Здравейте! Трябва да напиша тези редове, за да ми олекне на душата.
Като ученичка се запознах с моя мъж. Заедно сме повече от 20 години. Обичаме се като цяло. Имаме и прекрасни деца, но нещата ескалират с всеки изминал ден.
Той винаги е бил мрънкащ и недоволен от нещата, но аз го отдавах на мъжката му природа. В първите години всичко беше наред. Понякога на заведение съм го усещала, че не е доволен от сметката или че съм поръчвала повече от нужното. Но тогава беше по-млад, студент, пълен с бъдещи планове. Винаги съм посягала да си плащам, но той ме е спирал и плащаше сметката.
Завърших университет и свихме гнезденце в негов апартамент, който ремонт беше направен от неговите 2 ръце в продължение на 1 година. Той е доста умен и кадърен мъж, който се захваща с всичко и сам си върши нещата.
Дойде първото дете, после второто, но този негатив от характера му се прехвърля върху нас. Той е перфекционист, а ние явно не отговаряме на изискванията му. Все нередно вършим нещата, а манията му за пестене и предстоящ катаклизъм е крайна. Той и за него пести, даже и гащи да си купува, го мисли с дни. Той нямал гръб, на който да се опре, издържал ни сам и трябвало много добре да си правим сметката за всичко. Изпада в паника, злоба и ярост, ако трябва да се купи нещо странично, не само храна. Не се отопляваме всяка зима, пестим почти от всичко. Даваха ми дрехи за децата познати и приятели, опитват хората да ми помагат с каквото могат, от години не ходим вече на заведения, а ако се наложи, ме хваща срам, защото се започва със скъпото меню, мрънкане, недоволство, лоши погледи и злоба. Вкъщи и тоалетната хартия се пести, кухненска нямам, за нос даже нямам. А когато някой изтърве и счупи нещо, настава скандал. Без да искам си изтървах безумно скъпия телефон за 500лв. на килима пред него, такава буря се разрази, такива заплахи, че няма да ми купи друг такъв, че съм парлапанка, неоценителка, готованка, как само му харчим парите. Едното дете нямаше обувки, трябваше да му купя. Крака пораснал от 39 на 40. Отивам в най-евтините магазини, гледам, проверявам, търся, губя си времето, купувам и пак скандал, защото съм миткала по улиците и съм прахосвала пари. Тогава навлизам в безумни обяснения и пенявения защо е трябвало да се купят маратонки. Този емоционален стрес е всеки ден за всевъзможни дребни неща. Ходя по един и същ начин облечена, не смея да си купя нещо. Децата растат с комплекси за бедност, а ние реално не сме. Има имоти и то доста, от които взима наем, той работи на 4 часа за 1500лв., нямали сме никога нито едно нещо на изплащане и нито един изтеглен кредит. Климатици нямаме!
В устата му са само думи като: пари, пестене, нещо на безценица, евтенийка, да спечели от нещо, някой да му даде нещо и тн. Болни мисли, които тровят него, тровят нас. Голи и боси ще ровим по кофите. Нищо не съм правила по цял ден, мързелива съм била, нищо не съм можела да правя, за помощ не можел да разчита на мен. (Аз ставам в 6, чистя, готвя по 2 пъти на ден, пера, разтребвам, слагам им масата, вдигам, мия по цял ден, седя си вкъщи, не ходя на козметици, фризьори, глезотии, с приятелки рядко се виждам за час-два и то 1 път седмично, взимам едното дете от училище, другото е голямо, с малкото трябва да учим, много е трудно, защото има дислексия и всичко става бавно. Резултатите и' са зле, но аз не съм учител, не мога, разбирате ли, не мога да се справя. Наказание от Бога било моето момиченце 😢) Не можело за всичко да се дават пари, да съм теглила от "Читанка" учебници и да съм започвала да ги уча, принос да съм имала за това дете.
Започнах работа преди години на 800лв. Ставах в 6 и в 6 се прибирах. Това за града е нормален стандарт. Мислех, че ще се успокои, но уви, то стана буря. Как ме нямало цял ден, как къщата се превръщала в кочина, как не съм била скопосна, как в градината питали дедето дали имало майка, как съм работила за мизерни пари и съм си пропилявала времето. Как ме подритвали работодателите. Как съм ги оставяла гладни, какво съм обядвала и колко пари съм давала за обяд. Колко съм била уморена, а не трябвало. Как той нямал жена, а децата майка. Скандали и тормоз.
След 2 години работа започнаха разни странни неща да ми се случват: изтръпвания в главата, стягане, виене на свят, мравучкане в глава и крайници, припадъци, задъхване, мрак в душата ми, дълбока депресия с ужасни паник атаки, много уриниране и дефикация, тремори. Пристъпите са ужасни и до днес. Трябваше да напусна работа. На всичкото отгоре и хипохондрия развих.
Той ми казва, че съм лигла, да се стегна, проблеми съм нямала, пари за психиатри и психолози също, само парите му съм гледала как да харча. Имала съм покрив над главата си, храна и две деца да гледаме. На тях да се опра. Да съм стискала зъби и да съм се борила с живота, на хората какви неща са се случвали, моето е "вятър".
Ходих тайно на лекар преди 2 години, започнах хапчета, но имаше 2 седмици до действие. Бях като дрогирана в леглото, докато подействат. Тогава разбра, ядоса се, но ме остави да ги пия. Нещата потръгнаха за известно време, но хапчетата се сменят, а аз си отрових организма с тази химия.
Сега пак съм в дупка, за него аз съм била токсична, мрънкаща, изискваща, недоволна и нареждаща него, който всичко правил за семейството. Отравяла съм атмосферата вкъщи и съм влияела на децата лошо. Воденичен камък, който го дърпа към дъното, вместо да съм стожер за семейството.
Не съм се поставяла на негово място, и той чувства имал, не съм го обичала, а съм го имала за даденост, касичка за пари.
Аз съм емоционална, нещастна развалина в момента, която прави все грешни неща, която се занимавала с глупости, а той сам теглил семейството напред. На мен все нещо ми имало, все нещо съм плачела, все нещо съм охкала.
Като ученичка се запознах с моя мъж. Заедно сме повече от 20 години. Обичаме се като цяло. Имаме и прекрасни деца, но нещата ескалират с всеки изминал ден.
Той винаги е бил мрънкащ и недоволен от нещата, но аз го отдавах на мъжката му природа. В първите години всичко беше наред. Понякога на заведение съм го усещала, че не е доволен от сметката или че съм поръчвала повече от нужното. Но тогава беше по-млад, студент, пълен с бъдещи планове. Винаги съм посягала да си плащам, но той ме е спирал и плащаше сметката.
Завърших университет и свихме гнезденце в негов апартамент, който ремонт беше направен от неговите 2 ръце в продължение на 1 година. Той е доста умен и кадърен мъж, който се захваща с всичко и сам си върши нещата.
Дойде първото дете, после второто, но този негатив от характера му се прехвърля върху нас. Той е перфекционист, а ние явно не отговаряме на изискванията му. Все нередно вършим нещата, а манията му за пестене и предстоящ катаклизъм е крайна. Той и за него пести, даже и гащи да си купува, го мисли с дни. Той нямал гръб, на който да се опре, издържал ни сам и трябвало много добре да си правим сметката за всичко. Изпада в паника, злоба и ярост, ако трябва да се купи нещо странично, не само храна. Не се отопляваме всяка зима, пестим почти от всичко. Даваха ми дрехи за децата познати и приятели, опитват хората да ми помагат с каквото могат, от години не ходим вече на заведения, а ако се наложи, ме хваща срам, защото се започва със скъпото меню, мрънкане, недоволство, лоши погледи и злоба. Вкъщи и тоалетната хартия се пести, кухненска нямам, за нос даже нямам. А когато някой изтърве и счупи нещо, настава скандал. Без да искам си изтървах безумно скъпия телефон за 500лв. на килима пред него, такава буря се разрази, такива заплахи, че няма да ми купи друг такъв, че съм парлапанка, неоценителка, готованка, как само му харчим парите. Едното дете нямаше обувки, трябваше да му купя. Крака пораснал от 39 на 40. Отивам в най-евтините магазини, гледам, проверявам, търся, губя си времето, купувам и пак скандал, защото съм миткала по улиците и съм прахосвала пари. Тогава навлизам в безумни обяснения и пенявения защо е трябвало да се купят маратонки. Този емоционален стрес е всеки ден за всевъзможни дребни неща. Ходя по един и същ начин облечена, не смея да си купя нещо. Децата растат с комплекси за бедност, а ние реално не сме. Има имоти и то доста, от които взима наем, той работи на 4 часа за 1500лв., нямали сме никога нито едно нещо на изплащане и нито един изтеглен кредит. Климатици нямаме!
В устата му са само думи като: пари, пестене, нещо на безценица, евтенийка, да спечели от нещо, някой да му даде нещо и тн. Болни мисли, които тровят него, тровят нас. Голи и боси ще ровим по кофите. Нищо не съм правила по цял ден, мързелива съм била, нищо не съм можела да правя, за помощ не можел да разчита на мен. (Аз ставам в 6, чистя, готвя по 2 пъти на ден, пера, разтребвам, слагам им масата, вдигам, мия по цял ден, седя си вкъщи, не ходя на козметици, фризьори, глезотии, с приятелки рядко се виждам за час-два и то 1 път седмично, взимам едното дете от училище, другото е голямо, с малкото трябва да учим, много е трудно, защото има дислексия и всичко става бавно. Резултатите и' са зле, но аз не съм учител, не мога, разбирате ли, не мога да се справя. Наказание от Бога било моето момиченце 😢) Не можело за всичко да се дават пари, да съм теглила от "Читанка" учебници и да съм започвала да ги уча, принос да съм имала за това дете.
Започнах работа преди години на 800лв. Ставах в 6 и в 6 се прибирах. Това за града е нормален стандарт. Мислех, че ще се успокои, но уви, то стана буря. Как ме нямало цял ден, как къщата се превръщала в кочина, как не съм била скопосна, как в градината питали дедето дали имало майка, как съм работила за мизерни пари и съм си пропилявала времето. Как ме подритвали работодателите. Как съм ги оставяла гладни, какво съм обядвала и колко пари съм давала за обяд. Колко съм била уморена, а не трябвало. Как той нямал жена, а децата майка. Скандали и тормоз.
След 2 години работа започнаха разни странни неща да ми се случват: изтръпвания в главата, стягане, виене на свят, мравучкане в глава и крайници, припадъци, задъхване, мрак в душата ми, дълбока депресия с ужасни паник атаки, много уриниране и дефикация, тремори. Пристъпите са ужасни и до днес. Трябваше да напусна работа. На всичкото отгоре и хипохондрия развих.
Той ми казва, че съм лигла, да се стегна, проблеми съм нямала, пари за психиатри и психолози също, само парите му съм гледала как да харча. Имала съм покрив над главата си, храна и две деца да гледаме. На тях да се опра. Да съм стискала зъби и да съм се борила с живота, на хората какви неща са се случвали, моето е "вятър".
Ходих тайно на лекар преди 2 години, започнах хапчета, но имаше 2 седмици до действие. Бях като дрогирана в леглото, докато подействат. Тогава разбра, ядоса се, но ме остави да ги пия. Нещата потръгнаха за известно време, но хапчетата се сменят, а аз си отрових организма с тази химия.
Сега пак съм в дупка, за него аз съм била токсична, мрънкаща, изискваща, недоволна и нареждаща него, който всичко правил за семейството. Отравяла съм атмосферата вкъщи и съм влияела на децата лошо. Воденичен камък, който го дърпа към дъното, вместо да съм стожер за семейството.
Не съм се поставяла на негово място, и той чувства имал, не съм го обичала, а съм го имала за даденост, касичка за пари.
Аз съм емоционална, нещастна развалина в момента, която прави все грешни неща, която се занимавала с глупости, а той сам теглил семейството напред. На мен все нещо ми имало, все нещо съм плачела, все нещо съм охкала.
