Да, писала съм назад в годините. Като семейство никога не сме имали съмнения или противоречия в това отношение.
- Публикувана: 13 дек. 2022, 22:37 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2023, 05:41 ч.
Вие плащате ли сметки на родителите си?
От страната на родителите съм.
Не бих приела детето да ми плаща сметки, ремонти и лечения.
Парите на детето ми са за да си гледа неговите деца.
Аз когато и с колкото мога ще помогна за внуците.
Хляб без сол ще ям, но няма да покажа, че ми трябват пари.
Правя си сметка на приходи и разходи и се съобразявам.
Не бих приела детето да ми плаща сметки, ремонти и лечения.
Парите на детето ми са за да си гледа неговите деца.
Аз когато и с колкото мога ще помогна за внуците.
Хляб без сол ще ям, но няма да покажа, че ми трябват пари.
Правя си сметка на приходи и разходи и се съобразявам.
Плащам изцяло сметките на моята майка, която е пенсионер и живее сама. Купувам и храна и неща от първа необходимост регулярно.
Плащам и сметките на сина ми, който от няколко месеца живее самостоятелно и е първа година студент. И храната плащам.
Каквото остане накрая, го плащам за себе си.
Плащам и сметките на сина ми, който от няколко месеца живее самостоятелно и е първа година студент. И храната плащам.
Каквото остане накрая, го плащам за себе си.
Ако трябва, ще плащам. Засега нямат тази необхомост, но и те все още са работещи хора. Истината е, че са притеснени от предстоящото си пенсиониране, защото бъдещите им пенсии ще бъдат доста скромни суми.
Налагало се е да поемем някои разходи на свекърите. Никога не знаеш в каква ситуация ще попаднеш, добре е да имаш близки, които да ти подадат ръка.
Налагало се е да поемем някои разходи на свекърите. Никога не знаеш в каква ситуация ще попаднеш, добре е да имаш близки, които да ти подадат ръка.
Щастлив е, който има живи родители и може да им помогне при нужда.
От 2015 година мама е сама на квартира с телкова пенсия. Работи, но не стигат. Помагала съм с пари. Купих ѝ цялото обзавеждане и техника за квартирата. Предлагала съм и да я закарам на море, но ни отказа (вземах малката ми сестра, защото мама няма възможност да я води). Сега си има приятел, с когото се справят добре финансово и няма нужда.
На баща ми също съм помагала - издържах го изцяло няколко години, докато изплащаше чужд кредит, но пък той ми гледаше детето, за да работя, докато бях самотна майка.
От почти една година и той се справя успешно сам, но през септември претърпя много тежка онкологична операция и тогава по него заминаха над 3000 лв. Сега се възстановява и се оправя отново сам. За щастие взима доста голяма миньорска пенсия.
Подготвена съм и занапред да помагам с всичко, което мога. Сестра ми също активно помага. Не ми се свиди. За родителите на съпруга ми важи същото. Живи и здрави да са ни само
На баща ми също съм помагала - издържах го изцяло няколко години, докато изплащаше чужд кредит, но пък той ми гледаше детето, за да работя, докато бях самотна майка.
От почти една година и той се справя успешно сам, но през септември претърпя много тежка онкологична операция и тогава по него заминаха над 3000 лв. Сега се възстановява и се оправя отново сам. За щастие взима доста голяма миньорска пенсия.
Подготвена съм и занапред да помагам с всичко, което мога. Сестра ми също активно помага. Не ми се свиди. За родителите на съпруга ми важи същото. Живи и здрави да са ни само
Не, не им плащам сметките, нито те моите. В семействата ни родителите се грижим за децата, които сме създали, а не децата за родителите си. Ако помолят, ще ги платим, разбира се.
Аналогично. И да добавя - родителите ми не биха допуснали аз да им плащам каквото и да е, и биха се чувствали изключително дискомфортно. Не им го причинявам. Справят се отлично. Старая се така да си подредя живота, че да не се превърна в дете на децата ми един ден , и на свой ред да не допускам те да ми плащат сметките.
Друго се замислих във връзка с темата.
А как процедирате с подаръците за родителите?
Скоро с моя позната имахме кръгли годишнини.
Тя е работеща в чужбина, с добри доходи. Направи рожден ден в хотел с ресторант в Бг, покани близки хора. Подшушнала им, че отдавна мечтае за пръстен с голям диамант, да вземат мерки. Тя и сама можеше да си го купи тогава, но ....
По това време дъщеря и беше завършила 12 кл и кандидатстваше. Сина - работи в чужбина, но не бере парите по храстите, има и семейство.
Моя юбилей беше след нейния. Като питаха какъв подарк искам - отговарях парфюмчета от Лидл. Празнувах в къщи с деца и тогава 1 внуче. Имахме намерение за ресторант, но детето вдигна температура и отпадна.
Коя според вас е била по-права в желанията си.
А как процедирате с подаръците за родителите?
Скоро с моя позната имахме кръгли годишнини.
Тя е работеща в чужбина, с добри доходи. Направи рожден ден в хотел с ресторант в Бг, покани близки хора. Подшушнала им, че отдавна мечтае за пръстен с голям диамант, да вземат мерки. Тя и сама можеше да си го купи тогава, но ....
По това време дъщеря и беше завършила 12 кл и кандидатстваше. Сина - работи в чужбина, но не бере парите по храстите, има и семейство.
Моя юбилей беше след нейния. Като питаха какъв подарк искам - отговарях парфюмчета от Лидл. Празнувах в къщи с деца и тогава 1 внуче. Имахме намерение за ресторант, но детето вдигна температура и отпадна.
Коя според вас е била по-права в желанията си.
Майка ми живее с мен и детето в чужбина, така че аз плащам всичко, за което се сетиш + здравни осигуровки, лекари, самолетни билети до България и други места, почивки, развлечения и т.н. Майка ми има банкова карта, вързана за моята сметка.
Когато майка ми си е в България, което се случва веднъж в годината за около месец, тя плаща сметките и една голяма част от храната, която хапваме. Почивки, пътувания, покупки за мен и детето са си за мен. Имотите в България са си нейна грижа и на вуйчо ми.
Благодарение на майка ми (и останалата част на фамилията, разбира се) съм стигнала до там, където съм днес (тя ми е осигурила нужното образование и развитие и винаги, ама винаги ме е подкрепяла в решенията ми). Пак благодарение на нея имам и социален живот, въпреки че си гледам детето сама. Мога да изляза с приятели, да отида на театър или концерт и макар че майка ми никак не обича да стои с внука си сама, все пак го прави, когато никоя от гледачките не е налична. Така че най-малкото, което мога да направя за нея, е да й осигуря сравнително спокоен живот и възможности за пътувания и почивки, докато й позволява здравето.
Когато майка ми си е в България, което се случва веднъж в годината за около месец, тя плаща сметките и една голяма част от храната, която хапваме. Почивки, пътувания, покупки за мен и детето са си за мен. Имотите в България са си нейна грижа и на вуйчо ми.
Благодарение на майка ми (и останалата част на фамилията, разбира се) съм стигнала до там, където съм днес (тя ми е осигурила нужното образование и развитие и винаги, ама винаги ме е подкрепяла в решенията ми). Пак благодарение на нея имам и социален живот, въпреки че си гледам детето сама. Мога да изляза с приятели, да отида на театър или концерт и макар че майка ми никак не обича да стои с внука си сама, все пак го прави, когато никоя от гледачките не е налична. Така че най-малкото, което мога да направя за нея, е да й осигуря сравнително спокоен живот и възможности за пътувания и почивки, докато й позволява здравето.
Аз чужди щение не мога да коментирам.
С рожденото ми семейство си правим дребни подаръци/жестове понякога. Например майка, моткала се по пазара, видяла някаква блуза и решила, че е за мен, та я взела. Забранила съм и, не, че ме чува, ама вече съм във възраст, в която е добре да пробвам. Или ходила за паста за зъби, ама видяла душ-гел готим и взела за децата, защото знае, че се кефят.
Подаръци за рождени дни, Коледа и подобни сме се разбрали повече да не си правим. Безумно е, нямаме нужда. Обикновено, когато някой има нужда от нещо, то се набавя според нуждата, а не се чака празник (чорапи, хавлии в това число, парфюми, че и обеци - вчера точно купих на детето, защото ми харесаха и не, не са за под елхата).
Общо взето при нас потокът тече от родител-към дете.
Ако аз купя нещо, или поема разход за нещо, което касае моите родители, без да съобщя или да настоявам и ги поставя пред свършен факт- светът ще ми се стори тесен.
ПП. на рождени дни обикновено си въртяхме едни пари-те ми дават да си купя нещо-аз им давам после на тях те да си купят нещо - бутаме си ги взаимно и никой не ги ще. И това спряхме да правим вече.
С рожденото ми семейство си правим дребни подаръци/жестове понякога. Например майка, моткала се по пазара, видяла някаква блуза и решила, че е за мен, та я взела. Забранила съм и, не, че ме чува, ама вече съм във възраст, в която е добре да пробвам. Или ходила за паста за зъби, ама видяла душ-гел готим и взела за децата, защото знае, че се кефят.
Подаръци за рождени дни, Коледа и подобни сме се разбрали повече да не си правим. Безумно е, нямаме нужда. Обикновено, когато някой има нужда от нещо, то се набавя според нуждата, а не се чака празник (чорапи, хавлии в това число, парфюми, че и обеци - вчера точно купих на детето, защото ми харесаха и не, не са за под елхата).
Общо взето при нас потокът тече от родител-към дете.
Ако аз купя нещо, или поема разход за нещо, което касае моите родители, без да съобщя или да настоявам и ги поставя пред свършен факт- светът ще ми се стори тесен.
ПП. на рождени дни обикновено си въртяхме едни пари-те ми дават да си купя нещо-аз им давам после на тях те да си купят нещо - бутаме си ги взаимно и никой не ги ще. И това спряхме да правим вече.
Препоръчани теми