Много често пъти, чувам хора коментират "Липсват първите 7г". За вас какво е, как възпитавате децата си?
- Публикувана: 5 ноем. 2022, 14:03 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2022, 02:21 ч.
Как възпитавате децата си?
Зле ги възпитавам.
Иначе ей сега ще се навървят 200 форумни члена да обясняват как си възпитават добре децата. Пък всеки смята различно за добро възпитание.
Иначе ей сега ще се навървят 200 форумни члена да обясняват как си възпитават добре децата. Пък всеки смята различно за добро възпитание.
Зле ги възпитавам.
Иначе ей сега ще се навървят 200 форумни члена да обясняват как си възпитават добре децата. Пък всеки смята различно за добро възпитание.
Иначе ей сега ще се навървят 200 форумни члена да обясняват как си възпитават добре децата. Пък всеки смята различно за добро възпитание.
И аз мисля, че се справям зле. Огаждам, когато се тръшка. Пускам Тв, когато иска. Немога да я науча да си дава ръката, когато сме на вън (почти 1г и половина сме). Всички ми казват, че ще я "изтърва". Интересни са ми и други гледни точки.
Много често пъти, чувам хора коментират "Липсват първите 7г". За вас какво е, как възпитавате децата си?
Аз съм строга по принцип. Днес например отказа да си направи закуска, остана без такава.
С личен пример най вече. Защото дрънкането ( теорията) от едното ухо влиза, от другото излиза. Когато умра няма да помнят какво съм говорила, а какво съм правила, как съм изглеждала, как съм действала и реагирала. Поне аз това помня от майка ми - личния й пример.
Голямата вече не живее с нас, студентка е, и мога да кажа, че се справя доста успешно. Въпреки, че не даваше вид, че ме слуша, сега виждам колко много неща е възприела от мен и как ги прилага в ежедневието.
Голямата вече не живее с нас, студентка е, и мога да кажа, че се справя доста успешно. Въпреки, че не даваше вид, че ме слуша, сега виждам колко много неща е възприела от мен и как ги прилага в ежедневието.
как възпитавате децата си?
Както мога - тъй.
Не съм жалостива, "Не" значи "Не"!
С личен пример, спрямо ценностната ми система. Има недопустимо поведение и поведение, което не ми пречи. Тръшканици и хленчене не понасям. Не угаждам просто ей така, за да не се сърди. Обаче не наказвам, не бия, не се държа неуважително спрямо нея. Уважавам чувството й за справедливост и се извинявам, когато съм сгрешила.
Обаче викам много, когато се наложи. Сигурно е същото като да забърша един шамар, ама това е моя начин. За сега гледам, че все нещо остава в главата.
Факт е, че като е физически уморена е най-прекрасното дете и затова гледаме просто да си изразходва неизчерпаемата енергия до дупка. Вечер просто баня, вечеря, миене на зъби и сън.
Обаче викам много, когато се наложи. Сигурно е същото като да забърша един шамар, ама това е моя начин. За сега гледам, че все нещо остава в главата.
Факт е, че като е физически уморена е най-прекрасното дете и затова гледаме просто да си изразходва неизчерпаемата енергия до дупка. Вечер просто баня, вечеря, миене на зъби и сън.
С любов.
Възпитавала съм с идеята да стане добър, умен, внимателен и стойностен човек. Често съм била строга но не винаги. Винаги водещо е било, ако отстъпя на някоя глупост, че това е вреда за в бъдеще, но и съм жалостива, така че без крайности.
Още докато беше малко детето четох и запомних едно изречение, че на децата трябва да им се поставят граници (в смисъл на правила). Старала съм се да го спазвам.
С годините съм станала изключително нетолерантна към тръшкания и лигости на чуждите деца. Съжалявам има много изпуснати.
Възпитавала съм с идеята да стане добър, умен, внимателен и стойностен човек. Често съм била строга но не винаги. Винаги водещо е било, ако отстъпя на някоя глупост, че това е вреда за в бъдеще, но и съм жалостива, така че без крайности.
Още докато беше малко детето четох и запомних едно изречение, че на децата трябва да им се поставят граници (в смисъл на правила). Старала съм се да го спазвам.
С годините съм станала изключително нетолерантна към тръшкания и лигости на чуждите деца. Съжалявам има много изпуснати.
С баткото бях непреклонна - без лиготии. С малката бях по отстъпчива и това си пролича в ранните тийн години, побеля ми главата. Слава богу, всичко отмина, мисля че се справихМЕ, вече са големи хора. И да, виждам че е останало много от говореното. И да, адски много тръшкащи се хлапета виждам (и чувам)
Според мен тръшкането не е проблем. Проблем е, ако родителите козируват на това тръшкане.
Както и да ги възпитаваш, един ден все ще се намери нещо, за което да се питаш "И къде сбъркахме?" 
Като към човек се отнасям към децата. Ако се затръшка за нещо, ще получи същата реакция, каквато би получила някоя приятелка, ако реши да решава спорове с рев. Хаха, не. И без да се питам ми е ясно, че съм сбъркала на 101 места, но пък съм дала най-доброто от себе си за момента и каквото стане, стане. Нямам време за философски размисли, наближавам 50, животът е на приключване.😂
Както и да ги възпитаваш, един ден все ще се намери нещо, за което да се питаш "И къде сбъркахме?"
Точно днес ми разправяха за едно две годишно, което вече втори телефон на майка си чупело. Родителите ( модерни и и интелигентни) го оставяли да се себеизразява и само да решава кога, кое и как. Водещо във възпитанието им било да не го пречупват.
Аз може и да не съм права, но на моите им казвах кое как да става и общо взето аз бях водеща в отношенията ни. Пък станаха хора .
Аз може и да не съм права, но на моите им казвах кое как да става и общо взето аз бях водеща в отношенията ни. Пък станаха хора .