Гей.. това ли е новият начин да си замазвате очите и лекувате нараненото его, когато нямат никакъв интерес към вас?
Това към мен ли е насочено? Аз не съм го нарекла гей.
- Публикувана: 29 ян. 2024, 16:46 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2024, 23:12 ч.
Дали ме "прекара"?
Това към мен ли е насочено? Аз не съм го нарекла гей.
Ясно, че не е към теб.
Честно казано, към теб е съветът да проявиш разум, че не си тийн вече. Ако този те забавлява с напъните си да се прави на оригинален - ок. Ама случаят не е такъв, време е да включиш на режим самосъхранение и да приключиш всякакъв контакт с безперспективния екземпляр.
Честно казано, към теб е съветът да проявиш разум, че не си тийн вече. Ако този те забавлява с напъните си да се прави на оригинален - ок. Ама случаят не е такъв, време е да включиш на режим самосъхранение и да приключиш всякакъв контакт с безперспективния екземпляр.
Аз познавам поне трима над 40, които си носят прането на мама или мама идва в тях да опере дрешките. Ами вечен ерген, какво да кажа. На такива мъже гаджета не им трябват. Като изобщо не са хомосексуални, просто характерът им не става и не могат да дадат нищо в сериозна връзка. След време и други неща спират да стават, та и за секс не се борят дори.
Не е шах. За съжаление, е много силен показател именно прането от мама на мъж над 40. Направила съм си някакво мое проучване, да кажем.
Не е над 40, на 38 е...ама то е същото.
Обаче тя не изглежда да има нещо против. Може би е много влюбена, за да е готова да търпи какво ли не, само за да бъде под някаква форма близо до него.
Не е любов това нейното. По-скоро се е вкопчила в единствения неженен, който ѝ е обърнал някакво внимание и се самозаблуждава, че има някакви чувства. И че са имали пълноценна връзка, която може да премине в семейство.
Не, няма да стане, не и с този, не си губи времето повече.
Щях да напиша 35 даже.
Радвам се, че сте съгласни.
Значи, уж живеят отделно, хранят се от готовата витрина, работят, плащат си сметките, обаче тази "пъпна връв" с мирис на омекотител не се къса....
Даже има някои, които нарочно си купуват повече дрехи, та уж да ги носят по-рядко за пране.
Радвам се, че сте съгласни.
Значи, уж живеят отделно, хранят се от готовата витрина, работят, плащат си сметките, обаче тази "пъпна връв" с мирис на омекотител не се къса....
Даже има някои, които нарочно си купуват повече дрехи, та уж да ги носят по-рядко за пране.
Авторке, вместо да се чудиш дали се сваля с колежката и да ревнуваш, първо направи преценка на поведението му към теб и къде се намираш в приоритетите му. Това важи за всеки мъж. Ако се държи уважително, харесва те, показва ти го, кани те на срещи, търси те, звъни ти, прави планове напред в бъдещето, прави ти подаръци, няма изобщо да се чудиш за колежки и съседки.
Това е често срещано явление. Цялата връзка гние и смърди, но фокусът е върху някакъв незначителен детайл, сякаш ако не е това, всичко ще е перфектно. Да, ама не.
Не е шах. За съжаление, е много силен показател именно прането от мама на мъж над 40. Направила съм си някакво мое проучване, да кажем.
Ама шах не е щото съм изненадана. Шах е щото авторката го знае. Мама пере детето. Написа го. И обсъждаме. Не знам какво правя в тая тема, защо изобщо има тема, какви чувства и какви щуротии, чак влюбване. Мама го пере бе. По-здрав ативлюбвател няма на тоя свят, а жената тема пише. Как не си е дала сметка с какво е тръгнала да се занимава, наистина ли форум трябва да й каже, че е закъсала и трябва да бяга, ми в шах съм, да.
Здравейте, досега не съм писала в този раздел, защото ми се струваше странно да споделям лични неща с непознати, но четейки други теми...се престраших.
Имах няколко месечна връзка с мой колега, която беше донякъде абсурдна предвид обстоятелствата около нея. Първо той е 11г. по-възрастен от мен, второ на моменти се държи инфантилно и гони 40-те, а пък никога не се е женил досега и не е имал по-сериозна връзка от няколко месеца.
И като цяло очаква аз да го търся. Разделихме се в средата на ноември, а от края на декември вече не работя на това място.
В колата ми каза "щях да те заведа на кафе, ама днес прекарахме пак много време заедно, ама ако искаш, няма проблем".
Той само каза "добре" и "айде". И така се разделихме. Оттогава не ме е търсил и честно казано не знам дали си струва изобщо.
Аз му казах, че няма да го търся изобщо. Според вас защо прави всичко това?
Имах няколко месечна връзка с мой колега, която беше донякъде абсурдна предвид обстоятелствата около нея. Първо той е 11г. по-възрастен от мен, второ на моменти се държи инфантилно и гони 40-те, а пък никога не се е женил досега и не е имал по-сериозна връзка от няколко месеца.
И като цяло очаква аз да го търся. Разделихме се в средата на ноември, а от края на декември вече не работя на това място.
Скрит текст:
Останах няколко часа и накрая отново предложи да ме закара до вкъщи, макар че не е особено далеч.Ще трябва да внеса малко яснота относно причината за раздялата ни. Не е по мое желание. Той си чатеше с колежка, за която знаех, че са в приятелски отношения отпреди нашите.
Не знам какво си е говорил точно с нея, но това ме дразнеше изключително много. Не издържах един ден и просто му зададох няколко въпроса в тази връзка. Той започна да отрича естествено (може и да е било както казва, не мога да знам на 100%), но аз продължих да задавам въпросите дни наред.
После разбрах, че се е оплаквал от мен на приятел и така се скарахме, което доведе до раздялата. Интересното е, че прдължихме да се държим все едно сме си заедно без някои неща разбира се. Питала съм го да ми каже истината за нея впоследствие, той продължи да отрича, макар че вече нямаше какво и от кого да крие.
И преди един месец аз напуснах, защото повече не можех да търпя това положение и имах ш разногласия с ръководството.
Той веднага ми се обади да ми държи сметка защо съм го направила и че щял да убеди мен, и шефовете да съм се върнела. Последва дълъг телефонен разговор. Държеше се все едно не сме се разделяли. В следващите дни не ме потърси обаче.
Трябваше да си взема заповедта за прекратяване и се видяхме тогава. После той предложи да ме закара. В колата буквално ми се натискаше. Каза, че сме щели да говорим.
После последва отново мълчание няколко дни, в които бях решила, че няма да го търся изобщо. До момента, в който ми се обади един друг колега и ме извика да сме се видели, че на целия офис им било домъчняло. Отидох там, но въпросният, който ме покани, го нямаше. Реших, че е нарочно, че да се видя с бившия.
И така прекарах почти целия следобед там ...с какъв акъл и аз не знам. Той се държеше все едно всичко си е постарому. Попитах го защо не се обади....той ми заяви, че съм била по-малката и аз трябвало да го търся, и че както казах съм живеела на две крачки и какво ми пречело да идвам.
След това отново ме закара до вкъщи и отново взе да ми се натиска, което за мен е странно, защото не предприема никакви действия.
В следващите два дни имах работа буквално до офиса, превеждах документи. Минах да се обадя, защото просто ме виждаше и не беше нормално да минавам оттам и подминавам като малка гара. Тогава ми каза, че си търся поводи да минавам и взе да се смее.
Казах му, че заминавам в чужбина...той взе да ми казва да съм отидела да видя какво е и после да съм го вземела с мен.
Каза ми още "мислех да ти се обадя, ама много ще ти стане всеки ден".
Това беше по-миналата седмица, а предходната ме нямаше до четвъртък в страната. Той ми беше поръчал да му купя парфюм. През цялото време му изпращах снимки, за да си избере. Инициативата за разговорите беше моя.
Като се прибрах му писах, че в петък може да дойде да си го вземе или аз да го донеса. Той отговори, че ще се разберем.
В петък следобед ми писа да съм отидела, ако съм била свободна.
Отидох, за да занеса купеното.
Започна да ме разпитва как ми минало пътешествието. Впоследствие започна да разказва какво правил той, как бил напрегнат от работата, как го изнервили родителите му и тем подобни. Дори по едно време изтърси "скоро не съм си писал, мисля да подновя...малко да те подразня". Нищо не му отвърнах, само го погледнах. После ми каза нещо от сорта на "вчера щях да ти се обадя да си говорим", а аз му отвърнах "аха, отново исках, ама нямах желание".
Не знам какво си е говорил точно с нея, но това ме дразнеше изключително много. Не издържах един ден и просто му зададох няколко въпроса в тази връзка. Той започна да отрича естествено (може и да е било както казва, не мога да знам на 100%), но аз продължих да задавам въпросите дни наред.
После разбрах, че се е оплаквал от мен на приятел и така се скарахме, което доведе до раздялата. Интересното е, че прдължихме да се държим все едно сме си заедно без някои неща разбира се. Питала съм го да ми каже истината за нея впоследствие, той продължи да отрича, макар че вече нямаше какво и от кого да крие.
И преди един месец аз напуснах, защото повече не можех да търпя това положение и имах ш разногласия с ръководството.
Той веднага ми се обади да ми държи сметка защо съм го направила и че щял да убеди мен, и шефовете да съм се върнела. Последва дълъг телефонен разговор. Държеше се все едно не сме се разделяли. В следващите дни не ме потърси обаче.
Трябваше да си взема заповедта за прекратяване и се видяхме тогава. После той предложи да ме закара. В колата буквално ми се натискаше. Каза, че сме щели да говорим.
После последва отново мълчание няколко дни, в които бях решила, че няма да го търся изобщо. До момента, в който ми се обади един друг колега и ме извика да сме се видели, че на целия офис им било домъчняло. Отидох там, но въпросният, който ме покани, го нямаше. Реших, че е нарочно, че да се видя с бившия.
И така прекарах почти целия следобед там ...с какъв акъл и аз не знам. Той се държеше все едно всичко си е постарому. Попитах го защо не се обади....той ми заяви, че съм била по-малката и аз трябвало да го търся, и че както казах съм живеела на две крачки и какво ми пречело да идвам.
След това отново ме закара до вкъщи и отново взе да ми се натиска, което за мен е странно, защото не предприема никакви действия.
В следващите два дни имах работа буквално до офиса, превеждах документи. Минах да се обадя, защото просто ме виждаше и не беше нормално да минавам оттам и подминавам като малка гара. Тогава ми каза, че си търся поводи да минавам и взе да се смее.
Казах му, че заминавам в чужбина...той взе да ми казва да съм отидела да видя какво е и после да съм го вземела с мен.
Каза ми още "мислех да ти се обадя, ама много ще ти стане всеки ден".
Това беше по-миналата седмица, а предходната ме нямаше до четвъртък в страната. Той ми беше поръчал да му купя парфюм. През цялото време му изпращах снимки, за да си избере. Инициативата за разговорите беше моя.
Като се прибрах му писах, че в петък може да дойде да си го вземе или аз да го донеса. Той отговори, че ще се разберем.
В петък следобед ми писа да съм отидела, ако съм била свободна.
Отидох, за да занеса купеното.
Започна да ме разпитва как ми минало пътешествието. Впоследствие започна да разказва какво правил той, как бил напрегнат от работата, как го изнервили родителите му и тем подобни. Дори по едно време изтърси "скоро не съм си писал, мисля да подновя...малко да те подразня". Нищо не му отвърнах, само го погледнах. После ми каза нещо от сорта на "вчера щях да ти се обадя да си говорим", а аз му отвърнах "аха, отново исках, ама нямах желание".
В колата ми каза "щях да те заведа на кафе, ама днес прекарахме пак много време заедно, ама ако искаш, няма проблем".
Скрит текст:
Останах на вратата малко и му казах - оттук нататък ако ми пишеш, ще си пишем, ако се обадиш, ще си говорим...и ако ме поканиш, ще дойда...но ако не го направиш, нищо от тези неща няма да се случи".Отвърнах му, че нещо не съм много добре и по-добре да се прибирам. Пак ми се натискаше нещо.
После посегна да ме целуне по бузата и успя. Това беше точно преди да изляза.
После посегна да ме целуне по бузата и успя. Това беше точно преди да изляза.
Той само каза "добре" и "айде". И така се разделихме. Оттогава не ме е търсил и честно казано не знам дали си струва изобщо.
Аз му казах, че няма да го търся изобщо. Според вас защо прави всичко това?
Звучиш ми самотно.
Явно си се привързала за тези две години, явно ти изглежда като недостижим идеал, точно защото той те гледа отвисоко и те пързаля по всякакви начини.
Не си струва, изобщо. Неговите чувства към теб са иронични и присмехулни, не любовни. Той се забавлява с теб, даже не те и сваля като хората.
Отговорът на всичките ти въпроси е само един: Не те е обичал, няма да те обикне.
Не те е прекарал, това е житейски опит, проба - грешка. Правила си, каквото си преценила и желала. Няма драма, но ще има, ако продължиш да стоиш на изчакване той да благоволи нещо си.
Просто загърби тази личност, престани да се простираш в краката му и започни да си живееш младия живот - уверявам те, че младостта не е за дълго. Не си дете, жена си, действай като такава.
Просто исках да споделя, не може ли?
Никого насила не съм карала да пише тук. Ако трябва, ще я изтрия, за да сте доволни.
Никого насила не съм карала да пише тук. Ако трябва, ще я изтрия, за да сте доволни.
Мила, не се обиждай, наистина. Моля. Извинявай, ако моят подскок те е наранил. Ядът ми е не срещу теб, а по лични причини, по-стара съм и съм имала разочароващи сблъсъци с такива мъже. И опити разни нещастни. Ти си чудесна и млада, и е хубаво, че опитваш. Не съм искала да те обидя. Ще ми се да са щастливи всички млади и животът да е песен, а като не става, ми е мъчно, това е. Извинявай още веднъж.