да видя колко силно удряш,естественно малкия се кефи и го удря.Отсреща всички изпадат в смях.Идва моята колежка и пита малкия защо удрял баткото,малкия казва че баткото му е разрешил,обаче тя решава че ще го удари и го удря по главата Детето се разплака и никога повече не излезна от магазина на баба си,след време и не идваше изобщо в комплекса.Е това как да го приеме един нормален човек,големи хора си правят смях с малко 4г.дете и го удрят.Питат го в градината как се казва най добрия му приятел,той казва име на другарчето си и те му казват"абе ти си гей бе,как  може да имаш момче за приятел"
Отклоних се от темата,но това което разказах ме потресе тогава и никога няма да го забравя и проумея,защото тези хора са напълно неадекватни.Болно общество.

Леле , Crazy, това наистина е ужасно........

Наблюдавайки себе си и хората отдавна осъзнах, че във всички се борят противоположности. Никой не може да има самочувствието, че постъпва винаги като добър човек, че мисли винаги с добро. Както и най-големия звяр в душата може да прояви понякога и милост. Всички искаме да понасяме справедливи отговори на нашите постъпки. Понякога се случва да ни стъпчат безпричинно и ние несправедливо да си го изкараме на някой друг. Добрата постъпка не винаги води до друга такава, но е по-вероятно. Струва ми се обаче, че зависимостта е по-силна при лошите постъпки.
От другата страна - усещането за безнаказаност, липсата на задръжки. Децата могат да бъдат много жестоки, точно защото са способни да не поставят граница - колкото жертвата позволи. И тогава, ако няма друга причина, която да спре агресивното поведение - страх от наказание, морални задръжки - ето го резултата.
Ние се стараем да възпитаме децата си спрямо нашите възгледи. Със сигурност се различаваме. Обществото ни е много разнородно по ценности.
Мисля си, че би трябвало да има решение. Например психотест за всяко дете и родител. Да има някакви норми, а при отклонения да се работи. Да се хващат такива проблеми още в зародиш, преди такива хора да започнат да тормозят другите. Нямам предвид някакъв калъп, в който да се набутват всички деца, а единствено работа по явните отклонения.

Аз се чудя на тази баба, която безучастно гледа и не реагира