Седмица студена но от надежди напоена - 04.12 - 10.12.06

добро утро Голди.Радвам се че размисли
ох с тези ваши вкусни закусчициии направо ми изтекаха лигите.май и аз ще завъртя една торта 
лек и спорен ден мацки

Добро утро ..Как сте момичета.. Аз май взех да се влошавам даже съм на антибиотик тая пуста мъгла ми изяде главата ..имам усещането ,че пак ще мина на инжекции

Момичетаааа, хайде де  УСМИХНЕТЕ СЕ!!!!
А за Мegita и Goldie   

 

Момичета много съм разстроена.....Вчера се скарах с човека с главно Ч ..и още не ми се е обадил

еми обади му се ти

ох колебая се да ти кажа не става винаги аз да права компромисите... ще изчакам до 14:30 пък ще мисля тогава....Вече ми писна с това аз тука той там 

Здравейте момичета  
Аз два дена не съм ви чела, и въпреки че спорната тема вече е поприключена, нека и аз да се изкажа. Искам бебе си е искам бебе и разбира се главно трябва да пишат опитващите се, но защо да не минават и забременелите скоро. Може да се поучим от техния опит, да "чуем" че се е получило което е важно защото виждаме съвсем реално че рано или късно се получава. Разчитаме на тактичността и личната преценка на всяка новобременна дали ще пише непрекъснато или отвреме навреме или съвсем не. Всички хора са различни, и аз се дразня от много неща. Една вечер се бях напила и влязох във форума видях тема "еди кво си ли да пия или по-добре едикво си "/като не става въпрос за лекарства/, и така се издразних че щях да напиша да пие бира с водка и кюфте за мезе. Ама се въздържах, добрия тон надделя дори над алкохола 

Желая успех в бебеправенето на всички включително и на себе си    

аз да ви кажа евала на Миа.Хем не ни забравя и идва от време на време хем не досажда.аз чакам гости(родата )такче ви оставям  с пожелания за хубав ден

Здравейте , момичета
Аз не се отчайвам , знам че бебчето няма да стане от раз , макар да искам бебе повече от всичко.Знам , че това което ще кажа не е за тук и в този подфорум , но знам какво да е расте в теб малкото човече , да се радваш всеки ден , че ще станеш майка , но когато го загубиш болката е още по голяма.Искам бебе и затова дойдох в този форум , искам го с цялото си сърце , но все пак ме гонят моите страхове. Мисля , че изчакахме доста време в мъжа ми докато не почнахме с опитите , но и двамата го искаме. Мога да кажа , че М или както тука се нарича лелката все още не е дошла , но знам , че ще дойде , не е станало този месец , ще пробваме сега та може нашата приказка пак да се повтори на Нова година , пожелавам си го и го желая на всяка от вас. Лек и спорен ден пожелавам на всички. ))))) 

rose_madder незнам от колко време опитваш, но искренно ти желая бебче  Това наистина е най-голямата радост, която може да изпита една жена. Нямаше да го знам ако не бях бременна известно време, допреди това въобще не съм мислила по въпроса...Но когато се случи чувството е прекрасно. То само ние жените може да го изпитаме точно същото, всички тези промени които стават в тялото...Желанието на всички нас е не само духовно, но и почти физическо. И съм сигурна, че една по една ще се случи на всяка от нас. 
Нещо се разчувствах...

Голди,миличка,никой не е казал,че искащи второ дете не са за тук.Аз също искам второ...Вече две години станаха.Още малко срок си отпускам и се местя в Проблемно.
Никой не е казал да не пишат вече забременели момичета от групата,просто нека не се пресича тънката граница,с присъствието им на сто процента.Това не е завист към тях,това е страдание от собствения ни неуспех.Никой не им желае зла участ,всички се радваме за тях!!!
Нека да са умерени в присъствието си,не изчезнали!!!
Дано спора приключи...Никой никъде няма да ходи,освен ако не забременее и да бяга към отчетни          Нали девиза,към всяка новодошла е "Дано не се задържаш дълго тук..."

Писах, писах, и всичко се затри...почвам отначало...
Вчера следобед не съм влизала, но това, което прочетох преди малко ме разстрои...честно казано се чувствам лично засегната.
Да разбирам ли, че като имам вече дете, мястото ми не е тук? Да разбирам ли, че след всичко, което ми се случи, вече НЕ искам толкова силно бебе? Напротив, ИСКАМ го повече от всякога!!!
Лично аз не считам, че един спонтанен аборт и едва два месеца неуспех ме пращат в Проблемното.
Скоро ще стане почти година откакто вися тук. Трябва ли вече да си ида? За да не "наранявам" нечии крехки чувства с лентичката си например?
Този форум ми даде много. Информация. Приятелство. Подкрепа. В най-трудните мигове момичетата тук - Дари, Леичка, Пенелопа, Жабчето, Светли, Силвър, Дидиди, Блак Р, Стеф, Елф, Меги / сигурно пропускам някого, извинете ме/ ме измъкнаха от дупката, в която ме запрати  един неочакван аборт. Смело мога да кажа, че те бяха повече до мен, отколкото съпругът ми / не виня него, а лекарят, накарал го да ме пренесе - гола и оплискана в кръв...в безсъзнание, като че ли е нямало санитари.../. Те бяха до мен и после, при последвалите проблеми. И сега какво - да махна с ръка и да не се зарадвам на бременността на някой от тях. Не, не съм такъв егоист. Аз съм човек - понякога ми е тъжно, понякога се радвам.
Нима някоя от вас ще ми каже, че не е проронила поне една сълза онази вечер за жертвите край Бяла или при поредния репортаж от Българската Коледа? Няма да повярвам. Защото точно чувствата ни отличават от машините.
Как тогава да не се зарадвам искрено на щастието на някоя от вас - та нали то е надеждата за моето такова.
Както Пенелопа е казала по-горе - от позицията си на майка мога да оценя още по-добре това безмерно щастие. И да ви го пожелая. На всяка. Ако можех, бих ви направила щастливи всичките още сега, в този миг. Но ние сме просто човеци. Понякога тъжни. Понякого весели. Но никой не ни дава право да се разпореждаме с чувствата на другите. Ако не ми е кеф - просто не чета.
Мили бременлийки - ще се радвам всеки ден да разбирам, че сте добре, че коремчетата ви растат и бебчовците ви подритват отвътре. Защото съм човек. И на мястото на сърцето си имам сърце.
А не камък.

Скъпа Мариета, разплака ме. Странно как си прочела мислите ми. Аз вече изразих негодуванието си към мнението на Мегита. Меги, как ти изглежда твоята 1 година спрямо 2, 3, 4 или повече. Не, че искам да се поставиш на моето място... ние опитваме вече 4 пълни години - януари започваме 5-тата. И това, че имам едно дете не ми пречи да искам още. (колкото даде Господ) Но единствения път, когато изпитах завист към забременяла жена беше тази "майка" която скоро беше пребила две от децата си. И то не беше точно завист, а яд и вътрешен протест. Нещо в мен се преобърнна и си помислих "Господи, защо на нея си дал 4 деца а на някой, който заслужава много, много повече не си дал нито едно?" И пак някак си поисках за другите първо и после за себе си. Вътрешно го усетих така. И наистина всяка нова бременност в този форум е съпроводена с огромна радост и малък празник вкъщи. Дори моят съпруг е в течение на тия събития и той се радва. Понякога пита за вас, понякога бърка имената ви (например Мегита, Меги и Мариета), но и той се радва и усещам как се опитва да ме предпази от евентуални лоши мисли, като ми казва - "И нашето е там някъде, но е на опашката и само трябва да изчакаме  да му дойде реда. Никой няма да ни го вземе."
        Много ще се радвам, ако страстите се успокоят сега и започнем утре нова седмичка с много приятелски тон и добри новини. Лека вечер и от ман! Желая ви всичко най-най розово и бледосиньо. Мир и любов!

beli4ka видях че си се похвалила Честито!!!!  Имах прдчувствие за теб.
дидиди незнаех че оттолкова дълго се борите. Дано в най-скоро време ни зардваш
mari_eta още веднъж ти благодаря-ти си знаеш защо