Аз пък недоумявам как ще ми се роди грозновато дете/ако изобщо има такива/, като никога не би ми хрумнал подобен въпрос, пък какво остава и да ми се случи?!?? 
Пък и дъщеря ми е най-красивата на света. Ха някой да ми каже обратното!
- Публикувана: 6 фев. 2007, 16:32 ч.
- Последно мнение: 20 май 2007, 19:04 ч.
как бихте приели факта, ако ви се роди грозновато дете?
И аз, ама туй е щото сме си красавици...
Пък и дъщеря ми е най-красивата на света. Ха някой да ми каже обратното!
Най-важно е детето да е създадено с любов, да се очаква с любов и да се отглежда с любов! Всички знаем приказката да грозното пате, но и всички знаем максимата, че наше лошо/грозно няма.
И какво означава грозно?!? Критериите са толкова различни, колкото са и хората/ сини-тъмни очи, руса-черна коса, ниско-високо, слабичко-закръглено-дебеланче...безбройни са изискванията и разбиранията на всеки от нас!/, далече по-важно е децата ни да за здрави физически и психически. И да не забравяме, че красотата идва от излъчването.
За това е по-добре да имаме здрави и щастливи деца и да им помогнем да бъдат такива.
Едва дали има майка, която да се срамува от това как изглежда детето й и да го е скрила вкъщи. По-важно е да не насаждаме такива комплекси в децата ни-отговорността е и си остава изцяло наша, на родителите, за това как децата ни ще се впишат в заобикалящия ги свят! Дали ще имат самочувствие или ще бъдат уатсайдери!
И какво означава грозно?!? Критериите са толкова различни, колкото са и хората/ сини-тъмни очи, руса-черна коса, ниско-високо, слабичко-закръглено-дебеланче...безбройни са изискванията и разбиранията на всеки от нас!/, далече по-важно е децата ни да за здрави физически и психически. И да не забравяме, че красотата идва от излъчването.
За това е по-добре да имаме здрави и щастливи деца и да им помогнем да бъдат такива.
Едва дали има майка, която да се срамува от това как изглежда детето й и да го е скрила вкъщи. По-важно е да не насаждаме такива комплекси в децата ни-отговорността е и си остава изцяло наша, на родителите, за това как децата ни ще се впишат в заобикалящия ги свят! Дали ще имат самочувствие или ще бъдат уатсайдери!
Ами аз съм грозна майка на три хубави деца, ама и трите си приличат на мен и пак са хубави 
. Всъшност с времето децата наистина се променят и е вярно, че минават през различни периоди. Синът ми се роди невероятно красиво бебе (дори акушерките в родилното го казваха), но по стечение на обстоятелствата го гледаха повече бабите, отколкото ние и в крайна сметка мъжът ми остана някак хладен и дистанциран към него. Може би, защото е момче, или защото на първото прилагаш всички теории за възпитанието четени от книгите, или защото се опитваше да го превъзпита от глезенето на бабите. Така е и до днес, много строг, твърде студен към него понякога..
Голямата ми дъщеря беше като мишле: дребна, сбръчкана, жълто-червена. Роди се с много петна по цялото тяло, ама никак красиво бебе не беше, е оправи се към втория месец като й мина жълтеницата и понаддаде на тегло. Въпреки това таткото от самото начало я обожаваше. Тя заспиваше в ръцете му, понякога той е единствен, който може да я успокои, да я разбере. До ден днешен я гледа с такова умиление и любов. Вчера я наплясках, защото прави много бели, а той така тъжно ме изгледа. Привързаността им е взаимна и няма нищо общо с това дали е била красива или не.
. Всъшност с времето децата наистина се променят и е вярно, че минават през различни периоди. Синът ми се роди невероятно красиво бебе (дори акушерките в родилното го казваха), но по стечение на обстоятелствата го гледаха повече бабите, отколкото ние и в крайна сметка мъжът ми остана някак хладен и дистанциран към него. Може би, защото е момче, или защото на първото прилагаш всички теории за възпитанието четени от книгите, или защото се опитваше да го превъзпита от глезенето на бабите. Така е и до днес, много строг, твърде студен към него понякога.. Голямата ми дъщеря беше като мишле: дребна, сбръчкана, жълто-червена. Роди се с много петна по цялото тяло, ама никак красиво бебе не беше, е оправи се към втория месец като й мина жълтеницата и понаддаде на тегло. Въпреки това таткото от самото начало я обожаваше. Тя заспиваше в ръцете му, понякога той е единствен, който може да я успокои, да я разбере. До ден днешен я гледа с такова умиление и любов. Вчера я наплясках, защото прави много бели, а той така тъжно ме изгледа. Привързаността им е взаимна и няма нищо общо с това дали е била красива или не.
Не съм се притеснявала за това . По-скоро се притеснявах дали ще е живо и здраво, защото бях стресирана. Но дори и детето да не е супер красиво майката и таткото си го обичат, затова не се притеснявай, че той няма да обича детето си.
. По-скоро се притеснявах дали ще е живо и здраво, защото бях стресирана. Но дори и детето да не е супер красиво майката и таткото си го обичат, затова не се притеснявай, че той няма да обича детето си.
ха-ха такива си иг поръчах 
Според мен напълно е разбираема тревогата на момичето... Все пак не става въпрос за страха и да роди несимпатично дете, а по-скоро за страха, че като майка тя винаги ще се страхува как нейното собствено дете ще изглежда в очите на мъжа й в сравненние с другото, красивото дете. А и не съм съгласна, че за всички майки техните деца са най-хубавите, въпреки че все още нямам деца. Повярвайте ми, виждала съм тъгата в очите на някои майки, когато погледнат към по-красивото приятелче на техното дете, особено като поотраснат и външността започва да има значение. Но разбира се , здравето е най-важно.
Не го мисли 
. За теб то ще бъде най-красиво, уверявам те 
И таткото ще го обича не по-малко, защото хората не се обичат заради външният им вид
. За теб то ще бъде най-красиво, уверявам те И таткото ще го обича не по-малко, защото хората не се обичат заради външният им вид 
Това е така. Той ще го обича само защото му е дете, а не заради това че е по красиво или по умно, понякога характера е по важен от външността. И аз съм се притеснявала дали ще имам красиво дете, но като се роди се успокоих, той беше най хубавия за мен, винаги ще има по красиви, но какво от това, това е моето дете и е най доброто за мен. Не е със сини очи и руси букли, но какво от това, пак е хубав, дори и да не прилича на мен. Мислех си, че ако прилича на баща си няма да е хубав, но се оказа, че съм грешала, хем прилича на него, хем е по красив от него. 
Пък какво аз мъжа ми да не съм го взела заради външния вид. Не се бой, ще е красиво, няма майка която да не си харесва детето и да не си го обича, пък дори и да не е най-красивото, което е виждала. Аз се убедих в едно винаги има по-красиви, по-умни, по-надарени, по-имащи, по, по, по, нокога не си сравнявай детето (пък и за всяко друго нещо се касае) с другите и ще си щастлива с това което имаш.
моли се най важно да е живо и здраво и го възпитай умно а пък таткото винаги си обича децата и не си Според мен напълно е разбираема тревогата на момичето... Все пак не става въпрос за страха и да роди несимпатично дете, а по-скоро за страха, че като майка тя винаги ще се страхува как нейното собствено дете ще изглежда в очите на мъжа й в сравненние с другото, красивото дете. А и не съм съгласна, че за всички майки техните деца са най-хубавите, въпреки че все още нямам деца. Повярвайте ми, виждала съм тъгата в очите на някои майки, когато погледнат към по-красивото приятелче на техното дете, особено като поотраснат и външността започва да има значение. Но разбира се , здравето е най-важно.
Това (подчертаното) дори не мога да си го представя... Сигурна ли си, че правилно разчиташ ТЪГАТА в очите на майките??? 
Ох, такива важни неща може да научи човек от тази тема
Според мен напълно е разбираема тревогата на момичето... Все пак не става въпрос за страха и да роди несимпатично дете, а по-скоро за страха, че като майка тя винаги ще се страхува как нейното собствено дете ще изглежда в очите на мъжа й в сравненние с другото, красивото дете. А и не съм съгласна, че за всички майки техните деца са най-хубавите, въпреки че все още нямам деца. Повярвайте ми, виждала съм тъгата в очите на някои майки, когато погледнат към по-красивото приятелче на техното дете, особено като поотраснат и външността започва да има значение. Но разбира се , здравето е най-важно.
аз съм родена с лицева пареза почти мъртва - майка ми никога не е завиждала на никоя друга майка за по-хубавото й детенце, нито е съжалявала, че ме е родила, нито пък си е помислила, че не съм най-красивото дете на света........
докато бях бременна нито за миг не съм се страхувала, че детето ми ще се роди "грозно", по-скоро ме беше страх да не се роди с увита пъпна връв и задушено........
Цитат
Цитат на: miro_slava_ в понеделник, 12 февруари 2007, 17:04
Според мен напълно е разбираема тревогата на момичето... Все пак не става въпрос за страха и да роди несимпатично дете, а по-скоро за страха, че като майка тя винаги ще се страхува как нейното собствено дете ще изглежда в очите на мъжа й в сравненние с другото, красивото дете. А и не съм съгласна, че за всички майки техните деца са най-хубавите, въпреки че все още нямам деца. Повярвайте ми, виждала съм тъгата в очите на някои майки, когато погледнат към по-красивото приятелче на техното дете, особено като поотраснат и външността започва да има значение. Но разбира се , здравето е най-важно.
Това (подчертаното) дори не мога да си го представя... Сигурна ли си, че правилно разчиташ ТЪГАТА в очите на майките???
Ох, такива важни неща може да научи човек от тази тема
Според мен напълно е разбираема тревогата на момичето... Все пак не става въпрос за страха и да роди несимпатично дете, а по-скоро за страха, че като майка тя винаги ще се страхува как нейното собствено дете ще изглежда в очите на мъжа й в сравненние с другото, красивото дете. А и не съм съгласна, че за всички майки техните деца са най-хубавите, въпреки че все още нямам деца. Повярвайте ми, виждала съм тъгата в очите на някои майки, когато погледнат към по-красивото приятелче на техното дете, особено като поотраснат и външността започва да има значение. Но разбира се , здравето е най-важно.
Това (подчертаното) дори не мога да си го представя... Сигурна ли си, че правилно разчиташ ТЪГАТА в очите на майките???
Ох, такива важни неща може да научи човек от тази тема
Напротив, тъга е... За съжаление очевидното не убягва дори и на майките. Представете си следната ситуация: вашето 16 годишно момиченце е дебеличко, неграциозно, с много лошо акне, а приятелката му е красавица. Пробвате дрехи в магазини и на вашето дете нищо не му става и не му стои, а на приятелката- точно обратно. Е как да не ти е тъжно, не си кривете душите!
Освен това, ако нещо може да се промени във външността на детето, смятам че е по-добре да му кажете: " Много си дебела и не си хубава, дай да направим нещо...", отколкото то да чуе истината от другаде, докато вие го залъгвате, че то е най-красивото дете не света. Разбира се, ако не зависят от вас нещата, пак е по-добре да му обясните, че може да не е особено красиво, но пък е умно, т.н и красотата не е най-важното. Но не бива да се създава грешна представа у детето. Аз съм възпитавана по този начин и го одобрявам.
Напротив, тъга е... За съжаление очевидното не убягва дори и на майките. Представете си следната ситуация: вашето 16 годишно момиченце е дебеличко, неграциозно, с много лошо акне, а приятелката му е красавица. Пробвате дрехи в магазини и на вашето дете нищо не му става и не му стои, а на приятелката- точно обратно. Е как да не ти е тъжно, не си кривете душите!
Освен това, ако нещо може да се промени във външността на детето, смятам че е по-добре да му кажете: " Много си дебела и не си хубава, дай да направим нещо...", отколкото то да чуе истината от другаде, докато вие го залъгвате, че то е най-красивото дете не света. Разбира се, ако не зависят от вас нещата, пак е по-добре да му обясните, че може да не е особено красиво, но пък е умно, т.н и красотата не е най-важното. Но не бива да се създава грешна представа у детето. Аз съм възпитавана по този начин и го одобрявам.
Евалла! Нямам думи просто. Това са точните думи, които има нужда да чуе една тийнейджърка от МАЙКА СИ.В началото темата ме разсмиваше, а вече започва да ме разплаква.
Остани си със здраве, miro_slava, няма какво да си кажа с теб.
Пак ще го кажа, когато бях бременна с Яна и питам сестра ми - Ами ако се роди грозничко, милото, ако вземе големия нос на баща си или моята рядка косица и т.н. А тя ми вика, ами може и да е грозничко, но ние така или иначе няма да го разберем никога! Ето, Марта и Калоян и те може да са грозни, а не знаем! 
Та, ако цитирам систър и да ти е грозно детето, никога няма да разбереш!
Та, ако цитирам систър и да ти е грозно детето, никога няма да разбереш!
Ето това мнение много ми хареса
И изцяло го подкрепям
Напротив, тъга е... За съжаление очевидното не убягва дори и на майките. Представете си следната ситуация: вашето 16 годишно момиченце е дебеличко, неграциозно, с много лошо акне, а приятелката му е красавица. Пробвате дрехи в магазини и на вашето дете нищо не му става и не му стои, а на приятелката- точно обратно. Е как да не ти е тъжно, не си кривете душите!
Освен това, ако нещо може да се промени във външността на детето, смятам че е по-добре да му кажете: " Много си дебела и не си хубава, дай да направим нещо...", отколкото то да чуе истината от другаде, докато вие го залъгвате, че то е най-красивото дете не света. Разбира се, ако не зависят от вас нещата, пак е по-добре да му обясните, че може да не е особено красиво, но пък е умно, т.н и красотата не е най-важното. Но не бива да се създава грешна представа у детето. Аз съм възпитавана по този начин и го одобрявам.
Евалла! Нямам думи просто. Това са точните думи, които има нужда да чуе една тийнейджърка от МАЙКА СИ.В началото темата ме разсмиваше, а вече започва да ме разплаква.
Остани си със здраве, miro_slava, няма какво да си кажа с теб.
Аз си знаех, че така ще реагирате. По ли е добре то да е щадено от истината вкъщи, да стане слаб характер, а после да чува" дебела свиня" в училище и на пътя? И какво, щадящите майки ще му кажат" Ама как , ти не си дебела..", вместо да намерят сили и да му кажат истината в очите и заедно да я променят.