Здравейте! Ситуацията е следната. С мъжа ми сме заедно от почти 3 години и половина, имаме дете на 1 година и 4 месеца. Той се държеше добре в началото, но след като заживяхме заедно започна да ме псува и обижда постоянно за всичко - например, че не съм изхвърлила боклука. Всяка втора дума му е на майка ти п... Удрял ме е и ме е ритал многократно..имала съм огромни синини, притеснявах се да се съблека по бански, вчера ми удари шамар и през лицето. Когато не е ядосан се държи що годе добре, прегръща ме, целува ме и си мисля, че ме обича. Не излизаме абсолютно никъде. Аз съм на 22 години и някакси не си представям живота да ми протече с обиди с псувни от негова страна, но мисълта да си тръгна много ме натъжава. А и той има едно миловидно изражение, което ме кара аз да се чувствам виновна. Някакви съвети?
В твоята връзка има няколко вида насилие. Възпитаваш дете, което ще бъде свидетел на това насилие и понеже майка му го приема и стои, е вероятно да обречеш детето ти или да търпи насилие, или да проявява насилие.
Този с миловидното изражение вече те е смачкал психически - дотолкова, че да повярваш, че ти може да си виновна за това, че те удря, рита, шамаросва и т.н. Прецени сама дали ще оставиш да смачка и детето ти - когато почне да разбира. Няма никакво значение дали ще го бие него или не - детето ще е свидетел на това, което става в дома ти. В някои западни страни в такива случаи социалните могат да приберат детето, защото, щом майката не реагира, детето ще бъде изложено на такива сцени и може да пострада както психически, така и физически. Помисли над това.
Помисли и над това, защо наричаш любов удари, шамаросване, ритане и псуване. Това не е любов, това е обратното на любов.
Съвети? Обясни на родителите си какво става в дома си и помоли за помощ да го напуснеш. Помоли и приятели за подкрепа. Приготви най-важните документи и пари, за да са ти подръка, ако полудее, като разбере, че го напускаш. Най-добре е да се изнесеш тогава, когато мъжът ти го няма у дома. Успех!
Детето не е докосвано. 
