Процесът става равностоен (двупосочен) след доста години.
- Публикувана: 5 ноем. 2022, 14:03 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2022, 02:21 ч.
Как възпитавате децата си?
Май има нещо такова...Една приятелка,чиято майка е учителка, преди време ми се оплакваше как подканвала 7 годишния си син да си измие косата след подстригване, а майка й кряскала отстрани - остави го, той сам ще реши дали да се мие, ти питала ли си го дали иска да се стриже и мие????
Съжалявам,но аз съм от старото поколение, което смяташе, че децата трябва преди всичко " да слушат"... Смятам, всеки от нас знае какво съдържа израза " да слушат".
Съжалявам,но аз съм от старото поколение, което смяташе, че децата трябва преди всичко " да слушат"... Смятам, всеки от нас знае какво съдържа израза " да слушат".
Процесът става равностоен (двупосочен) след доста години.
Отделно съм съгласна, че личният пример възпитава. Ако искам да уча детето си на уважение към мен, трябва да покажа такова към него.
Моят син също е на година и половина и не дава ръка, за това сме още с количката. Ръце не дърпам, с каката два пъти сме били в Пирогов, заради подобно дърпане на ръце.
С нея оставихме количката на 1 г и 3 м, но тя даваше ръка и слушаше за разлика от брат си.
Малкият понякога се заглежда, ако ние гледаме ТВ, но никакви детски не му пускам. Ако не му се показва, че има такова нещо няма и да го иска.
Каката - на 6 г, се опитва да проявява характер, обаче хич не и се оставям, кажа ли нещо- край, трябва да се свърши и после ще получи това, което иска.
Не наказвам, поне на този етап. Баща и е по-строг от мен. Детски и игри на телефон рядко даваме. Скоро бяхме на един р.д имаше две, три деца на 6 г, които не оставиха телефоните и таблетите. Направо останах със зяпнала уста. Нищо не съм и забранила и сладко, и телевизия, и игри, но всичко е с мярка.
Най-много се гордея с това, че успях да направя така, че и двамата от бебета да заспиват сами и че не са ми лепнати за полата, макар че с баща им сами ги гледаме. В резултат на това и двамата влязоха в яслата и почнаха да играят веднага и останаха за цял ден от първия ден, без и една сълза да проронят. Реално нямаха нужда от адаптация.
Много ги обичам, гушкам ги, целувам ги, но както писа някой, като е "не" е "не".
Със сигурност не съм перфектна, често си откривам грешки и ми се ще да съм постъпила по друг начин, ама такова е, идеални родители няма.
С нея оставихме количката на 1 г и 3 м, но тя даваше ръка и слушаше за разлика от брат си.
Малкият понякога се заглежда, ако ние гледаме ТВ, но никакви детски не му пускам. Ако не му се показва, че има такова нещо няма и да го иска.
Каката - на 6 г, се опитва да проявява характер, обаче хич не и се оставям, кажа ли нещо- край, трябва да се свърши и после ще получи това, което иска.
Не наказвам, поне на този етап. Баща и е по-строг от мен. Детски и игри на телефон рядко даваме. Скоро бяхме на един р.д имаше две, три деца на 6 г, които не оставиха телефоните и таблетите. Направо останах със зяпнала уста. Нищо не съм и забранила и сладко, и телевизия, и игри, но всичко е с мярка.
Най-много се гордея с това, че успях да направя така, че и двамата от бебета да заспиват сами и че не са ми лепнати за полата, макар че с баща им сами ги гледаме. В резултат на това и двамата влязоха в яслата и почнаха да играят веднага и останаха за цял ден от първия ден, без и една сълза да проронят. Реално нямаха нужда от адаптация.
Много ги обичам, гушкам ги, целувам ги, но както писа някой, като е "не" е "не".
Със сигурност не съм перфектна, често си откривам грешки и ми се ще да съм постъпила по друг начин, ама такова е, идеални родители няма.
Хахаха, разсмяхте ме.
Връзката с децата ми е повече от прекрасна, благодаря за "загрижеността"...
Между другото смятам да ги науча и на нещо, което аз правя,а именно: да не се бъркам в живота на хората, камо ли такива, които не познавам и да им давам непоискани съвети.
Връзката с децата ми е повече от прекрасна, благодаря за "загрижеността"...
Между другото смятам да ги науча и на нещо, което аз правя,а именно: да не се бъркам в живота на хората, камо ли такива, които не познавам и да им давам непоискани съвети.
Най-вероятно не са имали нужда от адаптация, защото са тръгнали на ясла като много малки. И нашето дете, когато за първи път се опитахме да го пуснем, нямаше нужда от такъв период. Вторият път, след няколко месеца, беше доста по-различно, но за няколко дни, след това започна много да му харесва.
Като по-малки разбират по-малко и затова някои неща са по-лесни.
Иначе и нашият не е залепен за нас и заспива сам от много малък. Много е общителен, но това си е неговият характер.
Прави изключително много бели и с баща му се молим след като навърши 2 да се промени малко. Не му позволяваме да си прави каквото иска.
Ръка ту дава, ту - не. Във втория случай в парка тичам след него, а по улиците заминава в количката, която много исках да съм прибрала до сега. Приходи на 11 месеца, но е много своенравен.
Виждаме се в чудо с храненето. Не сме измислили решение.
Като по-малки разбират по-малко и затова някои неща са по-лесни.
Иначе и нашият не е залепен за нас и заспива сам от много малък. Много е общителен, но това си е неговият характер.
Прави изключително много бели и с баща му се молим след като навърши 2 да се промени малко. Не му позволяваме да си прави каквото иска.
Ръка ту дава, ту - не. Във втория случай в парка тичам след него, а по улиците заминава в количката, която много исках да съм прибрала до сега. Приходи на 11 месеца, но е много своенравен.
Виждаме се в чудо с храненето. Не сме измислили решение.
Интересен въпрос. Някъде между демокрацията и либералния консерватизъм май се намирам. Като средства използвам всичко, шамари много рядко е имало, там по дупето леко, всеки го е минал . Детето е на 5 и половина и просто има мек характер. Когато има криза, много гушкам, работи. И то на тази възраст си е голямо гушкане, знаете. Някой спомена дразнене. Да, много ме дразни, почти през ден. Но това не е от детето, от мен си е. И да, старая се да не показвам. Когато прекали, си и крещя. Знам, че звучи като лудница, но като цяло добре си живеем.
Процесът става равностоен (двупосочен) след доста години.
Тук не съм съгласна.
Откакто се е родила ме учи на търпение или по-добре формулирано - самовъзпитавам се на търпение.