- Публикувана: 1 ян. 2024, 16:49 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2024, 09:55 ч.
Гласуване за "Книга на 2023 година"
Аз също съм доволна, че и номинациите и гласуването тази година минаха спокойно без силни страсти, а класацията е такава, каквато е 
Бях се настроила "Мамник" и "Времеубежище" да са на второ място с равен брой гласове.
Така "Хана" щеше да заема почетното 3-то място.
Но в последния момент ситуацията се промени
Бях се настроила "Мамник" и "Времеубежище" да са на второ място с равен брой гласове.
Така "Хана" щеше да заема почетното 3-то място.
Но в последния момент ситуацията се промени
За първи път и аз четох номинираните и спелечли призови места книги, но тази година. "Време убежище", нещо не беше моята, нещо тематиката ми беше скучна и си я оставих, само разгледана. "Мамник", в началото ми се стуваше, че няма да я довърша, но ми хареса. "Вода за цветята" четох най-бързо, хареса ми, но не и за победител. Най-харесах "Симон", която също ми попадна тази година, но пък не влезе в тройката.
Аз пък толкова се радвам, че "Симон" не влезе в тройката. 
Аз пък толкова се радвам, че "Симон" не влезе в тройката.
И аз . Взех си я миналата година и я бях започнала , но я зарязах . Не е моята . Ще се помъча някой друг път с нея .
За мен беше обратното при "Вода за цветята" и "Симон". Във "Вода за цветятата" темата беше емоционална и няма как да не повлияе на жени и майки, но пък самият стил беше някак отчужден, сякаш действията се случваха на друг човек, а не на главната героиня. В "Симон", която беше по-скоро за съдбите на жените вместо за Симон, емоциите бяха по-достоверни за мен.
Този път съм прочела и трите победители. Радвам се, че "Мамник" е сред тях и че един сравнително млад и органично появил се български писател е постигнал такъв успех.
Този път съм прочела и трите победители. Радвам се, че "Мамник" е сред тях и че един сравнително млад и органично появил се български писател е постигнал такъв успех.
... Във "Вода за цветятата" темата беше емоционална и няма как да не повлияе на жени и майки...
Което, оказва се, изобщо не е така. Като преживяла същата лична драма, загубата на дете, не ме разтърси, не ме уби отново, нещо, което очаквах при започване на четенето! Вероятно точно на сухия стил се дължи това, но чак ме хвана яд, че не успях да почувствам нищо...