За емоционалната еманципация от родителите

Мъж няма да запълни липсите. Ще е някаква много непълна връзка, защото най-вероятно ще попадне на контролиращ тиранин, който ще взима решения вместо нея. Човек не може да очаква друг да е отговорен за щастието му.

Джуд, основното, което следва да разбереш на най-базово ниво е, че майка ти има право само на съвещателен глас. То по никакъв начин не те обвързва с решение. Това е по отношение на външен вид, дрехи, мъже, работа, всичко. Решенията и последиците от тях са твои. Стигнала си до възраст, в която е крайно време да вземеш нещата в твои ръце и да носиш отговорност за изборите си, а не да вменяваш вина на майка ти, мъжа до теб, бившия, бъдещия и т.н. Родителите са си родители, но всеки сам определя живота си. Не дължиш обяснения и извинения нито на тях, нито на съседите или който и да е друг, пред който евентуално се "излагаш" в представите си. Излезни от мисленето на малкия град, че някого вълнуват твоите постъпки, стига да не са противообществени и противозаконни. Промяната трябва да се инициира от теб и не подлежи на одобрение от околните. С настоящото си мислене ще привличаш боклуци от мъжки пол, които да гледат как да те използват и да изпъкнат на твой гръб. Нормалният мъж не търси обрулена от живота и изтъкана от комплекси жена. Здравият дух привлича "здравите" мъже и обратно. Тоест първо търси промяната вътре в теб и тогава се огледай за спътник в живота, когато си загърбила комплексите, скрупулите, махленските притеснения и пр. Движи се в среда от себеподобни, защото никой няма да дойде да те изтръгне от родителската прегръдка и да те намери под полата на мама.
Както писах и в предишния си пост, безкрайно ми приличаш на моя много близка приятелка и искрено ти желая да се осъзнаеш овреме и да намериш своя път в живота. Всяка стъпка в посока промяна е положителна, не я премисляй с години дали е най-правилната. Ако нищо не правиш с цел да постъпиш най-най-правилно, тъпчеш на едно място.

Попадат на тирани, ако не разберат с помощ на терапевт динамиката в семействата им и как предопределя погрешни избори на мъже (според психологията). Не знам колко добре ще мога да го обясня, най-добре терапевт да се пита, но в общи линии идеята е следната. Родителят се изнервя и се ядосва, крещи, когато детето плаче или е разстроено, вместо да го утеши, или убива ентусиазма му за хубави неща, и/или го критикува, където го види. Детето обаче ще направи всичко да има връзка с родителя и започва да поставя емоциите и нуждите на родителя на първо място пред своите. Така се кондиционира да пренебрегва собствените усещания, чувства и нужди. След това, като порасне, се намират винаги егоцентрици, тип патриархален, алфа, мачо, доминант, недай си боже токсични нарциси, които с поведението си сигнализират, че е важен, естествено, той, той и само той. Хората по принцип са привлечени от познатото, което им дава чувство за сигурност. И, воала, порасналото дете попада в нездравословни, експлоататорски отношения. Егоцентрикът ще си я врътка манипулативно, без грам да се интересува и съобразява с нейните чувства и желания, или ще й казва как да се облича или с кого да излиза, ще я обижда, че не е хубава, какъв късмет има, че той изобщо я е взел и т.н.

Като човек в сходна на твоята ситуация ще ти кажа аз какво направих: чупих се в друга държава и не се върнах.
И аз съм се питала за какво аджеба са ме създали, щом толкоз съм им съсипала живота.
Говоря си с тях максимум 2-3 пъти в седмицата. Повече не мога да изтрая мрънкането и оплакванията им.
Живея живота си както на мен ми харесва и това ги побърква, че не могат да се изфукат пред хората как дъщеря им не се е омъжила и родила (2-3 деца).
Като попитам защо цял живот не са ми помагали за нищо, те отговарят, че и на тях никой не е помагал.
Дали съм повредена? Със сигурност.
Не знам какво е да имаш нормално, здраво семейство.
Винаги ми е било странно как родителите подкрепят децата си, а аз цял живот за всичко съм била критикувана.
Та авторке, ако трябва на друг континент избягай, но се махни, защото тази токсичност може и да саботира любовният ти живот.

Заключвам по молба на автора.